Гледане на модели

Не, не на фотомодели. Нито на модели на бельо или бански костюми. На модели на неща от света около нас.
Но нека започна от начало.
Много обичам синхронизмите. Няма да се опитам да дефинирам какво е синхринизъм. Просто ще разказвам и се надявам да се разбере.
Вчера си чатих с Павлин покрай рождения му ден и той ми спомена че много се е накефил на историите покрай хеликоптерчето и на самото хеликоптерче. Споменах му, че май е време да кача клипчета които направих в стаята си в опити да го управлявам. Ако не съм казвал, да кажа с една дума, че това нещо не можах да го накарам да се приземи на нещо с размерите на тетрадка. Върти се около оста си и дори и да компенсираш това, при опит да го накараш да се придвижи напред, пак се завърта. Бързо ми писна, особено след като му потроших и двете опашни перки. Две, понеже имах резервна от комплекта.
Стоя два месеца в шкафа ми и преди седмица го подарих на Антон. Малко куц подарък се получи понеже освен, че му липсва опашна перка, са му потрошени и колесниците и трябва да излита от някаква подложка. Или както Антон го измисли, направо от ръка. Държи до за носа, подава пълна газ и го пуска. Същата вечер като му го подарих имаше гости та и други хора се учиха да летят без да се притесняват много, че ще се счупи понеже вече е посчупен. Пък и ние другите го пазехме от лоши падания.
Та снощи, известно време след разговора с Павлин, чувам бръмченето на хеликоптерчето от съседната стая. Подсмихнах се и продължих да си се занимавам със своите неща. После обаче се засякохме с Антон и той ме пита за игла. Оказа се, че си е купил резервни опашни перки. За 5 евро... Ама дупките им тесни, не влизат в оста на двигателчето. Поимпровизира той с безопасна игла от значка и запалка, после и с пирон и успя да натъпче перката в оста. После покара. Мисля да кача доста клипчета в тубата, хем си имам акаунт отдавна, хем в Пикаса взе да ми свършва мястото. Да речем, че клипчетата с Антон и хеликоптера ще са тук (ЛИНК).
Между зарежданията на хеликоптера той ми спомена че е видял че ще има изложение (дума на деня, за това имам отделна история) на модели на следващия ден недалече от общежитието ни. С една дума в “Hanse Messe”-то. И ме пита искам ли да идем. Казах му, че съм навит и се грабнахме.
Искам да спомена, че това “вчера” през което се развива действието до момента е петък 13-ти март. И тотално извън темата да спомена че съм анти-фаталист. Ходих да си купя билет за влак на петък 13-ти. За след две седмици за Карлсруе. Ще поработя 2-3 месеца там. И служителката на гарата беше много учтива да ми препоръча билет, който е с 45 евро по-евтин от този който си бях избрал по интернет. Аз мислех да пътувам с IC влак (Inter City) без прекачвания, 8:30 продължителност на пътуването за 120 евро. В крайна сметка си взех билет за влак с един час по-рано, едно прекачване в Хамбург, 8:20 продължителност. Майтапа е, че прекачването трае 40мин. До Хамбург влака е регионален експрес (RE), но след това е междуградски експрес (ICE). Обикновено ICE-тата са едни белички, с аеро-динамична форма и доста дълги. Много ми се пътуваше с такъв. И сега даже имам резервация за място до прозореца. Кеф. И цялото това удоволствие за 74 евро. К‘во му плащаш? Та така, за петък тринайсти. Аз като съм решил от 4-ти клас че на тази дата ще ми вървиняма мърдане. Даже имам случай с 4 шестици в един такъв петък в прогимназията. Всичко е самовнушение, както обичам да казвам.
Да се върнем на изложението.
Станахме зорлем преди обед и се грабнахме. По пътя Антон се чудеше дали не е сбъркал датата на изложението ама стигнахме и имаше хора. Уверихме се че се редим за билети за изложение на модели и влязохме.
Първо забелязах много влакчета. И наистина основно имаше модели на влаци. Къде построени линии и инфраструктурка, къде само вагончета, ама като цяло много влакове. Че и в различни мащаби. Дано сложа линкове към снимка на малки влакчета и снимка на големи влакчета за сравнение. Само да си кажа, че влакчетата не ме вълнуват. Нещо дето ходи по релси и обикаля в кръг. Не мерси. Понякога обаче се чудя как се прави план на трафика по ЖП линиите и ЖП гарите. 5 влака и 2 релси в рамките на час да речем. Или пък на централна гара Берлин, където през 16-те коловоза на гарата минат около 30 влака за един час. Когато е пиков час. Примерно. Да речем, че ще направиш разписание предварително. Интересно става обаче, когато някой влак изостане от разписанието или нещо друго се случи. Тогава как се координират и пренастройват нещата в движение не ми се мисли. Пак се отвях...
После забелязах радио-управляем дирижабъл. Лудница.
Преглеждам си снимките от фотоапарата и продължавам да изброявам.
Кораби. Модерни и средновековни. Тези имат страшно много детайли.
Хеликоптери големи колкото сак за пътуване.
Самолети. Всичкото това има и варианти с радио управление.
Модел на град с влакова линия около него.
А, да. Това (ЛИНК) ме разби. Модел на пикап с тонколони, музика и свето-диоди. Музиката се пуска от дистанционното.
Разбира се имаше и една сергия с леговци. Пак влакове и ЖП линии ама и малко градски части имаше, като улици и бензиностанции.
После стигнахме и до по-големите лудници.
На пространство 10х20 метра сложили една рампа и сипали една купчина пръст и пускат лудите модели на колички. Някой бяха с двигатели с вътрешно горене. След едната демонстрация направо не можеше да се диша. А демонстрацията представлява следното. 30 минути собствениците на количките карат като луди по импровизираната писта. Мятат се на рампата, въртят се по пръстта, блъскат се случайно, по-едрите модели минават през по-малките и така. Страшен фън. Аз се сетих за играта “Revolt”, едната рали количка много ми замяза на Volken-а от играта. Основно по цвят всъщност. Най-якото е, че не видях някоя да се повреди от сблъсък или от преобръщане след скок от рампата. Държеливи играчки. За по няколко хиляди, както съм чувал.
Отстрани впрочем видях да прожектират записи от ралита, гонки и други такива състезания на такива колички с дистанционно. Бях забравил, че има. Лудницата и манията е пълна.
На подобно пространство имаше и модели на танкове. Пак различни мащаби, пак с насипи пръст. От време на време че чуваше някой да стреля. Като гърмеж от пистолет с капси да речем. По късно видях че един модел има камера на борда и излъчва към приемник сложен в едно куфарче. Пълна лудница.
Не мога да не спомена този модел на верижна машина. Не съм подозирал че има такова нещо. Представлява танк който разнася сгъваем мост на гръб. Страшно хитро, направи ми впечатление както идеята така и изпълнението.
Скутери и подводници също имаше, ама не видях вътре басейни, та те само стояха.
Ха-ха-ха, няма такова клипче (ЛИНК). Антон излезе да пуши и вън гледахме демонстрация на играчка която се движи по стъкло. По-точно по прозорец. И най-точно, количката може да се движи по всяка гладка СТЕНА! Работи като прахосмукачка общо взето. Ще се повторя, че лудницата е пълна.
Добре, че се усетих че едната ми карта памет за фотоапарата е почти пълна та си взех и втората. И резервни батерии си носих ама не опрях до тях.
Е, за да е пълна картинката нямаше само модели на техника. Продаваха се и модели на къщи, както и инструменти. Тука гледам и модели на сцени от “Властелинът на пръстените”. Отделно една сергия беше фрашкана с електроника, разни платки един квадратен сантиметър с кабелчета и куплунг.
На третата обиколка на залата забелязах и модели на камиони. А после и на малък град с улици. 3-4 човека управляват камионите и симулират трафик. Част от едната улица беше затворена за ремонт даже и се налагаше да се показват умения по шофиране на зигзаг. Направо щях да откача като гледах как единия пич тръгна да паркира ТИР на заден ход. А той е с ремарке, което няма дистанционно, нали се сещате. Другото готино е как 3 модела на електрокарчета пренасяха палети от един склад до ремаркето на един тир. Който се е разсеял да напомня че това са радио-управляеми модели.
По едно време по-голямо електрокарче нарами по-малък модел на елетрокар и го качи в ремаркето да подреди палетите вътре. Да откачиш.
Тръгнах си по едно време. Антон си тръгна още по-рано.
Реших че ще подаря билета си за вход на някого. Така и така влязох и излязох с него няколко пъти. Сигурно и утре ще може да се влезе. Струваше ми 7 евро ама се накефих доста. Нека и друг да се забавлява за без пари. Мислех да пиша съобщение във Фъцбук, от сорта на “първият печели” ако Борислав не си е у тях или не се навие. Е, нави се и му го подарих директно.
По темата с хеликоптерите. Имаше на единия щанд лаптоп със компютърен симулатор, проектор и USB дистанционно което мязаше на истинско. Покарах малко. Това дистанционно ме разби. Едно че дава 4 степени на свобода (или 4 канала както се казва), ами и лоста за газта не е на пружина. Обяснявам по ред. Бившия ми хеликоптер е три канален. Това значи че може да се движи нагоре-надолу и напред-назад, и да се дърти наляво-надясно около вертикалната си ос. Този четири каналния може допълнително да се накланя вляво и вдясно около надлъжната си ос. А темата с газта е друга. Бях си мислел дали не може листа за да остава там където го наместиш, та да можеш да се концентрираш върху другите контроли. Е, там го намерих имплементирано. Ама не ми помогна много.
Счупих 4-5 виртуални хеликоптера и се отказах. Как се казваше симулатора? Започва с ‘Aero’-нещо си, може би имаше ‘sim’ по средата и завършва с ‘deluxe’. И е с три думи. Който му се търси, успех. Дистанционното ще струва доста обаче. Сега се сещам че гъбките на USB joypad може да свършат добра работа обаче. Аз отдавна се каня да си взема джойстик за лапток-а...
Мислех да се обяснявам защо съм подарил хеликоптера на Антон. Ами реших че ще му е интересно. Пък и той ми даде идеята за смяната на първия който потрошихме заедно, както писах по-рано. А и ми подари две тубички моментно лепило “Слон”. Аз пък като му подарих хеликоптера му подарих две резервни батерии за дистанционното. Едната веднага я оползотворихме понеже тази която оставих в дистанционното за два месеца се беше разредила съвсем. А беше почти пълна...
Който се накани да си купува хеликоптерче, препоръчвам му да си вземе малък, като този на тази снимка, не като моя. По трудно се чупят, щото са по-леки. Не летят по-зле от моя. От един друг блогър знам, че също не можеш да ги приземиш на някоя предварително набелязана тетрадка, ама поне са по-евтини. И задължително да са три канални, като внимавайте това да са степени на свобода а не работните честоти!
Стига толкоз.
Трябва да минавам на тема дипломна работа.
Статуса там е 46 страници и днес тепърва имам да си описвам резултатите. Които както чувам ще представяме на някаква фирма след около 5 дни. Готино е да знаеш че това което си правил ще се ползва от някого. След 10 дни ми е насрочена презентацията на работата. И така...

П.С.
Това с клиповете няма да стане скоро, така че ето ви линк към акаунта ми в тубата, проверявайте какво се е качило там: http://www.youtube.com/user/AlexScorpionVn.

Мартеници

Драма, служба не остана. Как се изтърколи февруари не е истина. Аз вчера злоупотребявах с дипломна работа. С Андреас се разбрахме да експериментирам с реалната постановка и да пиша текст докато той е на конференция в Карлсруе (където е и немския клон на Пи-Конзулт ;-) ). После да му пратя нещата в събота сутринта за да може до понеделник да ги редактира. Експериментите минаха добре, ама аз седнах да пиша истински чак в четвъртък сутринта. В петък през нощта, към 3ч, му драснах имейл, че ще му пратя половината нещо по обед. Имам един интересен фийчър, като стоя до твърде късно пред компютър почва да ме боли гърлото. Сетих се за това като си лягах, щото се прояви.
Легнах си и станах без аларма в 9:15. В 10:30 стигнах до библиотеката. Четох новини, после 2ч си играх да си експортвам всичките графики от матлаб в картинки. За втори път. Първия път ги направих на *.emf файлове, без да проверя как изглеждат. Преди *.emf-ите се бяха получили добре. Ама снощи са станали по най-смачкания възможен начин. И хайде за втори път в *.png файлове. А да. Изхитрих се да си записвам графиките от матлаб като графики а не като снимки, за да мога да ги редактирам след това. Смяна на имена по осите, слагане и редактиране на легенди, премахване на част от линиите, смяна на типа на линията, такива неща. Офф, дрънкам глупости.
С една дума, в 13:30 си генерирах *.pdf файл и го пратих. 22 страници. Тепърва имам да описвам опитната постановка, симулационната постановка, резултатите и много други неща. 50 страници са ми сигурни, аз се целя в 80, без да броя приложението със матлаб кода.
След като пратих тези неща почнах да си почивам. Викам утре ще описвам останалото. Само, че днес се събудих не съвсем здрав. Гърлото, малко главобол, малко температура. Спах от 2 до 9 и съм по-добре. Чая с три вилици мед е ъпгрейт-нат с резен лимон. Та след като събудиха в 10ч сутринта с обаждане от Варна с поздрави за Баба Марта, станах и тръгнах и аз да поздравявам виртуално. В Фъцбук станах фен на мартеничките, изкопах една снимка на мартеничка от нета и я разпратих на всички българи от скайп-а си. Борислав ми благодари и го извиках да дойде за да му подаря една истинска мартеничка. Сега е момента да кажа че преди седмица пристигна колет от мама с 50 мартенички. Май още не съм качил снимките от тогава. Та имам да раздавам на всичко живо наоколо.
Само че такова домашно ми зададоха с тези мартенички. Кой може да обясни какво е мартеницата, защо се носи, какво символизира и т.н. На български за начало. После аз ще превеждам на немски. Аз си зададох въпроса преди седмица и стигнах до извода че знам само че са за здраве и че се носят до към първа пролет. Цяла седмица отлагах, ама днес се грабнах и прерових нета. Намерих малко материали на български, и целенасочено потърсих в немската уикипедиа. Оказа се че има доста свястна статия която преработих за нуждите си.
Малко от противоречивата иформация която събрах:

• "Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената - здраве и сила. "
  

• "The marteniza is going to protect you from evil spirits and bring you health for the whole year. (Мартеницата ще те предпазва от лоши духове и ще ти носи здраве цяла година)"

• "Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта."

• "Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата.По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането."

Как цялото това звучи на немски няма да ви занимавам сега.
Тъкмо си препрочетох творението и Антон почука на вратата. Нещо щели да си ходят и т.н. Много ми е забавно как българин и руснак си говорят на немски за да се разбират ама както и да е. Впрочем претендирам да разбирам 70-80% от руската реч ама за сега не мога да генерирам изречение на руски. Друг път имам да разказвам как играх на асоциации с руснаците на едно тяхно събиране преди седмица. Играта е един ти задава тайно дума и ти трябва да я обясниш на другите с жестове така че да я назоват. Част от думите които познах и обяснявах: започнах с “Инфлация” и да ви кажа бързичко я обясних. “Кристал” - голям зор да я познаем. Схемата е – който познае думата после трябва да обяснява. Зададоха ми “надежда”. Много зор да я обясня. Аз пък зададох “индийка”. Зададох още ‘Дума’, ‘Магазин’, ‘Куб’ и всичките им бяха трудни за обясняване. Имах да обяснявам и ‘Ръжда’, също много зор. Та голямо весело беше. Мисля като се прибера да опираме да го играем това с почерпени инженери, очаквам много изпълнения. Просто такива лица има сред колегите че...
А си мислех да го разказвам друг път. Като хвана клавиатурата та нямам спирка. Ама като си знам че следващото писане в блога е най-рано след седмица... По-добре да опиша каквото помня.
Та да се върна на мартениците. Подарявам аз една на Антон и си разказвам песничката на немски. Малко го загубих като споменах думата за лястовица на немски ама както и да е, като цяло му хареса. Вика и аз искам да ти подаря нещо и тръгва към стаята си. И ми дава едно руско знаме. Много му благодарих и там връчих мартеница на друг руснак който познавам покрай събиранията и за втори път обясних на кратно и на немски какво е и защо е. Той пък вика, аз нямам какво да ти подаря. Викам не е това идеята. Ама той бързо го импровизира. Вика виждал ли си руски пари. И вади от джоба си една лъскава монета от 10 рубли. Изглежда като левчето, от два метала, ама по-голяма и от двулевката сигурно. Много ми хареса и им показах няколко български монети, до колекцията си от евро монети. Явно трябва да разкажа, че ми попадат понякога монети с интересни рисунки на гърба. И аз взех да си ги събирам. Някъде трябва да има снимка. Всъщност няма още ама ще направя и ще сложа линк. Та руснака ми стана много приятно че е уцелил подарък гледайки колекцията от другите монети. Споменах и копейките във Варна и той ме успокои че стойността на 10-те рубли е към 50 стотинки.
В това време Антон разглежда българските ми монети и срича ‘статинка’. Казах му че идва от ‘една стотна’ и после казах че мадарският конник ще е на българското евро като я докараме до там. Малко ли му взех акъла обаче като се разбрахме че мадарският конник е изсечен в скалите преди около хиляда години. ‘Хиляда’? Ами да, България е там където е сега от 681-а година.
Та така.
После спах за здраве и сега мисля да събера един файл с графики за да покажа на Андреас резултатите от експериментите. Само дето е 2:30 сега. След няколко дни проверете за ъпдейт на статията, имам да качвам и да залинквам снимки.