Мамо, купувай царевица

От кога не съм получавал двойки... Ама може утре и петица да имам, знае ли човек. Само дето немската система е наопаки и най-добрата оценка е единицата!
Да преведа заглавието: в първи клас ни учеха, че числото 'две' се пише с вълничка отдолу и имаше картинки на патенца или лебедчета плаващи в езерце, като шията представлява горната част на числото, а вълничките във водата, основа на числото (за нагледност: 2). Само дето мама от рано ме отказа да правя вълнички ами да праскам права линия. Като почнах да уча техническо чертане, и по-точно техническия шрифт, разбрах от къде е идеята. Друг е въпроса как съм виждал ръкописни двойки със свръх изразени вълнички. (Тук е момента да цитирам един дизайнер от Варна, който като хвана химикал попита къде му е старт бутона и как се инсталират шрифтовете...)
Та от него време са ми е останали следните метафори за слаба оценка в училище: "Да нямаш патенце?", "Я, лебедче", "Трябва ли да купуваме царевица" (за да нахраним описаните пернати) и други.
Сега си представете най-слабото си писмено домашно, онова на което учителката ви е писала повече с червения химикал, отколкото вие със синия. Без значение дали по български, литература или чужд език. Аз колкото и да се напъвам (нали бях силен ученик), нещо подобно на това в архивите си нямам:

(клик за ясен преглед)

Много ми хареса обаче как е изпълнено по електронен път. За коментарите в Word знам и ги ползвам. Инструмента който ти показва какво си изтрил съм го пускал случайно и не знам от къде сега. Но да върнеш домашното на някой в такъв вид си е много яко. И после електронно обучение, нали учителките трябва да станат по-кадърни от секретарки, и да се бъхтят и пред компа за смешните си заплати. (Спомням си г-жа Божинова по литература (още известна с култовата си редовна фраза "Ти зна'ш!") която използваше мъжа си да проверява тестове, нали там е по шаблон, та да й спести малко време. Щото женицата ни връщаше класните с доста голямо закъснение, доста ученици й бяхме на главата.)
Май ще е добре да кажа и какво е.
"Какво превръща един човек във историческа личност"
А здрасти!
Първата ми реакция беше че и на майчин език не мога да отговоря пък камо-ли на немски. (Е да де, домашното е от курса по немски). Успях още в часа да си генерирам посока на разсъждение, после докато я следвах вкъщи намерих по-добър отговор. С няколко думи: Мащабите на делата на човека и засегнатите от тях хора. Няма да обяснявам повече, не е съществено в момента.
Та, изпратих имейла с есето си в 01:30 в понеделник. Крайния срок беше понеделник сутринта все пак. Лошото е че и до тогава го писах... Това обяснява половината грешки които съм допуснал.
В петък получих отговор с този файл. Днес късно вечерта се грабнах да го чета и анализирам. Точно в момента не съм научил почти нищо от грешките си... Просто не им отделих нужното внимание.
Но!...
Най-важното за мене (и заради което седнах да пиша) е:
Имам едно цяло вярно изречение в цялото това червено нещо! За тези които ми се подсмихват подценяващо, ще ги помоля да го преведат:
"Die Maßstäben auf ihnen Taten umfassen die ganzen Welt, weil heute jemand ihnen Unterweisungen kann lesen und sich Wahrheit wählen."

А, А, А? (и бързо двукратно повдигане на вежди, в стил 'тарикат')

Чак ми е невероятно как съм ги нацелил всичките дателни и показателни падежи наведнъж. Това гласи: "Мащабите на техните дела (ха сега речника, какво беше umfassen с точност? знам контекста и мога да си го измисля ама...) обхващат (да бе, уф) целия свят, тъй като днес всеки може да прочете техните (Unterweisungen ???) наставления (не беше това, айде търси си ръкописите)(аха: напътствия) и да избере своята истина. (не че и Wahrheit го знам ама...)"
Още веднъж на чисто:
"Мащабите на техните дела обхващат целия свят, тъй като днес всеки може да прочете техните напътствия и да избере своята истина."
Става дума за историческата личност от вида "духовен водач".
А така, другата половина от грешките ми се дължат на условието "Пишете граматически коректно, но не и просто. Нека си има главни и подчинени изречения." Писах със сложни изречения. Първо си писах на български както ми дойде, после анализирах структурата на изреченията си и се опитах да я запазя така и на немски. Успех! Важното е да се работи.
Следващото домашно е за сряда, да изпратим два вида автобиографии: таблична, такава каквато е модерно из Интернет напоследък, и една разказна. Табличната си я подготвих, разказната имам да я пиша.
Приключвам с писането тука. Ако съм пропуснал нещо важно, ще се подсетя докато си публикувам статията.

Редакция едно: В имейла от преподавателката ни се казва "Оценката си ще разберете в понеделник, в клас". Та затова не съм сигурен дали имам две, или три на релси...

Редакция две: Смях през сълзи: Реших да проверя дали пък няма някаква уловка така, в липсата на корекции. Който търси, намира. Цялото изречение е между две, едва забележими, скоби. А към скобите закачен коментара който потърсих и очаквах: "Това изречение не го разбирам". ХАХАХХАХАХА. Точно като един сапунен мехур стана работата. Нищо, поуката е: следващото домашно недей да го пишеш в последния момент, и вземи първо да си го провериш сам! Подценяващо подсмихващите се са поздравени, вие сте ми мотивацията, на следващото домашно да получа, не да го напиша, като за висока оценка!

[Редакция три:]
01.12.2008
Мамо, само просо, и то малко

Ами с крайна сметка имам три на релси. По-точно 4.0 имам. За разяснение: по откачената немска система положителни оценки са от 1.0 до 4.3. Аз се закачам на опашката. На граматика имам твърда двойка. Чак не й било ясно на преподавателката какво искам да кажа. Каза ми да не се мятам директно на чак толкова сложни изречения. Малко по-простичко да го карам за сега (като за мене, дето се вика). Това ми напомня за преподавателката ни по английски в ТУ, Надежда Цонева. Тя така ми каза да не опитвам чак толкова да усложнявам нещата.
Какво друго. Оценката е по 6 критерия с различна тежест.
1) цялостно впечатление (тежест 1)
2) съдържание (тежест 2)
3) употреба на думи (синоними и новите взети на курса) (тежест 2)
4) свързване и структуриране на текста (тежест 1)
5) синтаксис (тежест 2)
6) граматическа коректност (тежест 2)

Аа, да. Не е фатална оценката. При окончателното оформяне на оценката от курса ще се вземе предвид само най-добрата ни работа. Така че, хайде да сядам да си пиша автобиографията на немски, стига съм се обяснявал.
Да, да. И да пропусна най-важното. Степените на владеене на немски били следните: А1 (най-ниско), А2, Б1, Б2, Ц1. Дали има нагоре не знам. Ние на курса сме били между А2 и Б1 горе-долу (дано си спомням правилно картинката на Фрау Паарман). Темата по която сме писали обаче е за ниво Б2! Яко.
Баста я! (това е от курса по испански и значи "Байгън!")
(А темата на втората глава от учебника е любимата ми: чуждите езици :-D)

Хепи бърдей тууууу йу

Ей, как пък не можах да им пусна малко мазна чалга на Еразмусите... Ама нямаше условия. На друг купон, с флашката... [ехидна гримаса].
Обаче да започна да разказвам от началото. То е вчера вечерта (20ти). През деня Борислав ме попита българите знаят ли за купона. Казах че знаят, само Катерина може да е забравила че й казах преди две седмици. И на спирката на S-Bahn-а се засичаме с Катерина. Тя сама изкоментира колко интересно се засичаме на различни места по различно време :) Оказа се че няма да е в Рощок в петък. "Ако утре случайно не се засечем сутринта, предварително ти пожелавам всичко най!"
Погледнах си пощата: "Вероятно ви е убегнало, уважаеми господин Павлов, но все още имате задължения към нас..." За наема. От една седмица се каня да питам някой как е най-добрия начин да си го платя, след като в банковата ми сметка не е имало пари когато са ги потърсили. Ами добре, аз най-обичам на рождения си ден да отмятам задачи, понеже винаги ми се получава много успешно.
Излизам аз сутринта, и естествено с Катерина се засичаме на спирката. Почерпих я шоколадче, и й обясних къде отивам. Тя изрази съмнение че дори успешно да преведа пари чрез банката, чак във вторник ще могат да ме отметнат в базата си данни че съм платил. Аз да направя каквото трябва пък да става каквото ще.
Отивам в Studentenwerk, там отговарят за настаняването, и питам, имам да плащам нещо. Иди на касата. Отивам, звъня, нищо. От друга врата излиза една жена:
- Младежо, какво обичате? - приятелска интонация.
- Имам да плащам нещо.
- Тя касата не работи, аз съм касата, елате.
Отивам, сядам. Казах й какво искам, ама не се доразбрахме. Помоли ме да й покажа писмото. Аха, разбра. И през цялото време ми говори разни неща. Пак наклоних глава на дясно и сложих любопитната физиономия гласяща "Какво ми говорите, че ми е интересно, ама не разбирам".
- Много е хубаво че идвате да си покриете задълженията. Касата в петък не работи ама аз ще ви обслужа. - И ми говори супер усмихната и добродушна.
Преместихме се до касата и аз вече си казах мъката:
- Ако имате да ми казвате нещо важно, моля кажете го простичко, че не говоря много немски.
- Напротив, много добре говорите! - усмихнат комплимент.
- Е да де, ама не знам много думи още. - усмихнато защитавам позицията си аз.
- А за първи път ли сте в Германия?
- Да. Тука съм от месец всъщност.
- Ама ти си супер тогава! - супер щастливото възклицание.
И двамата вече се размазваме от кеф и усмивки. Платих си аз, дава ми тя бележка.
- И всичко е наред вече? - питам дали не трябва да правя още нещо
- Всичко е наред!
Прибирам си нещата, вадя две шоколадчета и се каня да си кажа за повода. Само че тя ме изпреварва:
- А, тука гледам нещо на компютъра... - идва още по-щастлива към мене. - Всичко хубаво за рождения ден, успехи в учението... - и т.н. Не запомних всички пожелания, но това за учението ми направи впечатление. Благодарих, и й дадох шоколадчетата:
- За вас и за вашата Mitbearbeiterin (тази дума си я измислих на момента и още не съм проверявал има ли я наистина. Щом Mitbewohner значи съквартирант, защо онова по-горе да не значи колежката с която работите в общо помещение).
- Благодаря много! - вече ще се разтопи от кеф.
- Амз за нищо! - топя се и аз.
Заминавам си от Studentenwerk тотално нахилен, позитивно зареден и размазан от кеф. Ей това е да ти започне добре деня! И няма такива схеми със вторници, всичко става на момента, бързо и окончателно. Жалко че нямах други институционални задачи за вършене. Ама и работата по дипломната си е важна. Най-сетне написах перфектния пример за един въпрос дето виси от 10дни и все не ми отговарят както бих искал. Е, днес ми отговориха :)
Прибрах се и отметнах последната задача, да издам най-сетне старата квартира. Е, наложи се да мием и чистим с Борислав, за да удовлетворим изискванията на г-ца Ешлер, но както и да е. Ударих два подписа и тя си прибра ключа. После и казах че имам РД и я почерпих с шоколадче.
Нещо не ми е интересно да разказвам за купона, май. История в снимки тук.
Обаче, обещал съм да разкажа са мерителя на достойнство. Аз си умрях от смях само като схванах идеята. Единия се правеше че си няма идея как се използва картичката. Може някой да му е разяснил, аз не се опитах. Впрочем, като видях картонче с дупка си помислих че е нещо от сорта на "Не ни безпокойте" дето се закача на хотелска врата отвън. После и друг изрази такава идея. На друг му стана много смешно как след 14тия сантиметър има завой. Това предполага или да се огъне измервания образец, или да се завърти измервателния инструмент по време на измерването. На второто направих и демонстрация, последвана от много смях. С пръст естествено. Понеже втората реплика на момичета, които ми я подариха беше "Ама не проверявай сега и тук (пред нас)". Провокиран от колегата който се радваше на завоя изказах идея как можем да оползотворим картичката. "Доброволците се премерват и си написват името на съответстващия сантиметър. После картичката попада в девойките, който да си изберат..." Мога доза смях.
Както казах в началото, тонколоните, с които ми услужи комшията Зум, не можаха да се преборят с глъчката на гостите ми. Съответно отложих просвещаването на запада с явленията чалга и кьочек.
Друго... По едно време една хърватка Ивана му вика "Релакс, няма нужда да правиш нищо". Да, да. Като добър домакин не мога да не се грижа за гостите и инвентара си. Та от време на време се забърсваше по нещо, носеха се бири от и към хладилника и т.н. На чуждите купони ще бо играя безотговорно, ама не и вкъщи... Както и да е. Имаше хора, има отзиви че им е било добре, това ми е важно. А да. И компа и е цял и здрав. И при мен. За първото се притеснявах на базата на опит от предишен купон, където лаптопа на рожденичката пи вино. За второто: в коридора сложих компа до контакт който е далече от основната група хора, за няма шанс за инфекции. После се усетих че е много близо до вратата. Както и да е всичко е наред. Както и останалия инвентар.
Аа, да. Споменаването на г-ца Ешлер не беше случайно. Както си играем покер 5 души, и още трима гледащи, в стаята ми в един и половина през нощта, в коридора колоните дават всичко от себе си, хората правят каквото си искат (така трябва) и ги надвикват. Та в тази идилична картина на вратата ми се появява г-ца Ешлер. Ако не е ясно да кажа че тя ни е Tutorin, демек има някакви управляващи и контролиращи функции. Стана ми много любопитно какво има да ни каже. Започна с това че съм абсолютно в правото си да си празнувам рождения ден и то в петък. После помоли да затворим врати и прозорци на етажа, така че да не смущаваме околния свят с веселието си. И да сме шумни само до 3 през нощта. И естествено, че имам да почистя след гостите си.
Купона свърши към 2ч. Дали е рано не знам. Не ме и интересува. Скочиха ми с оферта да идем на диско. Навих се. Взех портфейла и приборите срещу студ (дрехи де, алкохола беше свършил) и се засилих. Добре че Каша поне ме изчака. Диското е близо, 10-15 мин пеша. Ама чак на стълбите и се сетих че не си нося документи. Най-вече студентско уверение. Ама Каша влезе да види другите там ли са, че поне да не правим още един тигел напразно. Като излезе ми носеше старо уверение с което да опитам да вляза. Само че опашката на гардероба беше поне 15 мин дълга. Каша каза че вътре не е особено забавно (почвам да си изграждам лошо мнение за немски дискотеки, на първата такава успях да поспя даже), а отвън чувах музика която ми идва по-техно отколкото ми понася. За 30 секунди взехме решение да си ходим да си почиваме.
А сега очаквам делегация от полякини за оползотворяване на подаръка 'Казино' състоящ се от доста чипове, зарове, рулетка, две тестета карти, 4 подложки за видове игри, и даже инструкции на български.
Това е. Хора, подаръци, емоции, алкохол, музика, май всичко си имаше рождения ден.
Ха, не е това.
Поздрави започнах да получавам от 23ч предния ден. Нали по него време в България е полунощ. И получих поздрави от страшно много хора. Много приятно.
Стига и толкова писане май.

П.С.
В немския нямало такава дума. Нищо, подарък от мене.

Безсъници в Сиатъл

Браво на мене. Бива ли след почти 3 часа четене да седна и да си пиша в блога...? При все че имам две домашни по немски и дипломна работа за правене. По-добре е да не се изказвам че правя даже две. Интензивно помагам на колегата със С++ програмиране. Ама е готино де. Едни съвсем леко засукани задачки за матрици. Да поддържам темпо дето се вика. Пък нали съм и учтиво таралежче. (я на БГ речника за правопис на Mozilla му липсват умалителните форми на думите.) Като казах речник - днес на немския се обърках да ползвам една тухла кръстена "Речник за немски като чужд език" или нещо подобно. Една минута докато си намеря думата. А! Ама тя обяснена пак на немски. Проверих да не би речника да е тълковен, но не би. Ама зацепих значението на думата. Мерси за речника де. Имам си алтернативни.
Сега, аз защо седнах да пиша тука!? Някой може и да е запознат, ама да си кажа че последните дни бяха много интензивни. Купон в петък вечер, пътуване до град Любек в събота сутринта, (мале колко линкове ще се съберат в тази статия, да съм писал по-често), вечерта се прибрахме, малко релакс и през нощта на рожден ден. В неделя станах в 16ч! Понеделник вечерта на караоке. "Ама трябва да дойдеш в университета в 8:00 сутринта!", "Тежко ще е ама ще дойда". След като веднъж се успах зверски и закъснях с 60мин за една среща нямам право да отказвам, пък и отказа не беше възможен. Вдигнахме се от караокето и в 02:00 си бях у нас. "Така, кога трябва да стана ДНЕС?", "Ами в 06:30, 07:00", "Аха, мерси, няма да си лягам". И така. Не се успах. Успиването предполага наличие на сън. За малко да заспя в щрасебана ("трамвая"). После спах пред компа. (Ауу, тука един съученик дето не сме се чували от май месец ми скочи по скайп със:

- Sashe da znaesh fen sym ti
- http://smileys.smileycentral.com/cat/36/36_1_32v.gif

Много зареждащо. Да си кажа защо може да ми се е прекъснала нишката на мисълта.)

Вторника беше спокоен, днес пак, даже се отказах да ходя еди къде си, щото добитъка уморен и реших да се вслушам в гласа му (ммууууу).

Това за ежедневието. Само да вметна любимия ми местен лаф за последните дни: "Не сме Алкохолици, просто Еразъм-Студенти".
Сега за същественото: Пристигна стипендията. Тъкмо бях останал с 8 евро на монети и се канех да искам на заем за да ида до Любек. Ама както става напоследък (да се чете 4-5 месеца вече) щом нещо ми затрябва, то просто идва. Вселената си намира начина. Моята работа е да се радвам и да го оценявам. Трябваше ми и някой от организацията за Любек, естествено срещнахме се на спирката на S-Bahn-а на прибиране. За месец и половина, не съм го срещал по спирки, ама нали ми трябва СЕГА. Та дойде стипендията и си бях обещал да си купя една книга която видях да се продава на намалена цена и на английски два дни по-рано. Купих си я. "Малкият принц" на Екзюпери. Много дълбока книга. Мислех си тука да преписвам цитати и да коментирам. Отказах се овреме. И от двете. Цитатите извън контекста едва ли ще са толкова стойностни. А за коментарите... кой съм аз и на колко години... Ето оригинална мисъл: Това е като да коментираш видяна планина. Не можеш да я видиш от всички страни. Отделно, че може да носиш очила. Слънчеви. И като разкажеш какво. По-добре кажи къде е и другия сам да си я види. Нито може да я помирише чрез думите ти, нито да я усети.
После пък ми се приядоха (по-точно е приправиха ми се (после немския имал представки на глаголите)) палачинки. Гугъл е голям. Намерих един мощен блог с луди истории, най-вече тази за палачинките, за бъгито и за сунузита. (наистина има да слагам линкове 20 мин при пост редакцията с моя готиния нет!). Та палачинки още не съм опитвал, ама се зачетох в блогове. Другия луд блог ми по пратиха колеги от Пи-Конзулт, след като има пратих статия от онзи блог за приставки за банкомати четящи информацията от карите. Та отговора беше този Долен блог. Айде и там четене. Капака обаче беше днес. Аха-аха да седна да пиша биографията на Айнщайн на немски и един колега от ТУ ме налази по скайп-а. От лаф на лаф и взе че ми прати една книга "Как да спим по-малко и по-качествено". Изчетох я и нея на един дъх. Сега се мъча да я кача в сайта си че да я споделя с всички. Може би малко прибързвам че препоръчвам нещо дето не е проверено, ама ме радват неща дето разбиват стари навици и разбирания. И звучи добре. (Пакета книги е тука вече.)
Пак имаше лирично отклонение по скайп. Ама и по-добре така.
Така, пуснах го да се качва. Не казвайте че разпространявам материали защитени от закона за авторското право че съм в Германия и не ми се остава за твърде дълго на твърде тясно място. Трябва да сложа линк към една статийка - на работа или в затвора е по-добре (поздрав за Дели, която ми я прати по служебното ICQ през първите месеци в офиса).
Та така. Сега почвам да редактирам (да се чете махане на печатни грешки и слагане на линкове. Казал съм си че съществени пост редакции на написаното няма да правя, в това ми е и номера). Ако се сетя нещо ще има послеписи. Иронията е че четох книга за добрия сън за ще стане 2ч само докато приключа тука. Ама ми се пишеше де.

п.с.1
чак сега сложих заглавието, хихи
п.с.2
30мин редакция (що ли ви занимавам с глупости). Прочетох и две статийки из чуждите блоци. За точността: линка към поздрава за Дели е на БГ, а не оригиналния. И съответно има Изгубени в превода... това е по-близо до истината.
п.с.3
Някой ще ми обясни ли имам ли право да търся линкове в 02:30 през ноща с бавен нет!?
Въпроса е реторичен, ползвайте коментарите за отговори.
п.с.4
Ее за малко да забравя. Брояча в другия ми сайт показва значителна посещаемост през последния месец. Готино. Няма да слагам линк нарочно ;-)
И на пук!
п.с.4 (видях че се повтаря ама няма да го редактирам нарочно)
Въх колко ми се спиии - за малко втори път да напиша за иронията със спането. Айде лека че се оливам!

едит 1.
Най-важния линк съм забравил: вица за учтивото таралежче! МНЗ предупреждава - вица е дълъг и тъп!

Инженер и скука: очаквайте изненади

Пак ме хвана графоманията. Разяснявам, това е думичка която научих от един от любимите си автори: Елена Павлова, по-известна като Върджил Дриймънд сред любителите на книги-игри. Думата означава мания за писане.
Днес седнах да уча думи по немски. За един час се уморих. Намерих си някаква програмка която ми трябваше и си пуснах една песен на немски с образователна цел. След около два часа се усетих, че съм прекарал времето в превеждане на текста и ровене сред неправилни глаголи. Така се прави. Трябва да ти е интересно. Добре ама се уморих. Сега трябва да се компенсира с физическа дейност. Каква? За тренировки по каквото и да е не става щото вече е тъмно, а в стаята ще преча на съквартиранта. Чак към вторник ще се пренеса... Остава другия вариант. Пране. На ръка. Хем е и събота. Оглеждам общия инвентар. Сушилника го няма. Забравих да кажа че ми е маса тъпо. Т.е. не ми идва на ум с какво да се занимавам извън очевидните неща: учене по две дисциплини, пране, спане и игране на игрички. Викам си, ти ли бе, дето казваше че не можеш да скучаеш. Ама реших че в дългосрочен план най ще ми е полезно да се поопера. Ама къде да си простра. Сега идва предисторията и то без да е в скоби (настоявам да се оцени по достойнство).
Преди седмица гледам камара мебели оставени до боклука. Самите те повечето боклуци. Отбелязах си един сушилник, но с счупен крак. Веднъж вече превързван с тиксо, но вече отбил службата при бившия си собственик. Отписах го и аз за момента. Гледам едно офис столче със счупена облегалка. Моментално си го представих модифицирано. Развинтих един върток отдолу и очаквах облегалката сама да се сбогува. Твърде свързани бяха. Убедих я с поклащане да пусне болта за който се държеше към останалата част от стола. Готово. Разполагам с табуретка на колела с регулируема височина чрез въздушна възглавница. Кой друг има такава? Още не съм се престрашил да седна на нея. Седалката беше малко мръсна и нямам с какво да я приведа във вида който ми се иска. Обаче е чудесна за да си държиш краката вдигнати на нея.
След дни пак поглеждам сушилника. Как да го пригодя за нова служба ??? Измислих го из път. Махам ненужните крака (за ужасените пояснявам, това е само стара вещ направена от тръбен материал, не изгонено домашно животно както го описах от начало) обръщам го с главата на долу (спрямо позицията в която се е ползвал по времето на редовна служба) и използвам разгъваемите крила за крака. Колко време и усилия ми отне да махна краката по метода на пречупването чрез много кратно прегъване аз си знам. Взех си каквото ми трябва от боклука и тръгвам към къщи с надеждата да ме видят колкото се може по-малко познати. Комбинацията черно дълго палто (стил дон Вито или друг бос на мафията), поло, панталон, обувки, пълна пазарска торба и счупен сушилник, не е вида в който ти се среща с хора на които имаш да създаваш начални впечатления за себе си. Разминах се само с двама. По средата на пътя се усетих да проверя идеята си за обърнатия сушилник на практика. Че ако не работи да не го разнасям до квартирата си и после пак до боклука. Моментално зае пълен мъжки шпагат, основната скара само на 2см от земята. Замислих се. Дали да се върна до боклука и да изхвърля и усилията хвърлени до тук или да си го кача и да разчитам на нови идеи за оползотворяването на описаната тръбна конструкция. Досвидяха ми и двете, и сушилника и усилията. Вечерта си писах с милата как съм почнал да се обръщам на клошар. Поне намерих разбиране. Сушилника наврях зад гардероба за по-добри дни.
Добрият ден се оказа днес. Работещият сушилник зает от някого. Ако не пера ще откача от скука. Потърсих един поляк (Лукаш с неприличните снимки от пикасата) да си обменим снимки от първото “коридор парти” ама тях май ги няма в Рощок даже. Значи ще се пере. Следователно ще вкарам сушилника в работен режим. Първа стъпка е да премахна остатъците от краката. Пак пречупване чрез многократно прегъване. Ама на по-трудно ниво. Парчета са по-къси и законите на лоста предполагат повече сила. Моментално живнах обаче, да ви кажа. Идеята да правиш нещо което може скоро да заработи в твоя полза е много зареждаща винаги. Затова се занимавам с нещата с които се занимавам. Махнах старите крака. Сега как да го отуча да прави шпагат. Имало един дето прави сериал по Discovery – “Ultimate Survivor”. От специалните части бил, и ходил по екзотични (пауза “No one like you” от плейлистата, много специална песен, трябва да й се обърне внимание) места да показва как се оцелява при екстремни условия. Можете да си направите това от това, можете да ядете от тези плодове и т.н. Не съм гледал нищо, преразказвам както са ми го описвали. Сега го пратете този същия в студентските общежития да направи сушилник. Не знам. Не го подценявам, аз не мога да се справя в онези условия в които снима с екипа си, но поне се оправих в собствените си условия. Малко ще изясня объркани те си мисли. Реших че ако овържа крилата с нещо, така че да са под прав ъгъл с основната решетка ще се получи нещо. Ама нямам въже. Хората в джунглата ползват лиани за да привързват трупите на самоделните си салове. Аз и лиани нямам наоколо. Днес е празник и магазините са затворени. За въже. Ама не бих и купил. По добре да си направя. Тук поне Митко Борисов и Борис Николов са се изсмели с глас. Много се радвахме едно време на Яската като се изкаже че ще си направи къща, кола, ветрогенератор, джага и други. Факт е че той има способността да ги направи наистина. Има си самоделна озонова лампа, от тези дето като ги докоснеш отвън, вътре се появява газов разряд, под формата на продължителна мълнийка, до пръста ти. Така, от какво да си направя въже. Няма как да вмъкна сега една драматична пауза, не е филм това. Ама се опитах поне. От вестник. Двоен лист от вестник навит по диагонала с цел максимална дължина. На втория опит му хванах цаката. Снимките са тук. Още полови час навивах въжета и увивах на кръст. Може да удържи на побутване За всеки случай подпрях крайния резултат на стената. Системата има две степени на свобода, и чрез стената ги сведох до една. Все пак там ще си сложа прането и искам да намаля шанса то да се събори на пода, който мих днес. Накрая щастливо си изпрах и се окъпах. Вестници, впрочем, дал господ. Разни рекламни стоят във входа под пощенските кутии на камари. Обикновено си взимам да си постилам като се храня. Тъкмо маркирам и по някоя обява или непозната немска думичка докато дъвча. Ами остана да кача снимките и писанията си в нета. До другия път.

П.с.
Като видях снимката, та се сетих да си кажа. И даже работи всичкото това. Т.е. сложих си прането на него. Най-вероятно ще изсъхне успешно.