петък, октомври 31, 2008

На тема пътувания

Я да видим сега мога ли да си спомня интересни неща от пристигането ми в Дортмунд и пътуването до Мюнстер.
Така, във вездесъщия тефтер няма нищо. Снимки май също правих чак във влака. След като слязох от самолета де.
Добре, пак авто-хипноза.
Слизам от самолета, гледам да се движа с основния поток. Провериха ни паспортите, няма проблем, никой не ме издирва. Надписите са на немски и английски и това ми помага за плавен преход към новата среда. Дума на деня: Ausgang - изход. Отиваме да си чакаме багажа. Нямам право да помня такива детайли: Гледам едни колички за багаж. Викам да си взема. Дърпам една, тя се движи по релси. и тъкмо да я подкарам към, празните все още ленти, за багаж тя се удари в нещо и спря. огледах се, долу на релсата спусната преграда която пречи да извадиш количката. Един мъж, който също си взима количка, ми казва да пусна едно евро в автомата до мен. Имам само книжни и не ми се занимава. Бързо и успешно генерирам изречението 'Вземете тази!' и се дръпвам до лентата, възстановявайки се от културния шок и лекия срам. След минути започва да се изсипва багажа на нашия самолет. Куфарите са буквално преляти от багажното на лентата. Замислям се имам ли нещо чупливо в другия багаж. Лаптопа и чашата 'Siemens' с на сигурно място в раницата ми. Следва съмнението, аз дали ще си позная куфарите, понеже три вече приличат на моите. Старателно си внушавам че имам номерата от багажното и два уникални катинара, по които ще се ориентирам. Пристига първо сака, след 2 мин и куфара. Уж заедно ги дадох, ама принципа 'разбъркай добре преди употреба' на два пъти, е рандомизирал добре изходната последователност. Гледам митницата, прочетох какво би трябвало да се декларира, за европейски граждани нищо от това което го нося. Добре. Имам си инструкция за действие. Планът е да стигна до гарата в Мюнстер, от където ще ме вземе Борислав (съквартирант и Еразъм състудент в Рощок) и на следващата сутрин се мятаме за Рощок (вече и аз се обърках как се казва този град, важното е че друг с подобно име няма). Така, според инструкцията излизам от летището, тръгвам на дясно и съм на спирката, от където си хващам автобус за еди къде си (да се чете като точно дефинирана ЖП гара). На спирката се очаква да има много хора. Вървя малко и излизам от един изход в дясно. Озовавам се на интересно място. Хората са кът, при това са шофьори на паркиралите таксита и микробуси. Замислям се и решавам да се опитам да си пусна телефона. Нямам мрежа. Нормално. Клетките на МТел са далече. Следващия момент ми е мъгляв, но факта е че симпатична девойка ме заговаря на български дали от тук е за автобусите. Обясних и колко съм ориентиран и аз, и как движа по инструкциите на човек минавал по този път преди 5 дни. Ами айде обратно да питаме. Много благодарности и поздрави към девойката. Обиколихме малко на кръст летището, тя си поговори на бърз немски с разни услужливи хора и намерихме правилния изход. Забравих да опиша онзи изход. Намираш се на улица която е почти като тунел. Или поне оставаш с впечатлението че си някак под нивото на най-горната възможна улица. Както и да е. Верния изход се намира след като се качиш на ескалаторите. Излязохме и отидохме до спирката, която наистина е в дясно и има много хора. Тя пак си поговори на немски, този път с шофьора на чакащия автобус. Оказа се че на нея и трябва автобус за централна гара, която е на близо 20км от летището, а на мен друг автобус. Разбрахме го на време и се сбогувахме. Мярнах автобуса който ми трябва, оставих да замине пълен с хора и се върнах на Информацията в летището. Да питам за настройки на мобилен телефон в роуминг. Резултата беше очаквам, пратиха ме в сервиз, ама в града. Замислих се сам на тема телефон. А е важно защото трябва да звънна на Борислав, щом се кача на влака за да ме вземе от гарата. Резултата от замислянето беше че се сетих че човек може да сканира за налични мрежи и да си зададе ръчно коя да използва. Направих го. Имам обхват, но като се опитах да прозвъня ми даде заето. На дисплея ми се казваше че имам активирано блокиране на международни повиквания. Намерих от къде да ги разблокирам. До тук с успехите. Поиска ми парола. Набрах си ПИН-а, който не е '0000', и нищо не стана. Край с опитите. За някой, на който ще му потрябва някога (познавам поне един такъв) казвам: кода Е '0000'! Разбрах го след 18 дни. След още два дни разбрах и че има блокиране и на входящи SMS-и. С изходящите нямах проблем. Имало си код който смъква всички такива защити: набираш #330*0000# и натискаш зелена слушалка или ОК. Това за МТел абонаци (печатна грешка няма). Поздрави на Мтел обаче, получих SMS-и изпратени ми два дни преди да се смъкна последната защита. Като знам че периода на валидност на Съобщение е 24ч, наистина си струва да ги похваля.
Така, да се върнем на летище Дортмунд и при мен на спирката, без връзка със света който познавам. Измислих го за момента де. Ще следвам плана с пристигането до Мюнстер и от гарата ще звънна от автомат. Ще почакам повече ама... Дойде автобуса, купих си билет от шофьорката и тръгнахме. С нея сме общо трима в автобуса. Гледам един перфоратор, или поне нещо което ми прилича на такова. Гледам си и билета. по размери пасва на отвора. Генерирах въпроса: "Извинявайте, трябва си да направя нещо с билета си?". На шофьорката и стана наистина забавно и взе да ги ръси някакви през смях. Усетих че допълнителни действия насочени от моя страна към билета са излишни. Бях впечатлен от LCD екрана който показваше на коя спирка сме и коя се пада тя от маршрута. Казахме си чао с веселата шофьорка и се засилих към ЖП спирката. Точно това си беше. 10 на 30 метра, с навеси и други спирко-типични неща. Най-важното е автомата за билети. Момент да си намеря файла с инструкциите. Така: "
  • vlaka trygva na 37 vseki chas
  • avtobusa spira mn blizo do spirkata
  • shte vidish horata
  • ima mn bg
  • kupuvash si bilet ot avtomata
  • kato nabirash 5000 i pyskash 13.60
  • vzema i knijki".
Супер, часа е 15:25 местно време. Намирам и автомат. Православ ми разказва легенди, колко е гадно да си вземеш билет от автомат. Задавал много въпроси и като отговориш на всички има вероятност да ти каже, ами няма такива места във влака. Ама ти си вкарал 4 критерия за място, а той милия не ти казва точно по кой не минаваш. След третия път отиваш на гише. В моя случай проблемите бяха други. Липсата на клавиатура и мишка ме забави малко. Някак хитро и интуитивно е да навигираш между възможните езици, чрез бутон с знаменце на него. При наличието на два бутона обаче, и то втория червен с буквата 'С' на него (като Cancel) се оправяш бързо. Някъде съм снимал такъв автомат, ще добавя линк после. Проверих един списък. 5000 наистина е за пътуване до Мюнстер. Набрах го. Моля платете 13,60 с монети или банкноти от 5, 10, 20 евро. Опа. имам си само по 50, а дребните ми са към 8 евро. Милата ме инструктира че глагола за разваляне на пари е 'wechseln'. Приложих го моментално, но жената до мен нямаше. Попита автомата не работи ли с 50-ачки. А, сега пише че ги приема. Повторих процедурата. Наистина обаче на новия екран имаше само до 20-ачки и реших да не рискувам. 15:30, влака ще дойде скоро, а другия е след час. Огледах се и се насочих към група от 5-има мъже. Все някой ще има, не може вселената да ме изостави току така насред пътя. Един имаше. Взех си билета и рестото, притичах към коловоза си и даже имах време да ръфна от един кроасан. Качвам се във влака. Много близо до мен сяда двойка български студенти. Решавам че не е проблем да опита да ги питам и тях за роуминг настройки на телефон. Не знаеха. 'Ама ако искаш напиши SMS от телефона ми, щом ще пращаш на немски номер. Ама, я чакай, направо звънни от другия'. Е няма такава изненада. Тогава бях от един час в Германия и не знаех че е пълно с услужливи хора. Чухме се с Борислав и се отпуснах спокоен и благодарен на вселената. Не само не ме остави насред пътя, ами ми спести и малко чакане на гарата. Чак сега почнах да снимам из Германия. Интересната история приключва до тук. Намерихме се с Борко, стигнахме до общежитието на сестра му, в автобуса се изкорах двама като се качиха с кучета на каишки. Другия с колело го асимилирах по-лесно. Напазарихме за вечеря и сандвичи, уговорихме се с посрещачката ни в Рощок кое време й е удобно, дремнахме и в седем сутринта се грабнахме за следващия преход. Спокойно това е тема на друга история. Мисля че ще е по-кратка от тази. Както и да е. Рапорт даден. До скоро.

четвъртък, октомври 30, 2008

Ще се местя!

или за Живота, Вселената и всичко останало

[пословичната статия за библиотеките и хората е готова.]

Изкарах четири седмици в двойната стая и вече се чувствам готов да мина в самостоятелна. Направих каквото трябва и сега имам само да си взема ключа и да се пренеса.

Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало:Щом разберете какъв е всъщност въпроса, ще разберете и значението на отговора...

[Дъглас Адамс - "Пътеводител на галактическия стопаджия", благодарности по темата на Яско от ТУ-Варна и Православ от Пи-конзулт]


Няма да редактирам статията от изначалния й вариант. Сега ще се опитам да (да си спра музиката, че не ми помага, PotF са твърде емоционално заредени, Clevermind ме разсейва в конкретния случай. Няма да я спра, ще я изчакам да си свърши. КениДжи, перфектно за 2ч през нощта. Обещавам да направя демо на някои хора. Май да взема да спра музиката...). Какво исках да се опитам? Да разясня мъгливите понятия хвърлени до този момент. Ех как ме хвана графоманията днес. Идат три почивни дни и аз още преди да са почнали както трябва, почвам да си наваксвам писане. Ама и емоции си има, не е без хич. Мислех че е започнало да ми става еднообразно, ама щом имам какво да пиша... Факт е обаче, че нещата навлязоха в русло, (имаше си един лаф за ситуацията, ама...) приспособих се с една дума.

Шерше ла фам. (от фр. Търсете Жената).

Така, как хем да разкажа историята, хем да не огласявам лични неща... Те не са само мои лични, иначе проблеми няма. Хм, който трябва знае детайлите, другите ще вярвате на небивалиците тук. Факт е че в един момент се усетих че много завися от съквартиранта, и не ми харесва че трябва да се съобразяваме един с друг. Това изкристализира в един вечерен чат. Въпросната жена зададе най-логичния въпрос, не мога ли да се преместя.
Сега е момента да кажа нещо сериозно и важно. От няколко месеца се убеждавам, как с положителна мисъл и предварителна благодарност, можеш да привлечеш всичката необходима информация и полезни стечения на обстоятелствата за реализиране на някаква цел. Филма се казва “Тайната” (“The Secret”), книгата се казва “Подсъзнанието може всичко” на Джон Кехоу. Може да звуча като сектант, като разказвам такива неща, но желанието ми е всичките ми познати да могат да си вземат каквото поискат от живота и да са щастливи. А когато си обграден от щастливи хора, неминуемо и на теб ти е добре. Мислех да дам рецепта тук, ама не му е място. Който е готов за информацията, ще си я набави, без допълнителни усилия от моя страна. Та по-нататък да се чете, като се има предвид идеята за привлечения успех.
Сутринта на излизане виждам съквартиранта Меемет, който е в единична и го питах колко му е наема. 110 Евро, срещу 90 Евро, който е моя. После той взе сам да ме пита търся ли си стая, и ми каза без да съм питал, че отсреща на етажа ни има свободна стая. Прибирам се по обед понеже, Андреас (асистента от университета) замина за Улм. И виждам единия от отговорниците по общежитието на етажа ми. Като си свърши работата със студента с който говореше ми обърна внимание. Мога ли да се преместя? Даа. Какво трябва да направя? Молба еди-къде си (да се чете като известно ми място), утре сутринта. Ами добре. Стягам се аз, отивам въоръжен с търпение и нагласа да се занимавам доста. Ама жената свободна, обясних и на немски какво искам, извади един лист, написах си имената, початка малко на компа и ми даде един лист. “Отиваш с този лист при хаусмайстера си и ще си получиш новия ключ. 7 минути. Нещата важат от първи ноември.
Май до тука за Живота.
Сега за вселената.
Стаята е 42Б. Умрях си от радост, като осъзнах факта. 42! Великият Отговор. Досега бях в хаус 4, 4ти етаж, стая 44. 4 не ми е от любимите числа. Ама 4 четворки ми идваха много. А сега самостоятелен, в 42, съсед на руснака Антон, и с обща баня и тоалетна с още няколко азиатци. Абе, весело да става.
Я да прегледам има ли още нещо за описване.
Тц, в общи линии това е. Три през нощта минава. Сега ще кача това от Word-a в блога и ще спя. Утре е празник, неработен ден (иначе петък, за протокола), ама срам, не знам какъв празник. Нета е голям ще прочета утре. Дано не е нещо тривиално като Хелоуин.


Едит 1.
Събуждам се рано днес, и гледам в стаята май-много светло. Първа асоциация, снощи видях че облаците се разкъсват. Втора асоциация, ех, аз заменям изгревите от 44А с залези в 42Б. Та днешния изгрев страшен, чисто небе, ярко слънце, малко кълбести облаци на северния хоризонт... Има си снимки.
Проверих за 31 октомври.
"
Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по скоро протестански провинции се празнува Денят на Реформацията (31. октомври). В католическите провинции - Тяло Господне и Вси Свеии (1. ноември).

Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“." [източник уики.бг]


вторник, октомври 28, 2008

Нов метод за блогиране

Извинявам се предварително за затруднението, което ще създам на 1-2ма роднини по кръвна линия. Обаче се оказва че в снимки доста по-лесно се разказва, а открих и културния метод за добавяне на надписи в уеб-албума си. Големите статии ще са си тук, и вероятно пак през седмица, ама до снимките ще слагам разяснения, които ще заместят функционалността на дневник оттук. По-малко време отнема... май... Пряко засегнат е вчерашния албум, а днешния не е нужно да споменавам понеже не е засегнат със задна дата ;). Спирам преди да съм се отплеснал. Ако някой е видял надписа "[преднамерено празно]" знае че съм обещал да пиша тази вечер. Стига да си напиша домашното по немски навреме и да не умра от глад (я имал съм резервен сандвич!). И вероятно после ще опиша и самото домашно че съм си обещал.

Едит едно:
Дума на деня:
das Auslandstudentspferdeschwanzhaarband
Последния да затвори вратата е подходящ лаф. (а аз наистина се отплесвам, ама почивката е част от работата.)
Едни момиченца в S-bahn-а си измисляха дълги думи по някаква причина и аз си измислих тази. За изкораните уточнявам, първо на български, после с речника и накрая съм сигурен, че връзките между думите не са чудесни, ама важна е идеята. Пардон, думата значи (или поне би трябвало, хората от 1ва ЕГ ще внесат нужните корекции след като ми се нарадват ;) ) "ластика за коса на чуждестранен студент".

Едит две:
След голямото писане на домашно по немски качих снимки в албума. Добре, ама и коментарите взех да ги пиша и на немски, понеже знам че поне Феликс от Карлсруе ми гледа албума. За доказателство, коментара към тази снимка. Надписа гласи че спешно се търси домакиня или студент с заплата от 400Евро (необлагаем праг, до колкото знам). И Феликс се смее на глас. Имам няколко теории защо, но ще ги запазя за себе си.

Едит три (ден по-късно):
Оказа се че не съм дефинирал използваната променлива 'Феликс от Карлсруе'. Един компилатор от КСТ ми върна ишуто за фикс (още три нови понятия ама нз).
Феликс Кратцер ми беше project manager, работи в немския клон (по-точно дънера) на бившата фирма. Ситуирана е в Карлсруе, югозападна Германия.

За библиотеките и хората

Айде сега, автохипноза за да се сетя какво стана преди два-три дни и какво толкова не впечатли библиотеката (премахнах надписа '[преднамерено празно]' чак днес).
Взех учебника по немски от преподавателката и отидох в голямата библиотека да го преснема. Като приключих (с което впрочем леко блокирах ксерокса. Решавам че на последния лист ще си извадя картата преди копието да и излязло. Да ама машинката таксувала от картата чак като излезе копието. И, съответно, решава че няма да ми даде листа. По-лошото е че дисплея за управление смени картинката. На една схематична рисунка, представяща машината и някои основни компоненти за поддръжка, нещо мигаше. Интуитивно усетих че надписа гласи 'нещо се задръстих, направи това и това'. Да ама като не разбирам какво е 'това' точно... Ама продължавам да разучавам дисплея и виждам бутон 'Демо'. Натиска се моментално. Отвори тук, завърти това което е обозначено с FN2, после натисни FN1 и махни листа. Добре. Факт е че първите две стъпки ги изпълни едно момиче, което чакаше за ксерокса и заради което бързах. Тя нямаше нужда от инструкции от индикатора, явно с повече експириънс, ама не се реши на третото действие и отиде да си преснема на друг етаж. Останах насаме с жертвата си. Побутнах FN1. Не поддава в тази посока. В главата ми изплува 'Аз откакто развалих GPS-a в морска администрация не бутам'. Пак погледнах визуалната инструкция. Стрелката заоблена някак. Натиснах надолу и FN1 се отвори. Над него ролки и моят последен лист намачкан на хармоника в следствие на въртенето на FN2. Взех си листа, поизгладих го, затворих FN1, завъртях на обратно FN2 за всеки случай и затворих капака на машината. Викам, оправихме се. Да, да. С затварянето на панела нещо в машината се задейства, защрака и спря с звук на прескачащи зъбни колела, говорещ на всеки съвременен човек, че апарата който го е издал не е в най-функционалното си състояние. Погледнах пак дисплея. При първия проблем имаше три цифрички оградени с кръгче, като тази с номер едно мигаше и се намираше в зоната в която в последствие оперирах аз. Сега вече имаше само две цифрички, като мигаше тази на мястото на предишната номер две, вече с първи номер. Уверено прочетох нищо не говорещия ми надпис, погледнах демото и пак отворих машината. Да ама без повече успехи. Не разбрах какво точно се иска от мене. Неколкократно повторих процедурата по отваряне и затваряне която съм усвоил до момента, но без да постигна желания ефект на самопроизволно само-възстановяване на системата. Сега ми идва на ума че не съм използвал най-програмисткия подход за решаване на проблеми - рестартът. Намина един студент. Обясних му какво съм правил до момента, и попитах дали разбира какво гласи писмената инструкция. Прочете я, побута малко и се отказа. Погледнах за последно машината насаме и се отказах и аз. Обаче съм социално-отговорна личност. Отивам на 'касата' на библиотеката и докладвам че копирната машина на третия етаж има малък проблем. Радо от Пи-конзулт добре ми каза да не говоря на немски. Хората ме разбират, ама като почнат да ми отговарят волево генерирам най-неразбиращата си физиономия и ги моля да повторят. Та и жената зад касата така. Опита се да ме прати на друг ксерокс май. Викам аз проблем нямам, казвам ви за да могат другите студенти да ползват ксерокса скоро. Сега вече наистина ме разбра. Записа си на листче и ми благодари). Та като приключих си потърсих немска граматика. (по темата за предишните скоби... абе така ми тече мисълта така пиша. Решил съм че няма да ползвам пост-редактиране и преоформяне). Немска ама на английски че тази дето е на немски е твърде елементарно написана ;) За 5 мин през Интернет базираната търсачка намерих нещо, което май ми върши работа. Наизустих сигнатурата, която изглеждаше нетипично, и тръгнах да търся. На втория рафт се спрях, понеже наистина сигнатурата е странна и нямаше да намеря книгата на типично място. Отидох при една служителка на компютър и първото което поисках ,след като я поздравих, беше листче преди да съм забравил какво точно търся. Написах й кода на книгата и питам, пак на немски, къде мога да си я намеря. Набра го тя в търсачката, потвърдих че това е книгата и започна да ми дава разни инструкции. Един час, еди къде си. Това захапах. Попитах я може ли простичко, като за мене, пак с отработената физиономия. След третия опит вика на колежката си, абе обясни му на младежа, че моя английски зле. "Трябва да си резервирате тази книга. Един час след като е резервирате можете да идете на 'касата' и да я вземете за период от 4 седмици." Ахааа. А как се резервира? (Дума на деня: bestellen.) През сайта. А как да се идентифицирам? С номера на библиотечната Ви карта и парола. Каква парола може да има библиотечната ми карта, която представлява малко повече от ламиниран лист с бар-код, и името ми написано на ръка от служителка в библиотеката? По подразбиране е рождената ви дата, само 6 цифри. Въведох цифрите и воаля, да съм си я взел в 4 часа (след 25 мин ;) ). В четири отивам на касата с листчето със сигнатурата и библиотечната карта. "Резервирал съм си една книга." (пак на немски ;) научих думата бързо, пък и колко съм я виждал из нашите сайтове дето ги правихме, пък и в други). И подавам листа с номера. Мерси, дай си направо картата. Минаха с лазерния четец по баркод-а и на монитора прочита коя книга да ми даде. Благодаря, довиждане.
Един приятел ме попита същата вечер има ли нещо общо варненското МЕИ с университета в Рощок. Казах му да прецени след като напиша тази статия.
Оооо, историята не е свършила. Преди 4 седмици взех три книги заради дипломната работа. Канех се да ги връщам за да не ме глобят нещо и го споменах на Андреас. Той ми обясни че мога онлайн да си ги запазя за още 4 седмици. Намирам си книгите и кликам 'удължи' (всички асоциации с СПАМ от електронната поща са неоснователни). Ако никой не си е резервирал някоя от книгите, нямам проблеми, нови 4 седмици. Ако обаче на някой му затрябва, немска граматика на английски да речем, и тя е в мене, има право да си я резервира. В този случай ще съм длъжен да върна книгата в срок, без да мога да я удължа повече в своя полза. Схемата ми разби представата за Интернет-приложения, образование и организация. Едно е да пишеш софтуера, друго е да усетиш как работи в действителност. Велизара, сестрата на съквартиранта, която много ни помогна първите три дни в Рощок, ми разказва за мащабите на базата данни. "Само по име ме намериха че съм работила преди месеци в град на 200км от тук". Без коментар.
Отне ми време да намеря как да се логна в страницата на библиотеката, после си смених паролата и си удължих периода на ползване на книгите.
За библиотеката толкова за сега.
Напомням за по-стара статия, и снимки.
Благодаря за вниманието, много ми се пишеше наистина.

четвъртък, октомври 23, 2008

Разбитите очаквания

Така, сложих си транслитератор (плъгин за Mozilla) и сега мога успешно да пиша на български от немска клавиатура (фонетична изобщо не съм опитвал да сложа а с БДС не върви. Хората които владеят БДС подредба на клавиатурата да не ми се подсмихват много, щото тука кирилицата изобщо не е отпечатана на клавишите.)
Вчера вечерта успях да си приключа успешно стъпка от задачите: имам система описана с диференциални уравнения и искам да я изведа в някакво крайно състояние. Подхода е хитър, вместо да задаваш желаното крайно състояние като вход и да се стараеш да компенсираш това което се случва в системата с обратни връзки и т.н., 'просто' изразяваш входното си въздействие като функция на желаната изходна функция и n на брой нейни производни. Тц, тц, много сложно го описах, ама няма да се мъча да го опростявам. Това описание е поздрав да един човек който се чудеше, аджеба каква пък такава математика била ми трябвала тука... Ами до трета част от висшите математики дето ги учихме, всичките. И май още малко отгоре...
Та да си кажа още малко за хитрия подход: малко като реверсивно инженерство се получава, казваш си желания изход и някой ти пресмята входния сигнал.
И аз вчера взех че успешно изразих изхода като функция на входа и три негови производни. И надъхан днес идвам към Андреас и си мисля как ще дефинираме някаква функция, ще сметнем три производни (да спомена че ползвам MatLab за буквено решаване на описаните функции и производни. Matlab-a е много голям!) и ще въведем резултата в Матлаб симулацията и ще се радвам на резултати. Да, да, детска радост. В университет сме все пак. Пратиха не да чета как да изразя производните си с редове, и как после тези редове да ги направя от безкрайни в такива с малко на брой членове (сега си представям как Геша от Шумен се хили като замаян на описания процес и казва култовото 'Край!'. Някой да му предаде впрочем за съществуването на този блог, че той ми няма Скайп-а). Та идеята на нещата дето имам да ги направя и не просто да управлявам експерименталната си система, а да докараме универсален подход за управление на подобни системи с разпределени параметри. А такива системи се описват с частични диференциални уравнения (partial differential equations (PDE) - съмнявам се, че превода ми е коректен...).
Тази статия е поздрав за всичките ми познати, които са дипломирани инженери. На останалите ще кажа че нищо не са изтървали, даже доста са си спестили, и да не се връзват на теориите и термините тука. Постарах се да го напиша човешки все пак.
Сега почвам да чета за това което ви описах, преди 1 час не ми се четеше ама вече трябва. Човек се зарежда някак, след като си сподели.
p.s.
Оказа се, че материала, който се започвам да чета от 20мин (загубих 10 поради проблем със сайта на блога) е написан от Александър Кхаритонов. Колегата ми, а може би и аз в бъдеще, се занимава с функции на Александър Ляпунов.
Симпатично.
п.с.2
Гадно е да въвеждаш едно и също нещо два пъти....

понеделник, октомври 20, 2008

Нов опит да споделя

Мда, лошо е да вървиш и да мислиш какво имаш да кажеш на познатите си. Защото след като го формулираш веднъж, то си отива. Един много важен човек казва "I enjoy my own company" (груб превод 'сама съм си интересна компания'). Само че аз днес установих че не искам да оставам на саме с мислите си. (извън контекста: майка ми едно време си е оправяла почерка когато е пишела за удоволствие, т.е. бавно, а аз сега уча десетопръстна система, докато ви пиша. Да, влязох в час с фонетичната подредба на Vista-та.) Оказа се че си мисля как ми е минал деня (който в случая не е минал, 15ч е сега) и как да го споделя. Както вече казах, точно това ми е противопоказно. А като наложа вето на тези мисли не остават други и компанията ми ми става много скучна. Трябва да си помисля как така се получава да съм си скучен, това е ново явление. Има двама души които ми казват да мисля по-малко понеже не е полезно. За сега съм като пушач който ги отказва чрез намаляване. Да, знам че ефекта е никакъв ама това е навик на 15 години все пак.
Стига за това какво точно се случва в главата ми. Нека се опитам да разкажа как мина днес.
В петък прекият ни ръководител Андреас ни натвърди в понеделник да сме наистина в 10ч при него, понеже е зает целия ден. Факт е че цяла седмица закъснявахме поне с половин час. Хората които ме познават ще са много учудени от факта. Обяснението е че така съм избрал. Не, не преднамерено да закъснявам. Да се съобразявам с чуждо присъствие. Добре че днес чуждото присъствие каза 'ако искаш тръгвай, аз няма да съм готов'. Бях където трябва 15 мин по-рано. Това вече е типичното ми състояние. Андреас беше много щастлив. Обяснихме ме се какви точно производни на матрици и вектори (!) трябва да пресмятам и се засилих на курс по немски. И там бях 10 мин по-рано :) Само че кой ме накара да се запиша на по-горното ниво. Всичко е се дължи на избора. Има подобна идея в "Матрицата", ама скоро ще се опитам да я обясня по-подробно както я разбирам в момента. Да се върна на курса по немски. Нали се похвалих че имам 44 точки (мисля си че са от 100 възможни) на теста. Оказа се че за модул 2 се искат 30 - 45 точки, а за модул 3 - 40-55. Уха, мога да си избирам. За юркането писах по-рано, затова ще кажа друг стар култов лаф към който се придържах: "Защо да е лесно като може да е трудно." (в момента се мъча да възприема новата идея: "Нещата да се правят без усилие, така е енергийно най-ефективно, така работи Вселената", ама... Истината е че няма общо валидно правило: някой неща наистина се получават чудесно когато не влагаш излишно(!) усилие, примера е с Нея; но пък за да се усъвършенстваш все още си мисля че е добре да си дадеш зор...) Та имам право на избор на курс, и естествено че се записах в модул 3. В интерес на истината онлайн записването започваше в 8ч сутринта миналия понеделник, аз в 8:03 бях в сайта и към осем и десет си изпратих попълнената форма. Ако съдя по едни числа май съм бил седми :) Местата в курса, днес разбрах, са 20. Запознах се с една италианка Дафне, с една Наталия и една Анйешка (това ми по-трудно за писане отколкото за произнасяне). Групата испанци беше там, както и полякинята Каша. Оказа се че пълното й име е по-сложно но нямах шанс да го запомня.
То бива немски, ама само на немски не бива! Като преведох Fasziniert с английското fascinates ме скастриха да съм го обяснил на немски. Да, да. Имахме един въпросник, оказа се че не мога да обясня на немски доста неща. То това е ясно, де. Много не знам на немски. Ама на въпроса къде ви се живее, колко пари искате да изкар(в)ате и други такива отнесени, направо блокирах. Факт е че човек се затормозва от примерните отговори ама все пак. В края на часа ме болеше главата като след лекция по РВАФМВТ (радио-вълнова, антенно-фидерна и микровълнова техника) и си задавах въпроса 'Къде сбъркахме'. Освен личното ми домашно, да разбера какво точно правихме в часа, си имаме и три задачи за вършене: две по желание и една задължителна. На тази задължителната интересното е че чак преподавателката се обърка от модални глаголи за да ни обясни колко точно е задължителна.
Тука съм си записал в тефтера че материала който взехме днес предполага основа която нямам. То и при Андреас съм така... Тц, тц, аз тъкмо ще науча каквото ми трябва и ще стане време да си ходя...
Факт е че чуждото присъствие успя да закъснее както при Андреас, така и за курса по немски. Много рискувам да ми се обиди, но мисля че човек не трябва да се засяга от излагането на факти.
Минах на връщане през супера и си напазарих за два дни напред. Ще се опитам да си сготвя миш-маш по-късно днес. Обещавам да си водя записки на емоциите. С първите спагети така направих. За съжаление не остана време да ги декомпресирам и публикувам, но поне ги има, чакат ред. Жалко е че за някои от пътуванията ми и за първото пране нямам много записки. При прането е до някъде обяснимо: тефтера не носи на много вода. Та, за супера (гладните и бременните да не четат): доматите - златни и на цяло клонче, опитах да ги отделя за да не ми го теглят и него ама се отказах; захарта - 12 вида, най ми хареса захарта на скаличка, защото не можеш да я разсипеш (друг е въпроса че ще трябва да си я стържа като каменна сол); мислех си да си взема вафличка (от сутринта ми се яде като видях едно 'корни' в автомат на спирката за 50 цента)(и пак ми се прияде, добре че имам черен шоколад [за осведомената - остават ми още 55% от него])(загубих се от толкова скоби, ама тренирам за уравненията след малко) ама се оказа че няма вафлички, има вафлища! На касата имаха някакъв проблем и почаках малко. Докато се въртях, погледа ми попадна на нещо. По пътя си мислех да кажа, че не искам да коментирам понеже съм малък, невинен и възпитан (или поне така ми се иска ;) ) ама после се сетих какво искам да кажа по въпроса: само косъмчета му липсват!
Докато се прибирах слушах местното N-joy и чух една немска песен която често въртят, има лиричен текст и си струва да се разучи от образователна гледна точка (редакция: поздрав за Галина). Още съм в търсене на приятна за ухото немска лирика! Скоро даже ще си премахна и предубежденията по въпроса.
Като се прибрах си сгънах голямото пране от събота. Два часа прах и слушах уроци по испански. Ами така де, байгън от немски. Като казах байгън, Единия турски съквартирант направи путц-план (демек за чистене, не за нещо друго) за общите помещения. После потърси сушилника, ама го успокоих че до понеделник няма да ми изсъхнат нещата по челен опит от миналата седмица. Та за прането са интересни две неща (три пардон):
1) много съм благодарен на мама за методиката на простиране при която дрехите са като изгладени щом ги свалиш от простира. Работи чудесно. Номера е да изтръскаш и изпънеш дрехата след като я изцедиш (подразбира ли се, че се пера на ръка за сега, не ми се бори с пералня, а и пари иска. Като опра до фланели и чаршаф ще си помисля). По този начин изсъхва директно изгладена.
2) след като през първата седмица импровизирах неколкократно с тоалетна хартия и алуминиево фолио, по инерция се каних да запуша сифона на мивката с подръчни средства. Добре че беше съкилийникът да ме надъха да потърся редовна запушалка около мивката. Оказа се че нещо виси под мивката, обаче хем навява асоциации със запушалка, хем няма много общо. Погледнах мивката под друг ъгъл, вертикален. Точно зад чешмата се намира запушалката, а онова което виси отдолу е противотежест, за да не пречи когато не ти трябва. Докато прах даже три пъти сама се прибираше хитрата запушалка. Не знам за вас, ама аз за първи път се сблъсках с такова творение на санитарната керамика и бях впечатлен.
3) Няма, или поне не съм забелязал нещо което да прилича на леген и затова реших да пера в мивката. Емоцията беше като налях вода и замахнах да пера първата тениска. 2/3 от ненужното за целта количество вода успешно се опита да напусне мивката в моя посока. За малко да отскоча на време. Не се намокрих много де. Ама докато му свикна... Щом няма настинки значи всичко е минало успешно. Каква настинка, аз толкова не се бях изпотявал доста отдавна.
4) От Кранево 2004 си имам специална техника за пране на чорапи: ляв и десен се нахлузват на всяка ръка съответно. Ако все още не си ги различавате на ляв и десен (според легендите това се прави по миризмата) може и на случаен принцип. След като добавите почистваща субстанция започвате да имитирате хирург точно преди операция (за справка, различни сериали по различни телевизии). По надъханите могат и да си припяват и песента 'хей ръчички', само пазете очите от перилния препарат. Също така е важно да се прецени дали си струва да обръщате чорапите наопаки и да повтаряте процедурата.
Споделих всички тези инструкции понеже през 2004г вуйна ми каза че за първи път вижда такъв подход към проблема с чорапите.
Май това е всичко по темата за прането.
Тъкмо стана весело, ще взема да спра. Сега имам да се занимавам с немски, математика, готвене и спане.
А, не! Обещал съм си да разкажа един виц. На курса ни показаха един учебник по немски 'em neu', с весела оранжева корица. Надявам се и съдържанието да е весело, ама... Та учебника струва 20 Евро. Не се оплаквам, казвам. Това е почти колкото седмичния ми бюджет за храна :-D (Изкарах 16 дни тук с 510 Евро, а съм си платил общежитието, оставил съм депозит, открих си банкова сметка, платих си спорта и езиковия курс, имам 70 Евро в банковата сметка и още 40-ина в портфейла. Страшен съм!). Та по въпроса с учебника, Митко Борисов казва "За учебници не пестя пари". Имаше два дена, в които ако в супера съм дал Х Евро за храна, то за учебни пособия съм дал Х+С (С = const.) Евро. Тока го обясних на милата ми по Скайп и после се усетих че съм започнал да говоря с формули! С една дума, пак давам за учене повече отколкото за храна. Едно време бях така с ксерокса до ТУ-Варна, Може да не си купувам за ядене, ама все ще се намери какво да се преснеме (и да се прочете). Да опиша какво съм си купил:
1) тетрадка (снимки 1 2 3) обикновено ползвам един тефтер за две неща: за второто просто го обръщам и започвам да пиша от другия край (отзад напред). Проблем е ако решиш да пишеш по трета тема, не пасва (поздрав за майка ми). Както виждате петте цветни секции на нашата Бизнес тетрадка със спирала ви дават свободата да организирате записките си както на вас ви харесва, при това на едно място! Нашите карирани листи ви позволяват лесно да чертаете блокови диаграми и графики, така необходими в ежедневието на инженера! Разбира се, предвидили сме и ситуацията в която може да се наложи да откъснете лист от нашата невероятна Бизнес тетрадка със спирала. Край на назъбените краища, край на ивичката хартия останала в спиралата! На помощ идва нашата, иначе незабележима, перфорация, с мъничко уше което да ви помогне в началото на процеса на откъсване. И получавате всичко това на невероятната цена от 4 Евро! (ех че добре ми се получи, имам си алтернатива ако с програмирането и инженерството или чуждите езици не ми се получи). А като видях че има надпис и на български всички двоумения дали да си я купя отпаднаха.
2) пиромолив (снимки специално за статията 1 2). От Ясен Калчев взаимствах навика навсякъде да пиша с пиромолив. И като ми се развали уж Rotring-а щях на откача. Т.е. трябваше да си намеря някакъв молив назаем за да продължа да пиша. Имам химикали ама не е естетично по средата на някоя страница да има мастило а наоколо само графит. Вечерта обиколих супера ама нямаш много избор. Чак след като дадох 4.50 Евро за пиромолив разбрах на какво съм попаднал. Faber-Castell може и да е чувана марка, ама прибиращия се връх, хитрата кутийка за графитчета (при която капачето само се приплъзва и излиза точно един писец от отвора, снимки 1 2) и най-вече гумичката, която се показва при завъртане на горния край на молива, ме успокоиха че парите си заслужават.
Не знам колко от вас се усмихват съжалително на дреболиите които ме радват, не ако ме притесняваше нямаше да ги пиша.
Та аз от един час искам да разкажа един виц вдъхновен от учебника по немски:
"Сина отива да учи във Франция (поздрав за Ванко Андреев) и баща му обяснява:
- Като искаш пари за любов, пиши 'Пратете пари за лов (поздрав за Борко Николов)'!
Минава месец и родителите получават писмо:
'Тука е супер.. .. . .. Пратете ми 100 франка за тетрадки, 200 франка за учебници и 500 франка за лов.'
Майката:
-Какъв е тоя лов?
Бащата:
- Мълчи сега, специален лов!
Минава месец. Второ писмо:
'Пратете ми 100 франка за тетрадки, 200 франка за учебници и 2'000 франка да си оправя пушката'!"
Почти три часа писане хора, приятно ми беше, особено частта с ВеЕс-Телешоп, надявам се и на вас да ви е приятно. До скоро.

П.С.
Мале, над 3 страници в Word!

четвъртък, октомври 16, 2008

Оттърваха ме за малко

Съквартирантът казва че никой не ни задължавал да сме редовни в университета, и да стоим там с часове ама аз усещам нещата по друг начин. В интерес на истината се чувствам сякаш ходя на работа... Ама ми стана интересно някак си. Уточнявам че ми е станало интересно, защото първите два дни ми беше страшно. Е, страшно е силна дума, ама някой като почне да ти говори на английски за област от която нямаш представа, започваш да се чувстваш: некадърен, недоограмотен, не на място и други от този сорт. Ама хората ни усетиха че разбираме само думите (и то не всички), но не и смисъла зад тях, и започнаха с простички задачи. Подходих сериозно, опресних си част от математиката и сега съм само с крачка-две назад от нивото което се очаква за момента от мен. От трети курс казвам че в ТУ-Варна учихме недостатъчно математика, ама и нея като съм забравил... За заинтригуваните ще цитирам по памет по интересните неща които ползвам тези дни (да се чете от понеделник до четвъртък): производни, право и обратно преобразувания на Лаплас, диференциални уравнения, изобщо - забавни неща. Някой може да си мисли че съм забравил кавичките на последните думи, но истината е че едната вечер като се прибрах бях наистина надъхан да разбера за какво ми говори Андреас (асистента на проф. Ашеман). Както казвах на някои от познатите си: отивам в Германия за да си оползотворя потенциала. Знам че мога да направя доста, без значение какво, ама трябва някой да ми го изиска. Милата и тя ме посъветва последния ден: Юркай се като отидеш там. Контекста беше да хвана повечко дини отколкото мишници имам, но звученето е подходящо и за настоящия контекст.
Та с две думи справям се сякаш. Точно днес не ми беше много силен ден ама снощи бях на Еразъм парти (второ), така че резултатите са задоволителни.
(Тука се разчатих по скайп и нишката на мисълта ми се загуби...
Проверих за какво съм разказвал и по горната тема не е останало какво да се каже сега.)
А всъщност целия горен абзац имаше за идея да аргументира заглавието на статията която съм подхванал. Андреас днес ни прати да четем доста и ни каза да се вяснем в 13ч при него. При условие че цяла седмица се опитваме(!) да сме там в 10ч, приемам това като да са ми отпуснали синджира. Даже по пътя към къщи се усетих как си диктувам какво искам да напиш в блога и се спряш на време. Изказаните ми формулирани мисли са като гълъби на свобода, никакъв шанс да ги хвана втори път. От онези размисли остана само идеята са синджира. И понеже се чувствам със свободно време, реших да го инвестирам в (по)читателите си. (Ама съм уморен и недоспал, преял с висша(за тази дума имам история) математика и се притеснявам че четивото може да не е на ниво. Сега милата клати недоволно глава поне по две причини: 1)Тя твърди че нещата трябва да се правят без усилие, по логиката на най-малкото съпротивление; 2)Твърди че нещо трябва да се прави само ако ти е приятно; и 3) току-що използвах негативно твърдение). Истина е обаче че нямам вдъхновение, и няма да вървя против себе. Съжалявам(! друга история) ако съм ви загубил времето, спирам на време.

понеделник, октомври 13, 2008

[не искам да има заглавие]

Току що обработих клипчето с излитането на самолета за Дортмунд. В момента се качва. Хм, май не се качва... Както и да е. Та, като го кача веднъж ще имам възможността да споделя емоцията от момента на политането. Ъплоуда започна, ей сега ще сложа и линка. Не знам колко от вас са летели и дали от записа може да се усети нещо, но аз докато го обработвах три пъти настръхнах.
С две думи да загатна какво става около мене. Обиколих малко из града, за да го опозная и обикна. Може да се каже че на моменти се загубвах но нещата са по сложни за обяснение. По точна дума е 'не се намирах там където очаквах', но в това няма лошо. Дай ми да изследвам и да се ориентирам. Щом съм стигнал в общежитието, значи проблеми няма.
В петък имаше 'Еразъм' парти (за забравилите - 'Еразъм' е програмата за обмен на студенти). Запознах се с още хора, полякини, чех, латвийци, немци, австрийци, туркини... за испанците си знаете.
Клипа се качи вече, трябва да приключвам че е никое време и имам да спя, по устав, както се казва в една любима история ('Трима другари под пагон' български автор. От нея и от 'Галактическия стопаджия' съм взаимствал стила на писане/разказване. Докато съм в скобата да си кажа мъката: хората ми харесват писанията! Даже ме надъхват да се занимавам с писане! Под хора да се разбира не само: майка, баба и приятелка, а и други, които по принцип не са длъжни да ме хвалят като свое 'гардже' (или 'гарче', скоба в скобата!). Натоварващо си действа, на моменти. То хем ти е хубаво да те хвалят, хем пък почваш да се чудиш, ще оправдаеш ли очакванията които сам си провокирал! Мила, спирам да размишлявам. Както би ми казала: 'без усилие и всичко ще е наред'. Мда, и аз така смятам да пиша, без усилие, без замисляне и каквото стане. Ако почна да го обмислям и редактирам ще стане фалшиво ;) )
Така, аз от един абзац насам приключвам.
Ще си кажа че в четвъртък ми втръсна от сандвичи и в неделя си направих спагети. И за там имам цяла история ама за сега само снимки.
Пера се сам, времето не ми стига като цяло, ще трябва да го вкарам в рамки вече, че така на импровизация не ми харесва (Милата е далеч, иначе с нея импровизацията грешка няма).
И точно защото искам да приключа, безжичната ми изневерява и не мога да стигна до прословутото,качено вече, клипче за да му копирам линка. Май е това.
Край за сега, лека от мене.

четвъртък, октомври 09, 2008

09.10.2008

Никое време е, днес няма да пиша, ще се опитам да чета за да не се изложа пред професора си. Изпита ми по немски мина успешно. Даже много. 44%. Доволната ми физиономия е тук. Точно днес се скъсах от записки в тефтера ама... уикенда ще пиша много. На разочарованите от липсата на статия за днес казвам - търпение. На щастливите от факта казвам - и вашето време ще дойде.

08.10.2008

Да нямаш нет не е толкова лошо. Лошо става като си имал за малко и после пак ти го спрат. Но по ред за днес. Снощи спах само по тениска с къс ръкав. Нашите могат да потвърдят че такива случаи във Варна са рядкост. Милата ми да не се обажда, около нея обстоятелствата са други. Сутринта съм мислил да си направя възглавница от долнището на скиорския си екип, ама сега мисля пак да спя без възглавница. Оригинално е някак. Само да не стане ‘утрото е по-мъдро от вечерта’, че това го пиша в 23ч местно време...
Тука си имам тефтер и цял ден си водя записки какво да си споделя в блога. Забележете мисъл: “Тоя филм съм го играл вече, само декора е по-хубав”. Става дума че като излязох от къщи в раницата ми имаше неща за цял ден (да се разбира материали за четене), компютъра (който днес оцених в много голяма част от достойнствата му), вода и храна за три дни. Това последното е идиом, но е факт че трети ден вече от сандвичите ми остават поне по два. Добре че ги ям опашково а не стеково, щото иначе (друга дума за която имам грешна представа - ‘инъче’), иначе днес щях да имам сандвичи останали от неделя вечерта. Та така де, щял ден карам на сандвичи с кашкавал и структурирана вода, а вечер си правя топли сандвичи :-D Като ми писне ще разберете. Пак ми изгасиха лампата, сериозно почвам да си мисля за USB лампичка.
Мда, утре сме на изпит по немски. Като разбрах какво ще представлява... хм, май не мога да различа особена емоция. Поредния изпит. Ама по-различен. Имаш абзац текст и на почти всяка втора дума задницата й я няма (тоест задната половина). Ще опитам да ви дам пример на български. “Имате изреXXXXX, тряXXX да разберете за какво иде реч и да запъXXXXX дупXXXX.” Не знам на български колко лесно ви се струва, ама на немски, ще е страхотно!
Отивам аз с 50 мин закъснение в езиковия център, влизам където трябва и започвам да слушам. Да де, немски като чужд език ама лелите си перат на немски и не им пука. И на мен спя да ми пука. Абстрахирах се от думите и започнах да следя смисъла. И го хванах. Даже разбрах че трябва да се запишем някак си за изпита утре. Едни списъци с часове и 10 места за всеки час. Записах и колегата си който отиде на разходка до плажа. Тъкмо се оглеждам и чувам (даже усещам е по-точно) испанска реч. Повъртях се, двоумях се как да се включа в разговора и като усетих че ме избива пак на симулации на диалози (и най-вече откази от тяхна страна) просто се обадих с нещо от сорта на ‘здравейте, много се радвам да чуя испанска реч понеже уча испански от коледа!’. Не ме застреляха. Даже втория лаф на едно от момичетата беше ‘говориш добре’. Питам единия ‘чух да те викат Алехандро’ (поздрав за съотборника) вика ‘да’. ‘Приятно ми е Алекс!’. Като му казах от къде съм оня ми изцепва насреща ‘kak si’. Няма такъв шаш. Той познавал българи от преди. То бива съвпадения ама... искаха да убият време, та им предложих да ги заведа до емиграционното, 2 часа по-рано. Да де ама не можах да измисля как да стигна до там, при все карти. Ама те измислиха, ‘трамвай’ 6ца и готово, точно пред кметството. Пред кметството има пазар (справка снимките от вчера). И някакви продават ябълки със сандъците (да се чете метър висок, страни по метър, метър и половина). И имаше резени за дегустация. Сочни. 1,25 Евро, какво му плащаш. Оказа се че емиграционното е затворено. Извиних им се, пратих ги на университет плац да се съберат с всички други и да видят какво се иска от тях. И те са на моята улица ама в друг блок. Ще се видим на Еразъм купона в петък. Взех си ябълки и се засилих към библиотеката. Оставих си половината багаж в багажното и се засилих да си активирам интернет профила. Имам потребител и код за активация, ама трябва да се влезе в нета. Е да де ама безжичната не ме пуска, а обществените компютри в библиотеката искат вече активиран потребител. Хитро. Отивам до Изчислителния център, и добре че по пътя срещнах професора си, та ме до упъти. Питам вътре аз за активация и немеца ми вика 'не разбирам английски'. Тъкмо да разкърша ръце, крака и език за да му обясня какво искам и той пита едно момиче знае ли английски. Разбира се че знаеше! От пет думи ми разбра проблема, немеца се върна, отключи, въведе нещата в нета, помоли ме да се въведа два пъти парола с 4 букви и 2 цифри, проверихме че вече влизам тук там, обясни ми къде да ида ако имам проблеми и даже ми върна едни документи дето щях да ги забравя в кабинета му. И всичко това в неработно време(!), както разбрах от многото думи. Благодарих им искрено и се засилих в библиотеката да пробвам безжичния и да чета материалите на професора. Нет имаше. До четене не стигнах. Публикувах три статии в блога, качих много снимки, начатих се с милата. (цяла вечер уча Word-а на думички: блог, нет, шаш, начатвам се...)
Какво шоу стана с езиците покрай испанците, хептен ги омешах, английски, немски, испански, български, добре че руснаци нямаше наоколо, само хървати. Едно изречение по почна на испански и подчиненото му изречение го довърших на английски. Усетих се след 2 секунди. Другите ме успокоиха че е нормално. Още възклицавам на български. Лошо ще е ако свикна да възклицавам на немски...
Егати разказа подробен! Ако ви е скучно пищете коментари и ще се посвия. Само да не стане “В германия съм - вурстчета, бира, вали. Жените биват!”. (Word не знае какво е ‘вурст’, тцтцтц. ‘Всичко си има край, ама вурста има два!’ Поздрав за тестера от Пи-конзулт).
Така, следващата подробна история следва. Разхождаме се вчера из магазини (казах ли че счупих опакована лампа и се скатах? Ама и те да ги наредят на купчина в панер! Бяха опаковани точно като ароматизатори за тоалетна. Викам няма да ровя че ще съборя нещо. Съборих докато оставях лампата. Изтръпнах и се изнизах. Разминах се с една консултантка и тя пък ме поздрави. Хладнокръвно и кимнах. Лампата си остана на пода за нечия друга сметка.) и аз снимам из тях, бетер турист. (По-дълго обяснение в скоби съм виждал само в ‘галактическия стопаджия’!) Добре ама по едно време иде един към мене и ме пита нещо, мило и учтиво. Не разбирам нищо и му казвам че само гледам (‘Gucken’ голям лаф от немските туристи пред катедралата във Варна). Оня казва ‘Моля’. И аз така, явно не се разбираме, дай от начало. ‘Фотографийрен?’ Аха! Най-невинно потвърждавам и даже вадя фотоапарата от джоба. Чувам думата за забранено и се замислям как беше ‘трия’ на немски. Колко данни съм трил от проекта на работа, сещам се бързо за думата. След миг я чувам леко модифицирана. Заедно с варианта ‘иначе ще трябва да ви конфискуваме фотоапарата’. Изтрих ги пред него и двамата бяхме много щастливи.
Отивам днес в библиотеката с готов лаф на немски може ли (позволено ли е) да се снима. Интересно ама и немците не ме разбират от раз, взаимност някаква такава има :) . Ама можело разбира се.
Нали днес щях да се ориентирам сам. Получи се доста успешно. С изключение на придвижването с испанците и прибирането до вкъщи. 6цата прави нещо като кръг из града. И на връщане я хванах с идеята да се върна по пътя по който съм дошъл. Да де, ама по време на пътуването се усетих как минавам 3/4 от обиколката на кръга в едната посока вместо 1/4 в обратната посока. Ама простено ми е, хем видях града, хем хора, хем не знам и къде е другата спирка. Абе като за ден трети, аз съм доволен от себе си. Здрав, спокоен и уверен съм (благодаря, мила).
А, да. Бързам да се прибера, пускам компа, чатя с някого и чакам майка онлайн. Вясва се ама трябва да ида до магазина за вечеря и сандвичи утре. Тя пък и вечерята се оказа препечени сандвичи :-D имат си и снимки. Като се върна обаче, безжичната нямаше покритие. Модема дето ни ги дадоха също не можах да го подкарам. Язък, мамо, дето ме търпя 5 години да уча за инженер по телекомуникации, имам оборудване и пак не мога да си подкарам нета.
Ама днес как ме налазиха приятели и познати като ме скиваха онлайн... Готино е да видиш че липсваш на някого. И този някой като те поздрави с Again на Лени Кравиц става една ...Един часа стана, ама май приключих вече. Това ще се публикува след изпита по немски ама все пак, стискайте палци профилактично.
П.С.
Днес Галина ми каза че като пиша съм много смешен (или забавен, не помня точно, а нямам достъп до архива на чатовете сега, щото няма нет. Да, знам че ги имам на харда ама не не ми се рови по никое време). Та поради това твърдение, което приемам положително и окуражаващо, се получи днешния роман. Както казах можете да се оплаквате в коментари, до колкото знам мога да ги трия ;)

сряда, октомври 08, 2008

07.10.2008

Ставам и ме посреща нов страхотен изгрев. Има облаци и изглежда сякаш времето ще е кофти, но не му се връзвам и излизам по-леко облечен. Времето се съобрази с мене и към 11:30 половината небе беше чисто. По снимките си личи. Друг е въпроса ще мога ли да ги кача всичките в пикаса... Нали вече видяхте снимките на пейките с имена на градове. Това е пред северния изход на централна гара. Само че онези са снимани от горе. Днес сутринта ги загледах пак, ама от долната страна. Точно първата която фокусирах имаше надпис “Varna”. Размазах се от кеф. По-добро начало на деня здраве му кажи: името на родния град, написано на централно място в чужд град. За който не знае пояснявам: Варна и Росток (! така го произнасят местните) са побратимени градове. При цялото ми уважение обаче, Росток е по-големия брат. Само транспорта разбива: 4 вида движение из града, коли и автобуси, ‘тролеи’, велосипедисти и пешеходци. S-Bahn-а не го включвам понеже той не се движи по улиците при останалите. За сега не съм видял прилично задръстване. Имам си семестриална карта за цялата мрежа в смислената част от града. Точно за месец ще се изплати. Получавам я след плащане на семестриалната такса – 87 Евро. Безплатна ми е библиотеката, както и работно място във факултета където ще разработвам. Системата е направена за да ти е удобно...
О, вече имам легло като бял човек, дадоха ми одеяло и чаршафи от общежитието, нови при това. Одеялото особено е радва, изглежда тънко но от опита в Мюнстер знам че топли доста, пък е леко. Докато намествах одеялото (до днес си мислех че се пише ‘одеало’ ама Word-а ми казва друго) в плика, се сетих за Галина, която трябва цялата да влезе в плика за да извърши процедурата. Мила, опитай следното: обръщаш плика, наместваш си ръцете на ъглите, хващаш одеялото също за ъглите, вдигаш ръце и започваш да тръскаш. Или да подскачаш. При мен свърши работа, но признавам че заимствах метода. Не се оправдавай с ръст, знам че и ти ще модифицираш идеята.
Мислех си че със съквартиранти ще ми е лошо, ама се оказа че а съм пречещата част. Хората за трета поредна вечер си лягат, а аз стоя на тъмно и набирам текст. А колко неща имам да разказвам със задна дата... Сега дано за днес да доразкажа.
Направи ми впечатление как хората са помислили за детайлите на нещата. Във всяка институция до местата за чакане има по една маса с играчки. Да се държи вниманието на децата, да не вдигат много шум. “Хайде, Хайнрих, ще ходим до банката, за да видиш какви нови играчки има там!”. Супер. А вчера гледах как едно хлапе се гевезеше в един магазин, искаше да си ходи с количката за пазаруване. Сетих се за рекламата “ползвайте презервативи”. (Да, знам, малко късно се сещам, ама нали всичко е наред!)
Снимките от морето са без коментар. Обаче не бях виждал кораб да се върти като кола в завой на ръчна спирачка. После как паркира с движение перпендикулярно на носа... има клипче.
Бавареца в локвата е поздрав за Борис Николов и Митко Борисов.
Тъкмо се прибрахме и идва един по-висок и по-едър от мен и пита имало ли тука някакви българи, на немски. Оказа се бургазлия, Стефан, 5та година вече в Росток.
Снимката на фона на кафе Alex е готина, ама якото е че някъде по центъра има Pavlov strasse :)
Май и за тази вечер толкова. Да, да. Ей, днес се прибрах сам пеш до общежитието от един мол. До сега имахме един ключ и бяхме пакет. Днес в 5 след обед взехме втория и утре отивам по събития сам. За ден и половина изпълнихме всички задачи и утре Борислав и сестра му Велизара, която е отговорна за този успех, ще ходят да разглеждат. Аз пък ще ходя в езиковия център и библиотеката. Ориентирам се добре в града, май... Имаме си карти, аз си нося вода и сандвичи, проблеми нямам. Взехме си скаричка, така че ще мога да си стоплям или пека разни неща, не ме мислете. Ако не мога да спя без възглавница, ще си купя и такава. Вчера пък си взех чиния, нож и вилица. Въобще, работата се намества чудесно. Спирам че стана 00:20, и мисля че съкилийниците не са заспали...

Понеделник 06.10.2008

Днес ни започна ориентационната седмица. Спах добре по анцуг, завит с палтото си. Не ме боли гърба много, а и се оправи за 1 час. Установявам че стаята е източна, по яркия изгрев в прозореца (http://picasaweb.google.com/aleksandar.n.p/Rostock06102008). На небето няма облаче, ясно и слънчево, да не кажа топло, беше целия ден. А вчера като пристигнахме беше мрачно, тягостно и ръмеше. Мария, посрещачката ни, каза че е така гадно цяла седмица. Якото е че като отидох в София, времето също беше страхотно. Галина потвърди че не е било толкова хубаво от три седмици (за времето говоря още).
Забравих да кажа че от двата варианта за стая, ние естествено сме в 44А (другия вариант е да е B). Вечерта установих че сме крайна стая, ама това не ми чупи ентусиазма. С една дума днес доста емоции и все положителни. Като се качвахме на S-Bahn-а забелязах момиче с куче и се сетих да изкоментирам, хората си водят кучета и колелета по влакове и автобуси без проблеми и разходи. А колко колелета имаше пред университетската библиотека и “стол”... За библиотеката след малко!
Като пътувах с влакове и автобуси ми направи впечатление че запис съобщава следващите спирки, и има дисплеи с надписи. Във влака пък ти казват даже от коя страна е коловоза за съответната наближаваща гара, за да не се объркаш да слезеш на релсите случайно. Това добре, ама Strasse-Bahn-а ме разби: “Следва спирка Клиниката. Възможности за прекачване с линии 28, 17 и 4”. И така за почти всяка спирка. Естествено ти се казва “добър ден” на началните спирки и “благодаря, това е крайна спирка за линията”!
Ходихме пеш около километър от централна гара до университета (по-точно тази част от него която ни трябваше, той иначе е из целия град...) и направо се влюбих в кварталчето. Снимки има, но трансформатора с пипера и доматите ме размаза! Спирката с нарисувания пейзаж също цепи мрака (поздрав за човека който ме научи на лафчето).
Площада също е готин, напомня ми за Княз Борис във Варна. Естествено града е жив, правят се ремонти... Има и малки мизерии, тоест боклук, ама така личи че има хора (и кучета с тях, сещайте се). Камен от Пи-конзулт ми каза щяло да бъде много чисто, и аз като вдигнах летвата... Отбелязах си 2 хартийки в една градинка и малко аки на тротоара (кучешко де, сакън за друго).
Ооо, снимката с ‘Bundespolizei’ е направена специално за Борис Николов, представям си го как го произнася на глас: твърдо, с ударение на последното ‘ай’!
Синьото е централната гара с пейки и големи люлки пред нея. По точно пред северния и изход.
Цял ден ясно и слънчево, от 13 до 18 часа, палтото ми тежеше в раницата, страхотно се накефих (Галина знае защо).
Като си плащах в банката 2 пъти ми сбъркаха името: веднъж Aleksander, а след като я коригирах стана на Aleksadar. Какво да ги правиш, и аз имах проблем със записването на немско име така че...
На едно място така се изказах, че като се чух, чак ме хвана срам: за едно фри списание: “Kann ich nehme das?”. Пояснявам: има поне 2 грешки които си намерих: duerfe е по- на място от kann, и nehmen трябва да е в края и то в инфинитив. Грешките станаха три даже. Явно са четен брой обаче, щом като ми казаха “с удоволствие”. А в четвъртък ще имам изпит по немски за определяне на нивото ми. Ако изкарам повече от 30% значи имам страхотна интуиция за езици.
Ценови шок впрочем няма. Или съм добре подготвен. Цените са като в България, ама в евро. Уточнявам с пример: минерална вода – 50 до 85 цента за литър и половина. И у нас последно се въртеше към 80ст. за същото количество. И за почти всички стоки е така. Е има отклонения ±50% ама е нормално.
Отидохме да се видим с професора си. Много впечатления от там, и малко снимки (за сега).
Първо, готини университетски сгради. Второ, много колелета пред тях. Трето, машиностроителният е до агрономния факултет, съответно доста градини, оранжерии и цветя, съответно. (последното ‘съответно’ е нарочно, съответно). (егаси драмата, тука пускам лафове, ту за една целева аудитория, ту за друга, а третата не хваща нито един от лафовете. Колко разностранни познати имам :) )
После, вътре гледах машинки, предавки и други с такова очарование че чак да се притесниш за мен. Ама светналия ми поглед сигурно им е направил някакво впечатление, а това е важното. Обясниха ни естеството на проекта и ни успокоиха че има време да се адаптираме към материята. После Андреас ни помогна да се запишем в библиотеката. По рано през деня се записахме в университета, и си открихме банкови сметки.
Сега за библиотеката, от два часа пиша разни неща за да стигна до този момент. Тя е нещо средно между супермаркет и мол. На входа багажни шкафчета, работещи с монета която си взимащ на излизане. Някои от студентите носят пластмасови кошници за книгите. На 5 етажа е. Има асансьор(и). Голямо стълбище от долу до горе. На всеки етаж рафтове с книги като онази сцена от Матрицата, когато Нео иска оръжия. Търсихме книга със сигнатура ZQ 5020 O34. На последния етаж, почти в края е. Което означава че се разходихме из цялата библиотека. Пак гледам като дете в магазин за бонбони (или поне се надявам така да изглежда). На касата играят бар-кодове, лазерен четец и система срещу кражба, само дето чиповете сигурно са вътре в книгите. Невероятно е.
Следете прогреса:
В СОУ “Елин Пелин” библиотеката беше в мазата. Библиотеката на механото беше много готина, даже с художествена литература. МЕИ-то още по-голяма библиотека, като впечатление прави ‘заемна служба’ с новите заглавия от областта на компютрите. И сега тази библиотека. Градацията много радва. Спирам за сега, стана 00:15, парното спря, аз ще ставам в 07:30, и пак ще го карам на ендорфини, впечатления и сандвичи. Добре че е сестрата на съкилийника, та поне да вечерям нещо топло и готвено. Жената е страшна, помага ни пред институциите с немски, ориентира ни къде да пазаруване на нормални цени, изобщо, плавно ни въвежда в ситуацията. Точно сега те спят, а аз пак набирам на тъмно, този път на маса със стол, като човек. Стига толкова. Имам материали за четене от професора, имам да си обогатявам речника с думи които събирам през деня, имам уроци по немски за четене, имам да си почивам. В крайна сметка седя и набирам на Word някакви лични неща. Въпрос на избор. Мислите ми ме водят какво да споделям още, ама някои хора знаят че ако ги оставя да ме водят мога да говоря до сутринта. Добре че е ненормалната фонетична, та половината мисли си отиват преди да успея да набера текущата. Пищете коментари в блога че иначе ще стане монолог и тогава и аз ще спра да пиша. Стоп, стига!

Първа вечер в Рощок

00:05 часа, лежа по корем на голото легло, на тъмно и се опитвам да си спомня що нещо се случи тези дни. На ум псувам фонетичната подредба вградена във Вистата (като знам колко пари съм дал за нея ;), лаптопа го взех нарочно без ОС :) ).
Тъкмо си обръснах четири дневната брада на катинар. В общата баня понапръсках огледалото и реших да проявя коректност и да си го почистя, резултата е доста задоволителен, но средствата са смешни и импровизирани – тоалетна хартия (тя наистина е велико изобретение ;) ). Оказа се, че сухата не почиства засъхналите капки, а като намокрих цялото огледало, се стреснах че го нацапах повече :). Тук обаче на помощ идва сухата хартия – с мотивирано търкане се постигат чудеса! Има малко власинки ама...

Продължавам в обратен ред, от най-новите впечатления, към по-отминалите.

В общежитието се запознахме с руснак Антон, виетнамец Зум (поздрав за Радо от “Пи Конзулт”) и турчин Меемет. Общежитието и невероятно както ще видите от снимките. (току що установявам че наистина спират парното нощем...) Лампата увисна от тавана на кабела си, щом й завинтихме крушката от антрето (Митак, продължавам да твърдя че осветителното тяло се нарича лампа, ама за да не става тавтология направих компромис за случая).
http://picasaweb.google.com/aleksandar.n.p/RostockObshtejitieto

На леглата няма одеяла, за чаршафи да не говорим (мамо не ме мисли, ако четеш това значи съм изкарал нощта, макар без парно и завивки). Имаме си обаче закачалки в гардеробите. (странно Ънду не се държи както съм свикнал) Стаята е голяма, на толкова място в 18ти блок щяха да сложат 4ма души. Има място да си проведа цяла тренировка по Тай-дзи. За просветените ще кажа, че и форма може да се изиграе стига да е малко по-събрана. (не е проблема в Ънду-то, а в комбинацията Ctrl+Z... тя прави нещо ново за мен и предното изречение трябваше да го набирам два пъти). С още три стаи, не знам колко хора точно, ще делим две мивки, тоалетна и душ. За половин етаж има една кухня. Това значи, 6 врати в коридора, зад всяка потенциал от по 4 души... след ден два ще пиша ако е станало интересно и по-ясно колко души сме.

За сега спирам, минаха 55 мин., аз съм набрал само това, десетопръстната дето я учих ми е неприложима за момета с тази фонетична под Виста. Да кажа че физически съм здрав и емоционално съм добре. Благодаря на Галина за генератора на спокойствие, който ми даде (превеждам, това е листче с думата “спокойствие” написано на него), върши страхотна работа. Благодаря и на всички вас, на които ви пука за мен и сте отделили време да четете това тук.