Близки срещи

Свалям очилата и ръкавиците за виртуална реалност и излизам от киберпространството. Ще се пошматкам из Германия и из Рощок. Крайно време е да разгледам както трябва града където живея. Добре че идва някой да ми го покаже де. Тази статия е за да не се чудите какво става и как така не съм онлайн по цял ден. Както казват долните: “Имат си по-важна работа хората - живеят”. Дай боже всеки му.

Коледата възможна

Цял ден на 24ти не правих нищо съществено. Гледах и четох глупости в Интернет. Почивах си с една дума. По едно време се усетих че ще си осигуря спомен ако изкарам бъдни вечер пред компа в стаята си. Дори и учейки.
По едно време ми мина през ума една строфа на Акустика "... самотата си избираш сам..." Не ми се стоеше сам.
Малко по-късно ми звънна телефона.
Стефан.
Идва ли ти се в Деница.
Идва ми се където и да е.
Живнах.
Поразшетах се из къщи, даже се поопрах на ръка за 40 мин. Впрочем прах и на 25ти ама с пералните. Там пък драма докато накарам автомата да ми вземе парите, чак ходих до другите общежития да ползвам пералнята. Оказа се че първо трябва да избереш номера на машината и после да пуснеш пари. Отне ми 2 часа и километър пробег да го разбера. От демонстрацията на една непозната в пералнята.
В седем вечерта се натоварихме в колата на Недялко и газ към общежитията на Ерих Шлезингер 19.
Деница беше подготвила супер трапеза, чак мми беше малко неудобно че отидох с празни ръце.
Ама поне бях добра компания, което пак става за бартер.
Недялко проектирал 'дрегер'-и (казано на кратко, иначе фирмата им е конкуренция на "Дрегер") и си играхме с два цяла вечер.
Обсъдихме политиката в БГ, еразъм-студентките, колите, световната криза, изчерпването на петрола и алтернативните източници на енергия и кой знае какво още.
Масата казах беше перфектна.
Аз го карах на ракия, Стефчо беше впечатлен от тиквеника. Той като по-отдавна изнесъл се му липсват такива неща.
По едно време Деница вика, "Ето я питката с парата, дано е станала първи опит ми е".
Изкоментирахме че няма повече късмети, ама на Коледа само пара, толкоз. Аз се изказах че миналата година ми се падна парата и сега не държа да ми се пада. Деница счупи питката с Пламен наполовина (в нея остана по-голямата половина). Пламен си отчупи комат и подаде на Стефан. След като си отчупи и той, ми подаде на мен остатъка. През това време Деница и Недялко също си поделиха питка. Огледах се как моя комат е най-голям. Викат ми както прецениш. Досрамя ме, отчупих едно малко парче и оставих по-голямата част за себе си. И в следващия момент се оказва се на опечения ръб на малкото парче което оставих се показва парата. Много се смях, как ми е била в ръцете и я оставих.
Нали се изказах, че парите не са ми важни.
Изнесохме се в три часа.
Много приятна неочаквана бъдни вечер се получи.
Честита Коледа на всички!
Дано от днес нататък всичко за всички е по-хубаво!

П.С.
Преди да драсна за Дортмунд, преди повече от седмица, се опитах да оставя един послепис че аз се накефих на слънчогледовите семки. Не бях чоплил семки от месеци. Люпихме много дружно, трябва да облележа!

Червена мъка

Колко хора ми казваха ама аз не слушах. "Чупят се лесно". Ама аз ще внимавам! Как да внимавам като то няма управление.
Ставам днес, пускам си Z-Rock и един пита една има ли коледно настроение. Тя каза нещо за подаръци. Стана ми тъпо и реших че ще си взема коледен подарък. Закусих и се метнах до "Marktkauf"-а. Подбрах си модел, харесах си цвят и си го купих.
Радиоуправлямо хеликоптерче.
Отворих го в магазина, разопаковах го у нас. Мислех да го ползвам основно утре, т.е. по Коледа. Ама нали трябва да се провери за дефекти.
Първи шок. Не мога да сложа батерията в дистанционното. Капачето засекретено с витче. Майко мила. Добре че си взех една отвертчица от Варна, за MP3 плеъра ми (TEAC-а, подарък от Пи-Конзулт за рождения ми ден), да мога да му оправям лостчето за навигация като се измести. Та тази отвертка се оказа много полезна. Щото след капачето на дистанционното, се оказа че перките на роторите също са на винтчета и много хлабави. Затегнах ги. Час по-късно разбрах, че от центробежната сила перките сами застават в работно положение. Може би не е било нужно да ги затягам. И без това беше трудно, нямаше място и трябва да се работи директно върху вала на ротора. Както и да е. За сега не личи това да е грешка от моя страна. Грешката дойде малко по-късно.
Включвам дистанционното. И лампичката светва. И изгасва. Изкорах се понеже клатех нещо дистанционното и лапмичката (LED по-точно) ту светва, ту гасне. Помислих че нещо прекъсва. В един момент спрях да движа дистанционното. Тя продължи да мига. Ухилих се. Прочетох инструкцията, отпечатана на английски на самото дистанционно. "След включване натиснете два пъти газта, за да минете в работен режим. Това личи по светещата, а не мигаща лампичка". Когато нищо не помага прочети инструкцията, се казва в устните предания на инженерите.
Сега модела. Как се включва и как се зарежда. Аха отдолу. Щракнах едно ключе и нещо взе да мига под носа. Червено, като навигационна (или габаритна) светлина на самолет. Мини душевен оргазъм. Който се е сетил индикатора за работно състояние да е именно такъв, евала.
На базата на мигащия светодиод върху модела, у мен се зароди подозрение че няма нужда да го зареждам преди първия полет. Оправдано. Забръмча след манипулация върху дистанционното от моя страна.
Стаята ми: маса до прозорците, легло с подвижно шкафче до него. другото не е важно за момента.
Хеликоптерчето е на масата. Подавам газ, то полита, почва да се върти странно. Хем около оста си, хем в малък кръг. Не знам дали се опитах да го управлявам с дистанционното. Така или иначе след секунда и половина вече беше закачил прозореца, аз се стреснах и то падна обратно на масата. Перките на ротора изглеждаха изкълчени. Оказа се че мога и трябва да ги върна в правилна позиция. Всъщност след всеки опит за летене се налага да се прави. По-късно ми втръсна и реших да видя какво ще стане ако се опитам да го подкарам без да съм намествам перките. Само се наместват както казах от центробежната сила. Хитро.
Реших че от масата ще пада лошо и го преместих на леглото. Хем по-ниско. Там си поиграх с тримера са фина настройка, за да не се върти модела около оста си преди да съм му казал. След още три опита и един сблъсък със споменатото нощно шкафче реших че стаята ми е тясна и ще опитам в коридора. Доста дълъг но широк метър и половина. Успях почти да го настроя да не се върти без команда и реших че и коридора ми е малък. Ще ходя на открито. Твърде, твърде рано за неопитен пилот, но какво да се прави.
Преди да изляза реших малко заредя батерията на модела. Има си собствен адаптер, а не като някои калпави да се зарежда от дистанционното. Май трябва да кажа че работи на радиочестота, пластмасов е, 25х25х15см и струва 35. Евро, но аз разсъждавам за тези пари като за левове, така че приемете че струва 35лв. Както и да е.
Зарядното е с два светодиода, един индикира включване в мрежата, а другия мига когато модела се зарежда. Та заредих го за 5 мин и айде на поляната.
За съжаление, на края ма поляната.
Подадох газ, но то нещо се заигра с тревата.
Втори опит. Подавам смело газ, то се издига. И пак започва с маневри, които не съм предизвикал и не мога да компенсирам овреме. Прави широк ляв завой и се насочва косо към улицата. Психирах се от кола която мернах с периферното си зрение. Уплаших се да не се засекат двамата след малко. Тя беше на около 20 метра от нас и излизаше от завой. През това време модела е на височина поне 2м. Дали опитах да обера газта и съм отпуснал твърде много, или направо съм спрял да подавам не знам. Помня как го видях губи височина половин секунда по-късно, със скорост от която ми стана лошо. Не знам колко грама тежи, но сблъсъка с тротоара (поляната беше свършила) ми прозвуча лошо. Отидох до там, понаместих каквото може и опитах да му подам газ, за да видя дали нещо работи още. Реагира!
Прибрах се със свито сърце, поиграх си с малко руски каноколит от комшията Антон, който присъства на историята с поляната и даже покара малко след инцидента, предизвиквайки втори, от по малка височина.
Резултата от моята катастрофа е падане по нос от два метра, веселия индикаторен светодиод не свети, макар модела да работи, разбити колесници, почти свободно клатещ се нос. И май не иска да се зарежда, щото индикатора на зарядното не мига. А съм сигурен че батерията не е пълна, поиграх си и след ремонта, само че вече в стаята си.
А в последващите тестове по управлявах почти като количка по пода.
Един важен човек от дамски пол ми каза преди няколко дни "Виждала съм как хеликоптерче се чупи няколко минути след подаряването, по-добре недей."
Както казах, мислех си аз ще внимавам. Да внимавах, повече или по-малко. Ама то като е неуправляемо... Искам да кажа, като завива без да съм му подал команда...
А колко си избирах модел на който могат да се управляват и трите степени на свобода... Дистанционното е с две лостчета, но дясното се движи хем напред-назад, хем нагоре надолу. И то независимо едно от друго. Дано да поработи още тази играчка че да успея да и свикна.
То след инцидента вече хептен прави каквото си иска ама...
Ние да сме здрави, техниката се купува.
Ама ми е куцо, колко бързо го потроших.

p.s.
докато ми е прясна идеята да кажа какво мисля за повредата.
Падането по нос беше деформирало леко куплунга за зареждане. Което ме навява на идеята, че някои вторични вериги свързани с ключа за включване на модела са се повредили. По-точно тази която отговаря за светодиода когато е включен, и онази която отговаря за зареждането когато е изключен. Какъв късмет имам че работи до изчерпване на батерията изобщо. Много зверско падане, как ме е яд. Разбрах и защо ме е яд. Просто не съм се наиграл... ехххххххххх

п.с.2
Много ми хареса принципа на действие. Двете перки на главния ротор се въртят в противоположни посоки и така елиминират осовото въртене на модела. При разлика в оборотите на двете перки модела се завърта около центъра на тежестта си в ляво или в дясно. Това именно се настройва с финия тример и с лостчето за посока. Най-вероятно с широчинно-импулсна модулация. (Как се правя на умен, да мине някой от МЕИ-то да ме изпита, нищо не знам) Втория двигател на опашката също е вертикален, успореден на ротора. При нормалните двувитлови хеликоптери (ей тука вече може да стана смешен на някой е чел поне малко по темата) опашния ротор служи за елиминиране на въртящия момент създаден от главния ротор (или за завъртане вляво и вдясно) и е хоризонтален. Тъй като при този модел околоосевото въртене се счита за компенсирано задния мотор не работи в общия случай. Когато се включи обаче, той създава въздушен поток насочен нагоре или надолу, което измества центъра на тежестта на модела по-назад или по-напред. В резултат на наклонената позиция се осъществява ускорено движение напред или назад. Казвам ускорено понеже моя модел по начало се движеше напред при подаване на тяга на главния ротор. И затова твърдя че ми беше леко неуправляем. Като се добави и завъртането на една страна и влиянието на вятъра, колкото и да беше малко, можете да си обясните паниката ми и загубата на контрол.
Нищо, следващия!

P.S. 3
Сега ми хваща яд полека-лека на производителите и вносителите. Нормално е да не занимават китаеца на поточната линия с балансиране на всеки модел, просто не си струва. Но защо нямаше никаква инструкция в кутията. Или поне надпис "Необходимо е ръчно фино балансиране на модела". Вместо това, "Готов да лети".
Само да кажа, че модела "Комар" имаше едно 8 листа инструкции на 4 езика, при цена от 30 Евро.
Ама ми беше грозен и взех този.
А, да, за какъв баланс бълнувам. Оказа се един от стабилизаторите на опашката, освен че се върти около опашката и измества баланса в ляво дясно, може да се плъзга надлъжно по самата опашка и да измества центъра на тежестта. Нали казах че сам тръгва напред. Е сигурно сега е компенсирано.
Ама главния ротор много странно не иска да се развърта. След включване на модела опашния ротор работи та се къса. Но подам ли газ на главния, се чуват до три зацепвания на зъбните предавки (те как са здрави не знам) и после всичко изключва. Т.е. ротора спира, а после и опашния не тръгва. След няколко секунди в изключен режим упражнението може да се повтори. Не мисля че е от слаба батерия понеже този номер го направи и при един тест в коридора малко след катастрофата. После 5 мин го управлявах по пода на стаята си.
Описвам бъгове сякаш някой ще тръгне да го оправя. Ама за себе си.

Пише, не, разказва ми се бе 1 (Jahreabschlussfeier)

Така, събрах запаси за зимата (снимки в Picasa от 22.12.2009), ъпгрейтнах си табуретката на колела до офис столче с облегалка без подлакътници. Установих че когато вън духа по-прилично, духа и в стаята. През дървената дограма. Здраве да е. Стаята си е топла. Вчера се скъсах да чистя в стаята. Всъщност не че съм почистил голяма мръсотия или много нещо (само мебелите), ама по едно време ме заболя главата. Не знам от какви изпарения ама е факт. Иначе установих че ми е кеф да чистя. Не всеки ден и не редовно, де. Просто не ме мързи като забележа нещо което не ме радва да го коригирам. Става дума за антрето, банята и тоалетната. За стаята е нормално да не ме мързи и да си я пазя в ред. Е вчера беше второто основно почистване, първото беше при нанасянето, третото сигурно ще е при изнасянето. Освен ако не стане някой луд купон. Малко ми е сложно с помитането на мокета ама се надявам да намеря някоя прахосмукачка до петък.
Други битовизми?
Да си кажа за зимните запаси. Най-близкия ми супермаркет, "Marktkauf" на 12мин пеш, ще работи на 23ти до 13ч и на 31ви до към 14ч. Дали на табелата стоят дните само с празничните дни, или наистина цяла седмица няма да работят, не ми мина през акъла да попитам. Ама запасите вече са факт така че, ще си спестя време за пазаруване надявам се.
Извинявам се за глупостите дето ги пиша ама искам в дневника да остане и малко от ежедневните неща.
За столчето се сетих. Имам една статия за скуката и инженерите. И днес като се прибирах от магазина гледам до контейнерите на нашето общежитие оставен счупен офис стол. Ама със здрава облегалка. Не му мислих много. И сработи магията. Сега мога да се облягам и много приятно топли на гърба.

Искам да разкажа за Jahreabschlussfeier-а (което е празник по случай закриването на годината. Това пък не значи че има парти по повод по-ранно много успешно закриване на нещо, а просто годишно закриване. Ха, ха, пак не става ясно ама ще го оставя така). Срещнахме се с другите българи на спирката на S-Bahn-а и после седнахме на една маса (с изключение на Деница и Стефан, който дойде по-късно). По едно време казаха, можете да налазвате храната. Нямам снимки как 500 души се редят на "шведски маси" с свободна консумация. Най-запомнящото се беше как за нашата групичка от 4 души взе цял половин ананас, от който хората по принцип си гребат десерт. Ама и ние си гребахме, просто за по-удобно на масата. Въобще се пръснахме 4мата и награбихме по нещо от всичко, отрупахме си масата, купихме едно вино, понеже храната беше свободна, но напитките се купуваха и си хапнахме разнообразно. Май даже не успяхме да преядем, макар аз да си взех почивка преди да оправдая едно доста пикантно нещо.
След час почна интересната част. Ентусиастите имаха право да покажат нещо от страната си в рамките на 5мин. Тука ние се изложихме. Нищо не представихме от България. Македонецът изпя една народна песен. Малко бавна и фалшивичко, ама го аплодираха доста възторжено. Първи бяха едни иранци, които танцуваха. Тогава се праснах по челото, как сме можели да друснем едно право хоро на "Бяла роза" да речем. Ама айде, добрите мисли идват късно, както обичам да перифразирам един стар лозунг (да не кажа слоган) на МТел. Рускините се представиха с забавна викторина с кръстословица с въпроси за русия и награди - пелмени. Доста назад стоях, та не можах да опитам пелмен. (Трябва да помоля някоя рускиня, стига съм дружал само с полякини). Едни китайци пяха "Калинка" на китайски и на руски, голям купон стана. Французите маса се изложиха с дрънкане на китара и масово пеене. (ха, не съм качил снимките на време, качвам ги в момента)
Момичетата ме майтапеха дали кючека ми е харесал най-много. Не беше зле, но най ми хареса скеча който изиграха от LEI (Локална Еразъм Инициатива). Ще се опитам да го разкажа, макар че е много хитри детайли ще липсват.

И така пристига главната героиня, Мария, в Рощок. И отива в университета да се записва. Естествено знае толкова немски че да може да каже да немците че не знае и не разбира. След първото изречение на Мария в университета, служителя изпъшква уморено "Еразмус, а?". Дружен смях в залата. И както тя не знае немски нашия й ги изрежда всичките необходими документи за записване на изнервено бърз немски. И това са думи от сорта на (тук ще си измислям малко щото не ги знам и аз точно): Krankenversicherung, Heimlandsuniversitaetstudienbeschainigung, и други такива. И нашата Мария с най-безпомощния си глас "Моля???". Пак смех. 90% от хората в залата са попадали в подобна ситуация просто, макар и преувеличена за целите на скеча.
И тук се появяват двама от LEI. Обясняват на Мария че целта на организацията е да помага на такива като нея и й връчват една хармоника. Свирни когато имаш нужда от нас.
Не си спомням къде отиде после Мария, но след като не се разбраха със служителя тя каза: "Дано това работи" и наду хармониката. Имаше една сценка, наша Мара отива нейде и първа реплика към служителя "Говорите ли английски". Бурното негодувание отсреща: "Абе, в Германия се намираш, говори немски".

Действието се пренася в езиковия център. Мария изцепва фразата "Ich brauche... deutsch... lernen" (бавно, отчетливо, и както разбрах 3 дни по-късно на езиковия курс, съвършено неправилно. Приблизителен превод "Нуждае учи немски"). Отговора на служителката беше покъртителен: "Das glaube ich auch" ("И аз така мисля", с много мил тон обаче). Много се смях. Подава Мария едно листче. "Имате само 21 точки от теста за език?!". Масов смях в залата. Аз имах 44 точки на този тест и се оправям с немците благодарение на телепатия. Ама на резултатите едно време имаше и хора с 6т (словом: шест точки). "Нямаме начален курс по немски, а за другите ви трябват поне 22т!". "Искате кажете аз немски учи може не!?", аха-аха да се разплаче момичето. И надува хармониката. Забравих да кажа че ангелите-хранители от LEI са двама, момче и момиче, естествено немци. Та материализират се те, и разбират какво е положението. И юнака от LEI, много мило: "Е, хайде сега, дайте й една точка от вас и я пуснете на курс." И като в хубавите приказки нещата се наредиха.
Смяна на сцената.
-Здравейте искам да се запиша за спорт.
-Какъв спорт искате.
-Брейкденс.
Следват много гениални разсъждения на немски:
-Така, аз знам малко английски. Денс значи танц, а брейк е почивка. Значи искате малко да танцувате, малко да почивате и така. Така ли. Нямаме такова.
Тоталния смях.
Избра си Мария нещо и ще се записва. (Сега идва много тънък момент и ще поровя малко в нета за да го докарам прилично. Хм, с нета не стана, ще си измислям значи.)
[голям зор да измисля имената, чак помощ от Бургас ползвах]
-Как се казвате? - твърде наивен въпрос.
-Мария Гонзалес Чиконе де ла Муниеро и Педро Гарсия. - всички се търкаляме.
-Моля?
-Мария Гонзалес Чиконе де ла Муниеро и Педро Гарсия. - пак е смешно, тя го казва толкова бързо.
-Вижте сега, казвам се Ханс Майер (да речем, не помня). Първо име Ханс, фамилия Майер. А вие?
-Първо име Мария Гонзалес Чиконе, фамилия - де ла Муниеро и Педро Гарсия. - Далеч по-ясно му стана, да ви кажа.
-От къде сте?
-От Гуатемала.
-Оо, аз съм бил в Африка на почивка, много беше хубаво. - замислете се къде ли аджеба е Гуатемала.
-Вижте сега, Мехико - и Мария вдига дясната си ръка на въображаема карта - Гуатемала - и слага си ръка лявата под дясната (а аз пак обърках ръцете докато го писах). - Африка -и се пресяга колкото е възможно повече на дясно с дясната ръка.
-Както и да е. Готова сте, записах ви.
-А може ли да запиша и един приятел.
-Да, ама бързо. Как се казва?
Грешка!
-Хосе-Мария дел Педро и Корасон а ла Васкес и Санта Круз Северия.
Нашия просто се хвана за главата.

Смяна на сцената. Нашата си търси квартира. Не помня много детайли по документите с които я застреляха ама накрая и казаха:
-Вие сте закъсняла с две седмици за настаняването и затова има само една свободна стая на Мьолнер щрасе. - Публиката избухва от кеф при споменаването на нашата улица. Или поне ние които сме от там. - В хаус 3. - Тук наистина само хората от хаус 3 се радваха.
Мария е неразбрала.
-Сега ще ви покажем. - И двамата стават и започват да разгъват карта на града. До един момент всичко вървеше добре, само че като взеха да разгъват за втори път, след момента в който картата стана голяма колкото моята публиката взе да се оживява. В крайна сметка имам чувството че напълно разгънатата карта може да служи за тапет на цялата стена на стая в малко жилище. За справка тази снимка. След като стана малко по-тихо единия обясни на новодомката:
-Сега сме тука. - и се пресегна надолу. - А ти ще живееш тука. - и се пресегна нагоре.
-Молля? - Мария е сащисана. - Искате да кажете че ще уча тука, а ще спя тука? - и се опитва да се пресегне до кв. Лихтенхаген ама е малко нисичка за целта. 12 км е разстоянието, а на картата мисля че беше към метър и половина.
Както и да е пратиха я да си вземе ключа от хаусмайстера (домоуправител и възпитател не са добри преводи, няма и да се опитвам).

Смяна на сцената. Мария е на врата на г-жа Ешлер. За добро или лошо използваха името на настоящия хаусмайстер на хаус 3.
-Здравейте, идвам да си взема ключа.
Ешлер, зад врата, троснато:
-Мина ми Sprechzeit-а вече! (Sprechzeit- време в което се занимават със студенти). Елате утре! - пак всички се смеят, къде сатира къде истина, ама нещата са почти така.
-Ама аз... къде ще спя?
-Ето ти тези завивки, оправяй се. (Митак, ти знаеш - спасявай се)
И нашата от немай къде взе да се постила на земята и де се настанява за сън. От някъде се появиха спасителите от LEI.
-А ама ти какво правиш под стълбите?
Каза си тя.
Юнака се оказа много услужлив:
-А, ела да спиш у нас, имам много удобно легло. - и я прегърна през раменете и я поведе.
Дали от ревност или от съпричастност, но девойката намери друго някакво решение на проблема.

Смяна на сцената (последна, и на мен взе да ми идва дълго да го пиша). Мария е в стаята си. И надува хармониката. Появяват се нашите вездесъщи герои и питат какво има.
-Аз съм скучна тука. (Ich bin langweilig! - помня добре фразата на немски, повториха я 5 пъти че и верния вариант казаха, и съм много горд от превода си на български).
-Ти си скучна? - насмешка в тона на момчето. - И как можем да ти помогнем?
-Ами нещо парти, това-онова... ?
-Аха, ами знаеш ли как се прави парти на Мьолнер щрасе? - Въпроса е реторичен. Нашия само изсвири с два пръста и сцената се напълни с хора под звуците на ремикситано сиртаки.
И после започна купона в Менсата. Тръгнахме си към 1 часа, изтървахме автобуса с 10мин и 40 мин вървяхме от спирка до спирка, за да не замръзнем.

А аз спирам да пиша за днес. А имам още истории за наваксване. То е като насъбрала се работа, дето не можеш я отметна на веднаж. Дано е било приятно за четене.

П.С.
Еха, закона за привличането работи в пълна сила. Комшията Антон прахосмучеше у тях си и след като го помолих, ми остави прахосмукачката. Сега се мятам да помета...

Чай с три вилици мед

Тъкмо си забърках един такъв. Днеска ми е мечтателно. Или просто не ми се започва с MatLab-а. Уфф, до тука три линка ми минаха през главата, а сега стават още. Ще си ги маркирам като точки да видим дали ще пиша за всичките:
• чая с мед
• развитието на работата ми с MatLab
• упражнението с KUKA симулацията
• двете торби с пластмасови бутилки за връщане
• купона от петък у нас
• 8ми декември
• Gizmo5
• Телефона и фризьорката
• Немските DVD-та ()
• Индивидуалните ми упражнения по немски ()
• Ротенбург ()
Така, другите в движение. Едно време съм си записал как се правят спагетите в пицарията: “Аривията”, “Сан Марко” и причие. Ама не съм си записал как се приготвят самите спагети. Солта, олиото, водата, били са ми пределно ясни и част от ежедневието. Е да ама като ми затрябваха след 4 години, тези елементарни детайли ми се губеха. Та и сега се усещам как не споменавам детайли от ежедневието, а след време сигурно ще ми е готино да си ги прочета. Все пак основната идея на блога е дневник. А колко лична ще се получи тази статия си е моя работа и мой проблем... Друго лошо което се усещам е че не ми оставаше време да попиша. И сега ще опитам да наваксам, да видим дали ще отиде цял ден.
Да почнем от чая. Във вторника (2.12) едва станах от леглото. Т.е. станах много късно и след като се наспах зверски. В понеделник ми беше отпаднало, легнах си в 19ч и съм спал до към 11ч. Отспивах си за около седмица. Твърде бързо приложих материала от “Да спим по-малко и по-добре”. Ама поне се наливам с литър и половина – два вода и се чувствам добре от това. Има истини в книгата, ама всяка промяна на навици изисква време...
В петъка играх волейбол три астрономически часа. Прибрах се и звъннах телефон на една полякиня (Каша Пахуцка):
- Здрасти Каша.
- Здрасти Алекс, какво има?
- Знаеш ли да има купон днес вечерта някъде?
- Ами и аз се чудя, ама не съм чувала. Ние си мислихме да ти дойдем на гости! Агата, Агнйешка, Аша и аз.
- А! И кога мислихте да дойдете?
- Към 21ч.
Поглеждам си часовника: около осем е и тъкмо съм се прибрал.
- Направете го 22ч и сте добре дошли!
- Добре, ще се видим тогава!

А така! Като няма къде да се ходи ще се дойде у нас. По някое време ми чука комшията от съседната врата Антон, руснак. С него си говорим на руски. Или поне аз му разбирам руския, и като му говоря внимавам да не ползвам български думички.
- Алекс, имаш ли поп-музика малко да дадеш, мислим да си устоим “вечеринка” (така го каза на руски).
- Заповядай.
Аха, до нас ще има нормален купон!
Към девет и половина ми звъни телефона.
- Алекс, аз съм Марко. (Немец, занимава се с нета на общежитията, не част от историята до момента макар че и за него се сещам нещо интересно за разказване)
- Да?
- Чувам че ще има купон там при вас?
- Да и аз скоро научих. - А ти кога и как разбра, е въпрос наум. – Заповядай!
- До скоро.
Смятай, агенция Партенка работи безотказно.
Стана десет и пет. Чука се на касата на външната врата. (Няма да описвам общежитието, има снимки). Гледам 2 момичета (Саня от Хърватия и една грузинка) и две момчета (Олдоне[може да греша името] от Палестина, от скоро гадже на Саня, и още някой).
Саня:
- Здрасти, чухме че тука има купон?
- Ами да. Точно вас не ви очаквах, ама заповядайте. – Митак, искам да се изкефиш как ги отрязах още от началото. От два месеца не съм си прилагал този груб начин на изразяване ;)
Олдоне:
- А, значи да си ходим казваш?
Ухилих се приятелски:
- Ти, може да си ходиш, момичетата може да останат!
И дружен смях.

Полека лека се появиха и полякините и рускините, и всички. Основния купон (и основната мръсотия) се заформиха у Антон. Моята стая служеше като допълнително помещение за купона. Освен антрето и външния коридор. Не съм броил ама имаше 30ина души. Добро стана, то 3 часа откара, ама аз си бях уморен още преди да е почнало. Та дишайки цигари и надвиквайки музиката си загубих гласа. Та затова в понеделник (08.12 впрочем) си купих чайове и мед. Чай - Ройбос и шипков, мед от летни цветя... Интересното е друго. На третия ден в Рощок си купих чиния, нож и вилица. Лъжиците бяха малки и не ми харесаха. И така и карам и до днес, без лъжица. Преди два месеца си импровизирах бъркалка от сгънато алуминиево фолио за един студен чай... Прибирам се с чая надъхан, ще се лекувам. Опс! А как ще си греба от меда? Как ще си разбъркам чая? За две минути се кандърдисах че ще мине и с вилицата. И наистина се получава много чудесно. Чак не ми се вярваше че може мед да се гребе с вилица, ама на, получава ми се. Едно време в къщи ме майтапеха се само лъжицата ползвам, сега компенсирам.
Само за чай се иска и гореща вода, нали. Отивам в кухнята, оглеждам се и виждам само една каничка в която се сгорещява вода. Много обществена! Външно мръсна, все едно е посипана с подправка за спагети ‘чойс’, вътре още по зле, отложен много котлен камък. “Водата в Рощок е твърда, ползвайте Калгон”. Борислав ми обясни че по-красивите нагреватели са на хората от етажа и те си ги прибират. Не го радвало как изглежда отвътре ама се успокоявал че е само варовик. Аз не се самоуспокоих ама взех телче за миене на тигани и изчистих варовика. Имах чувството че ако направя чай с такава вода ще се разболея повече. Ей така ме прихващат и изчиствам общи неща за общо ползване проста за да ми е кеф на мене...
Осми декември мина импровизирано и не зле. Никой тука не е чувал за осми декември... Немци, испанци, полякини, никой. Звъннах телефон на Стефан, той ни покани у тях. Вечерта се срещнах ‘случайно’ с Катерина, която каза че ще предаде на Пламена. И така петимата с Борислав отидохме у двойната стая на Стефан, слушахме българска музика (чалга от ’98 и закачлива фолк музика), обсъдихме другите Еразъм студенти, новия съквартирант на Борислав, индиец. Аз се изкорах тоя индиец колко съвпадения изкара с мене. Името му е нещо с ‘А’, пише някаква търсачка на Java, и има лаптоп точно като моя. Интересен факт. В един часа си тръгнахме от Стефан, само защото на следващия ден се учи.
Как ви звучи, близо 5 евро за амбалаж! Две торби пластмасови бутилки. От поливането на квартирата и рождения ми ден. Решил съм за майтапа да си събера всички пари от върнат амбалаж в една чашка. А в чашката вече има постъпления, понеже след рождения ми ден имаше две торби бирени бутилки, които върнах заедно с Антон. Та двете торби пластмасови бутилки се надявам днес най-сетне да стигнат до автомата. Просто чаках да се изпие всичко което бях купил...
За Gizmo5 ще кажа само че ми е добра алтернатива на Skype, макар да го ползвам само с един човек. С този човек по скайп връзката е... много скайпска, а по Гизмо е много добре. (редакция няколко дни по-късно: Една вечер Гизмо ни предаде много лошо и се наложи да ползваме скайп. По време на втория разговор(!) по скайп успяхме да се свържем и по Гизмо. Резултата беше че и двете програми забиха. След рестартирането им само скайп се свърза с нета, Гизмо ме предаде най-долно. Обаче Скайп удържа много приличен двучасов разговор, с което си спечели малко уважение от моя страна. Тук е момента да си спомня за нещо което ми каза Илия, след няколко часа работа скайп се превръща в супервъзел и е добре да се рестартира. Та така за интернет комуникацията)
Да му се не види, обърнах го на изброяване не на разказване... жалко.
Сега отивам до университета, а довечера може би ще продължа да разказвам.

Копи-Пейст, ама е яко

Попадна ми от споменатият по-рано долен блог. Авторът - неизвестен, съдържанието - действителност.

• Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
• Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
• Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
• Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
• Да пишеш писма на руско другарче.
• Да идеш на градска баня.
• Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
• Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
• Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
• Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".
• Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
• Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
• Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
• "На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
• Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
• Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
• Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
• Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
• Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".
• Да пушиш в самолет.
• Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
• Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.
• Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
• Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
• Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
• Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …
• Да си купуваш плочи с музика.
• Да сменяш ремъка на касетофона.
• Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
• Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
• Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
• Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.
• Да си вариш домашна кола-маска.
• Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
• Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.
• Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
• Да участваш в Ленински съботник.
• Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
• Да познаваш мириса на "Кореком".
• Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
• Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
• Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
• Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
• Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
• Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
• Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
• Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
• Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
• Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
• Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
• Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
• Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
• Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
• Да отидеш на истинско изпращане на войник.
• Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
• Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
• Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
• Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
• Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
• Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
• Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
• Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни.
• След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
• Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.
• Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
• Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
• Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
• Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
• Да ядеш луканка по празници.
• Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
• Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
• Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
• Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
• Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.
• Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
• Да има само два канала на телевизията:
• Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
• Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
• Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
• Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
• Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
• Да се събирате у вас или съседите защото спират тока 2 към 1 и освен това няма друго какво да се прави.
• Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там за да му идеш на гости да гледаш мача.
• Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище.
• Да ти намалят поведението! С две единици!
• Да си купиш касети за 7 лева с връзки.
• Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.
• Да ходиш до "Кореком" и да гледаш показаните тоблерони, шоколадови яйца и касетофони с жален поглед.
• Да помагаш на тате да прекарате "държавния" бензин през филтър със син камък, за да му се махне боята и да не ви хванат.
• Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка.
• Баща ти да монтира втора инсталация вкъщи на 12V за осветление и да върже портативен руски телевизор към нея, за да гледате "Время" или "Панорама".
• Да си купиш билетче за градски в София и да се возиш с него във Варна. При проверка от контрольор всичко да е наред.
• Да ходиш в "Търговия на едро", за да си купите банани с връзки и в пълна секретност.
• Да носиш 2 стари гуми годни за регенерат, за да можете да си купите 1 нова "Вида Спорт". Имаше и руски в "Кореком".
• Да скриеш изкуствените зъби на баба си.
• Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате.
• Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат "Pif" и ако няма да търчите през глава до следващия РЕП.
• Да можеш по всяко време като огладнееш да отидеш у съседите и да те нахранят.
• Да измислиш мелодия, която да свириш с уста, за да си повикаш детето да се прибира.
• Баба ти прави най-добрите палачинки!
• Да наблюдаваш всяка неделя как баща ти и повечето комшии навличат вехти дрехи и работни престилки и започват да "оправят" колите си.
• Да слагаш хартийка в кибрита, за да не му дрънкат клечките и да те хванат в училище, че пушиш.
• Да си занесеш запалката за зареждане.
• Да си мечтаеш за електронен часовник.
• Да отидеш на НВО.
• Да стоиш две години в казармата плюс три месеца задръжка ако не си приет да учиш.
• Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ.
• Да имаш политически изпит за дипломиране във ВУЗ.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и
никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой
костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от
многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите.

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. По погрешка въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да намериш къде си оставил мобилния си телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
14. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
15. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
16. 10- годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
17. 10- годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
18. Не си модерен, ако си на 20 години и не си спал с някой от твоя пол.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
20. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
22. Сложил си парола на файла с паролите си.
23. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
24. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат
е-мейли..
25. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
26. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
27. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
28. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
29. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
30. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
31. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
32. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
33 Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
34. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
35. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
36. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
37. Четеш този текст, съгласен си с него, и се усмихваш.
38. Още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
39. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък номер 9 няма.
40. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 9 наистина няма.
41. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!

От тук се включвам аз. Четох го преди 4 дни, сега само го пействам без да го чета пак, много е дълго, но си заслужава. Знам че почти половината от нещата важат за мен, при все че имам спомени едва от 89та насам. Ама готино детство си имах, особено с грамофона и стотината плочи в къщи. А номера с уолкмена съм го прилагал през 2000та година, като продавах сувенири пред катедралата. Кореком не знам какво е, или най-много да имам един бегъл спомен с мама. За коментарите относно настоящето: за мен са преувеличени, но вярвам че има хора за които важат 100%.
Аз продължавам с упражненията по падежи на немски. Мисля да почета и новите статии в два от трите блога които следя.

Да му се невиди, направих предварителен преглед на статията си и ето още два коментара:
Майка ми е намразила лукчетата заради една продавачка, и е опитала да си купи закуска с 20 лукчета(примерно). Ами така де, щом ще ги обръщат на разменна монета...
На асансьор със стотинка се возих 2006 година, в един блок до сп. "Явор" във Варна. Павлин беше на квартира там.
Яки са, казах ви. Аз съм си малко ретро и без това.
! Поздрав за Борис Николов, чак сега се сетих! Той много ще им се радва.

Мамо, купувай царевица

От кога не съм получавал двойки... Ама може утре и петица да имам, знае ли човек. Само дето немската система е наопаки и най-добрата оценка е единицата!
Да преведа заглавието: в първи клас ни учеха, че числото 'две' се пише с вълничка отдолу и имаше картинки на патенца или лебедчета плаващи в езерце, като шията представлява горната част на числото, а вълничките във водата, основа на числото (за нагледност: 2). Само дето мама от рано ме отказа да правя вълнички ами да праскам права линия. Като почнах да уча техническо чертане, и по-точно техническия шрифт, разбрах от къде е идеята. Друг е въпроса как съм виждал ръкописни двойки със свръх изразени вълнички. (Тук е момента да цитирам един дизайнер от Варна, който като хвана химикал попита къде му е старт бутона и как се инсталират шрифтовете...)
Та от него време са ми е останали следните метафори за слаба оценка в училище: "Да нямаш патенце?", "Я, лебедче", "Трябва ли да купуваме царевица" (за да нахраним описаните пернати) и други.
Сега си представете най-слабото си писмено домашно, онова на което учителката ви е писала повече с червения химикал, отколкото вие със синия. Без значение дали по български, литература или чужд език. Аз колкото и да се напъвам (нали бях силен ученик), нещо подобно на това в архивите си нямам:

(клик за ясен преглед)

Много ми хареса обаче как е изпълнено по електронен път. За коментарите в Word знам и ги ползвам. Инструмента който ти показва какво си изтрил съм го пускал случайно и не знам от къде сега. Но да върнеш домашното на някой в такъв вид си е много яко. И после електронно обучение, нали учителките трябва да станат по-кадърни от секретарки, и да се бъхтят и пред компа за смешните си заплати. (Спомням си г-жа Божинова по литература (още известна с култовата си редовна фраза "Ти зна'ш!") която използваше мъжа си да проверява тестове, нали там е по шаблон, та да й спести малко време. Щото женицата ни връщаше класните с доста голямо закъснение, доста ученици й бяхме на главата.)
Май ще е добре да кажа и какво е.
"Какво превръща един човек във историческа личност"
А здрасти!
Първата ми реакция беше че и на майчин език не мога да отговоря пък камо-ли на немски. (Е да де, домашното е от курса по немски). Успях още в часа да си генерирам посока на разсъждение, после докато я следвах вкъщи намерих по-добър отговор. С няколко думи: Мащабите на делата на човека и засегнатите от тях хора. Няма да обяснявам повече, не е съществено в момента.
Та, изпратих имейла с есето си в 01:30 в понеделник. Крайния срок беше понеделник сутринта все пак. Лошото е че и до тогава го писах... Това обяснява половината грешки които съм допуснал.
В петък получих отговор с този файл. Днес късно вечерта се грабнах да го чета и анализирам. Точно в момента не съм научил почти нищо от грешките си... Просто не им отделих нужното внимание.
Но!...
Най-важното за мене (и заради което седнах да пиша) е:
Имам едно цяло вярно изречение в цялото това червено нещо! За тези които ми се подсмихват подценяващо, ще ги помоля да го преведат:
"Die Maßstäben auf ihnen Taten umfassen die ganzen Welt, weil heute jemand ihnen Unterweisungen kann lesen und sich Wahrheit wählen."

А, А, А? (и бързо двукратно повдигане на вежди, в стил 'тарикат')

Чак ми е невероятно как съм ги нацелил всичките дателни и показателни падежи наведнъж. Това гласи: "Мащабите на техните дела (ха сега речника, какво беше umfassen с точност? знам контекста и мога да си го измисля ама...) обхващат (да бе, уф) целия свят, тъй като днес всеки може да прочете техните (Unterweisungen ???) наставления (не беше това, айде търси си ръкописите)(аха: напътствия) и да избере своята истина. (не че и Wahrheit го знам ама...)"
Още веднъж на чисто:
"Мащабите на техните дела обхващат целия свят, тъй като днес всеки може да прочете техните напътствия и да избере своята истина."
Става дума за историческата личност от вида "духовен водач".
А така, другата половина от грешките ми се дължат на условието "Пишете граматически коректно, но не и просто. Нека си има главни и подчинени изречения." Писах със сложни изречения. Първо си писах на български както ми дойде, после анализирах структурата на изреченията си и се опитах да я запазя така и на немски. Успех! Важното е да се работи.
Следващото домашно е за сряда, да изпратим два вида автобиографии: таблична, такава каквато е модерно из Интернет напоследък, и една разказна. Табличната си я подготвих, разказната имам да я пиша.
Приключвам с писането тука. Ако съм пропуснал нещо важно, ще се подсетя докато си публикувам статията.

Редакция едно: В имейла от преподавателката ни се казва "Оценката си ще разберете в понеделник, в клас". Та затова не съм сигурен дали имам две, или три на релси...

Редакция две: Смях през сълзи: Реших да проверя дали пък няма някаква уловка така, в липсата на корекции. Който търси, намира. Цялото изречение е между две, едва забележими, скоби. А към скобите закачен коментара който потърсих и очаквах: "Това изречение не го разбирам". ХАХАХХАХАХА. Точно като един сапунен мехур стана работата. Нищо, поуката е: следващото домашно недей да го пишеш в последния момент, и вземи първо да си го провериш сам! Подценяващо подсмихващите се са поздравени, вие сте ми мотивацията, на следващото домашно да получа, не да го напиша, като за висока оценка!

[Редакция три:]
01.12.2008
Мамо, само просо, и то малко

Ами с крайна сметка имам три на релси. По-точно 4.0 имам. За разяснение: по откачената немска система положителни оценки са от 1.0 до 4.3. Аз се закачам на опашката. На граматика имам твърда двойка. Чак не й било ясно на преподавателката какво искам да кажа. Каза ми да не се мятам директно на чак толкова сложни изречения. Малко по-простичко да го карам за сега (като за мене, дето се вика). Това ми напомня за преподавателката ни по английски в ТУ, Надежда Цонева. Тя така ми каза да не опитвам чак толкова да усложнявам нещата.
Какво друго. Оценката е по 6 критерия с различна тежест.
1) цялостно впечатление (тежест 1)
2) съдържание (тежест 2)
3) употреба на думи (синоними и новите взети на курса) (тежест 2)
4) свързване и структуриране на текста (тежест 1)
5) синтаксис (тежест 2)
6) граматическа коректност (тежест 2)

Аа, да. Не е фатална оценката. При окончателното оформяне на оценката от курса ще се вземе предвид само най-добрата ни работа. Така че, хайде да сядам да си пиша автобиографията на немски, стига съм се обяснявал.
Да, да. И да пропусна най-важното. Степените на владеене на немски били следните: А1 (най-ниско), А2, Б1, Б2, Ц1. Дали има нагоре не знам. Ние на курса сме били между А2 и Б1 горе-долу (дано си спомням правилно картинката на Фрау Паарман). Темата по която сме писали обаче е за ниво Б2! Яко.
Баста я! (това е от курса по испански и значи "Байгън!")
(А темата на втората глава от учебника е любимата ми: чуждите езици :-D)

Хепи бърдей тууууу йу

Ей, как пък не можах да им пусна малко мазна чалга на Еразмусите... Ама нямаше условия. На друг купон, с флашката... [ехидна гримаса].
Обаче да започна да разказвам от началото. То е вчера вечерта (20ти). През деня Борислав ме попита българите знаят ли за купона. Казах че знаят, само Катерина може да е забравила че й казах преди две седмици. И на спирката на S-Bahn-а се засичаме с Катерина. Тя сама изкоментира колко интересно се засичаме на различни места по различно време :) Оказа се че няма да е в Рощок в петък. "Ако утре случайно не се засечем сутринта, предварително ти пожелавам всичко най!"
Погледнах си пощата: "Вероятно ви е убегнало, уважаеми господин Павлов, но все още имате задължения към нас..." За наема. От една седмица се каня да питам някой как е най-добрия начин да си го платя, след като в банковата ми сметка не е имало пари когато са ги потърсили. Ами добре, аз най-обичам на рождения си ден да отмятам задачи, понеже винаги ми се получава много успешно.
Излизам аз сутринта, и естествено с Катерина се засичаме на спирката. Почерпих я шоколадче, и й обясних къде отивам. Тя изрази съмнение че дори успешно да преведа пари чрез банката, чак във вторник ще могат да ме отметнат в базата си данни че съм платил. Аз да направя каквото трябва пък да става каквото ще.
Отивам в Studentenwerk, там отговарят за настаняването, и питам, имам да плащам нещо. Иди на касата. Отивам, звъня, нищо. От друга врата излиза една жена:
- Младежо, какво обичате? - приятелска интонация.
- Имам да плащам нещо.
- Тя касата не работи, аз съм касата, елате.
Отивам, сядам. Казах й какво искам, ама не се доразбрахме. Помоли ме да й покажа писмото. Аха, разбра. И през цялото време ми говори разни неща. Пак наклоних глава на дясно и сложих любопитната физиономия гласяща "Какво ми говорите, че ми е интересно, ама не разбирам".
- Много е хубаво че идвате да си покриете задълженията. Касата в петък не работи ама аз ще ви обслужа. - И ми говори супер усмихната и добродушна.
Преместихме се до касата и аз вече си казах мъката:
- Ако имате да ми казвате нещо важно, моля кажете го простичко, че не говоря много немски.
- Напротив, много добре говорите! - усмихнат комплимент.
- Е да де, ама не знам много думи още. - усмихнато защитавам позицията си аз.
- А за първи път ли сте в Германия?
- Да. Тука съм от месец всъщност.
- Ама ти си супер тогава! - супер щастливото възклицание.
И двамата вече се размазваме от кеф и усмивки. Платих си аз, дава ми тя бележка.
- И всичко е наред вече? - питам дали не трябва да правя още нещо
- Всичко е наред!
Прибирам си нещата, вадя две шоколадчета и се каня да си кажа за повода. Само че тя ме изпреварва:
- А, тука гледам нещо на компютъра... - идва още по-щастлива към мене. - Всичко хубаво за рождения ден, успехи в учението... - и т.н. Не запомних всички пожелания, но това за учението ми направи впечатление. Благодарих, и й дадох шоколадчетата:
- За вас и за вашата Mitbearbeiterin (тази дума си я измислих на момента и още не съм проверявал има ли я наистина. Щом Mitbewohner значи съквартирант, защо онова по-горе да не значи колежката с която работите в общо помещение).
- Благодаря много! - вече ще се разтопи от кеф.
- Амз за нищо! - топя се и аз.
Заминавам си от Studentenwerk тотално нахилен, позитивно зареден и размазан от кеф. Ей това е да ти започне добре деня! И няма такива схеми със вторници, всичко става на момента, бързо и окончателно. Жалко че нямах други институционални задачи за вършене. Ама и работата по дипломната си е важна. Най-сетне написах перфектния пример за един въпрос дето виси от 10дни и все не ми отговарят както бих искал. Е, днес ми отговориха :)
Прибрах се и отметнах последната задача, да издам най-сетне старата квартира. Е, наложи се да мием и чистим с Борислав, за да удовлетворим изискванията на г-ца Ешлер, но както и да е. Ударих два подписа и тя си прибра ключа. После и казах че имам РД и я почерпих с шоколадче.
Нещо не ми е интересно да разказвам за купона, май. История в снимки тук.
Обаче, обещал съм да разкажа са мерителя на достойнство. Аз си умрях от смях само като схванах идеята. Единия се правеше че си няма идея как се използва картичката. Може някой да му е разяснил, аз не се опитах. Впрочем, като видях картонче с дупка си помислих че е нещо от сорта на "Не ни безпокойте" дето се закача на хотелска врата отвън. После и друг изрази такава идея. На друг му стана много смешно как след 14тия сантиметър има завой. Това предполага или да се огъне измервания образец, или да се завърти измервателния инструмент по време на измерването. На второто направих и демонстрация, последвана от много смях. С пръст естествено. Понеже втората реплика на момичета, които ми я подариха беше "Ама не проверявай сега и тук (пред нас)". Провокиран от колегата който се радваше на завоя изказах идея как можем да оползотворим картичката. "Доброволците се премерват и си написват името на съответстващия сантиметър. После картичката попада в девойките, който да си изберат..." Мога доза смях.
Както казах в началото, тонколоните, с които ми услужи комшията Зум, не можаха да се преборят с глъчката на гостите ми. Съответно отложих просвещаването на запада с явленията чалга и кьочек.
Друго... По едно време една хърватка Ивана му вика "Релакс, няма нужда да правиш нищо". Да, да. Като добър домакин не мога да не се грижа за гостите и инвентара си. Та от време на време се забърсваше по нещо, носеха се бири от и към хладилника и т.н. На чуждите купони ще бо играя безотговорно, ама не и вкъщи... Както и да е. Имаше хора, има отзиви че им е било добре, това ми е важно. А да. И компа и е цял и здрав. И при мен. За първото се притеснявах на базата на опит от предишен купон, където лаптопа на рожденичката пи вино. За второто: в коридора сложих компа до контакт който е далече от основната група хора, за няма шанс за инфекции. После се усетих че е много близо до вратата. Както и да е всичко е наред. Както и останалия инвентар.
Аа, да. Споменаването на г-ца Ешлер не беше случайно. Както си играем покер 5 души, и още трима гледащи, в стаята ми в един и половина през нощта, в коридора колоните дават всичко от себе си, хората правят каквото си искат (така трябва) и ги надвикват. Та в тази идилична картина на вратата ми се появява г-ца Ешлер. Ако не е ясно да кажа че тя ни е Tutorin, демек има някакви управляващи и контролиращи функции. Стана ми много любопитно какво има да ни каже. Започна с това че съм абсолютно в правото си да си празнувам рождения ден и то в петък. После помоли да затворим врати и прозорци на етажа, така че да не смущаваме околния свят с веселието си. И да сме шумни само до 3 през нощта. И естествено, че имам да почистя след гостите си.
Купона свърши към 2ч. Дали е рано не знам. Не ме и интересува. Скочиха ми с оферта да идем на диско. Навих се. Взех портфейла и приборите срещу студ (дрехи де, алкохола беше свършил) и се засилих. Добре че Каша поне ме изчака. Диското е близо, 10-15 мин пеша. Ама чак на стълбите и се сетих че не си нося документи. Най-вече студентско уверение. Ама Каша влезе да види другите там ли са, че поне да не правим още един тигел напразно. Като излезе ми носеше старо уверение с което да опитам да вляза. Само че опашката на гардероба беше поне 15 мин дълга. Каша каза че вътре не е особено забавно (почвам да си изграждам лошо мнение за немски дискотеки, на първата такава успях да поспя даже), а отвън чувах музика която ми идва по-техно отколкото ми понася. За 30 секунди взехме решение да си ходим да си почиваме.
А сега очаквам делегация от полякини за оползотворяване на подаръка 'Казино' състоящ се от доста чипове, зарове, рулетка, две тестета карти, 4 подложки за видове игри, и даже инструкции на български.
Това е. Хора, подаръци, емоции, алкохол, музика, май всичко си имаше рождения ден.
Ха, не е това.
Поздрави започнах да получавам от 23ч предния ден. Нали по него време в България е полунощ. И получих поздрави от страшно много хора. Много приятно.
Стига и толкова писане май.

П.С.
В немския нямало такава дума. Нищо, подарък от мене.

Безсъници в Сиатъл

Браво на мене. Бива ли след почти 3 часа четене да седна и да си пиша в блога...? При все че имам две домашни по немски и дипломна работа за правене. По-добре е да не се изказвам че правя даже две. Интензивно помагам на колегата със С++ програмиране. Ама е готино де. Едни съвсем леко засукани задачки за матрици. Да поддържам темпо дето се вика. Пък нали съм и учтиво таралежче. (я на БГ речника за правопис на Mozilla му липсват умалителните форми на думите.) Като казах речник - днес на немския се обърках да ползвам една тухла кръстена "Речник за немски като чужд език" или нещо подобно. Една минута докато си намеря думата. А! Ама тя обяснена пак на немски. Проверих да не би речника да е тълковен, но не би. Ама зацепих значението на думата. Мерси за речника де. Имам си алтернативни.
Сега, аз защо седнах да пиша тука!? Някой може и да е запознат, ама да си кажа че последните дни бяха много интензивни. Купон в петък вечер, пътуване до град Любек в събота сутринта, (мале колко линкове ще се съберат в тази статия, да съм писал по-често), вечерта се прибрахме, малко релакс и през нощта на рожден ден. В неделя станах в 16ч! Понеделник вечерта на караоке. "Ама трябва да дойдеш в университета в 8:00 сутринта!", "Тежко ще е ама ще дойда". След като веднъж се успах зверски и закъснях с 60мин за една среща нямам право да отказвам, пък и отказа не беше възможен. Вдигнахме се от караокето и в 02:00 си бях у нас. "Така, кога трябва да стана ДНЕС?", "Ами в 06:30, 07:00", "Аха, мерси, няма да си лягам". И така. Не се успах. Успиването предполага наличие на сън. За малко да заспя в щрасебана ("трамвая"). После спах пред компа. (Ауу, тука един съученик дето не сме се чували от май месец ми скочи по скайп със:

- Sashe da znaesh fen sym ti
- http://smileys.smileycentral.com/cat/36/36_1_32v.gif

Много зареждащо. Да си кажа защо може да ми се е прекъснала нишката на мисълта.)

Вторника беше спокоен, днес пак, даже се отказах да ходя еди къде си, щото добитъка уморен и реших да се вслушам в гласа му (ммууууу).

Това за ежедневието. Само да вметна любимия ми местен лаф за последните дни: "Не сме Алкохолици, просто Еразъм-Студенти".
Сега за същественото: Пристигна стипендията. Тъкмо бях останал с 8 евро на монети и се канех да искам на заем за да ида до Любек. Ама както става напоследък (да се чете 4-5 месеца вече) щом нещо ми затрябва, то просто идва. Вселената си намира начина. Моята работа е да се радвам и да го оценявам. Трябваше ми и някой от организацията за Любек, естествено срещнахме се на спирката на S-Bahn-а на прибиране. За месец и половина, не съм го срещал по спирки, ама нали ми трябва СЕГА. Та дойде стипендията и си бях обещал да си купя една книга която видях да се продава на намалена цена и на английски два дни по-рано. Купих си я. "Малкият принц" на Екзюпери. Много дълбока книга. Мислех си тука да преписвам цитати и да коментирам. Отказах се овреме. И от двете. Цитатите извън контекста едва ли ще са толкова стойностни. А за коментарите... кой съм аз и на колко години... Ето оригинална мисъл: Това е като да коментираш видяна планина. Не можеш да я видиш от всички страни. Отделно, че може да носиш очила. Слънчеви. И като разкажеш какво. По-добре кажи къде е и другия сам да си я види. Нито може да я помирише чрез думите ти, нито да я усети.
После пък ми се приядоха (по-точно е приправиха ми се (после немския имал представки на глаголите)) палачинки. Гугъл е голям. Намерих един мощен блог с луди истории, най-вече тази за палачинките, за бъгито и за сунузита. (наистина има да слагам линкове 20 мин при пост редакцията с моя готиния нет!). Та палачинки още не съм опитвал, ама се зачетох в блогове. Другия луд блог ми по пратиха колеги от Пи-Конзулт, след като има пратих статия от онзи блог за приставки за банкомати четящи информацията от карите. Та отговора беше този Долен блог. Айде и там четене. Капака обаче беше днес. Аха-аха да седна да пиша биографията на Айнщайн на немски и един колега от ТУ ме налази по скайп-а. От лаф на лаф и взе че ми прати една книга "Как да спим по-малко и по-качествено". Изчетох я и нея на един дъх. Сега се мъча да я кача в сайта си че да я споделя с всички. Може би малко прибързвам че препоръчвам нещо дето не е проверено, ама ме радват неща дето разбиват стари навици и разбирания. И звучи добре. (Пакета книги е тука вече.)
Пак имаше лирично отклонение по скайп. Ама и по-добре така.
Така, пуснах го да се качва. Не казвайте че разпространявам материали защитени от закона за авторското право че съм в Германия и не ми се остава за твърде дълго на твърде тясно място. Трябва да сложа линк към една статийка - на работа или в затвора е по-добре (поздрав за Дели, която ми я прати по служебното ICQ през първите месеци в офиса).
Та така. Сега почвам да редактирам (да се чете махане на печатни грешки и слагане на линкове. Казал съм си че съществени пост редакции на написаното няма да правя, в това ми е и номера). Ако се сетя нещо ще има послеписи. Иронията е че четох книга за добрия сън за ще стане 2ч само докато приключа тука. Ама ми се пишеше де.

п.с.1
чак сега сложих заглавието, хихи
п.с.2
30мин редакция (що ли ви занимавам с глупости). Прочетох и две статийки из чуждите блоци. За точността: линка към поздрава за Дели е на БГ, а не оригиналния. И съответно има Изгубени в превода... това е по-близо до истината.
п.с.3
Някой ще ми обясни ли имам ли право да търся линкове в 02:30 през ноща с бавен нет!?
Въпроса е реторичен, ползвайте коментарите за отговори.
п.с.4
Ее за малко да забравя. Брояча в другия ми сайт показва значителна посещаемост през последния месец. Готино. Няма да слагам линк нарочно ;-)
И на пук!
п.с.4 (видях че се повтаря ама няма да го редактирам нарочно)
Въх колко ми се спиии - за малко втори път да напиша за иронията със спането. Айде лека че се оливам!

едит 1.
Най-важния линк съм забравил: вица за учтивото таралежче! МНЗ предупреждава - вица е дълъг и тъп!

Инженер и скука: очаквайте изненади

Пак ме хвана графоманията. Разяснявам, това е думичка която научих от един от любимите си автори: Елена Павлова, по-известна като Върджил Дриймънд сред любителите на книги-игри. Думата означава мания за писане.
Днес седнах да уча думи по немски. За един час се уморих. Намерих си някаква програмка която ми трябваше и си пуснах една песен на немски с образователна цел. След около два часа се усетих, че съм прекарал времето в превеждане на текста и ровене сред неправилни глаголи. Така се прави. Трябва да ти е интересно. Добре ама се уморих. Сега трябва да се компенсира с физическа дейност. Каква? За тренировки по каквото и да е не става щото вече е тъмно, а в стаята ще преча на съквартиранта. Чак към вторник ще се пренеса... Остава другия вариант. Пране. На ръка. Хем е и събота. Оглеждам общия инвентар. Сушилника го няма. Забравих да кажа че ми е маса тъпо. Т.е. не ми идва на ум с какво да се занимавам извън очевидните неща: учене по две дисциплини, пране, спане и игране на игрички. Викам си, ти ли бе, дето казваше че не можеш да скучаеш. Ама реших че в дългосрочен план най ще ми е полезно да се поопера. Ама къде да си простра. Сега идва предисторията и то без да е в скоби (настоявам да се оцени по достойнство).
Преди седмица гледам камара мебели оставени до боклука. Самите те повечето боклуци. Отбелязах си един сушилник, но с счупен крак. Веднъж вече превързван с тиксо, но вече отбил службата при бившия си собственик. Отписах го и аз за момента. Гледам едно офис столче със счупена облегалка. Моментално си го представих модифицирано. Развинтих един върток отдолу и очаквах облегалката сама да се сбогува. Твърде свързани бяха. Убедих я с поклащане да пусне болта за който се държеше към останалата част от стола. Готово. Разполагам с табуретка на колела с регулируема височина чрез въздушна възглавница. Кой друг има такава? Още не съм се престрашил да седна на нея. Седалката беше малко мръсна и нямам с какво да я приведа във вида който ми се иска. Обаче е чудесна за да си държиш краката вдигнати на нея.
След дни пак поглеждам сушилника. Как да го пригодя за нова служба ??? Измислих го из път. Махам ненужните крака (за ужасените пояснявам, това е само стара вещ направена от тръбен материал, не изгонено домашно животно както го описах от начало) обръщам го с главата на долу (спрямо позицията в която се е ползвал по времето на редовна служба) и използвам разгъваемите крила за крака. Колко време и усилия ми отне да махна краката по метода на пречупването чрез много кратно прегъване аз си знам. Взех си каквото ми трябва от боклука и тръгвам към къщи с надеждата да ме видят колкото се може по-малко познати. Комбинацията черно дълго палто (стил дон Вито или друг бос на мафията), поло, панталон, обувки, пълна пазарска торба и счупен сушилник, не е вида в който ти се среща с хора на които имаш да създаваш начални впечатления за себе си. Разминах се само с двама. По средата на пътя се усетих да проверя идеята си за обърнатия сушилник на практика. Че ако не работи да не го разнасям до квартирата си и после пак до боклука. Моментално зае пълен мъжки шпагат, основната скара само на 2см от земята. Замислих се. Дали да се върна до боклука и да изхвърля и усилията хвърлени до тук или да си го кача и да разчитам на нови идеи за оползотворяването на описаната тръбна конструкция. Досвидяха ми и двете, и сушилника и усилията. Вечерта си писах с милата как съм почнал да се обръщам на клошар. Поне намерих разбиране. Сушилника наврях зад гардероба за по-добри дни.
Добрият ден се оказа днес. Работещият сушилник зает от някого. Ако не пера ще откача от скука. Потърсих един поляк (Лукаш с неприличните снимки от пикасата) да си обменим снимки от първото “коридор парти” ама тях май ги няма в Рощок даже. Значи ще се пере. Следователно ще вкарам сушилника в работен режим. Първа стъпка е да премахна остатъците от краката. Пак пречупване чрез многократно прегъване. Ама на по-трудно ниво. Парчета са по-къси и законите на лоста предполагат повече сила. Моментално живнах обаче, да ви кажа. Идеята да правиш нещо което може скоро да заработи в твоя полза е много зареждаща винаги. Затова се занимавам с нещата с които се занимавам. Махнах старите крака. Сега как да го отуча да прави шпагат. Имало един дето прави сериал по Discovery – “Ultimate Survivor”. От специалните части бил, и ходил по екзотични (пауза “No one like you” от плейлистата, много специална песен, трябва да й се обърне внимание) места да показва как се оцелява при екстремни условия. Можете да си направите това от това, можете да ядете от тези плодове и т.н. Не съм гледал нищо, преразказвам както са ми го описвали. Сега го пратете този същия в студентските общежития да направи сушилник. Не знам. Не го подценявам, аз не мога да се справя в онези условия в които снима с екипа си, но поне се оправих в собствените си условия. Малко ще изясня объркани те си мисли. Реших че ако овържа крилата с нещо, така че да са под прав ъгъл с основната решетка ще се получи нещо. Ама нямам въже. Хората в джунглата ползват лиани за да привързват трупите на самоделните си салове. Аз и лиани нямам наоколо. Днес е празник и магазините са затворени. За въже. Ама не бих и купил. По добре да си направя. Тук поне Митко Борисов и Борис Николов са се изсмели с глас. Много се радвахме едно време на Яската като се изкаже че ще си направи къща, кола, ветрогенератор, джага и други. Факт е че той има способността да ги направи наистина. Има си самоделна озонова лампа, от тези дето като ги докоснеш отвън, вътре се появява газов разряд, под формата на продължителна мълнийка, до пръста ти. Така, от какво да си направя въже. Няма как да вмъкна сега една драматична пауза, не е филм това. Ама се опитах поне. От вестник. Двоен лист от вестник навит по диагонала с цел максимална дължина. На втория опит му хванах цаката. Снимките са тук. Още полови час навивах въжета и увивах на кръст. Може да удържи на побутване За всеки случай подпрях крайния резултат на стената. Системата има две степени на свобода, и чрез стената ги сведох до една. Все пак там ще си сложа прането и искам да намаля шанса то да се събори на пода, който мих днес. Накрая щастливо си изпрах и се окъпах. Вестници, впрочем, дал господ. Разни рекламни стоят във входа под пощенските кутии на камари. Обикновено си взимам да си постилам като се храня. Тъкмо маркирам и по някоя обява или непозната немска думичка докато дъвча. Ами остана да кача снимките и писанията си в нета. До другия път.

П.с.
Като видях снимката, та се сетих да си кажа. И даже работи всичкото това. Т.е. сложих си прането на него. Най-вероятно ще изсъхне успешно.

На тема пътувания

Я да видим сега мога ли да си спомня интересни неща от пристигането ми в Дортмунд и пътуването до Мюнстер.
Така, във вездесъщия тефтер няма нищо. Снимки май също правих чак във влака. След като слязох от самолета де.
Добре, пак авто-хипноза.
Слизам от самолета, гледам да се движа с основния поток. Провериха ни паспортите, няма проблем, никой не ме издирва. Надписите са на немски и английски и това ми помага за плавен преход към новата среда. Дума на деня: Ausgang - изход. Отиваме да си чакаме багажа. Нямам право да помня такива детайли: Гледам едни колички за багаж. Викам да си взема. Дърпам една, тя се движи по релси. и тъкмо да я подкарам към, празните все още ленти, за багаж тя се удари в нещо и спря. огледах се, долу на релсата спусната преграда която пречи да извадиш количката. Един мъж, който също си взима количка, ми казва да пусна едно евро в автомата до мен. Имам само книжни и не ми се занимава. Бързо и успешно генерирам изречението 'Вземете тази!' и се дръпвам до лентата, възстановявайки се от културния шок и лекия срам. След минути започва да се изсипва багажа на нашия самолет. Куфарите са буквално преляти от багажното на лентата. Замислям се имам ли нещо чупливо в другия багаж. Лаптопа и чашата 'Siemens' с на сигурно място в раницата ми. Следва съмнението, аз дали ще си позная куфарите, понеже три вече приличат на моите. Старателно си внушавам че имам номерата от багажното и два уникални катинара, по които ще се ориентирам. Пристига първо сака, след 2 мин и куфара. Уж заедно ги дадох, ама принципа 'разбъркай добре преди употреба' на два пъти, е рандомизирал добре изходната последователност. Гледам митницата, прочетох какво би трябвало да се декларира, за европейски граждани нищо от това което го нося. Добре. Имам си инструкция за действие. Планът е да стигна до гарата в Мюнстер, от където ще ме вземе Борислав (съквартирант и Еразъм състудент в Рощок) и на следващата сутрин се мятаме за Рощок (вече и аз се обърках как се казва този град, важното е че друг с подобно име няма). Така, според инструкцията излизам от летището, тръгвам на дясно и съм на спирката, от където си хващам автобус за еди къде си (да се чете като точно дефинирана ЖП гара). На спирката се очаква да има много хора. Вървя малко и излизам от един изход в дясно. Озовавам се на интересно място. Хората са кът, при това са шофьори на паркиралите таксита и микробуси. Замислям се и решавам да се опитам да си пусна телефона. Нямам мрежа. Нормално. Клетките на МТел са далече. Следващия момент ми е мъгляв, но факта е че симпатична девойка ме заговаря на български дали от тук е за автобусите. Обясних и колко съм ориентиран и аз, и как движа по инструкциите на човек минавал по този път преди 5 дни. Ами айде обратно да питаме. Много благодарности и поздрави към девойката. Обиколихме малко на кръст летището, тя си поговори на бърз немски с разни услужливи хора и намерихме правилния изход. Забравих да опиша онзи изход. Намираш се на улица която е почти като тунел. Или поне оставаш с впечатлението че си някак под нивото на най-горната възможна улица. Както и да е. Верния изход се намира след като се качиш на ескалаторите. Излязохме и отидохме до спирката, която наистина е в дясно и има много хора. Тя пак си поговори на немски, този път с шофьора на чакащия автобус. Оказа се че на нея и трябва автобус за централна гара, която е на близо 20км от летището, а на мен друг автобус. Разбрахме го на време и се сбогувахме. Мярнах автобуса който ми трябва, оставих да замине пълен с хора и се върнах на Информацията в летището. Да питам за настройки на мобилен телефон в роуминг. Резултата беше очаквам, пратиха ме в сервиз, ама в града. Замислих се сам на тема телефон. А е важно защото трябва да звънна на Борислав, щом се кача на влака за да ме вземе от гарата. Резултата от замислянето беше че се сетих че човек може да сканира за налични мрежи и да си зададе ръчно коя да използва. Направих го. Имам обхват, но като се опитах да прозвъня ми даде заето. На дисплея ми се казваше че имам активирано блокиране на международни повиквания. Намерих от къде да ги разблокирам. До тук с успехите. Поиска ми парола. Набрах си ПИН-а, който не е '0000', и нищо не стана. Край с опитите. За някой, на който ще му потрябва някога (познавам поне един такъв) казвам: кода Е '0000'! Разбрах го след 18 дни. След още два дни разбрах и че има блокиране и на входящи SMS-и. С изходящите нямах проблем. Имало си код който смъква всички такива защити: набираш #330*0000# и натискаш зелена слушалка или ОК. Това за МТел абонаци (печатна грешка няма). Поздрави на Мтел обаче, получих SMS-и изпратени ми два дни преди да се смъкна последната защита. Като знам че периода на валидност на Съобщение е 24ч, наистина си струва да ги похваля.
Така, да се върнем на летище Дортмунд и при мен на спирката, без връзка със света който познавам. Измислих го за момента де. Ще следвам плана с пристигането до Мюнстер и от гарата ще звънна от автомат. Ще почакам повече ама... Дойде автобуса, купих си билет от шофьорката и тръгнахме. С нея сме общо трима в автобуса. Гледам един перфоратор, или поне нещо което ми прилича на такова. Гледам си и билета. по размери пасва на отвора. Генерирах въпроса: "Извинявайте, трябва си да направя нещо с билета си?". На шофьорката и стана наистина забавно и взе да ги ръси някакви през смях. Усетих че допълнителни действия насочени от моя страна към билета са излишни. Бях впечатлен от LCD екрана който показваше на коя спирка сме и коя се пада тя от маршрута. Казахме си чао с веселата шофьорка и се засилих към ЖП спирката. Точно това си беше. 10 на 30 метра, с навеси и други спирко-типични неща. Най-важното е автомата за билети. Момент да си намеря файла с инструкциите. Така: "

• vlaka trygva na 37 vseki chas
• avtobusa spira mn blizo do spirkata
• shte vidish horata
• ima mn bg
• kupuvash si bilet ot avtomata
• kato nabirash 5000 i pyskash 13.60
• vzema i knijki".

Супер, часа е 15:25 местно време. Намирам и автомат. Православ ми разказва легенди, колко е гадно да си вземеш билет от автомат. Задавал много въпроси и като отговориш на всички има вероятност да ти каже, ами няма такива места във влака. Ама ти си вкарал 4 критерия за място, а той милия не ти казва точно по кой не минаваш. След третия път отиваш на гише. В моя случай проблемите бяха други. Липсата на клавиатура и мишка ме забави малко. Някак хитро и интуитивно е да навигираш между възможните езици, чрез бутон с знаменце на него. При наличието на два бутона обаче, и то втория червен с буквата 'С' на него (като Cancel) се оправяш бързо. Някъде съм снимал такъв автомат, ще добавя линк после. Проверих един списък. 5000 наистина е за пътуване до Мюнстер. Набрах го. Моля платете 13,60 с монети или банкноти от 5, 10, 20 евро. Опа. имам си само по 50, а дребните ми са към 8 евро. Милата ме инструктира че глагола за разваляне на пари е 'wechseln'. Приложих го моментално, но жената до мен нямаше. Попита автомата не работи ли с 50-ачки. А, сега пише че ги приема. Повторих процедурата. Наистина обаче на новия екран имаше само до 20-ачки и реших да не рискувам. 15:30, влака ще дойде скоро, а другия е след час. Огледах се и се насочих към група от 5-има мъже. Все някой ще има, не може вселената да ме изостави току така насред пътя. Един имаше. Взех си билета и рестото, притичах към коловоза си и даже имах време да ръфна от един кроасан. Качвам се във влака. Много близо до мен сяда двойка български студенти. Решавам че не е проблем да опита да ги питам и тях за роуминг настройки на телефон. Не знаеха. 'Ама ако искаш напиши SMS от телефона ми, щом ще пращаш на немски номер. Ама, я чакай, направо звънни от другия'. Е няма такава изненада. Тогава бях от един час в Германия и не знаех че е пълно с услужливи хора. Чухме се с Борислав и се отпуснах спокоен и благодарен на вселената. Не само не ме остави насред пътя, ами ми спести и малко чакане на гарата. Чак сега почнах да снимам из Германия. Интересната история приключва до тук. Намерихме се с Борко, стигнахме до общежитието на сестра му, в автобуса се изкорах двама като се качиха с кучета на каишки. Другия с колело го асимилирах по-лесно. Напазарихме за вечеря и сандвичи, уговорихме се с посрещачката ни в Рощок кое време й е удобно, дремнахме и в седем сутринта се грабнахме за следващия преход. Спокойно това е тема на друга история. Мисля че ще е по-кратка от тази. Както и да е. Рапорт даден. До скоро.

Ще се местя!

или за Живота, Вселената и всичко останало

[пословичната статия за библиотеките и хората е готова.]

Изкарах четири седмици в двойната стая и вече се чувствам готов да мина в самостоятелна. Направих каквото трябва и сега имам само да си взема ключа и да се пренеса.

Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало:Щом разберете какъв е всъщност въпроса, ще разберете и значението на отговора...

[Дъглас Адамс - "Пътеводител на галактическия стопаджия", благодарности по темата на Яско от ТУ-Варна и Православ от Пи-конзулт]

Няма да редактирам статията от изначалния й вариант. Сега ще се опитам да (да си спра музиката, че не ми помага, PotF са твърде емоционално заредени, Clevermind ме разсейва в конкретния случай. Няма да я спра, ще я изчакам да си свърши. КениДжи, перфектно за 2ч през нощта. Обещавам да направя демо на някои хора. Май да взема да спра музиката...). Какво исках да се опитам? Да разясня мъгливите понятия хвърлени до този момент. Ех как ме хвана графоманията днес. Идат три почивни дни и аз още преди да са почнали както трябва, почвам да си наваксвам писане. Ама и емоции си има, не е без хич. Мислех че е започнало да ми става еднообразно, ама щом имам какво да пиша... Факт е обаче, че нещата навлязоха в русло, (имаше си един лаф за ситуацията, ама...) приспособих се с една дума.

Шерше ла фам. (от фр. Търсете Жената).

Така, как хем да разкажа историята, хем да не огласявам лични неща... Те не са само мои лични, иначе проблеми няма. Хм, който трябва знае детайлите, другите ще вярвате на небивалиците тук. Факт е че в един момент се усетих че много завися от съквартиранта, и не ми харесва че трябва да се съобразяваме един с друг. Това изкристализира в един вечерен чат. Въпросната жена зададе най-логичния въпрос, не мога ли да се преместя.
Сега е момента да кажа нещо сериозно и важно. От няколко месеца се убеждавам, как с положителна мисъл и предварителна благодарност, можеш да привлечеш всичката необходима информация и полезни стечения на обстоятелствата за реализиране на някаква цел. Филма се казва “Тайната” (“The Secret”), книгата се казва “Подсъзнанието може всичко” на Джон Кехоу. Може да звуча като сектант, като разказвам такива неща, но желанието ми е всичките ми познати да могат да си вземат каквото поискат от живота и да са щастливи. А когато си обграден от щастливи хора, неминуемо и на теб ти е добре. Мислех да дам рецепта тук, ама не му е място. Който е готов за информацията, ще си я набави, без допълнителни усилия от моя страна. Та по-нататък да се чете, като се има предвид идеята за привлечения успех.
Сутринта на излизане виждам съквартиранта Меемет, който е в единична и го питах колко му е наема. 110 Евро, срещу 90 Евро, който е моя. После той взе сам да ме пита търся ли си стая, и ми каза без да съм питал, че отсреща на етажа ни има свободна стая. Прибирам се по обед понеже, Андреас (асистента от университета) замина за Улм. И виждам единия от отговорниците по общежитието на етажа ми. Като си свърши работата със студента с който говореше ми обърна внимание. Мога ли да се преместя? Даа. Какво трябва да направя? Молба еди-къде си (да се чете като известно ми място), утре сутринта. Ами добре. Стягам се аз, отивам въоръжен с търпение и нагласа да се занимавам доста. Ама жената свободна, обясних и на немски какво искам, извади един лист, написах си имената, початка малко на компа и ми даде един лист. “Отиваш с този лист при хаусмайстера си и ще си получиш новия ключ. 7 минути. Нещата важат от първи ноември.
Май до тука за Живота.
Сега за вселената.
Стаята е 42Б. Умрях си от радост, като осъзнах факта. 42! Великият Отговор. Досега бях в хаус 4, 4ти етаж, стая 44. 4 не ми е от любимите числа. Ама 4 четворки ми идваха много. А сега самостоятелен, в 42, съсед на руснака Антон, и с обща баня и тоалетна с още няколко азиатци. Абе, весело да става.
Я да прегледам има ли още нещо за описване.
Тц, в общи линии това е. Три през нощта минава. Сега ще кача това от Word-a в блога и ще спя. Утре е празник, неработен ден (иначе петък, за протокола), ама срам, не знам какъв празник. Нета е голям ще прочета утре. Дано не е нещо тривиално като Хелоуин.

Едит 1.
Събуждам се рано днес, и гледам в стаята май-много светло. Първа асоциация, снощи видях че облаците се разкъсват. Втора асоциация, ех, аз заменям изгревите от 44А с залези в 42Б. Та днешния изгрев страшен, чисто небе, ярко слънце, малко кълбести облаци на северния хоризонт... Има си снимки.
Проверих за 31 октомври.
"Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по скоро протестански провинции се празнува Денят на Реформацията (31. октомври). В католическите провинции - Тяло Господне и Вси Свеии (1. ноември).

Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“." [източник уики.бг]

Нов метод за блогиране

Извинявам се предварително за затруднението, което ще създам на 1-2ма роднини по кръвна линия. Обаче се оказва че в снимки доста по-лесно се разказва, а открих и културния метод за добавяне на надписи в уеб-албума си. Големите статии ще са си тук, и вероятно пак през седмица, ама до снимките ще слагам разяснения, които ще заместят функционалността на дневник оттук. По-малко време отнема... май... Пряко засегнат е вчерашния албум, а днешния не е нужно да споменавам понеже не е засегнат със задна дата ;). Спирам преди да съм се отплеснал. Ако някой е видял надписа "[преднамерено празно]" знае че съм обещал да пиша тази вечер. Стига да си напиша домашното по немски навреме и да не умра от глад (я имал съм резервен сандвич!). И вероятно после ще опиша и самото домашно че съм си обещал.

Едит едно:
Дума на деня:
das Auslandstudentspferdeschwanzhaarband
Последния да затвори вратата е подходящ лаф. (а аз наистина се отплесвам, ама почивката е част от работата.)
Едни момиченца в S-bahn-а си измисляха дълги думи по някаква причина и аз си измислих тази. За изкораните уточнявам, първо на български, после с речника и накрая съм сигурен, че връзките между думите не са чудесни, ама важна е идеята. Пардон, думата значи (или поне би трябвало, хората от 1ва ЕГ ще внесат нужните корекции след като ми се нарадват ;) ) "ластика за коса на чуждестранен студент".

Едит две:
След голямото писане на домашно по немски качих снимки в албума. Добре, ама и коментарите взех да ги пиша и на немски, понеже знам че поне Феликс от Карлсруе ми гледа албума. За доказателство, коментара към тази снимка. Надписа гласи че спешно се търси домакиня или студент с заплата от 400Евро (необлагаем праг, до колкото знам). И Феликс се смее на глас. Имам няколко теории защо, но ще ги запазя за себе си.

Едит три (ден по-късно):
Оказа се че не съм дефинирал използваната променлива 'Феликс от Карлсруе'. Един компилатор от КСТ ми върна ишуто за фикс (още три нови понятия ама нз).
Феликс Кратцер ми беше project manager, работи в немския клон (по-точно дънера) на бившата фирма. Ситуирана е в Карлсруе, югозападна Германия.

За библиотеките и хората

Айде сега, автохипноза за да се сетя какво стана преди два-три дни и какво толкова не впечатли библиотеката (премахнах надписа '[преднамерено празно]' чак днес).
Взех учебника по немски от преподавателката и отидох в голямата библиотека да го преснема. Като приключих (с което впрочем леко блокирах ксерокса. Решавам че на последния лист ще си извадя картата преди копието да и излязло. Да ама машинката таксувала от картата чак като излезе копието. И, съответно, решава че няма да ми даде листа. По-лошото е че дисплея за управление смени картинката. На една схематична рисунка, представяща машината и някои основни компоненти за поддръжка, нещо мигаше. Интуитивно усетих че надписа гласи 'нещо се задръстих, направи това и това'. Да ама като не разбирам какво е 'това' точно... Ама продължавам да разучавам дисплея и виждам бутон 'Демо'. Натиска се моментално. Отвори тук, завърти това което е обозначено с FN2, после натисни FN1 и махни листа. Добре. Факт е че първите две стъпки ги изпълни едно момиче, което чакаше за ксерокса и заради което бързах. Тя нямаше нужда от инструкции от индикатора, явно с повече експириънс, ама не се реши на третото действие и отиде да си преснема на друг етаж. Останах насаме с жертвата си. Побутнах FN1. Не поддава в тази посока. В главата ми изплува 'Аз откакто развалих GPS-a в морска администрация не бутам'. Пак погледнах визуалната инструкция. Стрелката заоблена някак. Натиснах надолу и FN1 се отвори. Над него ролки и моят последен лист намачкан на хармоника в следствие на въртенето на FN2. Взех си листа, поизгладих го, затворих FN1, завъртях на обратно FN2 за всеки случай и затворих капака на машината. Викам, оправихме се. Да, да. С затварянето на панела нещо в машината се задейства, защрака и спря с звук на прескачащи зъбни колела, говорещ на всеки съвременен човек, че апарата който го е издал не е в най-функционалното си състояние. Погледнах пак дисплея. При първия проблем имаше три цифрички оградени с кръгче, като тази с номер едно мигаше и се намираше в зоната в която в последствие оперирах аз. Сега вече имаше само две цифрички, като мигаше тази на мястото на предишната номер две, вече с първи номер. Уверено прочетох нищо не говорещия ми надпис, погледнах демото и пак отворих машината. Да ама без повече успехи. Не разбрах какво точно се иска от мене. Неколкократно повторих процедурата по отваряне и затваряне която съм усвоил до момента, но без да постигна желания ефект на самопроизволно само-възстановяване на системата. Сега ми идва на ума че не съм използвал най-програмисткия подход за решаване на проблеми - рестартът. Намина един студент. Обясних му какво съм правил до момента, и попитах дали разбира какво гласи писмената инструкция. Прочете я, побута малко и се отказа. Погледнах за последно машината насаме и се отказах и аз. Обаче съм социално-отговорна личност. Отивам на 'касата' на библиотеката и докладвам че копирната машина на третия етаж има малък проблем. Радо от Пи-конзулт добре ми каза да не говоря на немски. Хората ме разбират, ама като почнат да ми отговарят волево генерирам най-неразбиращата си физиономия и ги моля да повторят. Та и жената зад касата така. Опита се да ме прати на друг ксерокс май. Викам аз проблем нямам, казвам ви за да могат другите студенти да ползват ксерокса скоро. Сега вече наистина ме разбра. Записа си на листче и ми благодари). Та като приключих си потърсих немска граматика. (по темата за предишните скоби... абе така ми тече мисълта така пиша. Решил съм че няма да ползвам пост-редактиране и преоформяне). Немска ама на английски че тази дето е на немски е твърде елементарно написана ;) За 5 мин през Интернет базираната търсачка намерих нещо, което май ми върши работа. Наизустих сигнатурата, която изглеждаше нетипично, и тръгнах да търся. На втория рафт се спрях, понеже наистина сигнатурата е странна и нямаше да намеря книгата на типично място. Отидох при една служителка на компютър и първото което поисках ,след като я поздравих, беше листче преди да съм забравил какво точно търся. Написах й кода на книгата и питам, пак на немски, къде мога да си я намеря. Набра го тя в търсачката, потвърдих че това е книгата и започна да ми дава разни инструкции. Един час, еди къде си. Това захапах. Попитах я може ли простичко, като за мене, пак с отработената физиономия. След третия опит вика на колежката си, абе обясни му на младежа, че моя английски зле. "Трябва да си резервирате тази книга. Един час след като е резервирате можете да идете на 'касата' и да я вземете за период от 4 седмици." Ахааа. А как се резервира? (Дума на деня: bestellen.) През сайта. А как да се идентифицирам? С номера на библиотечната Ви карта и парола. Каква парола може да има библиотечната ми карта, която представлява малко повече от ламиниран лист с бар-код, и името ми написано на ръка от служителка в библиотеката? По подразбиране е рождената ви дата, само 6 цифри. Въведох цифрите и воаля, да съм си я взел в 4 часа (след 25 мин ;) ). В четири отивам на касата с листчето със сигнатурата и библиотечната карта. "Резервирал съм си една книга." (пак на немски ;) научих думата бързо, пък и колко съм я виждал из нашите сайтове дето ги правихме, пък и в други). И подавам листа с номера. Мерси, дай си направо картата. Минаха с лазерния четец по баркод-а и на монитора прочита коя книга да ми даде. Благодаря, довиждане.
Един приятел ме попита същата вечер има ли нещо общо варненското МЕИ с университета в Рощок. Казах му да прецени след като напиша тази статия.
Оооо, историята не е свършила. Преди 4 седмици взех три книги заради дипломната работа. Канех се да ги връщам за да не ме глобят нещо и го споменах на Андреас. Той ми обясни че мога онлайн да си ги запазя за още 4 седмици. Намирам си книгите и кликам 'удължи' (всички асоциации с СПАМ от електронната поща са неоснователни). Ако никой не си е резервирал някоя от книгите, нямам проблеми, нови 4 седмици. Ако обаче на някой му затрябва, немска граматика на английски да речем, и тя е в мене, има право да си я резервира. В този случай ще съм длъжен да върна книгата в срок, без да мога да я удължа повече в своя полза. Схемата ми разби представата за Интернет-приложения, образование и организация. Едно е да пишеш софтуера, друго е да усетиш как работи в действителност. Велизара, сестрата на съквартиранта, която много ни помогна първите три дни в Рощок, ми разказва за мащабите на базата данни. "Само по име ме намериха че съм работила преди месеци в град на 200км от тук". Без коментар.
Отне ми време да намеря как да се логна в страницата на библиотеката, после си смених паролата и си удължих периода на ползване на книгите.
За библиотеката толкова за сега.
Напомням за по-стара статия, и снимки.
Благодаря за вниманието, много ми се пишеше наистина.