Близки срещи

Свалям очилата и ръкавиците за виртуална реалност и излизам от киберпространството. Ще се пошматкам из Германия и из Рощок. Крайно време е да разгледам както трябва града където живея. Добре че идва някой да ми го покаже де. Тази статия е за да не се чудите какво става и как така не съм онлайн по цял ден. Както казват долните: “Имат си по-важна работа хората - живеят”. Дай боже всеки му.

Коледата възможна

Цял ден на 24ти не правих нищо съществено. Гледах и четох глупости в Интернет. Почивах си с една дума. По едно време се усетих че ще си осигуря спомен ако изкарам бъдни вечер пред компа в стаята си. Дори и учейки.
По едно време ми мина през ума една строфа на Акустика "... самотата си избираш сам..." Не ми се стоеше сам.
Малко по-късно ми звънна телефона.
Стефан.
Идва ли ти се в Деница.
Идва ми се където и да е.
Живнах.
Поразшетах се из къщи, даже се поопрах на ръка за 40 мин. Впрочем прах и на 25ти ама с пералните. Там пък драма докато накарам автомата да ми вземе парите, чак ходих до другите общежития да ползвам пералнята. Оказа се че първо трябва да избереш номера на машината и после да пуснеш пари. Отне ми 2 часа и километър пробег да го разбера. От демонстрацията на една непозната в пералнята.
В седем вечерта се натоварихме в колата на Недялко и газ към общежитията на Ерих Шлезингер 19.
Деница беше подготвила супер трапеза, чак мми беше малко неудобно че отидох с празни ръце.
Ама поне бях добра компания, което пак става за бартер.
Недялко проектирал 'дрегер'-и (казано на кратко, иначе фирмата им е конкуренция на "Дрегер") и си играхме с два цяла вечер.
Обсъдихме политиката в БГ, еразъм-студентките, колите, световната криза, изчерпването на петрола и алтернативните източници на енергия и кой знае какво още.
Масата казах беше перфектна.
Аз го карах на ракия, Стефчо беше впечатлен от тиквеника. Той като по-отдавна изнесъл се му липсват такива неща.
По едно време Деница вика, "Ето я питката с парата, дано е станала първи опит ми е".
Изкоментирахме че няма повече късмети, ама на Коледа само пара, толкоз. Аз се изказах че миналата година ми се падна парата и сега не държа да ми се пада. Деница счупи питката с Пламен наполовина (в нея остана по-голямата половина). Пламен си отчупи комат и подаде на Стефан. След като си отчупи и той, ми подаде на мен остатъка. През това време Деница и Недялко също си поделиха питка. Огледах се как моя комат е най-голям. Викат ми както прецениш. Досрамя ме, отчупих едно малко парче и оставих по-голямата част за себе си. И в следващия момент се оказва се на опечения ръб на малкото парче което оставих се показва парата. Много се смях, как ми е била в ръцете и я оставих.
Нали се изказах, че парите не са ми важни.
Изнесохме се в три часа.
Много приятна неочаквана бъдни вечер се получи.
Честита Коледа на всички!
Дано от днес нататък всичко за всички е по-хубаво!

П.С.
Преди да драсна за Дортмунд, преди повече от седмица, се опитах да оставя един послепис че аз се накефих на слънчогледовите семки. Не бях чоплил семки от месеци. Люпихме много дружно, трябва да облележа!

Червена мъка

Колко хора ми казваха ама аз не слушах. "Чупят се лесно". Ама аз ще внимавам! Как да внимавам като то няма управление.
Ставам днес, пускам си Z-Rock и един пита една има ли коледно настроение. Тя каза нещо за подаръци. Стана ми тъпо и реших че ще си взема коледен подарък. Закусих и се метнах до "Marktkauf"-а. Подбрах си модел, харесах си цвят и си го купих.
Радиоуправлямо хеликоптерче.
Отворих го в магазина, разопаковах го у нас. Мислех да го ползвам основно утре, т.е. по Коледа. Ама нали трябва да се провери за дефекти.
Първи шок. Не мога да сложа батерията в дистанционното. Капачето засекретено с витче. Майко мила. Добре че си взех една отвертчица от Варна, за MP3 плеъра ми (TEAC-а, подарък от Пи-Конзулт за рождения ми ден), да мога да му оправям лостчето за навигация като се измести. Та тази отвертка се оказа много полезна. Щото след капачето на дистанционното, се оказа че перките на роторите също са на винтчета и много хлабави. Затегнах ги. Час по-късно разбрах, че от центробежната сила перките сами застават в работно положение. Може би не е било нужно да ги затягам. И без това беше трудно, нямаше място и трябва да се работи директно върху вала на ротора. Както и да е. За сега не личи това да е грешка от моя страна. Грешката дойде малко по-късно.
Включвам дистанционното. И лампичката светва. И изгасва. Изкорах се понеже клатех нещо дистанционното и лапмичката (LED по-точно) ту светва, ту гасне. Помислих че нещо прекъсва. В един момент спрях да движа дистанционното. Тя продължи да мига. Ухилих се. Прочетох инструкцията, отпечатана на английски на самото дистанционно. "След включване натиснете два пъти газта, за да минете в работен режим. Това личи по светещата, а не мигаща лампичка". Когато нищо не помага прочети инструкцията, се казва в устните предания на инженерите.
Сега модела. Как се включва и как се зарежда. Аха отдолу. Щракнах едно ключе и нещо взе да мига под носа. Червено, като навигационна (или габаритна) светлина на самолет. Мини душевен оргазъм. Който се е сетил индикатора за работно състояние да е именно такъв, евала.
На базата на мигащия светодиод върху модела, у мен се зароди подозрение че няма нужда да го зареждам преди първия полет. Оправдано. Забръмча след манипулация върху дистанционното от моя страна.
Стаята ми: маса до прозорците, легло с подвижно шкафче до него. другото не е важно за момента.
Хеликоптерчето е на масата. Подавам газ, то полита, почва да се върти странно. Хем около оста си, хем в малък кръг. Не знам дали се опитах да го управлявам с дистанционното. Така или иначе след секунда и половина вече беше закачил прозореца, аз се стреснах и то падна обратно на масата. Перките на ротора изглеждаха изкълчени. Оказа се че мога и трябва да ги върна в правилна позиция. Всъщност след всеки опит за летене се налага да се прави. По-късно ми втръсна и реших да видя какво ще стане ако се опитам да го подкарам без да съм намествам перките. Само се наместват както казах от центробежната сила. Хитро.
Реших че от масата ще пада лошо и го преместих на леглото. Хем по-ниско. Там си поиграх с тримера са фина настройка, за да не се върти модела около оста си преди да съм му казал. След още три опита и един сблъсък със споменатото нощно шкафче реших че стаята ми е тясна и ще опитам в коридора. Доста дълъг но широк метър и половина. Успях почти да го настроя да не се върти без команда и реших че и коридора ми е малък. Ще ходя на открито. Твърде, твърде рано за неопитен пилот, но какво да се прави.
Преди да изляза реших малко заредя батерията на модела. Има си собствен адаптер, а не като някои калпави да се зарежда от дистанционното. Май трябва да кажа че работи на радиочестота, пластмасов е, 25х25х15см и струва 35. Евро, но аз разсъждавам за тези пари като за левове, така че приемете че струва 35лв. Както и да е.
Зарядното е с два светодиода, един индикира включване в мрежата, а другия мига когато модела се зарежда. Та заредих го за 5 мин и айде на поляната.
За съжаление, на края ма поляната.
Подадох газ, но то нещо се заигра с тревата.
Втори опит. Подавам смело газ, то се издига. И пак започва с маневри, които не съм предизвикал и не мога да компенсирам овреме. Прави широк ляв завой и се насочва косо към улицата. Психирах се от кола която мернах с периферното си зрение. Уплаших се да не се засекат двамата след малко. Тя беше на около 20 метра от нас и излизаше от завой. През това време модела е на височина поне 2м. Дали опитах да обера газта и съм отпуснал твърде много, или направо съм спрял да подавам не знам. Помня как го видях губи височина половин секунда по-късно, със скорост от която ми стана лошо. Не знам колко грама тежи, но сблъсъка с тротоара (поляната беше свършила) ми прозвуча лошо. Отидох до там, понаместих каквото може и опитах да му подам газ, за да видя дали нещо работи още. Реагира!
Прибрах се със свито сърце, поиграх си с малко руски каноколит от комшията Антон, който присъства на историята с поляната и даже покара малко след инцидента, предизвиквайки втори, от по малка височина.
Резултата от моята катастрофа е падане по нос от два метра, веселия индикаторен светодиод не свети, макар модела да работи, разбити колесници, почти свободно клатещ се нос. И май не иска да се зарежда, щото индикатора на зарядното не мига. А съм сигурен че батерията не е пълна, поиграх си и след ремонта, само че вече в стаята си.
А в последващите тестове по управлявах почти като количка по пода.
Един важен човек от дамски пол ми каза преди няколко дни "Виждала съм как хеликоптерче се чупи няколко минути след подаряването, по-добре недей."
Както казах, мислех си аз ще внимавам. Да внимавах, повече или по-малко. Ама то като е неуправляемо... Искам да кажа, като завива без да съм му подал команда...
А колко си избирах модел на който могат да се управляват и трите степени на свобода... Дистанционното е с две лостчета, но дясното се движи хем напред-назад, хем нагоре надолу. И то независимо едно от друго. Дано да поработи още тази играчка че да успея да и свикна.
То след инцидента вече хептен прави каквото си иска ама...
Ние да сме здрави, техниката се купува.
Ама ми е куцо, колко бързо го потроших.

p.s.
докато ми е прясна идеята да кажа какво мисля за повредата.
Падането по нос беше деформирало леко куплунга за зареждане. Което ме навява на идеята, че някои вторични вериги свързани с ключа за включване на модела са се повредили. По-точно тази която отговаря за светодиода когато е включен, и онази която отговаря за зареждането когато е изключен. Какъв късмет имам че работи до изчерпване на батерията изобщо. Много зверско падане, как ме е яд. Разбрах и защо ме е яд. Просто не съм се наиграл... ехххххххххх

п.с.2
Много ми хареса принципа на действие. Двете перки на главния ротор се въртят в противоположни посоки и така елиминират осовото въртене на модела. При разлика в оборотите на двете перки модела се завърта около центъра на тежестта си в ляво или в дясно. Това именно се настройва с финия тример и с лостчето за посока. Най-вероятно с широчинно-импулсна модулация. (Как се правя на умен, да мине някой от МЕИ-то да ме изпита, нищо не знам) Втория двигател на опашката също е вертикален, успореден на ротора. При нормалните двувитлови хеликоптери (ей тука вече може да стана смешен на някой е чел поне малко по темата) опашния ротор служи за елиминиране на въртящия момент създаден от главния ротор (или за завъртане вляво и вдясно) и е хоризонтален. Тъй като при този модел околоосевото въртене се счита за компенсирано задния мотор не работи в общия случай. Когато се включи обаче, той създава въздушен поток насочен нагоре или надолу, което измества центъра на тежестта на модела по-назад или по-напред. В резултат на наклонената позиция се осъществява ускорено движение напред или назад. Казвам ускорено понеже моя модел по начало се движеше напред при подаване на тяга на главния ротор. И затова твърдя че ми беше леко неуправляем. Като се добави и завъртането на една страна и влиянието на вятъра, колкото и да беше малко, можете да си обясните паниката ми и загубата на контрол.
Нищо, следващия!

P.S. 3
Сега ми хваща яд полека-лека на производителите и вносителите. Нормално е да не занимават китаеца на поточната линия с балансиране на всеки модел, просто не си струва. Но защо нямаше никаква инструкция в кутията. Или поне надпис "Необходимо е ръчно фино балансиране на модела". Вместо това, "Готов да лети".
Само да кажа, че модела "Комар" имаше едно 8 листа инструкции на 4 езика, при цена от 30 Евро.
Ама ми беше грозен и взех този.
А, да, за какъв баланс бълнувам. Оказа се един от стабилизаторите на опашката, освен че се върти около опашката и измества баланса в ляво дясно, може да се плъзга надлъжно по самата опашка и да измества центъра на тежестта. Нали казах че сам тръгва напред. Е сигурно сега е компенсирано.
Ама главния ротор много странно не иска да се развърта. След включване на модела опашния ротор работи та се къса. Но подам ли газ на главния, се чуват до три зацепвания на зъбните предавки (те как са здрави не знам) и после всичко изключва. Т.е. ротора спира, а после и опашния не тръгва. След няколко секунди в изключен режим упражнението може да се повтори. Не мисля че е от слаба батерия понеже този номер го направи и при един тест в коридора малко след катастрофата. После 5 мин го управлявах по пода на стаята си.
Описвам бъгове сякаш някой ще тръгне да го оправя. Ама за себе си.

Пише, не, разказва ми се бе 1 (Jahreabschlussfeier)

Така, събрах запаси за зимата (снимки в Picasa от 22.12.2009), ъпгрейтнах си табуретката на колела до офис столче с облегалка без подлакътници. Установих че когато вън духа по-прилично, духа и в стаята. През дървената дограма. Здраве да е. Стаята си е топла. Вчера се скъсах да чистя в стаята. Всъщност не че съм почистил голяма мръсотия или много нещо (само мебелите), ама по едно време ме заболя главата. Не знам от какви изпарения ама е факт. Иначе установих че ми е кеф да чистя. Не всеки ден и не редовно, де. Просто не ме мързи като забележа нещо което не ме радва да го коригирам. Става дума за антрето, банята и тоалетната. За стаята е нормално да не ме мързи и да си я пазя в ред. Е вчера беше второто основно почистване, първото беше при нанасянето, третото сигурно ще е при изнасянето. Освен ако не стане някой луд купон. Малко ми е сложно с помитането на мокета ама се надявам да намеря някоя прахосмукачка до петък.
Други битовизми?
Да си кажа за зимните запаси. Най-близкия ми супермаркет, "Marktkauf" на 12мин пеш, ще работи на 23ти до 13ч и на 31ви до към 14ч. Дали на табелата стоят дните само с празничните дни, или наистина цяла седмица няма да работят, не ми мина през акъла да попитам. Ама запасите вече са факт така че, ще си спестя време за пазаруване надявам се.
Извинявам се за глупостите дето ги пиша ама искам в дневника да остане и малко от ежедневните неща.
За столчето се сетих. Имам една статия за скуката и инженерите. И днес като се прибирах от магазина гледам до контейнерите на нашето общежитие оставен счупен офис стол. Ама със здрава облегалка. Не му мислих много. И сработи магията. Сега мога да се облягам и много приятно топли на гърба.

Искам да разкажа за Jahreabschlussfeier-а (което е празник по случай закриването на годината. Това пък не значи че има парти по повод по-ранно много успешно закриване на нещо, а просто годишно закриване. Ха, ха, пак не става ясно ама ще го оставя така). Срещнахме се с другите българи на спирката на S-Bahn-а и после седнахме на една маса (с изключение на Деница и Стефан, който дойде по-късно). По едно време казаха, можете да налазвате храната. Нямам снимки как 500 души се редят на "шведски маси" с свободна консумация. Най-запомнящото се беше как за нашата групичка от 4 души взе цял половин ананас, от който хората по принцип си гребат десерт. Ама и ние си гребахме, просто за по-удобно на масата. Въобще се пръснахме 4мата и награбихме по нещо от всичко, отрупахме си масата, купихме едно вино, понеже храната беше свободна, но напитките се купуваха и си хапнахме разнообразно. Май даже не успяхме да преядем, макар аз да си взех почивка преди да оправдая едно доста пикантно нещо.
След час почна интересната част. Ентусиастите имаха право да покажат нещо от страната си в рамките на 5мин. Тука ние се изложихме. Нищо не представихме от България. Македонецът изпя една народна песен. Малко бавна и фалшивичко, ама го аплодираха доста възторжено. Първи бяха едни иранци, които танцуваха. Тогава се праснах по челото, как сме можели да друснем едно право хоро на "Бяла роза" да речем. Ама айде, добрите мисли идват късно, както обичам да перифразирам един стар лозунг (да не кажа слоган) на МТел. Рускините се представиха с забавна викторина с кръстословица с въпроси за русия и награди - пелмени. Доста назад стоях, та не можах да опитам пелмен. (Трябва да помоля някоя рускиня, стига съм дружал само с полякини). Едни китайци пяха "Калинка" на китайски и на руски, голям купон стана. Французите маса се изложиха с дрънкане на китара и масово пеене. (ха, не съм качил снимките на време, качвам ги в момента)
Момичетата ме майтапеха дали кючека ми е харесал най-много. Не беше зле, но най ми хареса скеча който изиграха от LEI (Локална Еразъм Инициатива). Ще се опитам да го разкажа, макар че е много хитри детайли ще липсват.

И така пристига главната героиня, Мария, в Рощок. И отива в университета да се записва. Естествено знае толкова немски че да може да каже да немците че не знае и не разбира. След първото изречение на Мария в университета, служителя изпъшква уморено "Еразмус, а?". Дружен смях в залата. И както тя не знае немски нашия й ги изрежда всичките необходими документи за записване на изнервено бърз немски. И това са думи от сорта на (тук ще си измислям малко щото не ги знам и аз точно): Krankenversicherung, Heimlandsuniversitaetstudienbeschainigung, и други такива. И нашата Мария с най-безпомощния си глас "Моля???". Пак смех. 90% от хората в залата са попадали в подобна ситуация просто, макар и преувеличена за целите на скеча.
И тук се появяват двама от LEI. Обясняват на Мария че целта на организацията е да помага на такива като нея и й връчват една хармоника. Свирни когато имаш нужда от нас.
Не си спомням къде отиде после Мария, но след като не се разбраха със служителя тя каза: "Дано това работи" и наду хармониката. Имаше една сценка, наша Мара отива нейде и първа реплика към служителя "Говорите ли английски". Бурното негодувание отсреща: "Абе, в Германия се намираш, говори немски".

Действието се пренася в езиковия център. Мария изцепва фразата "Ich brauche... deutsch... lernen" (бавно, отчетливо, и както разбрах 3 дни по-късно на езиковия курс, съвършено неправилно. Приблизителен превод "Нуждае учи немски"). Отговора на служителката беше покъртителен: "Das glaube ich auch" ("И аз така мисля", с много мил тон обаче). Много се смях. Подава Мария едно листче. "Имате само 21 точки от теста за език?!". Масов смях в залата. Аз имах 44 точки на този тест и се оправям с немците благодарение на телепатия. Ама на резултатите едно време имаше и хора с 6т (словом: шест точки). "Нямаме начален курс по немски, а за другите ви трябват поне 22т!". "Искате кажете аз немски учи може не!?", аха-аха да се разплаче момичето. И надува хармониката. Забравих да кажа че ангелите-хранители от LEI са двама, момче и момиче, естествено немци. Та материализират се те, и разбират какво е положението. И юнака от LEI, много мило: "Е, хайде сега, дайте й една точка от вас и я пуснете на курс." И като в хубавите приказки нещата се наредиха.
Смяна на сцената.
-Здравейте искам да се запиша за спорт.
-Какъв спорт искате.
-Брейкденс.
Следват много гениални разсъждения на немски:
-Така, аз знам малко английски. Денс значи танц, а брейк е почивка. Значи искате малко да танцувате, малко да почивате и така. Така ли. Нямаме такова.
Тоталния смях.
Избра си Мария нещо и ще се записва. (Сега идва много тънък момент и ще поровя малко в нета за да го докарам прилично. Хм, с нета не стана, ще си измислям значи.)
[голям зор да измисля имената, чак помощ от Бургас ползвах]
-Как се казвате? - твърде наивен въпрос.
-Мария Гонзалес Чиконе де ла Муниеро и Педро Гарсия. - всички се търкаляме.
-Моля?
-Мария Гонзалес Чиконе де ла Муниеро и Педро Гарсия. - пак е смешно, тя го казва толкова бързо.
-Вижте сега, казвам се Ханс Майер (да речем, не помня). Първо име Ханс, фамилия Майер. А вие?
-Първо име Мария Гонзалес Чиконе, фамилия - де ла Муниеро и Педро Гарсия. - Далеч по-ясно му стана, да ви кажа.
-От къде сте?
-От Гуатемала.
-Оо, аз съм бил в Африка на почивка, много беше хубаво. - замислете се къде ли аджеба е Гуатемала.
-Вижте сега, Мехико - и Мария вдига дясната си ръка на въображаема карта - Гуатемала - и слага си ръка лявата под дясната (а аз пак обърках ръцете докато го писах). - Африка -и се пресяга колкото е възможно повече на дясно с дясната ръка.
-Както и да е. Готова сте, записах ви.
-А може ли да запиша и един приятел.
-Да, ама бързо. Как се казва?
Грешка!
-Хосе-Мария дел Педро и Корасон а ла Васкес и Санта Круз Северия.
Нашия просто се хвана за главата.

Смяна на сцената. Нашата си търси квартира. Не помня много детайли по документите с които я застреляха ама накрая и казаха:
-Вие сте закъсняла с две седмици за настаняването и затова има само една свободна стая на Мьолнер щрасе. - Публиката избухва от кеф при споменаването на нашата улица. Или поне ние които сме от там. - В хаус 3. - Тук наистина само хората от хаус 3 се радваха.
Мария е неразбрала.
-Сега ще ви покажем. - И двамата стават и започват да разгъват карта на града. До един момент всичко вървеше добре, само че като взеха да разгъват за втори път, след момента в който картата стана голяма колкото моята публиката взе да се оживява. В крайна сметка имам чувството че напълно разгънатата карта може да служи за тапет на цялата стена на стая в малко жилище. За справка тази снимка. След като стана малко по-тихо единия обясни на новодомката:
-Сега сме тука. - и се пресегна надолу. - А ти ще живееш тука. - и се пресегна нагоре.
-Молля? - Мария е сащисана. - Искате да кажете че ще уча тука, а ще спя тука? - и се опитва да се пресегне до кв. Лихтенхаген ама е малко нисичка за целта. 12 км е разстоянието, а на картата мисля че беше към метър и половина.
Както и да е пратиха я да си вземе ключа от хаусмайстера (домоуправител и възпитател не са добри преводи, няма и да се опитвам).

Смяна на сцената. Мария е на врата на г-жа Ешлер. За добро или лошо използваха името на настоящия хаусмайстер на хаус 3.
-Здравейте, идвам да си взема ключа.
Ешлер, зад врата, троснато:
-Мина ми Sprechzeit-а вече! (Sprechzeit- време в което се занимават със студенти). Елате утре! - пак всички се смеят, къде сатира къде истина, ама нещата са почти така.
-Ама аз... къде ще спя?
-Ето ти тези завивки, оправяй се. (Митак, ти знаеш - спасявай се)
И нашата от немай къде взе да се постила на земята и де се настанява за сън. От някъде се появиха спасителите от LEI.
-А ама ти какво правиш под стълбите?
Каза си тя.
Юнака се оказа много услужлив:
-А, ела да спиш у нас, имам много удобно легло. - и я прегърна през раменете и я поведе.
Дали от ревност или от съпричастност, но девойката намери друго някакво решение на проблема.

Смяна на сцената (последна, и на мен взе да ми идва дълго да го пиша). Мария е в стаята си. И надува хармониката. Появяват се нашите вездесъщи герои и питат какво има.
-Аз съм скучна тука. (Ich bin langweilig! - помня добре фразата на немски, повториха я 5 пъти че и верния вариант казаха, и съм много горд от превода си на български).
-Ти си скучна? - насмешка в тона на момчето. - И как можем да ти помогнем?
-Ами нещо парти, това-онова... ?
-Аха, ами знаеш ли как се прави парти на Мьолнер щрасе? - Въпроса е реторичен. Нашия само изсвири с два пръста и сцената се напълни с хора под звуците на ремикситано сиртаки.
И после започна купона в Менсата. Тръгнахме си към 1 часа, изтървахме автобуса с 10мин и 40 мин вървяхме от спирка до спирка, за да не замръзнем.

А аз спирам да пиша за днес. А имам още истории за наваксване. То е като насъбрала се работа, дето не можеш я отметна на веднаж. Дано е било приятно за четене.

П.С.
Еха, закона за привличането работи в пълна сила. Комшията Антон прахосмучеше у тях си и след като го помолих, ми остави прахосмукачката. Сега се мятам да помета...

Чай с три вилици мед

Тъкмо си забърках един такъв. Днеска ми е мечтателно. Или просто не ми се започва с MatLab-а. Уфф, до тука три линка ми минаха през главата, а сега стават още. Ще си ги маркирам като точки да видим дали ще пиша за всичките:
• чая с мед
• развитието на работата ми с MatLab
• упражнението с KUKA симулацията
• двете торби с пластмасови бутилки за връщане
• купона от петък у нас
• 8ми декември
• Gizmo5
• Телефона и фризьорката
• Немските DVD-та ()
• Индивидуалните ми упражнения по немски ()
• Ротенбург ()
Така, другите в движение. Едно време съм си записал как се правят спагетите в пицарията: “Аривията”, “Сан Марко” и причие. Ама не съм си записал как се приготвят самите спагети. Солта, олиото, водата, били са ми пределно ясни и част от ежедневието. Е да ама като ми затрябваха след 4 години, тези елементарни детайли ми се губеха. Та и сега се усещам как не споменавам детайли от ежедневието, а след време сигурно ще ми е готино да си ги прочета. Все пак основната идея на блога е дневник. А колко лична ще се получи тази статия си е моя работа и мой проблем... Друго лошо което се усещам е че не ми оставаше време да попиша. И сега ще опитам да наваксам, да видим дали ще отиде цял ден.
Да почнем от чая. Във вторника (2.12) едва станах от леглото. Т.е. станах много късно и след като се наспах зверски. В понеделник ми беше отпаднало, легнах си в 19ч и съм спал до към 11ч. Отспивах си за около седмица. Твърде бързо приложих материала от “Да спим по-малко и по-добре”. Ама поне се наливам с литър и половина – два вода и се чувствам добре от това. Има истини в книгата, ама всяка промяна на навици изисква време...
В петъка играх волейбол три астрономически часа. Прибрах се и звъннах телефон на една полякиня (Каша Пахуцка):
- Здрасти Каша.
- Здрасти Алекс, какво има?
- Знаеш ли да има купон днес вечерта някъде?
- Ами и аз се чудя, ама не съм чувала. Ние си мислихме да ти дойдем на гости! Агата, Агнйешка, Аша и аз.
- А! И кога мислихте да дойдете?
- Към 21ч.
Поглеждам си часовника: около осем е и тъкмо съм се прибрал.
- Направете го 22ч и сте добре дошли!
- Добре, ще се видим тогава!

А така! Като няма къде да се ходи ще се дойде у нас. По някое време ми чука комшията от съседната врата Антон, руснак. С него си говорим на руски. Или поне аз му разбирам руския, и като му говоря внимавам да не ползвам български думички.
- Алекс, имаш ли поп-музика малко да дадеш, мислим да си устоим “вечеринка” (така го каза на руски).
- Заповядай.
Аха, до нас ще има нормален купон!
Към девет и половина ми звъни телефона.
- Алекс, аз съм Марко. (Немец, занимава се с нета на общежитията, не част от историята до момента макар че и за него се сещам нещо интересно за разказване)
- Да?
- Чувам че ще има купон там при вас?
- Да и аз скоро научих. - А ти кога и как разбра, е въпрос наум. – Заповядай!
- До скоро.
Смятай, агенция Партенка работи безотказно.
Стана десет и пет. Чука се на касата на външната врата. (Няма да описвам общежитието, има снимки). Гледам 2 момичета (Саня от Хърватия и една грузинка) и две момчета (Олдоне[може да греша името] от Палестина, от скоро гадже на Саня, и още някой).
Саня:
- Здрасти, чухме че тука има купон?
- Ами да. Точно вас не ви очаквах, ама заповядайте. – Митак, искам да се изкефиш как ги отрязах още от началото. От два месеца не съм си прилагал този груб начин на изразяване ;)
Олдоне:
- А, значи да си ходим казваш?
Ухилих се приятелски:
- Ти, може да си ходиш, момичетата може да останат!
И дружен смях.

Полека лека се появиха и полякините и рускините, и всички. Основния купон (и основната мръсотия) се заформиха у Антон. Моята стая служеше като допълнително помещение за купона. Освен антрето и външния коридор. Не съм броил ама имаше 30ина души. Добро стана, то 3 часа откара, ама аз си бях уморен още преди да е почнало. Та дишайки цигари и надвиквайки музиката си загубих гласа. Та затова в понеделник (08.12 впрочем) си купих чайове и мед. Чай - Ройбос и шипков, мед от летни цветя... Интересното е друго. На третия ден в Рощок си купих чиния, нож и вилица. Лъжиците бяха малки и не ми харесаха. И така и карам и до днес, без лъжица. Преди два месеца си импровизирах бъркалка от сгънато алуминиево фолио за един студен чай... Прибирам се с чая надъхан, ще се лекувам. Опс! А как ще си греба от меда? Как ще си разбъркам чая? За две минути се кандърдисах че ще мине и с вилицата. И наистина се получава много чудесно. Чак не ми се вярваше че може мед да се гребе с вилица, ама на, получава ми се. Едно време в къщи ме майтапеха се само лъжицата ползвам, сега компенсирам.
Само за чай се иска и гореща вода, нали. Отивам в кухнята, оглеждам се и виждам само една каничка в която се сгорещява вода. Много обществена! Външно мръсна, все едно е посипана с подправка за спагети ‘чойс’, вътре още по зле, отложен много котлен камък. “Водата в Рощок е твърда, ползвайте Калгон”. Борислав ми обясни че по-красивите нагреватели са на хората от етажа и те си ги прибират. Не го радвало как изглежда отвътре ама се успокоявал че е само варовик. Аз не се самоуспокоих ама взех телче за миене на тигани и изчистих варовика. Имах чувството че ако направя чай с такава вода ще се разболея повече. Ей така ме прихващат и изчиствам общи неща за общо ползване проста за да ми е кеф на мене...
Осми декември мина импровизирано и не зле. Никой тука не е чувал за осми декември... Немци, испанци, полякини, никой. Звъннах телефон на Стефан, той ни покани у тях. Вечерта се срещнах ‘случайно’ с Катерина, която каза че ще предаде на Пламена. И така петимата с Борислав отидохме у двойната стая на Стефан, слушахме българска музика (чалга от ’98 и закачлива фолк музика), обсъдихме другите Еразъм студенти, новия съквартирант на Борислав, индиец. Аз се изкорах тоя индиец колко съвпадения изкара с мене. Името му е нещо с ‘А’, пише някаква търсачка на Java, и има лаптоп точно като моя. Интересен факт. В един часа си тръгнахме от Стефан, само защото на следващия ден се учи.
Как ви звучи, близо 5 евро за амбалаж! Две торби пластмасови бутилки. От поливането на квартирата и рождения ми ден. Решил съм за майтапа да си събера всички пари от върнат амбалаж в една чашка. А в чашката вече има постъпления, понеже след рождения ми ден имаше две торби бирени бутилки, които върнах заедно с Антон. Та двете торби пластмасови бутилки се надявам днес най-сетне да стигнат до автомата. Просто чаках да се изпие всичко което бях купил...
За Gizmo5 ще кажа само че ми е добра алтернатива на Skype, макар да го ползвам само с един човек. С този човек по скайп връзката е... много скайпска, а по Гизмо е много добре. (редакция няколко дни по-късно: Една вечер Гизмо ни предаде много лошо и се наложи да ползваме скайп. По време на втория разговор(!) по скайп успяхме да се свържем и по Гизмо. Резултата беше че и двете програми забиха. След рестартирането им само скайп се свърза с нета, Гизмо ме предаде най-долно. Обаче Скайп удържа много приличен двучасов разговор, с което си спечели малко уважение от моя страна. Тук е момента да си спомня за нещо което ми каза Илия, след няколко часа работа скайп се превръща в супервъзел и е добре да се рестартира. Та така за интернет комуникацията)
Да му се не види, обърнах го на изброяване не на разказване... жалко.
Сега отивам до университета, а довечера може би ще продължа да разказвам.

Копи-Пейст, ама е яко

Попадна ми от споменатият по-рано долен блог. Авторът - неизвестен, съдържанието - действителност.

• Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
• Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
• Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
• Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
• Да пишеш писма на руско другарче.
• Да идеш на градска баня.
• Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
• Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
• Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
• Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".
• Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
• Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
• Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
• "На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
• Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
• Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
• Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
• Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
• Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".
• Да пушиш в самолет.
• Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
• Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.
• Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
• Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
• Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
• Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …
• Да си купуваш плочи с музика.
• Да сменяш ремъка на касетофона.
• Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
• Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
• Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
• Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.
• Да си вариш домашна кола-маска.
• Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
• Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.
• Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
• Да участваш в Ленински съботник.
• Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
• Да познаваш мириса на "Кореком".
• Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
• Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
• Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
• Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
• Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
• Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
• Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
• Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
• Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
• Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
• Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
• Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
• Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
• Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
• Да отидеш на истинско изпращане на войник.
• Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
• Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
• Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
• Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
• Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
• Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
• Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
• Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни.
• След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
• Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.
• Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
• Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
• Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
• Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
• Да ядеш луканка по празници.
• Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
• Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
• Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
• Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
• Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.
• Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
• Да има само два канала на телевизията:
• Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
• Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
• Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
• Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
• Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
• Да се събирате у вас или съседите защото спират тока 2 към 1 и освен това няма друго какво да се прави.
• Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там за да му идеш на гости да гледаш мача.
• Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище.
• Да ти намалят поведението! С две единици!
• Да си купиш касети за 7 лева с връзки.
• Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.
• Да ходиш до "Кореком" и да гледаш показаните тоблерони, шоколадови яйца и касетофони с жален поглед.
• Да помагаш на тате да прекарате "държавния" бензин през филтър със син камък, за да му се махне боята и да не ви хванат.
• Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка.
• Баща ти да монтира втора инсталация вкъщи на 12V за осветление и да върже портативен руски телевизор към нея, за да гледате "Время" или "Панорама".
• Да си купиш билетче за градски в София и да се возиш с него във Варна. При проверка от контрольор всичко да е наред.
• Да ходиш в "Търговия на едро", за да си купите банани с връзки и в пълна секретност.
• Да носиш 2 стари гуми годни за регенерат, за да можете да си купите 1 нова "Вида Спорт". Имаше и руски в "Кореком".
• Да скриеш изкуствените зъби на баба си.
• Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате.
• Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат "Pif" и ако няма да търчите през глава до следващия РЕП.
• Да можеш по всяко време като огладнееш да отидеш у съседите и да те нахранят.
• Да измислиш мелодия, която да свириш с уста, за да си повикаш детето да се прибира.
• Баба ти прави най-добрите палачинки!
• Да наблюдаваш всяка неделя как баща ти и повечето комшии навличат вехти дрехи и работни престилки и започват да "оправят" колите си.
• Да слагаш хартийка в кибрита, за да не му дрънкат клечките и да те хванат в училище, че пушиш.
• Да си занесеш запалката за зареждане.
• Да си мечтаеш за електронен часовник.
• Да отидеш на НВО.
• Да стоиш две години в казармата плюс три месеца задръжка ако не си приет да учиш.
• Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ.
• Да имаш политически изпит за дипломиране във ВУЗ.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и
никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой
костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от
многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите.

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. По погрешка въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да намериш къде си оставил мобилния си телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
14. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
15. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
16. 10- годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
17. 10- годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
18. Не си модерен, ако си на 20 години и не си спал с някой от твоя пол.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
20. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
22. Сложил си парола на файла с паролите си.
23. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
24. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат
е-мейли..
25. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
26. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
27. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
28. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
29. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
30. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
31. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
32. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
33 Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
34. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
35. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
36. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
37. Четеш този текст, съгласен си с него, и се усмихваш.
38. Още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
39. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък номер 9 няма.
40. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 9 наистина няма.
41. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!

От тук се включвам аз. Четох го преди 4 дни, сега само го пействам без да го чета пак, много е дълго, но си заслужава. Знам че почти половината от нещата важат за мен, при все че имам спомени едва от 89та насам. Ама готино детство си имах, особено с грамофона и стотината плочи в къщи. А номера с уолкмена съм го прилагал през 2000та година, като продавах сувенири пред катедралата. Кореком не знам какво е, или най-много да имам един бегъл спомен с мама. За коментарите относно настоящето: за мен са преувеличени, но вярвам че има хора за които важат 100%.
Аз продължавам с упражненията по падежи на немски. Мисля да почета и новите статии в два от трите блога които следя.

Да му се невиди, направих предварителен преглед на статията си и ето още два коментара:
Майка ми е намразила лукчетата заради една продавачка, и е опитала да си купи закуска с 20 лукчета(примерно). Ами така де, щом ще ги обръщат на разменна монета...
На асансьор със стотинка се возих 2006 година, в един блок до сп. "Явор" във Варна. Павлин беше на квартира там.
Яки са, казах ви. Аз съм си малко ретро и без това.
! Поздрав за Борис Николов, чак сега се сетих! Той много ще им се радва.