Не, не на фотомодели. Нито на модели на бельо или бански костюми. На модели на неща от света около нас.
Но нека започна от начало.
Много обичам синхронизмите. Няма да се опитам да дефинирам какво е синхринизъм. Просто ще разказвам и се надявам да се разбере.
Вчера си чатих с Павлин покрай рождения му ден и той ми спомена че много се е накефил на историите покрай хеликоптерчето и на самото хеликоптерче. Споменах му, че май е време да кача клипчета които направих в стаята си в опити да го управлявам. Ако не съм казвал, да кажа с една дума, че това нещо не можах да го накарам да се приземи на нещо с размерите на тетрадка. Върти се около оста си и дори и да компенсираш това, при опит да го накараш да се придвижи напред, пак се завърта. Бързо ми писна, особено след като му потроших и двете опашни перки. Две, понеже имах резервна от комплекта.
Стоя два месеца в шкафа ми и преди седмица го подарих на Антон. Малко куц подарък се получи понеже освен, че му липсва опашна перка, са му потрошени и колесниците и трябва да излита от някаква подложка. Или както Антон го измисли, направо от ръка. Държи до за носа, подава пълна газ и го пуска. Същата вечер като му го подарих имаше гости та и други хора се учиха да летят без да се притесняват много, че ще се счупи понеже вече е посчупен. Пък и ние другите го пазехме от лоши падания.
Та снощи, известно време след разговора с Павлин, чувам бръмченето на хеликоптерчето от съседната стая. Подсмихнах се и продължих да си се занимавам със своите неща. После обаче се засякохме с Антон и той ме пита за игла. Оказа се, че си е купил резервни опашни перки. За 5 евро... Ама дупките им тесни, не влизат в оста на двигателчето. Поимпровизира той с безопасна игла от значка и запалка, после и с пирон и успя да натъпче перката в оста. После покара. Мисля да кача доста клипчета в тубата, хем си имам акаунт отдавна, хем в Пикаса взе да ми свършва мястото. Да речем, че клипчетата с Антон и хеликоптера ще са тук (ЛИНК).
Между зарежданията на хеликоптера той ми спомена че е видял че ще има изложение (дума на деня, за това имам отделна история) на модели на следващия ден недалече от общежитието ни. С една дума в “Hanse Messe”-то. И ме пита искам ли да идем. Казах му, че съм навит и се грабнахме.
Искам да спомена, че това “вчера” през което се развива действието до момента е петък 13-ти март. И тотално извън темата да спомена че съм анти-фаталист. Ходих да си купя билет за влак на петък 13-ти. За след две седмици за Карлсруе. Ще поработя 2-3 месеца там. И служителката на гарата беше много учтива да ми препоръча билет, който е с 45 евро по-евтин от този който си бях избрал по интернет. Аз мислех да пътувам с IC влак (Inter City) без прекачвания, 8:30 продължителност на пътуването за 120 евро. В крайна сметка си взех билет за влак с един час по-рано, едно прекачване в Хамбург, 8:20 продължителност. Майтапа е, че прекачването трае 40мин. До Хамбург влака е регионален експрес (RE), но след това е междуградски експрес (ICE). Обикновено ICE-тата са едни белички, с аеро-динамична форма и доста дълги. Много ми се пътуваше с такъв. И сега даже имам резервация за място до прозореца. Кеф. И цялото това удоволствие за 74 евро. К‘во му плащаш? Та така, за петък тринайсти. Аз като съм решил от 4-ти клас че на тази дата ще ми вървиняма мърдане. Даже имам случай с 4 шестици в един такъв петък в прогимназията. Всичко е самовнушение, както обичам да казвам.
Да се върнем на изложението.
Станахме зорлем преди обед и се грабнахме. По пътя Антон се чудеше дали не е сбъркал датата на изложението ама стигнахме и имаше хора. Уверихме се че се редим за билети за изложение на модели и влязохме.
Първо забелязах много влакчета. И наистина основно имаше модели на влаци. Къде построени линии и инфраструктурка, къде само вагончета, ама като цяло много влакове. Че и в различни мащаби. Дано сложа линкове към снимка на малки влакчета и снимка на големи влакчета за сравнение. Само да си кажа, че влакчетата не ме вълнуват. Нещо дето ходи по релси и обикаля в кръг. Не мерси. Понякога обаче се чудя как се прави план на трафика по ЖП линиите и ЖП гарите. 5 влака и 2 релси в рамките на час да речем. Или пък на централна гара Берлин, където през 16-те коловоза на гарата минат около 30 влака за един час. Когато е пиков час. Примерно. Да речем, че ще направиш разписание предварително. Интересно става обаче, когато някой влак изостане от разписанието или нещо друго се случи. Тогава как се координират и пренастройват нещата в движение не ми се мисли. Пак се отвях...
После забелязах радио-управляем дирижабъл. Лудница.
Преглеждам си снимките от фотоапарата и продължавам да изброявам.
Кораби. Модерни и средновековни. Тези имат страшно много детайли.
Хеликоптери големи колкото сак за пътуване.
Самолети. Всичкото това има и варианти с радио управление.
Модел на град с влакова линия около него.
А, да. Това (ЛИНК) ме разби. Модел на пикап с тонколони, музика и свето-диоди. Музиката се пуска от дистанционното.
Разбира се имаше и една сергия с леговци. Пак влакове и ЖП линии ама и малко градски части имаше, като улици и бензиностанции.
После стигнахме и до по-големите лудници.
На пространство 10х20 метра сложили една рампа и сипали една купчина пръст и пускат лудите модели на колички. Някой бяха с двигатели с вътрешно горене. След едната демонстрация направо не можеше да се диша. А демонстрацията представлява следното. 30 минути собствениците на количките карат като луди по импровизираната писта. Мятат се на рампата, въртят се по пръстта, блъскат се случайно, по-едрите модели минават през по-малките и така. Страшен фън. Аз се сетих за играта “Revolt”, едната рали количка много ми замяза на Volken-а от играта. Основно по цвят всъщност. Най-якото е, че не видях някоя да се повреди от сблъсък или от преобръщане след скок от рампата. Държеливи играчки. За по няколко хиляди, както съм чувал.
Отстрани впрочем видях да прожектират записи от ралита, гонки и други такива състезания на такива колички с дистанционно. Бях забравил, че има. Лудницата и манията е пълна.
На подобно пространство имаше и модели на танкове. Пак различни мащаби, пак с насипи пръст. От време на време че чуваше някой да стреля. Като гърмеж от пистолет с капси да речем. По късно видях че един модел има камера на борда и излъчва към приемник сложен в едно куфарче. Пълна лудница.
Не мога да не спомена този модел на верижна машина. Не съм подозирал че има такова нещо. Представлява танк който разнася сгъваем мост на гръб. Страшно хитро, направи ми впечатление както идеята така и изпълнението.
Скутери и подводници също имаше, ама не видях вътре басейни, та те само стояха.
Ха-ха-ха, няма такова клипче (ЛИНК). Антон излезе да пуши и вън гледахме демонстрация на играчка която се движи по стъкло. По-точно по прозорец. И най-точно, количката може да се движи по всяка гладка СТЕНА! Работи като прахосмукачка общо взето. Ще се повторя, че лудницата е пълна.
Добре, че се усетих че едната ми карта памет за фотоапарата е почти пълна та си взех и втората. И резервни батерии си носих ама не опрях до тях.
Е, за да е пълна картинката нямаше само модели на техника. Продаваха се и модели на къщи, както и инструменти. Тука гледам и модели на сцени от “Властелинът на пръстените”. Отделно една сергия беше фрашкана с електроника, разни платки един квадратен сантиметър с кабелчета и куплунг.
На третата обиколка на залата забелязах и модели на камиони. А после и на малък град с улици. 3-4 човека управляват камионите и симулират трафик. Част от едната улица беше затворена за ремонт даже и се налагаше да се показват умения по шофиране на зигзаг. Направо щях да откача като гледах как единия пич тръгна да паркира ТИР на заден ход. А той е с ремарке, което няма дистанционно, нали се сещате. Другото готино е как 3 модела на електрокарчета пренасяха палети от един склад до ремаркето на един тир. Който се е разсеял да напомня че това са радио-управляеми модели.
По едно време по-голямо електрокарче нарами по-малък модел на елетрокар и го качи в ремаркето да подреди палетите вътре. Да откачиш.
Тръгнах си по едно време. Антон си тръгна още по-рано.
Реших че ще подаря билета си за вход на някого. Така и така влязох и излязох с него няколко пъти. Сигурно и утре ще може да се влезе. Струваше ми 7 евро ама се накефих доста. Нека и друг да се забавлява за без пари. Мислех да пиша съобщение във Фъцбук, от сорта на “първият печели” ако Борислав не си е у тях или не се навие. Е, нави се и му го подарих директно.
По темата с хеликоптерите. Имаше на единия щанд лаптоп със компютърен симулатор, проектор и USB дистанционно което мязаше на истинско. Покарах малко. Това дистанционно ме разби. Едно че дава 4 степени на свобода (или 4 канала както се казва), ами и лоста за газта не е на пружина. Обяснявам по ред. Бившия ми хеликоптер е три канален. Това значи че може да се движи нагоре-надолу и напред-назад, и да се дърти наляво-надясно около вертикалната си ос. Този четири каналния може допълнително да се накланя вляво и вдясно около надлъжната си ос. А темата с газта е друга. Бях си мислел дали не може листа за да остава там където го наместиш, та да можеш да се концентрираш върху другите контроли. Е, там го намерих имплементирано. Ама не ми помогна много.
Счупих 4-5 виртуални хеликоптера и се отказах. Как се казваше симулатора? Започва с ‘Aero’-нещо си, може би имаше ‘sim’ по средата и завършва с ‘deluxe’. И е с три думи. Който му се търси, успех. Дистанционното ще струва доста обаче. Сега се сещам че гъбките на USB joypad може да свършат добра работа обаче. Аз отдавна се каня да си взема джойстик за лапток-а...
Мислех да се обяснявам защо съм подарил хеликоптера на Антон. Ами реших че ще му е интересно. Пък и той ми даде идеята за смяната на първия който потрошихме заедно, както писах по-рано. А и ми подари две тубички моментно лепило “Слон”. Аз пък като му подарих хеликоптера му подарих две резервни батерии за дистанционното. Едната веднага я оползотворихме понеже тази която оставих в дистанционното за два месеца се беше разредила съвсем. А беше почти пълна...
Който се накани да си купува хеликоптерче, препоръчвам му да си вземе малък, като този на тази снимка, не като моя. По трудно се чупят, щото са по-леки. Не летят по-зле от моя. От един друг блогър знам, че също не можеш да ги приземиш на някоя предварително набелязана тетрадка, ама поне са по-евтини. И задължително да са три канални, като внимавайте това да са степени на свобода а не работните честоти!
Стига толкоз.
Трябва да минавам на тема дипломна работа.
Статуса там е 46 страници и днес тепърва имам да си описвам резултатите. Които както чувам ще представяме на някаква фирма след около 5 дни. Готино е да знаеш че това което си правил ще се ползва от някого. След 10 дни ми е насрочена презентацията на работата. И така...
П.С.
Това с клиповете няма да стане скоро, така че ето ви линк към акаунта ми в тубата, проверявайте какво се е качило там: http://www.youtube.com/user/AlexScorpionVn.
събота, март 14, 2009
понеделник, март 02, 2009
Мартеници
Драма, служба не остана. Как се изтърколи февруари не е истина. Аз вчера злоупотребявах с дипломна работа. С Андреас се разбрахме да експериментирам с реалната постановка и да пиша текст докато той е на конференция в Карлсруе (където е и немския клон на Пи-Конзулт ;-) ). После да му пратя нещата в събота сутринта за да може до понеделник да ги редактира. Експериментите минаха добре, ама аз седнах да пиша истински чак в четвъртък сутринта. В петък през нощта, към 3ч, му драснах имейл, че ще му пратя половината нещо по обед. Имам един интересен фийчър, като стоя до твърде късно пред компютър почва да ме боли гърлото. Сетих се за това като си лягах, щото се прояви.
Легнах си и станах без аларма в 9:15. В 10:30 стигнах до библиотеката. Четох новини, после 2ч си играх да си експортвам всичките графики от матлаб в картинки. За втори път. Първия път ги направих на *.emf файлове, без да проверя как изглеждат. Преди *.emf-ите се бяха получили добре. Ама снощи са станали по най-смачкания възможен начин. И хайде за втори път в *.png файлове. А да. Изхитрих се да си записвам графиките от матлаб като графики а не като снимки, за да мога да ги редактирам след това. Смяна на имена по осите, слагане и редактиране на легенди, премахване на част от линиите, смяна на типа на линията, такива неща. Офф, дрънкам глупости.
С една дума, в 13:30 си генерирах *.pdf файл и го пратих. 22 страници. Тепърва имам да описвам опитната постановка, симулационната постановка, резултатите и много други неща. 50 страници са ми сигурни, аз се целя в 80, без да броя приложението със матлаб кода.
След като пратих тези неща почнах да си почивам. Викам утре ще описвам останалото. Само, че днес се събудих не съвсем здрав. Гърлото, малко главобол, малко температура. Спах от 2 до 9 и съм по-добре. Чая с три вилици мед е ъпгрейт-нат с резен лимон. Та след като събудиха в 10ч сутринта с обаждане от Варна с поздрави за Баба Марта, станах и тръгнах и аз да поздравявам виртуално. В Фъцбук станах фен на мартеничките, изкопах една снимка на мартеничка от нета и я разпратих на всички българи от скайп-а си. Борислав ми благодари и го извиках да дойде за да му подаря една истинска мартеничка. Сега е момента да кажа че преди седмица пристигна колет от мама с 50 мартенички. Май още не съм качил снимките от тогава. Та имам да раздавам на всичко живо наоколо.
Само че такова домашно ми зададоха с тези мартенички. Кой може да обясни какво е мартеницата, защо се носи, какво символизира и т.н. На български за начало. После аз ще превеждам на немски. Аз си зададох въпроса преди седмица и стигнах до извода че знам само че са за здраве и че се носят до към първа пролет. Цяла седмица отлагах, ама днес се грабнах и прерових нета. Намерих малко материали на български, и целенасочено потърсих в немската уикипедиа. Оказа се че има доста свястна статия която преработих за нуждите си.
Малко от противоречивата иформация която събрах:
Тъкмо си препрочетох творението и Антон почука на вратата. Нещо щели да си ходят и т.н. Много ми е забавно как българин и руснак си говорят на немски за да се разбират ама както и да е. Впрочем претендирам да разбирам 70-80% от руската реч ама за сега не мога да генерирам изречение на руски. Друг път имам да разказвам как играх на асоциации с руснаците на едно тяхно събиране преди седмица. Играта е един ти задава тайно дума и ти трябва да я обясниш на другите с жестове така че да я назоват. Част от думите които познах и обяснявах: започнах с “Инфлация” и да ви кажа бързичко я обясних. “Кристал” - голям зор да я познаем. Схемата е – който познае думата после трябва да обяснява. Зададоха ми “надежда”. Много зор да я обясня. Аз пък зададох “индийка”. Зададох още ‘Дума’, ‘Магазин’, ‘Куб’ и всичките им бяха трудни за обясняване. Имах да обяснявам и ‘Ръжда’, също много зор. Та голямо весело беше. Мисля като се прибера да опираме да го играем това с почерпени инженери, очаквам много изпълнения. Просто такива лица има сред колегите че...
А си мислех да го разказвам друг път. Като хвана клавиатурата та нямам спирка. Ама като си знам че следващото писане в блога е най-рано след седмица... По-добре да опиша каквото помня.
Та да се върна на мартениците. Подарявам аз една на Антон и си разказвам песничката на немски. Малко го загубих като споменах думата за лястовица на немски ама както и да е, като цяло му хареса. Вика и аз искам да ти подаря нещо и тръгва към стаята си. И ми дава едно руско знаме. Много му благодарих и там връчих мартеница на друг руснак който познавам покрай събиранията и за втори път обясних на кратно и на немски какво е и защо е. Той пък вика, аз нямам какво да ти подаря. Викам не е това идеята. Ама той бързо го импровизира. Вика виждал ли си руски пари. И вади от джоба си една лъскава монета от 10 рубли. Изглежда като левчето, от два метала, ама по-голяма и от двулевката сигурно. Много ми хареса и им показах няколко български монети, до колекцията си от евро монети. Явно трябва да разкажа, че ми попадат понякога монети с интересни рисунки на гърба. И аз взех да си ги събирам. Някъде трябва да има снимка. Всъщност няма още ама ще направя и ще сложа линк. Та руснака ми стана много приятно че е уцелил подарък гледайки колекцията от другите монети. Споменах и копейките във Варна и той ме успокои че стойността на 10-те рубли е към 50 стотинки.
В това време Антон разглежда българските ми монети и срича ‘статинка’. Казах му че идва от ‘една стотна’ и после казах че мадарският конник ще е на българското евро като я докараме до там. Малко ли му взех акъла обаче като се разбрахме че мадарският конник е изсечен в скалите преди около хиляда години. ‘Хиляда’? Ами да, България е там където е сега от 681-а година.
Та така.
После спах за здраве и сега мисля да събера един файл с графики за да покажа на Андреас резултатите от експериментите. Само дето е 2:30 сега. След няколко дни проверете за ъпдейт на статията, имам да качвам и да залинквам снимки.
Легнах си и станах без аларма в 9:15. В 10:30 стигнах до библиотеката. Четох новини, после 2ч си играх да си експортвам всичките графики от матлаб в картинки. За втори път. Първия път ги направих на *.emf файлове, без да проверя как изглеждат. Преди *.emf-ите се бяха получили добре. Ама снощи са станали по най-смачкания възможен начин. И хайде за втори път в *.png файлове. А да. Изхитрих се да си записвам графиките от матлаб като графики а не като снимки, за да мога да ги редактирам след това. Смяна на имена по осите, слагане и редактиране на легенди, премахване на част от линиите, смяна на типа на линията, такива неща. Офф, дрънкам глупости.
С една дума, в 13:30 си генерирах *.pdf файл и го пратих. 22 страници. Тепърва имам да описвам опитната постановка, симулационната постановка, резултатите и много други неща. 50 страници са ми сигурни, аз се целя в 80, без да броя приложението със матлаб кода.
След като пратих тези неща почнах да си почивам. Викам утре ще описвам останалото. Само, че днес се събудих не съвсем здрав. Гърлото, малко главобол, малко температура. Спах от 2 до 9 и съм по-добре. Чая с три вилици мед е ъпгрейт-нат с резен лимон. Та след като събудиха в 10ч сутринта с обаждане от Варна с поздрави за Баба Марта, станах и тръгнах и аз да поздравявам виртуално. В Фъцбук станах фен на мартеничките, изкопах една снимка на мартеничка от нета и я разпратих на всички българи от скайп-а си. Борислав ми благодари и го извиках да дойде за да му подаря една истинска мартеничка. Сега е момента да кажа че преди седмица пристигна колет от мама с 50 мартенички. Май още не съм качил снимките от тогава. Та имам да раздавам на всичко живо наоколо.
Само че такова домашно ми зададоха с тези мартенички. Кой може да обясни какво е мартеницата, защо се носи, какво символизира и т.н. На български за начало. После аз ще превеждам на немски. Аз си зададох въпроса преди седмица и стигнах до извода че знам само че са за здраве и че се носят до към първа пролет. Цяла седмица отлагах, ама днес се грабнах и прерових нета. Намерих малко материали на български, и целенасочено потърсих в немската уикипедиа. Оказа се че има доста свястна статия която преработих за нуждите си.
Малко от противоречивата иформация която събрах:
- "Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената - здраве и сила. "
- "The marteniza is going to protect you from evil spirits and bring you health for the whole year. (Мартеницата ще те предпазва от лоши духове и ще ти носи здраве цяла година)"
- "Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта."
- "Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата.По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането."
Тъкмо си препрочетох творението и Антон почука на вратата. Нещо щели да си ходят и т.н. Много ми е забавно как българин и руснак си говорят на немски за да се разбират ама както и да е. Впрочем претендирам да разбирам 70-80% от руската реч ама за сега не мога да генерирам изречение на руски. Друг път имам да разказвам как играх на асоциации с руснаците на едно тяхно събиране преди седмица. Играта е един ти задава тайно дума и ти трябва да я обясниш на другите с жестове така че да я назоват. Част от думите които познах и обяснявах: започнах с “Инфлация” и да ви кажа бързичко я обясних. “Кристал” - голям зор да я познаем. Схемата е – който познае думата после трябва да обяснява. Зададоха ми “надежда”. Много зор да я обясня. Аз пък зададох “индийка”. Зададох още ‘Дума’, ‘Магазин’, ‘Куб’ и всичките им бяха трудни за обясняване. Имах да обяснявам и ‘Ръжда’, също много зор. Та голямо весело беше. Мисля като се прибера да опираме да го играем това с почерпени инженери, очаквам много изпълнения. Просто такива лица има сред колегите че...
А си мислех да го разказвам друг път. Като хвана клавиатурата та нямам спирка. Ама като си знам че следващото писане в блога е най-рано след седмица... По-добре да опиша каквото помня.
Та да се върна на мартениците. Подарявам аз една на Антон и си разказвам песничката на немски. Малко го загубих като споменах думата за лястовица на немски ама както и да е, като цяло му хареса. Вика и аз искам да ти подаря нещо и тръгва към стаята си. И ми дава едно руско знаме. Много му благодарих и там връчих мартеница на друг руснак който познавам покрай събиранията и за втори път обясних на кратно и на немски какво е и защо е. Той пък вика, аз нямам какво да ти подаря. Викам не е това идеята. Ама той бързо го импровизира. Вика виждал ли си руски пари. И вади от джоба си една лъскава монета от 10 рубли. Изглежда като левчето, от два метала, ама по-голяма и от двулевката сигурно. Много ми хареса и им показах няколко български монети, до колекцията си от евро монети. Явно трябва да разкажа, че ми попадат понякога монети с интересни рисунки на гърба. И аз взех да си ги събирам. Някъде трябва да има снимка. Всъщност няма още ама ще направя и ще сложа линк. Та руснака ми стана много приятно че е уцелил подарък гледайки колекцията от другите монети. Споменах и копейките във Варна и той ме успокои че стойността на 10-те рубли е към 50 стотинки.
В това време Антон разглежда българските ми монети и срича ‘статинка’. Казах му че идва от ‘една стотна’ и после казах че мадарският конник ще е на българското евро като я докараме до там. Малко ли му взех акъла обаче като се разбрахме че мадарският конник е изсечен в скалите преди около хиляда години. ‘Хиляда’? Ами да, България е там където е сега от 681-а година.
Та така.
После спах за здраве и сега мисля да събера един файл с графики за да покажа на Андреас резултатите от експериментите. Само дето е 2:30 сега. След няколко дни проверете за ъпдейт на статията, имам да качвам и да залинквам снимки.
неделя, февруари 08, 2009
Жив съм
Внимание, изключително лична статия, четете на собствена отговорност. Това е дневник все пак.
Преди три месеца се смях на немската идея че неделята е “ден за почивка от работа и душевно възвишение”. Днес не ми е смешно. След 9 дни интензивна работа, наистина почивката идва дюшеш. В този период се случиха толкова интересно, важни и полезни неща за мен че трябва да почна от начало.
Преди време, в началото на януари, сестра ми ми каза да се вслушвам в желанията си и да ги удовлетворявам, ако си спомням правилно и ако го интерпретирам правилно. А, и да си смъкна самоконтрола.
Чудесно, само че това което направих не беше това което се е очаквало. Занимавах се с много неща които си мислех че ще са ми интересни, например Lego Technic сериите, със зъбните колела и двигателите. Слушах образователни продкастове на тема тантра. Не помня още какво. Е да, 8 статии в блога. Знам че в периода 6-16 януари не съм се занимавал с дипломната си, понеже трябваше да подкарам някаква симулация под MatLab, която не ми се отдаде от раз и реших че не ми е интересно. По едно време Андреас ме извика, каза ми че след седмица ще ходят в Москва и че тогава ще трябва да опиша какво съм направил до сега. А до тогава, да напредна със симулацията. Е през нея седмица поработих няколко часа, подкарах симулацията с безуспешен резултат и дойде време да пиша.
Това което си спомням е, че на 28-ми ми се пригледа сериала ‘Герои’. Намерих си компресирани епизоди в Интернет и изгледах 3-4 по ред до 4ч сутринта. Нещо ми прищрака в главата, усетих се че съм се отклонил много от пътеката и си поисках разговор със сестрата през скайп настроението. После си легнах.
На другия ден ме събуди музика. Сравнително рано, на 7-мия час сън. Толкова бях сънен че реших че е 13:30 и реших да стана. После разбрах че е 12:30, а аз съм гледал часовника с българско време. 10 мин по-късно ми се включи Галина и попита за нещо важно ли искам да си говорим. Майтапа е как така станах и как така тя беше в скайп по него време. Като чу половината от нещата които вече описах, много ми се накара. Установих, че съм се отдал на мързела си в много крайна форма. Също така разбрах, че съм се отдал на прищявките си, а не на желанията си, и това е причината да не ме радват. След това ми разказа един примерен вариант за изкарване на деня.
Благодарих й много и станах. Първо си разчистих и подредих стаята, за да не ме разсейва околната среда. Хапнах, като компа не беше на масата, не си постлах вестник за покривка и от компа звучеше просто музика на случаен принцип. Защото другото което установихме със сестра ми е че се пренасищам с информация. А е най ми е трудно се пренастройвам. От тантра към немски или дипломна да речем. Та, след като хапнах седнах в 15ч и започнах да си пиша текста на дипломната работа. Всяко начало е трудно и до 19ч имах по-малко от страница и половина, обаче толкова въпроса си зададох и на толкова си отговорих че ... След час Стълб, ако се не лъжа, минах на фаза немски език. След 4 дни имах контролно и също бях на никъде с преговора на материала. Много работа на кратки почивки и в два часа през нощта реших че мога да си легна. И работата може да е зарибяваща ако и се отдадеш. Наистина не ми се спираше. А плана й за изкарване на деня го бях преизпълнил!
Сънувах страхотно жив сън и се събудих в 08:04. Тъкмо си мислех да си доспя, по навик, и се усетих че не ми се спи много, а и се сетих за книгата която четох преди месец и половина за качествения сън. Там се казва, че количеството не е важно. Викам си ще стана и ще си пусна радио да видим дали ще ми се появи някакво знамение. Пускам си българското Z-Rock през Интернет и хващам ‘Wind of Change’ по средата. Викам си, ето наистина е трябвало да стана. Тогава се сетих само че Scorpions са ми любима група, и това е много важна за мене песен. 5 дни по-късно се усетих и за посланието което носи песента: Вятърът на Промяната, новото начало. Та нали аз тъкмо започвам да променям навиците си. Много е настръхващо като се замислиш. Разкърших, закусих, писах по дипломната, почивах, май спах 40 минути, както е плана от книгата, пак учих, не помня добре, не е и важно. Важното е че вечерта направих стълб преди да почна пак да уча по немски. И пак до един-два часа. И като се зареди така, та цяла неделя, както е казал поета. В събота си намерих генерална грешка в дипломната работа и бях много щастлив от факта. Написах в Скайп настроението си “{[( Намерих си грешка (party) )]}”. В резултат се случиха следните две неща:
И така, сега работя по много, тренирам всеки ден за да компенсирам, дипломната ми е на стъпка от 100% успешна компютърна симулация, сигурно днес ще я имплементирам, и се чувствам почти добре.
Почти защото установих че многото работа иска много енергия а аз все още се храня по старата си система. Та сега наваксвам с месо и много мед, освен боба и спагетите.
Установих че в мига в който изисках от тялото си, то реагира положително. Значи, аз сам съм се вкарвал в летаргия.
Сега съм като машинка, събуждам се сам след около осем или по-малко часа сън, след като съм сънувал цветно, ама цветно. А днес даже два съня, привидно без директна връзка помежду си. Толкова ярки, живи, реални сънища не съм имал или от много време, или до сега изобщо.
Всеки ден правя Стълб и от време на време изкача някое прозрение в главата ми. Страхотно е.
Важно е да кажа още нещо. Не съжалявам за това което съм правил по-рано. Малко ме беше срам да го разкажа, но се уча да не ми пука. При мене важи закона за натрупването и критичната маса. Събирам информация, смилам я и в един момент се случва лавинообразния процес на промяна на състоянието. Всичко което ми се случи по-рано ми беше нужно за да вляза и да остана в новото състояние в което съм сега.
Жалко е че с много детайли обясних какво е било, а не отделих много място на новото и по-хубаво състояние, но както и да е. С една дума искам да кажа че книжката за качествения съм работи и скоро може да и направя резюме на български тука. Струва си повече от познатите ми да имат възможността, ако не друго, поне да сънуват така. Преди месец си бях пожелал да обръщам повече внимание на сънищата си, и ето че сега помня повече от всеки сън от когато и да било. Приятно ми е да се хваля, но мисля да спра. Дано не съм си спестил нещо важно, защото ми се иска след време да си припомня нещата които ми се случват сега, четейки настоящата статия.
П.С.
Последно забавно уточнение, разговора с Галина и дейното начало на промяната се случи в четвъртък, а аз съм роден на този ден от седмицата. Съвпадение? Не вярвам в тях от малък...
Преди три месеца се смях на немската идея че неделята е “ден за почивка от работа и душевно възвишение”. Днес не ми е смешно. След 9 дни интензивна работа, наистина почивката идва дюшеш. В този период се случиха толкова интересно, важни и полезни неща за мен че трябва да почна от начало.
Преди време, в началото на януари, сестра ми ми каза да се вслушвам в желанията си и да ги удовлетворявам, ако си спомням правилно и ако го интерпретирам правилно. А, и да си смъкна самоконтрола.
Чудесно, само че това което направих не беше това което се е очаквало. Занимавах се с много неща които си мислех че ще са ми интересни, например Lego Technic сериите, със зъбните колела и двигателите. Слушах образователни продкастове на тема тантра. Не помня още какво. Е да, 8 статии в блога. Знам че в периода 6-16 януари не съм се занимавал с дипломната си, понеже трябваше да подкарам някаква симулация под MatLab, която не ми се отдаде от раз и реших че не ми е интересно. По едно време Андреас ме извика, каза ми че след седмица ще ходят в Москва и че тогава ще трябва да опиша какво съм направил до сега. А до тогава, да напредна със симулацията. Е през нея седмица поработих няколко часа, подкарах симулацията с безуспешен резултат и дойде време да пиша.
Това което си спомням е, че на 28-ми ми се пригледа сериала ‘Герои’. Намерих си компресирани епизоди в Интернет и изгледах 3-4 по ред до 4ч сутринта. Нещо ми прищрака в главата, усетих се че съм се отклонил много от пътеката и си поисках разговор със сестрата през скайп настроението. После си легнах.
На другия ден ме събуди музика. Сравнително рано, на 7-мия час сън. Толкова бях сънен че реших че е 13:30 и реших да стана. После разбрах че е 12:30, а аз съм гледал часовника с българско време. 10 мин по-късно ми се включи Галина и попита за нещо важно ли искам да си говорим. Майтапа е как така станах и как така тя беше в скайп по него време. Като чу половината от нещата които вече описах, много ми се накара. Установих, че съм се отдал на мързела си в много крайна форма. Също така разбрах, че съм се отдал на прищявките си, а не на желанията си, и това е причината да не ме радват. След това ми разказа един примерен вариант за изкарване на деня.
Благодарих й много и станах. Първо си разчистих и подредих стаята, за да не ме разсейва околната среда. Хапнах, като компа не беше на масата, не си постлах вестник за покривка и от компа звучеше просто музика на случаен принцип. Защото другото което установихме със сестра ми е че се пренасищам с информация. А е най ми е трудно се пренастройвам. От тантра към немски или дипломна да речем. Та, след като хапнах седнах в 15ч и започнах да си пиша текста на дипломната работа. Всяко начало е трудно и до 19ч имах по-малко от страница и половина, обаче толкова въпроса си зададох и на толкова си отговорих че ... След час Стълб, ако се не лъжа, минах на фаза немски език. След 4 дни имах контролно и също бях на никъде с преговора на материала. Много работа на кратки почивки и в два часа през нощта реших че мога да си легна. И работата може да е зарибяваща ако и се отдадеш. Наистина не ми се спираше. А плана й за изкарване на деня го бях преизпълнил!
Сънувах страхотно жив сън и се събудих в 08:04. Тъкмо си мислех да си доспя, по навик, и се усетих че не ми се спи много, а и се сетих за книгата която четох преди месец и половина за качествения сън. Там се казва, че количеството не е важно. Викам си ще стана и ще си пусна радио да видим дали ще ми се появи някакво знамение. Пускам си българското Z-Rock през Интернет и хващам ‘Wind of Change’ по средата. Викам си, ето наистина е трябвало да стана. Тогава се сетих само че Scorpions са ми любима група, и това е много важна за мене песен. 5 дни по-късно се усетих и за посланието което носи песента: Вятърът на Промяната, новото начало. Та нали аз тъкмо започвам да променям навиците си. Много е настръхващо като се замислиш. Разкърших, закусих, писах по дипломната, почивах, май спах 40 минути, както е плана от книгата, пак учих, не помня добре, не е и важно. Важното е че вечерта направих стълб преди да почна пак да уча по немски. И пак до един-два часа. И като се зареди така, та цяла неделя, както е казал поета. В събота си намерих генерална грешка в дипломната работа и бях много щастлив от факта. Написах в Скайп настроението си “{[( Намерих си грешка (party) )]}”. В резултат се случиха следните две неща:
- Иво ми каза че само инженер може да се радва на такова нещо;
- Поредното страхотно съвпадение със сестра ми, която позна че съм сбъркал един минус;
И така, сега работя по много, тренирам всеки ден за да компенсирам, дипломната ми е на стъпка от 100% успешна компютърна симулация, сигурно днес ще я имплементирам, и се чувствам почти добре.
Почти защото установих че многото работа иска много енергия а аз все още се храня по старата си система. Та сега наваксвам с месо и много мед, освен боба и спагетите.
Установих че в мига в който изисках от тялото си, то реагира положително. Значи, аз сам съм се вкарвал в летаргия.
Сега съм като машинка, събуждам се сам след около осем или по-малко часа сън, след като съм сънувал цветно, ама цветно. А днес даже два съня, привидно без директна връзка помежду си. Толкова ярки, живи, реални сънища не съм имал или от много време, или до сега изобщо.
Всеки ден правя Стълб и от време на време изкача някое прозрение в главата ми. Страхотно е.
Важно е да кажа още нещо. Не съжалявам за това което съм правил по-рано. Малко ме беше срам да го разкажа, но се уча да не ми пука. При мене важи закона за натрупването и критичната маса. Събирам информация, смилам я и в един момент се случва лавинообразния процес на промяна на състоянието. Всичко което ми се случи по-рано ми беше нужно за да вляза и да остана в новото състояние в което съм сега.
Жалко е че с много детайли обясних какво е било, а не отделих много място на новото и по-хубаво състояние, но както и да е. С една дума искам да кажа че книжката за качествения съм работи и скоро може да и направя резюме на български тука. Струва си повече от познатите ми да имат възможността, ако не друго, поне да сънуват така. Преди месец си бях пожелал да обръщам повече внимание на сънищата си, и ето че сега помня повече от всеки сън от когато и да било. Приятно ми е да се хваля, но мисля да спра. Дано не съм си спестил нещо важно, защото ми се иска след време да си припомня нещата които ми се случват сега, четейки настоящата статия.
П.С.
Последно забавно уточнение, разговора с Галина и дейното начало на промяната се случи в четвъртък, а аз съм роден на този ден от седмицата. Съвпадение? Не вярвам в тях от малък...
неделя, януари 18, 2009
Фантомът Боб
(Мали колко забавни глупости ми минаха през главата докато стигна до текстов редактор, да ги запиша!)
МНЗ предупреждава, да не се чете от гладни хора и бременни жени!
Може ли да се сготви български боб в Германия?
Мисля че не може, но експериментите ще продължат.
Липсата на боб вързал в селска градина (или на прозореца в панелния ни апартамент когато бях на 14 години), липсата на гюзум, чубрица, магданоз и други такива, както и липсата на българин умеещ да готви български боб, правят начинанието много предизвикателно.
По темата с подправките. Какъв майтап бях само докато си избера червен пипер от магазина за яйцата по панагюрски, хи-хи. Мисля че това не съм го писал тука.
Както винаги, отивам в магазина знаейки че ще търся нещо точно определено, но не проверявам в речник за названието на немски (сешоар, сладък червен пипер, боб, може и друго да има ама не се сещам). Намерих аз секцията с подправките. Paprika е най-близкото по цвят, което има там. Само че имаше няколко вида. Минаха 5 минути и три кръгчета от двете стани на стелажа докато се усетя че едни пакетчета са еднакви. После си харесах пипер в солница и ключовата дума süs (сладък). За да няма излъгани камилчета отидох при една продавачка и зададох въпроса "Това гори ли?" (brennen глагол използван и за това че копривата 'жули, пари, гори'). Успокоиха ме че това било паприка и само леко лютяло, имало еди-какво си дето лютяло мъжки. Та с червения пипер не сбърках. Яйцата по панагюрски впечатлиха който трябва и по метод на приготвяне, и на вкус.
За де не бъда голословен ще кажа че номера е да излееш счупени яйца във вряща вода със сол и олио. Хубаво е водата да не е кипяща а да се е успокоила, за да не се разкъсват яйцата от турболенциите. По този начин остават цели. После ги вадиш от водата, поръсваш с пипер, заливаш с кисело мляко 'Bulgaria' и пак поръсваш с червен пипер. Контраста почти горещи яйца и студено кисело мляко (ако се консумира овреме) на мен ми носи голяма наслада. Отделно като се разкъса жълтъка в млякото... (Добре че пиша след като съм ял. Ама пак ми се прияде, не съм си правил от 3 седмици...)
Сега да минем към одисеята с боба. Не, не съм одил да сея (думата сама изскочи даже, браво на вдъхновението)!
Пак не знам как е боб, ама понеже видях къде има леща в магазина реших че ще е на близо. Е да ама там били био-продуктите. Био-боб нямаше! ("Ама от къде ми идват тия!" братовчеда Балки. Егати асоциативната памет. На мен ми стана много смешно като го написах, затъ виц който сам си разказах и до сега не бях чувал!)
Скитах из магазина и слушах един образователен материал на тема правене на тантрична любов и как на една са и се е явил Буда, щото достатъчно вярва в него и е вдигнала достатъчно левел, и на последното възможно място намерих боб.
Три вида боб. Бял и ситен, лилав и много едър и кафяв и нормален. Белия и лилавия пишеше че стават за салата и за по още едно нещо всеки, като нещата бяха две различни. Не си носех фотоапарата, а и не ми се преписваше. Думите ми бяха много неизвестни. Кафявия имаше рецепта за сваряване на гърба. Чудих, гледах и накрая реших да приложа тактиката с продавач-консултантката. Разходих се през половината магазин, докато стигна витрините с месата и се озовах пред витрини със сирене, щото само там имаше продавачки. Естествено реших да попитам някоя по-зряла. Докато чаках за внимание разбрах от къде идвал лафа "Рокфор? А, онова дето ни усмърдя къщата!".
Егати сирената, егати миризмата, егати чудото. Много воля се искаше. То да е едно сирене добре, ама те като се омешат няколко миризми, да се чудиш къде да се денеш. Че идват с мултиплексирани във времето, тъкмо се приспособиш към едната и те лъхва на друга. Миризмата май най-много ми напомня на непроветрена мъжка съблекалня (щото в женска не съм влизал) след спорт. Така де, трябва да се редуват вкусни описания със деликатесни такива.
Та питах продавачката кой боб е най-готин за правене на супа (!), тя погледа, погледа препоръча ми белия, заля ме с думи и разбрах, че е добре да го накисна преди употреба. Е, тя ми показа че зърната, които са колкото две лещени зрънца едно до друго, ще се надуят до размера на нокъта на палеца ми, ама практиката показа друго. Но по ред.
Защо опрях до бобец. Ей, инженер Донев има култово изобретение по темата - "Бобо-редуктор". Преди няколко дена се прибирам и от първия етаж ме лъхна на бобец. Откачих! Прибрах се и писах спешен SMS (от който се роди и предната статия) до нашите, за елементарна рецепта като за мен. Аз исках да ми пратят снимка на лист с инструкции, но мама ми прати троен SMS с всичко необходимо. Та на другия ден се вдигнах до магазина за боб и лук. Като се прибрах измих боба, сложих го да се кисне и заминах на турски купон. До пет сутринта. Като станах днес попитах как да си направя запръжка с червен пипер (нали имам), че бистър боб само с лук, нещо не ми изглеждаше добре във въображението. Получих SMS инструкции, че и телефонен разговор понеже зададох уточняващи въпроси. С такава скорост ми се говореше че ми стана смешно и нищо не запомних май. Ама няма значение.
Отидох, в кухнята, излях водата дето се е киснал боба в продължение на 20 часа, от 21 вчера, до 17 днес, налях литър вода в тенджерата и пуснах котлона. Накълцах лук с ножа, който прогресивно става все по-тъп, при все че го заточвам малко във вилицата си. Лаф от пицария "Венеция", ако не греша "Ако тръгна да те коля с него ще умреш от гъдел!".
Като писах вилица та се сетих, аз така и си нямам лъжица. Че и единствения черпак в кухнята е такъв, та се правя че го няма. Осинових една голяма лъжица и готвих с нея.
Майтапа беше че след като се запени, взе да кипи извън тенджерата. На първия опит за кипене се стреснах и го дръпнах от котлона, ама на втория запазих присъствие на духа, оставих го да се накипи, и да остане толкова вода в тенджерата, колкото че да не кипи повече. Попивах с вестници. Вря към 40 минути, после прецених че зърната са меки и се заех със запръжката.
Там май нямаше особени изненади. Освен, че си пресипвах сос с лъжицата, ама в един момент запръжката беше токова гъста, та се събра всичката на лъжицата и мен ме достраша да бъркам с нея повече в тенджерката. Остъргах я колкото мога в ръба на тигана, добавих сос смело, със същата почти пълна със запръжка, лъжица и всичко се оправи. Излях резултата в тенджерата, добавих още малко сол, щото доливах почти литър вода, за да компенсирам изврялата такава, и спрях котлона.
Не се опитах да си сипвам в чинията с лъжицата с която ще ям, а използвах една доста по-голяма.
Надробих си пълнозърнест хляб за тостер, и опитах. Яде се доволно. При все семлото изпълнение, е много добре. Само като сдъвчиш зърната, вкуса е воден и безсолен. Или е трябвало да го накисна със сол, или да го варя повече, ще видим. Както със всичко друго което ям, като му сложа кетчуп, става чудесно. За просветените уточнявам, че не е Гевурц кетчуп, а от обикновения. Гевурца е свършил в магазина и сега чакам с нетърпение да заредят за да му се насладя.
В заключение мога да кажа, че след двата ми опита за приготвяне на миш-маш, приключили с резултат, който ме отказа за три месеца да се опитам да си сваря нещо повече от яйца, днешния опит е повече от окуражаващ. Снимки тук.
П.С.
Смях! Как се топли само една порция боб, при условие че нямаме железни чинии тука? 10 секунди за размисъл. Отмерва се колко ми събира чинията, после се сипва в тиган и се топли на котлона.
Няма такива импровизации!
МНЗ предупреждава, да не се чете от гладни хора и бременни жени!
Може ли да се сготви български боб в Германия?
Мисля че не може, но експериментите ще продължат.
Липсата на боб вързал в селска градина (или на прозореца в панелния ни апартамент когато бях на 14 години), липсата на гюзум, чубрица, магданоз и други такива, както и липсата на българин умеещ да готви български боб, правят начинанието много предизвикателно.
По темата с подправките. Какъв майтап бях само докато си избера червен пипер от магазина за яйцата по панагюрски, хи-хи. Мисля че това не съм го писал тука.
Както винаги, отивам в магазина знаейки че ще търся нещо точно определено, но не проверявам в речник за названието на немски (сешоар, сладък червен пипер, боб, може и друго да има ама не се сещам). Намерих аз секцията с подправките. Paprika е най-близкото по цвят, което има там. Само че имаше няколко вида. Минаха 5 минути и три кръгчета от двете стани на стелажа докато се усетя че едни пакетчета са еднакви. После си харесах пипер в солница и ключовата дума süs (сладък). За да няма излъгани камилчета отидох при една продавачка и зададох въпроса "Това гори ли?" (brennen глагол използван и за това че копривата 'жули, пари, гори'). Успокоиха ме че това било паприка и само леко лютяло, имало еди-какво си дето лютяло мъжки. Та с червения пипер не сбърках. Яйцата по панагюрски впечатлиха който трябва и по метод на приготвяне, и на вкус.
За де не бъда голословен ще кажа че номера е да излееш счупени яйца във вряща вода със сол и олио. Хубаво е водата да не е кипяща а да се е успокоила, за да не се разкъсват яйцата от турболенциите. По този начин остават цели. После ги вадиш от водата, поръсваш с пипер, заливаш с кисело мляко 'Bulgaria' и пак поръсваш с червен пипер. Контраста почти горещи яйца и студено кисело мляко (ако се консумира овреме) на мен ми носи голяма наслада. Отделно като се разкъса жълтъка в млякото... (Добре че пиша след като съм ял. Ама пак ми се прияде, не съм си правил от 3 седмици...)
Сега да минем към одисеята с боба. Не, не съм одил да сея (думата сама изскочи даже, браво на вдъхновението)!
Пак не знам как е боб, ама понеже видях къде има леща в магазина реших че ще е на близо. Е да ама там били био-продуктите. Био-боб нямаше! ("Ама от къде ми идват тия!" братовчеда Балки. Егати асоциативната памет. На мен ми стана много смешно като го написах, затъ виц който сам си разказах и до сега не бях чувал!)
Скитах из магазина и слушах един образователен материал на тема правене на тантрична любов и как на една са и се е явил Буда, щото достатъчно вярва в него и е вдигнала достатъчно левел, и на последното възможно място намерих боб.
Три вида боб. Бял и ситен, лилав и много едър и кафяв и нормален. Белия и лилавия пишеше че стават за салата и за по още едно нещо всеки, като нещата бяха две различни. Не си носех фотоапарата, а и не ми се преписваше. Думите ми бяха много неизвестни. Кафявия имаше рецепта за сваряване на гърба. Чудих, гледах и накрая реших да приложа тактиката с продавач-консултантката. Разходих се през половината магазин, докато стигна витрините с месата и се озовах пред витрини със сирене, щото само там имаше продавачки. Естествено реших да попитам някоя по-зряла. Докато чаках за внимание разбрах от къде идвал лафа "Рокфор? А, онова дето ни усмърдя къщата!".
Егати сирената, егати миризмата, егати чудото. Много воля се искаше. То да е едно сирене добре, ама те като се омешат няколко миризми, да се чудиш къде да се денеш. Че идват с мултиплексирани във времето, тъкмо се приспособиш към едната и те лъхва на друга. Миризмата май най-много ми напомня на непроветрена мъжка съблекалня (щото в женска не съм влизал) след спорт. Така де, трябва да се редуват вкусни описания със деликатесни такива.
Та питах продавачката кой боб е най-готин за правене на супа (!), тя погледа, погледа препоръча ми белия, заля ме с думи и разбрах, че е добре да го накисна преди употреба. Е, тя ми показа че зърната, които са колкото две лещени зрънца едно до друго, ще се надуят до размера на нокъта на палеца ми, ама практиката показа друго. Но по ред.
Защо опрях до бобец. Ей, инженер Донев има култово изобретение по темата - "Бобо-редуктор". Преди няколко дена се прибирам и от първия етаж ме лъхна на бобец. Откачих! Прибрах се и писах спешен SMS (от който се роди и предната статия) до нашите, за елементарна рецепта като за мен. Аз исках да ми пратят снимка на лист с инструкции, но мама ми прати троен SMS с всичко необходимо. Та на другия ден се вдигнах до магазина за боб и лук. Като се прибрах измих боба, сложих го да се кисне и заминах на турски купон. До пет сутринта. Като станах днес попитах как да си направя запръжка с червен пипер (нали имам), че бистър боб само с лук, нещо не ми изглеждаше добре във въображението. Получих SMS инструкции, че и телефонен разговор понеже зададох уточняващи въпроси. С такава скорост ми се говореше че ми стана смешно и нищо не запомних май. Ама няма значение.
Отидох, в кухнята, излях водата дето се е киснал боба в продължение на 20 часа, от 21 вчера, до 17 днес, налях литър вода в тенджерата и пуснах котлона. Накълцах лук с ножа, който прогресивно става все по-тъп, при все че го заточвам малко във вилицата си. Лаф от пицария "Венеция", ако не греша "Ако тръгна да те коля с него ще умреш от гъдел!".
Като писах вилица та се сетих, аз така и си нямам лъжица. Че и единствения черпак в кухнята е такъв, та се правя че го няма. Осинових една голяма лъжица и готвих с нея.
Майтапа беше че след като се запени, взе да кипи извън тенджерата. На първия опит за кипене се стреснах и го дръпнах от котлона, ама на втория запазих присъствие на духа, оставих го да се накипи, и да остане толкова вода в тенджерата, колкото че да не кипи повече. Попивах с вестници. Вря към 40 минути, после прецених че зърната са меки и се заех със запръжката.
Там май нямаше особени изненади. Освен, че си пресипвах сос с лъжицата, ама в един момент запръжката беше токова гъста, та се събра всичката на лъжицата и мен ме достраша да бъркам с нея повече в тенджерката. Остъргах я колкото мога в ръба на тигана, добавих сос смело, със същата почти пълна със запръжка, лъжица и всичко се оправи. Излях резултата в тенджерата, добавих още малко сол, щото доливах почти литър вода, за да компенсирам изврялата такава, и спрях котлона.
Не се опитах да си сипвам в чинията с лъжицата с която ще ям, а използвах една доста по-голяма.
Надробих си пълнозърнест хляб за тостер, и опитах. Яде се доволно. При все семлото изпълнение, е много добре. Само като сдъвчиш зърната, вкуса е воден и безсолен. Или е трябвало да го накисна със сол, или да го варя повече, ще видим. Както със всичко друго което ям, като му сложа кетчуп, става чудесно. За просветените уточнявам, че не е Гевурц кетчуп, а от обикновения. Гевурца е свършил в магазина и сега чакам с нетърпение да заредят за да му се насладя.
В заключение мога да кажа, че след двата ми опита за приготвяне на миш-маш, приключили с резултат, който ме отказа за три месеца да се опитам да си сваря нещо повече от яйца, днешния опит е повече от окуражаващ. Снимки тук.
П.С.
Смях! Как се топли само една порция боб, при условие че нямаме железни чинии тука? 10 секунди за размисъл. Отмерва се колко ми събира чинията, после се сипва в тиган и се топли на котлона.
Няма такива импровизации!
събота, януари 17, 2009
Начинаещ хакер
Интересно е да имаш бавен Интернет.
Случи се днес да не ми се зареди Javascript-а на сайта на МТел, когато пращах SMS. И го пратих все пак. 125 символа. Рекорд по дължина, едва ли не.
Пуснах Firebug и се оказа се textarea-та в която се пише SMS има вързани доста listener-и за клавиатурата, водещи до една и съща функция 'СметниОставащитеСимволиВСМСа()'. И функцията е разписана на същата страница. Не се сетих дали мога да променя съдържанието на Javascript функция в браузъра, при заредена страница, но направих друго. След като се убедих, че бутона за изпращане е обикновен submit бутон, а не DIV елемент с Javascript вързан на onclick() събитието, си изключих Javascript-а в браузъра и презаредих страницата. (Баси, къв съм описателен, тази статия като стане известна дивелъпър-ите от МТел ще имат готово решение за бъга си :-/ )
Брояча хич и не отчита символите вече, ха-ха. Естествено реших да тествам граничното условие и си изпратих SMS със дължина 207 символа. Получих обаче само 147 вероятно. Толкова пише на брояча, който не работи без разрешен Javascript и явно си имат и малка сървърска проверка (ето и второ решение, да се таковам в разбирача). Здраве да е.
Кирията е следната. Обикновено тъпия брояч започва от 100, и като сложа за изпращач 'alex' остават 96. Случвало ми се е да пише понякога и 116 да речем и съм се чудил защо така. И сега нямам обяснение, не ми и трябва. А и помня как преди години имахме 30 SMS-а на ден.
Та така.
Инструкции за употреба:
Firefox 3:
Tools -> Options -> Content -> Enable Javascipt checkbox (поле за отметка)
IE 7
Не намерих такава опция, ако има обадете ми се да я сложа тука. Ползвам IE само на работа за да гледам как не ни върви Web-приложението там и да се боря с това.
Както се казва в сайта на МТел, не злоупотребявайте с услугата. Просто я ползвайте на 100% докато може.
А да, ако забравите да си разрешите Javascript-а след това, няма да можете да гледате клипчетата в тубите, да речем. Редактора на блога ми също изглежда лудо, със забранен Javascript.
Приемете тази статия като закъснял новогодишен подарък от мен.
П.С.
Това го пиша след купона за рожден ден на една много симпатична полякиня, в 3:30 през нощта. Весел купон стана към края, снимки тука.
П.С.2
Интересно, днес в сайта пишеше 100 символа. И наистина пратиха само 100 символа, въпреки усилията ми. Дали е от неделята или нещо друго, не знам. Оглеждайте се за началната стойност и си бройте символите в някой сносен текстов редактор :)
Случи се днес да не ми се зареди Javascript-а на сайта на МТел, когато пращах SMS. И го пратих все пак. 125 символа. Рекорд по дължина, едва ли не.
Пуснах Firebug и се оказа се textarea-та в която се пише SMS има вързани доста listener-и за клавиатурата, водещи до една и съща функция 'СметниОставащитеСимволиВСМСа()'. И функцията е разписана на същата страница. Не се сетих дали мога да променя съдържанието на Javascript функция в браузъра, при заредена страница, но направих друго. След като се убедих, че бутона за изпращане е обикновен submit бутон, а не DIV елемент с Javascript вързан на onclick() събитието, си изключих Javascript-а в браузъра и презаредих страницата. (Баси, къв съм описателен, тази статия като стане известна дивелъпър-ите от МТел ще имат готово решение за бъга си :-/ )
Брояча хич и не отчита символите вече, ха-ха. Естествено реших да тествам граничното условие и си изпратих SMS със дължина 207 символа. Получих обаче само 147 вероятно. Толкова пише на брояча, който не работи без разрешен Javascript и явно си имат и малка сървърска проверка (ето и второ решение, да се таковам в разбирача). Здраве да е.
Кирията е следната. Обикновено тъпия брояч започва от 100, и като сложа за изпращач 'alex' остават 96. Случвало ми се е да пише понякога и 116 да речем и съм се чудил защо така. И сега нямам обяснение, не ми и трябва. А и помня как преди години имахме 30 SMS-а на ден.
Та така.
Инструкции за употреба:
Firefox 3:
Tools -> Options -> Content -> Enable Javascipt checkbox (поле за отметка)
IE 7
Не намерих такава опция, ако има обадете ми се да я сложа тука. Ползвам IE само на работа за да гледам как не ни върви Web-приложението там и да се боря с това.
Както се казва в сайта на МТел, не злоупотребявайте с услугата. Просто я ползвайте на 100% докато може.
А да, ако забравите да си разрешите Javascript-а след това, няма да можете да гледате клипчетата в тубите, да речем. Редактора на блога ми също изглежда лудо, със забранен Javascript.
Приемете тази статия като закъснял новогодишен подарък от мен.
П.С.
Това го пиша след купона за рожден ден на една много симпатична полякиня, в 3:30 през нощта. Весел купон стана към края, снимки тука.
П.С.2
Интересно, днес в сайта пишеше 100 символа. И наистина пратиха само 100 символа, въпреки усилията ми. Дали е от неделята или нещо друго, не знам. Оглеждайте се за началната стойност и си бройте символите в някой сносен текстов редактор :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)