Преди три месеца се смях на немската идея че неделята е “ден за почивка от работа и душевно възвишение”. Днес не ми е смешно. След 9 дни интензивна работа, наистина почивката идва дюшеш. В този период се случиха толкова интересно, важни и полезни неща за мен че трябва да почна от начало.
Преди време, в началото на януари, сестра ми ми каза да се вслушвам в желанията си и да ги удовлетворявам, ако си спомням правилно и ако го интерпретирам правилно. А, и да си смъкна самоконтрола.
Чудесно, само че това което направих не беше това което се е очаквало. Занимавах се с много неща които си мислех че ще са ми интересни, например Lego Technic сериите, със зъбните колела и двигателите. Слушах образователни продкастове на тема тантра. Не помня още какво. Е да, 8 статии в блога. Знам че в периода 6-16 януари не съм се занимавал с дипломната си, понеже трябваше да подкарам някаква симулация под MatLab, която не ми се отдаде от раз и реших че не ми е интересно. По едно време Андреас ме извика, каза ми че след седмица ще ходят в Москва и че тогава ще трябва да опиша какво съм направил до сега. А до тогава, да напредна със симулацията. Е през нея седмица поработих няколко часа, подкарах симулацията с безуспешен резултат и дойде време да пиша.
Това което си спомням е, че на 28-ми ми се пригледа сериала ‘Герои’. Намерих си компресирани епизоди в Интернет и изгледах 3-4 по ред до 4ч сутринта. Нещо ми прищрака в главата, усетих се че съм се отклонил много от пътеката и си поисках разговор със сестрата през скайп настроението. После си легнах.
На другия ден ме събуди музика. Сравнително рано, на 7-мия час сън. Толкова бях сънен че реших че е 13:30 и реших да стана. После разбрах че е 12:30, а аз съм гледал часовника с българско време. 10 мин по-късно ми се включи Галина и попита за нещо важно ли искам да си говорим. Майтапа е как така станах и как така тя беше в скайп по него време. Като чу половината от нещата които вече описах, много ми се накара. Установих, че съм се отдал на мързела си в много крайна форма. Също така разбрах, че съм се отдал на прищявките си, а не на желанията си, и това е причината да не ме радват. След това ми разказа един примерен вариант за изкарване на деня.
Благодарих й много и станах. Първо си разчистих и подредих стаята, за да не ме разсейва околната среда. Хапнах, като компа не беше на масата, не си постлах вестник за покривка и от компа звучеше просто музика на случаен принцип. Защото другото което установихме със сестра ми е че се пренасищам с информация. А е най ми е трудно се пренастройвам. От тантра към немски или дипломна да речем. Та, след като хапнах седнах в 15ч и започнах да си пиша текста на дипломната работа. Всяко начало е трудно и до 19ч имах по-малко от страница и половина, обаче толкова въпроса си зададох и на толкова си отговорих че ... След час Стълб, ако се не лъжа, минах на фаза немски език. След 4 дни имах контролно и също бях на никъде с преговора на материала. Много работа на кратки почивки и в два часа през нощта реших че мога да си легна. И работата може да е зарибяваща ако и се отдадеш. Наистина не ми се спираше. А плана й за изкарване на деня го бях преизпълнил!
Сънувах страхотно жив сън и се събудих в 08:04. Тъкмо си мислех да си доспя, по навик, и се усетих че не ми се спи много, а и се сетих за книгата която четох преди месец и половина за качествения сън. Там се казва, че количеството не е важно. Викам си ще стана и ще си пусна радио да видим дали ще ми се появи някакво знамение. Пускам си българското Z-Rock през Интернет и хващам ‘Wind of Change’ по средата. Викам си, ето наистина е трябвало да стана. Тогава се сетих само че Scorpions са ми любима група, и това е много важна за мене песен. 5 дни по-късно се усетих и за посланието което носи песента: Вятърът на Промяната, новото начало. Та нали аз тъкмо започвам да променям навиците си. Много е настръхващо като се замислиш. Разкърших, закусих, писах по дипломната, почивах, май спах 40 минути, както е плана от книгата, пак учих, не помня добре, не е и важно. Важното е че вечерта направих стълб преди да почна пак да уча по немски. И пак до един-два часа. И като се зареди така, та цяла неделя, както е казал поета. В събота си намерих генерална грешка в дипломната работа и бях много щастлив от факта. Написах в Скайп настроението си “{[( Намерих си грешка (party) )]}”. В резултат се случиха следните две неща:
- Иво ми каза че само инженер може да се радва на такова нещо;
- Поредното страхотно съвпадение със сестра ми, която позна че съм сбъркал един минус;
И така, сега работя по много, тренирам всеки ден за да компенсирам, дипломната ми е на стъпка от 100% успешна компютърна симулация, сигурно днес ще я имплементирам, и се чувствам почти добре.
Почти защото установих че многото работа иска много енергия а аз все още се храня по старата си система. Та сега наваксвам с месо и много мед, освен боба и спагетите.
Установих че в мига в който изисках от тялото си, то реагира положително. Значи, аз сам съм се вкарвал в летаргия.
Сега съм като машинка, събуждам се сам след около осем или по-малко часа сън, след като съм сънувал цветно, ама цветно. А днес даже два съня, привидно без директна връзка помежду си. Толкова ярки, живи, реални сънища не съм имал или от много време, или до сега изобщо.
Всеки ден правя Стълб и от време на време изкача някое прозрение в главата ми. Страхотно е.
Важно е да кажа още нещо. Не съжалявам за това което съм правил по-рано. Малко ме беше срам да го разкажа, но се уча да не ми пука. При мене важи закона за натрупването и критичната маса. Събирам информация, смилам я и в един момент се случва лавинообразния процес на промяна на състоянието. Всичко което ми се случи по-рано ми беше нужно за да вляза и да остана в новото състояние в което съм сега.
Жалко е че с много детайли обясних какво е било, а не отделих много място на новото и по-хубаво състояние, но както и да е. С една дума искам да кажа че книжката за качествения съм работи и скоро може да и направя резюме на български тука. Струва си повече от познатите ми да имат възможността, ако не друго, поне да сънуват така. Преди месец си бях пожелал да обръщам повече внимание на сънищата си, и ето че сега помня повече от всеки сън от когато и да било. Приятно ми е да се хваля, но мисля да спра. Дано не съм си спестил нещо важно, защото ми се иска след време да си припомня нещата които ми се случват сега, четейки настоящата статия.
П.С.
Последно забавно уточнение, разговора с Галина и дейното начало на промяната се случи в четвъртък, а аз съм роден на този ден от седмицата. Съвпадение? Не вярвам в тях от малък...
