Ще започна от там защо си създадох профил. Бях обменен студент в Рощок – Германия и един таджикистанец правеше смешни снимки по купоните. Като се получи някоя провокационна снимка все се майтапеше „О, това отива в ФБ“, „Ха-ха, тази си я сложи като профил“ и т.н. И редовно: „А, ти ФБ имаш ли“, „Прати ни снимките по ФБ“. Успокоих ги че качвам в Пикаса уеб-албумите, но след време реших да видя що е то ФБ. Обичайната история с регистрирането, добавянето на приятели и т.н. ще ви я спестя. Два месеца по-късно обаче, след като започнах да добавям и приятели от Варна, установих че е готино да разбереш че някой от бившата работа е ходил в Рим, снимал е едва ли не всяко камъче и палмичка /и ни ги е спестил/ и си е изкарал чудесно.
Истински полезното обаче стана после.
Реших че ще се идентифицирам като някой трениращ Тай-дзи и Ба-гуа. След дни ми един аржентинец ми поиска сприятеляване. Питам дали се познаваме. Той казва, че не се познаваме но иска да се запознае с трениращи Ба-гуа от целия свят. И забавното е че ми даде възможност да си практикувам испанския. След известно време разбирам, че се е записал в група на тема разбуждане на разума. Групата е испанска и се оказа че един от администраторите почти всеки ден изпраща някоя надъхваща фраза до всички от групата. Още един шанс всеки ден до мен да стига капка мъдрост и при това да си обогатявам испанския. А след като прочетох цяла блог статия по темата че всичко е енергия на един дъх без речник и разбрах 70% от думите и 80% от посланието, разбрах че ученето на чужди езици не трябва да ми е цел, а е само средство по пътя. А енергията не е нито добра, нито лоша, нашата интерпретация и придава тези субективни качества.
Другата полезна информация от тази група, която получих наскоро е за книгата на Екхард Тол „Силата на сега“. Там се изказва тезата, че егото гледа в миналото и се чуди за бъдещето, но единственото което е реално е сега. Не бъди жертва на миналото си и работи за бъдещето си сега. Свързвайки точките по-нататък се оказа, че това е много полезна информация за майка ми.
Междувременно се прибрах във Варна. Сега вече ФБ ме свързва с стотина приятели от Рощок пръснали се из целия свят, от Япония до щатите. Позволява ми да стискам палци за изпита на някой, или да поздравя друг за рождения ден. Да има напомнянки, но не пиша на сила и наистина усещам радостта на хората когато ми отговорят на поздрава.
По едно време използвах ФБ за да поискам адресите на няколко приятели в Германия. Много се надяваха милите да ги посетя, но ги изненадах като им изпратих истински писма на хартия и написани на ръка. Много е интересно в цифровата ни епоха да усетиш че някой е положил усилията да ти напише нещо на ръка и да внимава какво прави, защото химикалките с „Undo“ не са в употреба все още.
Другото интересно за което използвах ФБ е кауза за повишаване на избирателната активност в България. Всъщност ми е все едно дали ще пуснат валидна бюлетина или ще задраскат всички, важното бе хората да се изкажат. След ден първи имах 12 приятели прегърнали каузата, от 48 български, и след 6 дни имах 10205 човека на които изпратих напомнянка да надъхат и свои познати за евро изборите. За изборите за национален парламент имаше кръгло 40000 поддръжници, месец след създаване на каузата. И тях наспамих. През този месец обаче още няколко стойностни души поискаха да се сприятелим, а от bTV ми предложиха да участвам в студио в деня на изборите като млад човек с активна позиция. Направиха теле-мост с Варна и получих 3 минути национален ефир. Като за човек израснал в циганската махала, това е добро постижение. Едни хора да се интересуват от мнението ми и да го представят на други. Сами си преценете дали разказвам това с гордост от себе си или от суета.
Но по-полезното от тази кауза наистина за познанствата ми с нови хора. Ще кажете какви познанства, не си говорите, виждаш само неща които другия прецени. Далеч не ми е малко. Едно е да знаеш дали на Тинка днес и е лошичко или че на един арабин му е гадно в Берлин, и съвсем друго да получиш информация за интересен семинар или нещо друго което е било полезно за човека и иска да го сподели. По конкретно, споделих във ФБ малко информация за 'Техника за емоционална свобода' и една жена, с която се започнахме от каузата, от дума на дума ми даде информация за редовни онлайн семинари. Тематиките са финансова компетентност и развиване на начина на мислене. Намирам уроците и в двата семинара са доста полезни. Човек не може да знае всичко, но е добре да не бяха от полезни съвети. И е много важно да прецени за себе си кое е полезно и кое не. Надай ухо и после сам прецени.
По темата с личните данни и други паранои във ФБ.
Старая се да преценявам кои непознати да приемам за приятели. Ако не ви е известно, то да кажа. Има хора които ще отделят дни за да изчетат всичките ви съобщения и след това ще се обадят на познат и и кой знае какво ще поискат. Или ще започнат да се представят за сродни души и ще се опитат да ви влязат под кожата. А след това само те си знаят какво целят. С две думи социално инженерство (или социална инженерия).
Личните данни.
Не качвам снимки във ФБ понеже той моментално добивал собственост върху тях. Както има собственост върху всеки друг текст който напишете в него. Било настроение, било съобщения.
На скоро колегите ми подсказаха, че мога след като реша даден тест (и си разкрия душата пред 150 души, в зависимост от езика) мога да мина през настройките и да забраня на автора на теста да ми използва личните данни от тук на сетне. Отне ми 10 минути кликане за да го забраня за всички тестове които съм решавал последните 8 месеца.
Третата точка е да минете и да настроите какво от данните ви могат да виждат хора които не са ви приятели. А май има настройки и за приятелите, но параноята ми не е стигнала до там все още. Оказва се че ако някой търси за вас от търсачка и не сте си наместили нещата правилно, той би могъл да разгледа снимките ви, списъка с приятели, табовете за Стената и информацията ви, на последния, от който пък се намират данни къде сте учили, работили, електронна поща и скайп. Отделно любими книги и цитати. Оставям на вас да прецените колко от личността ви може да е достъпна за всеки с интернет. Преди година не ми пукаше и даже с кеф си разголвах душата в блога си, но сега започвам да се замислям.
В заключение започвам мисля, че май не постигнах това за което започнах да пиша тази статийка, но нищо. Прочетох една статия на Иво Сиромахов преди дни и въздъхнах „Аман от хора които използват инструменти, които не им трябват“. Тезата ми за инструмента гласи че с ножица можеш да убиеш човек, и детето ти да направи най-прекрасната апликация на света. Въпрос на потребител, не ти е виновен инструмента. Ако ти дадат пръскачка за лозе и три дни я носиш до работа в стругарския цех, накрая ще я захвърлиш като непотребна, нормално е. Спирам с разсъжденията.
За мен ФБ е чудесна платформа за поддържане на връзка с 30-тина по-близки приятели от 10-ина държави по света. А също и източник на полезна информация от хора със сходни на моите интереси, а не от журналисти на заплата. Останалия излишък от информация преливаща от ФБ просто го игнорирам и филтрирам.
