Тази статия ще закрие този блог. Няма да го изтрия, просто "Дневникът" завършва. Може би ще пиша и други преживелици, но за сега изпадам във варненското ежедневие и тук няма да има нови статии. Отварям друг блог, и май ще му сложа линка тука:
http://alexscorpion-meta.blogspot.com/. Там ще пиша за нещата в които вярвам и ще споделям какви методики практикувам за да се чувствам добре.
Сега за пътеописа. Статията е писана в продължение на дни, през януари. За съжаление така и не докарах разказа до край, но важното за мен е да пробуди спомените след време. После асоциативната памет ще си свърши работата. За ваше съжаление не съм качвал снимките в нета. Пълният текст се публикува след одобрението и на двете действащи лица в него:
За седмицата, която измина се напътувах за три месеца назад. И много ми хареса. Мисля в бъдеще ако ми стане тегаво (или скучно, или просто ей така) да се вдигна и да попътувам на нейде. Разбрах, че мога да импровизирам по темата, а и немските железници са железни бих казал.
Събота срещу неделя, 30 минути след полунощ. Преди няколко часа се върнах от Дортмунд. Или по-точно върнах се от Дортмунд, Минден, Хановер, Юлцен (най-вълшебната гара до сега) и Хамбург. Ще се правя, че съм се наспал по влаковете и ще пиша докато ми е приятно.
А беше много приятно и искам да му отдам заслуженото. Моя начин за оценяване на хубавите и красиви неща е като ги описвам, или снимам. Приятно е след време като погледнеш назад, а и ми е много мъчно за хора с настроение в Скайп “ч.н.г. наистина няма чудеса” (малките букви не са от мен, преписвам точно).
26.12.08 Росток – Берлин
Мисли от тефтера:
“И тука имало грозни влакове. Видях един точно като българските на централната гара на Росток преди да тръгна за Берлин”.
Сега какво ми е забавно сега това изречение. Няколко часа по-късно пътувах във влак като българските :-)
“Вътрешния часовник на влака е с 4 минути назад!”
Да ама го свериха след като влака тръгна. А аз съм станал егати дребнавия, и се чудя защо този половин кусур ми е направил впечатление. Това ми напомня за нещо няколко дни по-късно. S-Bahn-а закъснява с минута две, и с Галина се изненадваме и се чудим какво става. Ако сме на друго място, няколко минути няма да ни направят впечатление, ама немците като сами са си вдигнали летвата...
“Психиращо – през прозорците има само черен мрак. Сякаш отвъд няма нищо”
Първо нощно пътуване явно, по-късно вече не ми правеше впечатление.
“Чета “Малкия принц”: “Хората се тъпчат в експресни влакове, без да знаят какво търсят”. Радвам се че точно в това пътуване си мисля че знам какво търся...”
Жалко че не съм си записал и какво съм си мислел, че търся. Сигурен съм обаче, че получих нещо различно, и много по-хубаво от каквито и да са очаквания. (Много философско и лично стана тука, който си знае се усмихва, другите се чудете.)
Така. В интернет пишеше че ще пристигна на Berlin Hbf (tief) и че имам 8 минути пеши преход до 14ти коловоз. За мене 8 минути пеш значат нещо отдалечено на километър. Порових и не намерих такава гара Tief, ама разбрах че думичката значи” нисък” (ако помня правилно). Тръгнах от Росток в неведение какво ме очаква в Берлин. Все ще се оправя викам си, имам 1 час и 15 мин време за прекачване, за толкова и до Александър Плац сигурно мога да стигна. А и си представих културни хорица които ме насочват и аз кросна по улиците на Берлин и се радвам на гледки.
Попитах кондукторката по темата, малко преди да сляза.
Ами просто спираме отдолу, другите коловози за отгоре.
Аха.
Аха, ли!
Нямам думи да опиша гарата. Но си имам снимки. Само дето в имам принцип да не разчитам на тях като пиша. Първото което видях бяха кръгли асансьори от много стъкло и метал изчезващи във височина.
Стомана и бетон.
Сребристо и бяло.
Етажи.
Пространство между тях така, че погледа да стига до стъкления таван, пресичайки само въздух.
Усещане за висящи етажи.
Зверското е като забелязах, че се разхождам под коловозите! По два на един мост. Колко тона влак минава от там, а то е направено с пропорциите на вафла. Тънко, дълго и не много широко. Погледнах да видя на какво се крепи този бетон.
Колони високи сигурно 30 метра, изглеждащи също твърде тънки. Болтове доста по-големи от термос. Лудница.
Сега вече може да погледате снимки тук. Аз писах по спомен, по-точно по два спомена. Ама и трети път да ида пак ще има какво да се види. Видяхме модел на гарата при второто ми посещение. Модела е 3 х 1,5 метра. Нямам думи.
Зарадвах се че след една седмица пак ще мина от тук, и то с компания с която да споделя гледките, емоциите и впечатленията. Оказа се, че изненадите тепърва предстоели.
Един и половина, бавно пиша. Ще спя. Скоро продължавам с разказа.
Неделя, късно вечерта, продължавам с разказа.
Изкорах се, че влака който ми трябва от Берлин до Дортмунд всъщност стига до Амстердам. Още веднаж се изкорах като разбрах, че тръгвал от Варшава. Закъснението с десет минути го приех като нещо абсолютно нормално, имайки предвид мащабите на пътуването му до момента.
Един любезен служител на гарата ни попита за къде имаме резервации. Идея си нямах. Той ми обясни че съм в 174ти вагон, че влака е дълъг и е добре да отида до секция ‘Ц’ от коловоза. Забравих да спомена че съм на 14ти коловоз, един от тези дето висят във въздуха и минават над река. Тръгнах към секция ‘Ц’, от секция ‘Ф’ ако не греша. Оказа се три дена път с камили далеч. Браво на служителя, че ме ориентира. По някое време дойде влака, наистина много дълъг и изненадващо грозен външно. Различните по предназначение вагони бяха различни и външно, което ми бръкна в очите, свикнали влаковете на немските железници да са издържани в един стил от локомотива до опашката. Отделно че тези вагони бяха и мръсни външно. Очаквах да пътувам в нещо бяло, аеродинамично и красиво като ICE-тата (Inter City Express – междуградски експрес), а се оказах във вагон от тези дето са типични в България – тясно коридорче и купета с по шест седалки. Моето място беше до прозореца. Духаше леко от него.
При все описаната обикновеност на вагона, не можах да разбера как можа да се движи толкова безшумно колкото и всеки друг влак в Германия, на който съм се возил. Стигам до извода, че линиите трябва да са по-различни от нашите, щом еднакви вагони генерират различен шум. А току-що ми мина през ума че може и самите вагони да са по-добре поддържани, амортисьорите да речем. Не знам.
По едно време нещо ми привлече погледа през прозореца. Нещо мига. Поглеждам натам. Нищо. Чакам малко. Много червени точки. Изчезват. Пак се появяват. Твърде равномерно за да се дължи на дървета които да ги скриват да речем. Продължавам да наблюдавам и установявам, че точките са на 15-тина метра над земята! Първо реших че може да е някаква мрежеста конструкция над земята. Заемаха голяма площ, едно 200м на 100м. По между си са на 10-ина метра. Ято от червени, едновременно изгасващи и появяващи се светлинки. С движението на влака минахме по-близо до няколко, а и няколко бяха извън синхрон. Няколкото по-близки до влака ми помогнаха да разбера – ветрогенератори! Не бях ги виждал на тъмно. Страхотно зрелище.
Влака компенсира закъснението си и пристигна по-рано в Дортмунд. Гарата в Дортмунд ме остави с следното усещане: изтормозена гара. Много голяма, разхождах се доста, с 24 коловоза ако не греша, основно подземно изпълнение. Но отвътре е олющена, леко мръсна, неподдържана. Отвън също няма хубава фасада. Наредих я на последно място сред гарите, които познавам, това са Росток, Берлин, Хамбург, Любек.
Обаче майтапа като питах за автобус за летището. То е на 20-ина километра от града щото. Не съм питал за информация в България и няма да изпадам в опити за сравнения.
На въпроса има ли друг автобус за летището освен “Еърпорт Експрес”, който е през час и струва нещо си, ми дадоха разпечатка с три възможни маршрута, два с прекачвания и един с експресния автобус. Готино.
Много красив жълт влак за S-Bahn из Дортмунд и околията. С автомат за билети на борда! Нямам думи.
Какво мога да напиша за Дортмунд. Има за символ един носорог, който до видяхме в различни разцветки из целия център и пред летището. Най ми хареса маскиран като зебра. Има снимка май.
Другото е една уличка, която зверски ми напомни за нещо във Варна, но така и не можахме да се сетим на кое място точно. Представлява нормално широка пешеходна улица с плочки, и две редици дръвчета разделящи улицата на три равни части по дължина. Мисля, че не го снимахме. Приятно си беше из Дортмунд. Много ме зарадва една катерушка в стил кораб, която пък ми напомни за катерушката “Ноев ковчег” в Любек, и смеха там покрай двете прасета на борда. Едното се водех аз.
В Минден видяхме само площада пред гарата, който беше на баир. Обаче във влака за Минден чухме една реплика, която остава в историята. Нормално е във влака да има интерком, по който машинистът да казва на коя гара се пристига, от коя стана на влака се слиза и че това е крайна спирка по маршрута. Обаче интонацията на следното изречение ни хвърли под седалките: “Bitte, steigen Sie alle AUS!” (на български би било: “Моля, всички ВЪН!”). Така натърти на “aus”, че се запитахме какво ли сме му направили на човека. Ако забравя да напиша за шпикера от влака Юлцен – Хамбург, някой да ми напомни.
Във влака за Ротенбург така невинно сме спали един връз друг, та кондуктора изобщо не ни събудил за проверка. Галина ми каза, че го мярнала. Аз хич не съм го усетил.
Не обърнахме внимание на Минден, защото плана беше да разгледаме Ротенбург.
Тук ще се отклоня зверски понеже се научих да обичам съвпаденията и да ги оценявам.
Когато планирах пътуването за на връщане изброих градовете, в които има прикачвания и попитах Галина да си избере три от тях за по-обстойно разглеждане. Тя предпочете Ротенбург пред Минден, била го чувала. Съгласих се. Прегледах в Гугъл и се оказа, че Ротенбург е два пъти по-малък от Минден и бил построен до замък от червена тухла, та за това се казвал така. Седмица по-късно правя упражнение по немски език за степенуване с по- и най-. И си умрях от кеф на едно от изреченията: “Ротенбург е най-красивия град в Германия”. Аз трябваше да съставя изречението “Е, не, но е един от най-красивите”. До тук добре. Ама на следващия ден ходих да си купя покана за Jahreabschlussfeier-а (големия купон на 12ти Дек. в Менсата) и на спирката на 6-ицата от “Нойер Маркт” към Менсата попадам на шумна групичка енергични пенсионери. Сигурно бяха подгряли с греяно вино от коледния панаир, който вероятно са разглеждали, защото пееха на неразбираем език. Един ме заговори, може би заради любопитната ми и радваща им се моя физиономия, и разбрах, че са шведи. И били от град Ротенбург, ама в Швеция. Настръхнах пак, щом го написах. А даже не го питал от кой град са.
Да ама той поне сграда за гара да имаше. Единственото подобие беше заключено в 3 часа следобед в събота. Забавлявахме се на един коловоз един час, докато дойде следващия влак за Хамбург, който за малко да изтървем. Предишния преднамерено пуснахме да си замине, понеже мислехме че ще разглеждаме града. Багажа ни тежеше доста и не се опитах да го влача. Сега се сещам, че в Дортмунд го заключихме и там се случи поредното чудо. На заминаване отключвам шкафчето и гледам от вътрешната стана на вратичката написано Rostock. В Дортмунд, на 600км от града ми, някой някога е написал Росток и аз съм си пъхнал багажа точно в това шкафче. Съвпадение? Може. Обяснете ми обаче, как може на 5см по в дясно със същия почерк да пише съществена част от скайп името на спътницата ми, чийто багаж е в шкафчето и чието скайп име е на български... Аз в съвпадения не вярвам от шести клас.
В Хамбург майтапи със шкафчета нямаше, но станаха други чудеса.
Липсата на гара в Ротенбург ни осигури час повече за разглеждане на Хамбург.
Точно две седмици по-късно разбирам, че в Германия има точно 6 града чието име се произнася Ротенбург. Два са Rotenburg (през един такъв минахме), два са Rothenburg (такъв е цитиран в упражнението, за което споменах) и трети два са Rottenburg (тези са в южна Германия близо до Мюнхен и Щутгарт). Купих си карта на Германия, ама след цялата одисея която предстои да доопиша, та от там знам за тези градове и къде са.
От картата на транспорта в Хамбург си харесахме един Стефан плац за разглеждане. Транспорта се състои поне от 4 S-Bahn-а, два U-Bahn-а и автобусна мрежа. Галина после коментира, че й изглеждало психиращо, но на мене закалката с Росток-ския транспорт, макар и скромен, ми помогна да мащабирам нещата и да се ориентирам бързо. И не чак толкова успешно. Оказа се, че U-Bahn-а, който хванахме няма да спре на Стефановия площад, макар да минава от там. Доколкото разбрах, спирал само в другата посока. Това го разбрахме по време на пътуването. Моментална промяна в плана: слизаме на предходната спирка и се насочваме към площада разглеждайки пеш. Излязохме на някакъв младежки площад (помня само че името на спирката започва с Jungs и продължава с още две думи, и всичко това слято в една дума, типично по немски). Имаше сергийки, виенско колелце, езеро с туристически корабчета, осветление (ние пристигнахме по тъмно там, към 5 следобед) и две кули на църкви. Взехме целия район на зиг-заг, по едни малки еднопосочни улички без трафик, с много паркирани коли и много коледно осветление. Общо взето попаднахме в стара част от града. Много приятно. Помня, че огладнях и предпочетохме да си купим храна от едно коледно пазарче. Вече казах че коледните пазари из Германия приличат на панаир с равно количество сергии за джуджурии и храна. Сладка, солена и печена. Предпочетох шишче от свинско пред шишче от пуешко ( ;-) ), изяде се и едно вурстче, а за десерт нещо топчесто, безформено, пържено, тестено, поръсено с едра пудра захар, страшно засищащо и вкусно.
Не съм бил във Венеция, ама в тази част на Хамбург имаше сгради които просто изникваха от водата на канал широк колкото голяма улица. С мостове през 50-ина метра. Някои осветени, други не чак толкова.
Въртяхме се между двете кули на църкви (ако кажа че са Мариен кирхе и Джакоби кирхе сигурно няма да излъжа, понеже такива има в 90% от градовете поито съм посещавал. Тези светии или са много големи или немците си нямат много) и часовниковата кула и по едно време решихме че може да се насочваме яваш-яваш към гарата. Къде сме. Еди къде си. И на къде отиваме. Ами към друга спирка на U-Bahn-а която от опит знаем че води към гарата. Тази е кръстена просто - кметството. Пък и ще минем по неизследвана част от града. И се оказва че пред подлеза за U-Bahn-а се намира Europa Passage. Сграда проектирана от любим на Галина архитект (или дизайнер, простете за невежеството), за която тя е писала. И естествено не я е посещавала до сега. И ей така, без карта и без маршрут се озоваваме пред нея.
Мерси за съвпаденията нали!
Щастливи и уморени стигнахме в Росток и до квартирата.
През целия ден климата беше чудесен, докато беше светло беше направо слънчево, а и вечерта беше приятно. Почти три часа пеш из Хамбург, а не помня да ни е станало студено. По-нататък пак ще го споменавам, но все пак – цяла седмица климат по поръчка. След като Галина отлетя за София нуждата от контрол над времето отпадна и същата вечер в Росток валеше леко. Днес вали тихо снежец и има три пръста покривка.
Аз спирам с писането за днес, а утре вечер се надявам да отделя време да спомена следващите места, на които се отчетохме.
Малко да се отчета и за тази вечер. Навън вали снежец и натрупва. Снежна приказка бе Росток днес, 05.01.2009. Има и снимки в Пикаса.
В неделята се наспахме, закусихме и се почудихме какви да ги вършим. Айде до Любек. Историята е следната. Нали веднъж вече годих там средата на ноември. И Галина много се зарадвала понеже е чела и писала за история свързана с Мариен кирхе в града. И сега се вдигнахме с влака от 13ч и айде в града. Погледахме го от кулата на Петри кирхе, а аз съжалих че има още 20 минути до залеза. Ама пак беше красиво от горе. И студено естествено. Стигнахме и до Мариен кирхе и се оказа, че това била църквата с страшните за мене кръстове в нея. И след има-няма десет минути ни помолиха да излезем че ще заключват за днес. Беше станало 16ч. Пак като имахме късмет да влезем.
Сега се сетих за нещото с което запомних Любек. В стария град уличките са под всякакви наклони една спрямо друга, павирани с едри павета, и самите улици са много неравни, по ниски към тротоарите и изпъкнали в средата. Всичко това да се чете като красиво, защото е такова. Оставих Галина да избира маршрута и все пак минахме през всички съществени местна, които бях посетил първия път и за които и бях разказвал. Най-вече катерушката “Ноев ковчег” и магазина със квадратните и паралелепипедални (егаси думата) свещи. Ходихме по малки улички по тъмно и беше чудесно. Минахме покрай едно площадче с неголямо виенско колело и други увеселения и аз предпочетох да минем през него вместо зад него. Да мярнем какво има и да продължим. Това беше и магията на деня. Оказа се, че там имаше четири понита, а аз разбрах че конете били любимите й животни. И без да подозирам съм купил коледен подарък свързан с кончета. Ние си помним колко се зарадвах.
Май това беше всичко от Любек. Мариен кирхе беше следващата сграда, за която Галина е писала и й се отдаде да я посети.
Макар да не е част от пътеписа, да кажа как мина понеделника. В квартирата, в правене на неповторимите палачинки. Вечерта си изяснихме отношенията за в близкото бъдеще и огледахме нета планирайки как да посетим Дания. За Гедзер ще пиша на следващото включване.
12-ти Януари, доста мина докато ме хване вдъхновението. Обаче почвам да усещам смисъла на играта, прави каквото ти се прави. Нямах желание да пиша по тази тема 4-5 дни. И ето че на курса по немски днес ни дадоха домашно “опишете един ден в Росток”. Ама по-поетично така го опишете. Уха, аз съм. Сега ми се разказва зверски. После ще хвана българската версия и ще превеждам като замаян два дни. Да не се чудите защо изведнъж съм почнал да описвам картинно (ако успея). Тъкмо ново упражнение и за мен като писач. Скоро ми се включи и съотборника с апел да си прибера малко косата, или поне снимката в скайп, и да зарязвам компютрите и да съм почвал да пиша. Швим.
Гедзер. Какво открихме в нета? Че има улица “Принцеса Александрине”. И църква. И руини на замък извън града. Че се стига с ферибот който тръгва на два часа. Че ферибота струва 3 евро за пешеходец във всяка посока (билет за автобус в Росток е около евро и 50). И че столицата на Дания на датски се нарича Кьобенхавн. Мярнахме и нещо за близък град Гедсби. Напомня на филм “Великият Гедзби”. И така.
Харесахме си ферибота в 11 часа, станахме на другата сутрин и заведох Галина във Варнемюнде. Понеже знам че там има ферибот за източната половина на Росток. Ако не съм казал, време е да уточня, че стария град и центъра на Росток за ситуирани на върха на залив, или канал, както го наричам аз, врязан на 15-20 километра във сушата, широк вероятно километър. Моя квартал, Лютен Кляйн ( ;-) ‘я’ за по-меко ‘л’) е от западната страна на канала, който пък е ориентиран в посока север-юг, и е по нормала (да се чете напречен) на бреговата ивица на Германия със Балтийско море. С такава убеденост го описах, сякаш съм отворил картата пред мене. Не съм, може и да съм излъгал малко, но в общи линии е така.
Та за ферибота. Има един, който свързва източната и западната части на Росток в началото на канала. Доколкото знам има и втори две трети навътре. По средата има и тунел. Очаквайте включване с подробности за тунела малко по-късно.
Та има ферибот във Варнемюнде. И сме там в 10:20. Опитахме се от ЖП гарата (понеже пристигнахме с S-Bahn-а естествено) да тръгнем на изток. Една табела до прелез през релсите ни помоли да не минаваме и ние като културни европейци се съгласихме. Полутахме се из един паркинг и накрая се върнахме до гарата. Тръгнахме към един мост през втори по-малък канал. Разходихме се по източната страна на каналчето, покрай много продавачи на риба. Галина щеше да откачи от миризмата. По-късно разбрах, че по-правилно било – от аромата. Не познавам друг, за който аромата на риба да е по-съблазнителен. Не намерихме път към пристанището, понеже улицата е задънена, и се върнахме. Едно информационно табло ни привлече погледа. Попитахме го как да стигнем до ферибота. То ни показа едно пристанище, обаче у мен се зароди смътно съмнение, че нещо не е наред. От пристанище във Варнемюнде със прекъсвана синя линийка беше означен маршрута на ферибот. И тази прекъсвана синя линийка се пресича по средата от друга прекъсвана синя линия с надпис ‘Rostock - Gedser’. “Някой да е проверявал снощи от къде тръгва ферибота?”. Мълчание. Какво ще правим. Да питаме за тукашното пристанище. Едно момче не знаеше. После Галина пита двойка на средна възраст. “Как да стигнем до ферибота за Гедзер” май е попитала, не стоях до нея. “О, много сте се заблудили!” (“Ihr seid total verkehrt”). А на къде е местното пристанище иначе? През един подлез на гарата. Върнахме се на гарата, почнахме да мислим, и понеже беше много студено да се мисли, казах да влезем в S-Bahn-а и да видим какво ще измислим преди да е тръгнал.
Както знаете, от къщи винаги излизам с раницата. В нея има храна и вода за ден (в случая за половин понеже сме двама), портфейл, лични документи, билет за цялата транспортна мрежа на Росток за шест месеца, схематична карта на транспортната мрежа и най-важното - карта на Росток и околностите. Както и на половината област, което обаче е маловажно. Има и друго, но не е релевантно към историята и ще го пропусна. Та отворих картата и разбрахме, горе-долу, от къде тръгва ферибота за Гедзер.
Нали обещах нещо за един тунел.
Преди време реших да разгледам по-обстойно схематичната карта на транспорта в Росток и забелязах как една линия цепи през канала. Викам си егати готиния автобус, трябва да повозим с Галина на такъв. На 13 декември сутринта питах българите за тази линия (след Големия купон в Менсата, не се чудете как помня дати. Мога да ви кажа, че беше малко след 2 часа през ноща, понеже изтървахме автобуса от 13:25 на Паркщрасе и ходихме пеш 5 спирки, за да не умрем от студ) и те ми казаха че автобуса се качвал на ферибот. 100% се зарибих да го ползваме. (а на мен стрелките на клавиатурата ми откачиха, лявата мести курсора надясно и отратно. Аха само за този абзац. Какъв шорткът съм обадил със контрол и стрелка без да искам, не ми е ясно. Не знам, и рулера се беше обърнал от дясно на ляво само за този абзац, спасих се чрез копи-пейст и “остави само текста (че форматирането си е таковало фара)”)
Така. Оказа се, че парахода тръгва от пристанище, което се намира от другата страна на канала. Точно срещу Лютен Кляйн. Щем не щем ще хванем 45 или 49 които минават през канала. Нещата пак се наредиха по чудесен начин, въпреки опитите ми за планове. Пък и сега си давам сметка, че не ни остана време за самоцелни пътувания с автобус който то просто минава през канала, без да ни е нужна дестинация.
Е автобуса го дава през 45 минути днес, и има трийсет до следващия, ама ние се разходихме из околността на спирката, хапнахме и от една карта на квартала си харесахме туристически маршрут за разходкане из гора, понеже бъдещата ми сестра изяви такова желание. Хванахме автобуса и се изненадах че не се качва на ферибот а минава през тунел под канала. Изненадата не бе пълна понеже картата на града ми подшушна нещо такова. След две спирки слязохме и се оказа, че сме аха-аха до сградата която ни трябва. И там убихме 45 минути, този път в добре отоплена чакалня. Да се оплача от немските ЖП гари. Нямат чакални каквито очаквах. Ако имаш да чакаш за влак повече от 30 минути и не ти се влиза в кафене, можеш да си имаш сериозни проблеми. Много течение. Рядко може да намериш място със завет. На летището беше малко по-добре. Все пак самолетите не минават през самото летище. Имаме снимка на едно табло за ферибота. Свободен цитат-интерпретация от плаката: “Ако попаднете в Гедзер, вземете си автобус за Никьобинк. Ако няма автобуси вземете си такси за около 50 евро”. Егаси, как го блокираха градчето. Много се смяхме, а после се зачудихме и накъде сме тръгнали. Ама както и да е. Взехме си двупосочни билети с връщане в същия ден и разбрахме че обратен ферибот има в 17 и в 21 часа. Този от 19 часа отпада. Стана ни ясно че ще си тръгнем в 5 часа от Дания.
Ей на това му викам свободно движение на хора, стоки и услуги. Билетите ги показахме само на шофьора на автобуса, който ни откара от чакалнята до ферибота (сигурно има 2 км разстояние). После нито във самия ферибот, нито при качването за връщане във ферибота, нито във автобуса обратно до чакалнята. За лични документи да споменавам ли? И да искам, няма какво. Това му била кирията на европейския съюз: до Дания можеш да отидеш, както от Галата, да речем, до Владиславово. И времето е толкова. Час и трийсет е плаването.
Като слязохме 5 минути се лутахме из пристанището и накрая проследихме една двойка младежи до изхода. Е, то е направено доста удобно за потребителя (да се чете юзър-френдли), с жълта линия със стъпчици и надписи ‘Rostock’ и ‘Centrum’. Сега се сещам, че се запознахме и с основи на датския език. Нещо като немски със словореда на английския. Тръгвам да търся дали съм си прибрал някой флайер (листовка, почнах да уважавам българските думички след като понаучих три-четири чужди езика) от тогава. Отказах се да търся в зародиш. Спомних си че не взехме нито една листовка. Все пак потърсих из квартирата, няма. Нищо, сега ще изкопая пример от снимката на таблото.
“Rostock Faergehavn
Du kan tage de offentlige transportmidler (bus eller S-tog) til Rostock (ca. 30-40 min.), naermere oplysninger: RSAG Tlf: +49 381 802 1900”
Който разбрал нещо, разбрал. Ама е готино. След английски и немски и датския почва да става ясен когато е написан и ти е известна темата на писаното. Имаше на борда на ферибота една брошура за нещо средновековно, със рицарски турнири и т.н. Отделно на борда чухме и как може да звучи датския език. Това което си спомням, е че сякаш се говори с отворена уста, основно с устни оформени за буквата ‘О’ независимо какво точно произнасяш. Също така с меко ‘л’. И като цяло много по-мек език от немския. Минали са почти две седмици от тогава, и се надявам спомените ми да са близки до оригинала.
Интересно, лафа че пътя е по-интересен и по-важен от целта май се оказва верен. Особено за тази история. Сега ще взема малко почивка, че се уморих да пиша, и после ще продължа да пиша са самия Гедзер, но си давам сметка как два часа пиша как сме стигнали до там. А Галина сега се хили и си казва, че няма какво толкова да напиша за Гедзер. Стана ли от земята? Така. Сега като станеш за втори път, да ти кажа че все ще намеря какво да напиша. За сега обаче малко почивка.
Почивката стана два дена. Сега ще се опитам наистина картинно да разкажа за посещението ни на Варнемюнде. Просто ми трябва в момента за домашното по немски (не искам да си мисля, че ще трябва да си превеждам глупостите щото ще се откажа да пиша...).
И така, 2-ри януари, ден последен в Росток и сме твърдо решени да разгледаме Варнемюнде както му се полага. На първото посещение разгледахме един паркинг и улица по която се продаваше риба, както казах вече, доста съблазнителна за спътницата ми. На второто разгледахме търговска улица на отсрещната страна на канала. Отбихме се в един магазин за шоколад, втората страст на Галина, и купихме подаръци за познатите й. По улицата се придаваха разни неща, но най-интересни ми бяха едни устройства за открит огън. Нали знаете как скитниците палят кошчета и се греят на огъня. Неща с подобна цел имаше доста на често по улицата, за клиентите на сергиите за бързо хранене. Представлява апарат 30х30см, висок два метра. На метър над земята става пирамидален и надлъжно по средата на пирамидата има прозрачен стъклен цилиндър. В цилиндъра – жив пламък. Не съм проверявал колко топли, но естетически, а и пиромански, е много красиво, особено на тъмно. Прилича малко на свещ с гигантски пламък. По уличката също така имаше много и разнообразни ресторантчета. Другото което ми направи впечатление бяха обявите за стаи под наем. С Галина взехме решение, че когато някой реши да дойде на почивка във Росток, трябва да отседне в такава стаичка с изглед към главната уличка и към канала. Както казах, на първи вече беше станало тъмно и студено, и след като обиколихме около църквата се прибрахме. За тази църква искам да кажа, че ми направи впечатление не-зелено-оцветената кула и часовника на фасадата. Както и едно коледно украшение над заключената входна врата, представляващо звезда, с множество лъчи вписани в невидима сфера, изработени като тънки и дълги четиристенни пирамиди. Тази звезда беше изработена от жълт матов материал и осветеше топло в тъмнината. (ех че ги редя ама...)
Та на втори януари по обед се грабнахме да отделим целия следобед на прекрасния квартал Варнемюнде. Май не мога да опиша типичните немски къщенца, изпълнени във светли тонове, с един етаж и таванско помещение. Оказа се, че изглеждат малки но са дълги в дълбочина. По този начин към улицата гледа само стената на входната врата. Останалите три вертикални стени не се виждат понеже гледат към съседите. И къщите да опрени гръб в гръб, така се задната част на всяка къща е срещу задницата на друга къща. Така между две улички се събират два реда къщички. Понякога по средата на такива дълги улици има тесни дълги пресечки които гордо разполагат със собствено име, макар лесно да могат да се съберат на снимка от пешеходец. И тук немския ред си казва думата и такива улички се наричат “Квeрщрасе I” до “Квeрщрасе IV” примерно. (Жива да не бях както се казва в песента, ‘Квер’ значело пресечка. Нямам думи.) Докато съм на тема кварталоустройство да спомена култовия надпис с готически шрифт на фасадата на една къща: “Боже опази тази къща от пожар, наводнение и градоустройствени планове”.
Ни в клин ни в ръкав искам да се допълня с ‘стайчето’. На една улица в стария град даваха стайче под наем. Ама така си го пишеше: Stübchen.
Плажа на Варнемюнде. Ивица широка колкото южния плаж във Варна, и дълга два три километра, не знам. Там имаше най-лудата детска катерушка която съм виждал. Така като гледам снимката мога да я опиша като три мачти паднали една връз друга, взаимно подпиращи се във форма, отново, на пирамида. Има още няколко пръчки които могат да минат за реи, макар да не са напречни на мачтите. И много мрежи и въжета. Естествено това е такелаж. Радващото е че ако някое дете се опита да падне от някое ниво на мрежите, ще падне или на друго ниво, или на пясък. Какво друго имам да разкажа за там. Изумих се че в Росток има две улици наречени Паркщрасе. Едната е до езиковия център и вече съм я споменавал. Оказа се, че има и втора във Варнемюнде. В азбучника на улиците са разграничени така: Паркщрасе (в центъра) и Паркщрасе (във Варнемюнде). Немска история. Мисля че вече казах че тук за сефте видях улица да се пресича със себе си. Къде живееш? На ъгъла на Мюлнер щрасе. На ъгъла с коя? С Мюлнер щрасе! Няма такива.
Обаче Паркщрасето от центъра ако има как, нека се разходи до Паркщрасето във Варнемюнде и да види какво значи Паркщрасе. Макар и голи дървета и храсти през зимата, улицата не се виждаше, когато тръгнеш по пътеката между дърветата. А двете са еднакво широки, има няма петдесет метра. Спомням си че видях едно игрище за футбол, 8 на 20 метра с две врати от метални винкели с квадратно сечение и подобни винкели оформящи мрежата на всяка от вратите. Отделно зад всяка врата имаше висока метална мрежа, за да не бяга топката много далеч. Това игрище ме върна в спомените от детството и юношеството, когато се занимавахме да си правим врати от клони и веднъж дори ляхме цимент за основа на един кол. Изкара няколко месеца той впрочем.
Сега там където играхме мач на поляните до блока има пункт за скрап, бензиностанция и хотел, в този ред.
Какво друго за Варнемюнде? Хапнахме печени сандвичи в една пекарна, намираща се до ресторант оформен като мелница. Съвпадението на деня е как си уцелихме правилните сандвичи само наглед, без да знаем какво има вътре. Просто не личеше под доматите и кашкавала какво месо ще има отдолу. А картончето с цената и съдържанието беше общо и за двата вида. На Галина се падна нещо с рибка, а на мен нещо със шницел. И двете положени на разрязано кръгло хлебче, покрити с сос домати на шайби и кашкавал. Не мога да го обясня по-вкусно, но топло и препечено е супер. И като европейци ги ядохме на маса, с нож и вилица, метални при това. А пекарната избрахме по излъчването, по глада си и по това, че такъв модел не бях срещал до сега. Има из Росток няколко вериги пекарни, но тази не беше от тях. Даже си нямаше салфетки със собствено лого. И имаше много мила продавачка. Даже стигнах до извода че сигурно заведението е нейно, по ентусиазма с който работеше. А вътре три-четири витрини с храни и три масички с по четири столчета. Абе идилия.
Обиколихме квартала на кръг, видяхме че има и модерна част със блокове, която макар доста по-скучна от старата част, пак е по-хубава от много места които съм посещавал. След като бях, макар и за кратко, и във старата част на Росток, мога смело да кажа че Варнемюнде е най-хубавата част на града. А дали не се води и отделно населено място не знам. Не мисля, че е така обаче. Имам теория че в миналото по-смелите немци са си направили селище на брега на Балтийско море, за да направят сечено с търговията, спирайки корабите по-рано по канала, на другите, основали по-рано Росток, установили се на завет в дъното на залива. Но дали е така, не съм проверявал. Мисля да живея в заблуда и неведение по въпроса. Така ми е по-добре, а и звучи по-романтично и която и да е истина...
Е, добре, е две страници се събраха, мисля да спирам за днес. Сега почвам да подбирам изречения, да ги опростявам, и да превеждам на немски. Това моето просто е непреводимо с настоящите ми познания по немски. Тема на образователна статия ще бъде словоред и подчинени изречения на немски. Но до тогава има много време.
