(Мали колко забавни глупости ми минаха през главата докато стигна до текстов редактор, да ги запиша!)
МНЗ предупреждава, да не се чете от гладни хора и бременни жени!
Може ли да се сготви български боб в Германия?
Мисля че не може, но експериментите ще продължат.
Липсата на боб вързал в селска градина (или на прозореца в панелния ни апартамент когато бях на 14 години), липсата на гюзум, чубрица, магданоз и други такива, както и липсата на българин умеещ да готви български боб, правят начинанието много предизвикателно.
По темата с подправките. Какъв майтап бях само докато си избера червен пипер от магазина за яйцата по панагюрски, хи-хи. Мисля че това не съм го писал тука.
Както винаги, отивам в магазина знаейки че ще търся нещо точно определено, но не проверявам в речник за названието на немски (сешоар, сладък червен пипер, боб, може и друго да има ама не се сещам). Намерих аз секцията с подправките. Paprika е най-близкото по цвят, което има там. Само че имаше няколко вида. Минаха 5 минути и три кръгчета от двете стани на стелажа докато се усетя че едни пакетчета са еднакви. После си харесах пипер в солница и ключовата дума süs (сладък). За да няма излъгани камилчета отидох при една продавачка и зададох въпроса "Това гори ли?" (brennen глагол използван и за това че копривата 'жули, пари, гори'). Успокоиха ме че това било паприка и само леко лютяло, имало еди-какво си дето лютяло мъжки. Та с червения пипер не сбърках. Яйцата по панагюрски впечатлиха който трябва и по метод на приготвяне, и на вкус.
За де не бъда голословен ще кажа че номера е да излееш счупени яйца във вряща вода със сол и олио. Хубаво е водата да не е кипяща а да се е успокоила, за да не се разкъсват яйцата от турболенциите. По този начин остават цели. После ги вадиш от водата, поръсваш с пипер, заливаш с кисело мляко 'Bulgaria' и пак поръсваш с червен пипер. Контраста почти горещи яйца и студено кисело мляко (ако се консумира овреме) на мен ми носи голяма наслада. Отделно като се разкъса жълтъка в млякото... (Добре че пиша след като съм ял. Ама пак ми се прияде, не съм си правил от 3 седмици...)
Сега да минем към одисеята с боба. Не, не съм одил да сея (думата сама изскочи даже, браво на вдъхновението)!
Пак не знам как е боб, ама понеже видях къде има леща в магазина реших че ще е на близо. Е да ама там били био-продуктите. Био-боб нямаше! ("Ама от къде ми идват тия!" братовчеда Балки. Егати асоциативната памет. На мен ми стана много смешно като го написах, затъ виц който сам си разказах и до сега не бях чувал!)
Скитах из магазина и слушах един образователен материал на тема правене на тантрична любов и как на една са и се е явил Буда, щото достатъчно вярва в него и е вдигнала достатъчно левел, и на последното възможно място намерих боб.
Три вида боб. Бял и ситен, лилав и много едър и кафяв и нормален. Белия и лилавия пишеше че стават за салата и за по още едно нещо всеки, като нещата бяха две различни. Не си носех фотоапарата, а и не ми се преписваше. Думите ми бяха много неизвестни. Кафявия имаше рецепта за сваряване на гърба. Чудих, гледах и накрая реших да приложа тактиката с продавач-консултантката. Разходих се през половината магазин, докато стигна витрините с месата и се озовах пред витрини със сирене, щото само там имаше продавачки. Естествено реших да попитам някоя по-зряла. Докато чаках за внимание разбрах от къде идвал лафа "Рокфор? А, онова дето ни усмърдя къщата!".
Егати сирената, егати миризмата, егати чудото. Много воля се искаше. То да е едно сирене добре, ама те като се омешат няколко миризми, да се чудиш къде да се денеш. Че идват с мултиплексирани във времето, тъкмо се приспособиш към едната и те лъхва на друга. Миризмата май най-много ми напомня на непроветрена мъжка съблекалня (щото в женска не съм влизал) след спорт. Така де, трябва да се редуват вкусни описания със деликатесни такива.
Та питах продавачката кой боб е най-готин за правене на супа (!), тя погледа, погледа препоръча ми белия, заля ме с думи и разбрах, че е добре да го накисна преди употреба. Е, тя ми показа че зърната, които са колкото две лещени зрънца едно до друго, ще се надуят до размера на нокъта на палеца ми, ама практиката показа друго. Но по ред.
Защо опрях до бобец. Ей, инженер Донев има култово изобретение по темата - "Бобо-редуктор". Преди няколко дена се прибирам и от първия етаж ме лъхна на бобец. Откачих! Прибрах се и писах спешен SMS (от който се роди и предната статия) до нашите, за елементарна рецепта като за мен. Аз исках да ми пратят снимка на лист с инструкции, но мама ми прати троен SMS с всичко необходимо. Та на другия ден се вдигнах до магазина за боб и лук. Като се прибрах измих боба, сложих го да се кисне и заминах на турски купон. До пет сутринта. Като станах днес попитах как да си направя запръжка с червен пипер (нали имам), че бистър боб само с лук, нещо не ми изглеждаше добре във въображението. Получих SMS инструкции, че и телефонен разговор понеже зададох уточняващи въпроси. С такава скорост ми се говореше че ми стана смешно и нищо не запомних май. Ама няма значение.
Отидох, в кухнята, излях водата дето се е киснал боба в продължение на 20 часа, от 21 вчера, до 17 днес, налях литър вода в тенджерата и пуснах котлона. Накълцах лук с ножа, който прогресивно става все по-тъп, при все че го заточвам малко във вилицата си. Лаф от пицария "Венеция", ако не греша "Ако тръгна да те коля с него ще умреш от гъдел!".
Като писах вилица та се сетих, аз така и си нямам лъжица. Че и единствения черпак в кухнята е такъв, та се правя че го няма. Осинових една голяма лъжица и готвих с нея.
Майтапа беше че след като се запени, взе да кипи извън тенджерата. На първия опит за кипене се стреснах и го дръпнах от котлона, ама на втория запазих присъствие на духа, оставих го да се накипи, и да остане толкова вода в тенджерата, колкото че да не кипи повече. Попивах с вестници. Вря към 40 минути, после прецених че зърната са меки и се заех със запръжката.
Там май нямаше особени изненади. Освен, че си пресипвах сос с лъжицата, ама в един момент запръжката беше токова гъста, та се събра всичката на лъжицата и мен ме достраша да бъркам с нея повече в тенджерката. Остъргах я колкото мога в ръба на тигана, добавих сос смело, със същата почти пълна със запръжка, лъжица и всичко се оправи. Излях резултата в тенджерата, добавих още малко сол, щото доливах почти литър вода, за да компенсирам изврялата такава, и спрях котлона.
Не се опитах да си сипвам в чинията с лъжицата с която ще ям, а използвах една доста по-голяма.
Надробих си пълнозърнест хляб за тостер, и опитах. Яде се доволно. При все семлото изпълнение, е много добре. Само като сдъвчиш зърната, вкуса е воден и безсолен. Или е трябвало да го накисна със сол, или да го варя повече, ще видим. Както със всичко друго което ям, като му сложа кетчуп, става чудесно. За просветените уточнявам, че не е Гевурц кетчуп, а от обикновения. Гевурца е свършил в магазина и сега чакам с нетърпение да заредят за да му се насладя.
В заключение мога да кажа, че след двата ми опита за приготвяне на миш-маш, приключили с резултат, който ме отказа за три месеца да се опитам да си сваря нещо повече от яйца, днешния опит е повече от окуражаващ. Снимки тук.
П.С.
Смях! Как се топли само една порция боб, при условие че нямаме железни чинии тука? 10 секунди за размисъл. Отмерва се колко ми събира чинията, после се сипва в тиган и се топли на котлона.
Няма такива импровизации!
неделя, януари 18, 2009
събота, януари 17, 2009
Начинаещ хакер
Интересно е да имаш бавен Интернет.
Случи се днес да не ми се зареди Javascript-а на сайта на МТел, когато пращах SMS. И го пратих все пак. 125 символа. Рекорд по дължина, едва ли не.
Пуснах Firebug и се оказа се textarea-та в която се пише SMS има вързани доста listener-и за клавиатурата, водещи до една и съща функция 'СметниОставащитеСимволиВСМСа()'. И функцията е разписана на същата страница. Не се сетих дали мога да променя съдържанието на Javascript функция в браузъра, при заредена страница, но направих друго. След като се убедих, че бутона за изпращане е обикновен submit бутон, а не DIV елемент с Javascript вързан на onclick() събитието, си изключих Javascript-а в браузъра и презаредих страницата. (Баси, къв съм описателен, тази статия като стане известна дивелъпър-ите от МТел ще имат готово решение за бъга си :-/ )
Брояча хич и не отчита символите вече, ха-ха. Естествено реших да тествам граничното условие и си изпратих SMS със дължина 207 символа. Получих обаче само 147 вероятно. Толкова пише на брояча, който не работи без разрешен Javascript и явно си имат и малка сървърска проверка (ето и второ решение, да се таковам в разбирача). Здраве да е.
Кирията е следната. Обикновено тъпия брояч започва от 100, и като сложа за изпращач 'alex' остават 96. Случвало ми се е да пише понякога и 116 да речем и съм се чудил защо така. И сега нямам обяснение, не ми и трябва. А и помня как преди години имахме 30 SMS-а на ден.
Та така.
Инструкции за употреба:
Firefox 3:
Tools -> Options -> Content -> Enable Javascipt checkbox (поле за отметка)
IE 7
Не намерих такава опция, ако има обадете ми се да я сложа тука. Ползвам IE само на работа за да гледам как не ни върви Web-приложението там и да се боря с това.
Както се казва в сайта на МТел, не злоупотребявайте с услугата. Просто я ползвайте на 100% докато може.
А да, ако забравите да си разрешите Javascript-а след това, няма да можете да гледате клипчетата в тубите, да речем. Редактора на блога ми също изглежда лудо, със забранен Javascript.
Приемете тази статия като закъснял новогодишен подарък от мен.
П.С.
Това го пиша след купона за рожден ден на една много симпатична полякиня, в 3:30 през нощта. Весел купон стана към края, снимки тука.
П.С.2
Интересно, днес в сайта пишеше 100 символа. И наистина пратиха само 100 символа, въпреки усилията ми. Дали е от неделята или нещо друго, не знам. Оглеждайте се за началната стойност и си бройте символите в някой сносен текстов редактор :)
Случи се днес да не ми се зареди Javascript-а на сайта на МТел, когато пращах SMS. И го пратих все пак. 125 символа. Рекорд по дължина, едва ли не.
Пуснах Firebug и се оказа се textarea-та в която се пише SMS има вързани доста listener-и за клавиатурата, водещи до една и съща функция 'СметниОставащитеСимволиВСМСа()'. И функцията е разписана на същата страница. Не се сетих дали мога да променя съдържанието на Javascript функция в браузъра, при заредена страница, но направих друго. След като се убедих, че бутона за изпращане е обикновен submit бутон, а не DIV елемент с Javascript вързан на onclick() събитието, си изключих Javascript-а в браузъра и презаредих страницата. (Баси, къв съм описателен, тази статия като стане известна дивелъпър-ите от МТел ще имат готово решение за бъга си :-/ )
Брояча хич и не отчита символите вече, ха-ха. Естествено реших да тествам граничното условие и си изпратих SMS със дължина 207 символа. Получих обаче само 147 вероятно. Толкова пише на брояча, който не работи без разрешен Javascript и явно си имат и малка сървърска проверка (ето и второ решение, да се таковам в разбирача). Здраве да е.
Кирията е следната. Обикновено тъпия брояч започва от 100, и като сложа за изпращач 'alex' остават 96. Случвало ми се е да пише понякога и 116 да речем и съм се чудил защо така. И сега нямам обяснение, не ми и трябва. А и помня как преди години имахме 30 SMS-а на ден.
Та така.
Инструкции за употреба:
Firefox 3:
Tools -> Options -> Content -> Enable Javascipt checkbox (поле за отметка)
IE 7
Не намерих такава опция, ако има обадете ми се да я сложа тука. Ползвам IE само на работа за да гледам как не ни върви Web-приложението там и да се боря с това.
Както се казва в сайта на МТел, не злоупотребявайте с услугата. Просто я ползвайте на 100% докато може.
А да, ако забравите да си разрешите Javascript-а след това, няма да можете да гледате клипчетата в тубите, да речем. Редактора на блога ми също изглежда лудо, със забранен Javascript.
Приемете тази статия като закъснял новогодишен подарък от мен.
П.С.
Това го пиша след купона за рожден ден на една много симпатична полякиня, в 3:30 през нощта. Весел купон стана към края, снимки тука.
П.С.2
Интересно, днес в сайта пишеше 100 символа. И наистина пратиха само 100 символа, въпреки усилията ми. Дали е от неделята или нещо друго, не знам. Оглеждайте се за началната стойност и си бройте символите в някой сносен текстов редактор :)
четвъртък, януари 15, 2009
Намират ме, следователно съществувам
Подценил съм Гугъла, вече съществувам и за него. Което значи че кибер-присъствието ми вече е реално. Спомням си как през ноември пуснах търсене със тогавашното заглавие на блога си и не се намерих.
Днес обаче положението е различно, излизам на 4то място при търсене на "немски местоимения", което ден след публикуването е направо перфектно. Днес си поиграх да сложа линкове към блога си в стария ми сайт, след като в една книга за матлаб прочетох как се пресмятал Page Rank в Гугъл.
Стигнах до книги по матлаб понеже ме извикаха в университета след 8 дни без да се вясвам там. И ми казаха че работата ми е важна, понеже Андреас е обещал да направи презентация по темата по която работя. С резултати. Така че съм малко по-надъхан, и малко по-отговорен за това което имам да правя.
Да се върна на Гугъл. Излизам доста напред при комбинация на думите 'студент', 'росток' или 'рощок' и 'еразмус'. Имам малко проблеми с намирането си при комбинацията 'еразъм студент', но мисля че след публикуването на тази статия това ще се оправи.
Мислех това да е послеслов на предната статия но се отказах. Само заради заглавието мисля да го оставя отделен, макар и кратък и безинтересен, пост.
И за да го направя малко по-интересен ще спомена как си направих завеси на 22-ри декември. Направих снимки тогава, ама нарочно не ги качих в нета, за да изненадам човека, заради когото ги направих. И изненадата се получи много успешно.
Понеже знам че има поне двама души които четат статиите ми, но не могат да гледат снимките ще опиша как се зароди идеята.
След като се нанесох в новата стая се усетих, че пак няма завеси и че тя гледа към хаус 3. И че 4-тия и петия етаж на хаус 3 могат да гледат у нас.
Първо ми минаха през ума конвенционалните методи за създаване на завеси, да речем обесване на чаршаф на щипките на релсите. Имам си релси за пердета и много щипчици на тях. Обаче стигнах до извода че у нас ще става като в лудница, с четири бели стени. Трите стени са чудесно боядисани, макар едната да се закрита от шкаф и гардероб. И ако закрия прозорците с нещо бяло...
Не знам дали съм измислил друг вариант, но почти моментално се зароди този който осъществих месец и половина по-късно. Ще ползвам подръчни материали. С какво разполагам?
С безплатни вестници. Оставят ги на камари във входа.
Обаче! Няма да ползвам нормални вестници, ще стане сиво и скучно. Ще ползвам гланцираните шарени рекламни брошури. Представете си списанията на метро или вестниците на технополис (безплатна реклама). После седмица подбирах листи които са големи, шарени и не са слепени.
Продължих да размишлявам в леглото. Както винаги при мене такива мощни и завършени идеи се раждат в леглото, като си легна да спя. Само че преди да отнеса започвам да развивам сценарии и отиват от 10 минути до 2 часа.
Сега, ще трябва да мога да ги прибирам през деня. Не е работа да ги свалям и закачам всеки ден, за какво съм учил 5 години в МЕИ. Ще си направя пръчки от вестници и ще избутвам отделните групи от листи с тях. ("Пръчка от вестник която ще стане въже от вестник" била любима реплика на Галина. Спомена ми я като видя завесите.) Обаче щом ще дърпам, значи листите могат да се скъсат. Трябва да ги подсиля някак. Как? С прегъване. Японците правят чудеса чрез прегъване на хартия, наречени Оригами. Аз само знам че има бяха показали велосипед с хартиена рамка и нормални гуми на, който се возеше човек. На мен такива магии не ми трябваха. Потока на мисълта ме доведе до извода че ми трябват два припокриващи се подгъва в различни посоки, за да се балансира натоварването от двете страни на листа. Не мога да го обясня добре на кратко, а и не искам. За щастие се вижда добре на тази снимка, така че ще се позова на нея.
После се усетих, че след като ще ми трябват четири завеси които да покрият прозорците, ще трябва да прегъна вестниците, за да могат да се събират и разтягат като хармоника.
Шлифовал идеята от край до край, събрах безплатни брошури, различни естествено, купих си лепило и ножица и зачаках вдъхновение.
От рождения си ден запазих опаковъчната хартия, че даже я провесих на щипчиците за да си проверя идеята.
На 22-ри както казах имаше купон у съседа Антон и по едно време се усетих че ми стана тъпо. Отидох си в стаята разчистих масата извадих всичко необходимо, отворих вратата за да чувам музиката и да ме виждат, и се метнах. Оказа се че не съм събрал чак толкова много брошури, ама стана работата. Както се вижда от снимките всяка завеса е направена от два еднакви листа обърнати обаче с различните си страни и текст гледащ в различни посоки. Всичко това с идеята да не е скучно или еднообразно. Опаковъчната хартия свърши чудесна работа, само малко си поиграх с напасването на десена със жабите, понеже я бях срязал на половина по-рано.
Направих аз три завеси и вестниците взеха да свършват. Харесах си още два листа, направих подгъв за закачане, прегънах ги, залепих ги и след като ги окачих откачих. Оказа се че са с 10см по-къси от всички други завеси, които естествено специално си играх да подравнявам по първата. Погледах, погледах и стигнах до извода че у мен има наченки на Монк и ще не мога да ги оставя така.
И за да е съвсем разнообразно залепих съвсем друг вестник, който обаче пасва цветово на останалите.
Да се боря с Пикаса за два линка си загубих мисълта. Както и да е. По рано същия ден си направих цял стол от два счупени, но доколкото помня това го разказвах.
Та така. Взех акъла на руснаците с оригинални идеи, понеже ме питаха от къде съм го видял.
Нема нужда, брат. Само фантазия се иска.
Сега се чудя дали това да го отделя в нова статия, ама няма.
П.С.
Снощи си играх да форматирам Word-овския файл, в който си пазя всички публикации. Вече си има съдържание със хиперлинкове към всяка статия и е станал 60 страници. Стигнах до извода, че май блога ми е станал дипломна работа. Понеже и тя трябва да е 60-80 странници и да пиша редовно в нея. Здраве да е. Ще се справя.
Днес обаче положението е различно, излизам на 4то място при търсене на "немски местоимения", което ден след публикуването е направо перфектно. Днес си поиграх да сложа линкове към блога си в стария ми сайт, след като в една книга за матлаб прочетох как се пресмятал Page Rank в Гугъл.
Стигнах до книги по матлаб понеже ме извикаха в университета след 8 дни без да се вясвам там. И ми казаха че работата ми е важна, понеже Андреас е обещал да направи презентация по темата по която работя. С резултати. Така че съм малко по-надъхан, и малко по-отговорен за това което имам да правя.
Да се върна на Гугъл. Излизам доста напред при комбинация на думите 'студент', 'росток' или 'рощок' и 'еразмус'. Имам малко проблеми с намирането си при комбинацията 'еразъм студент', но мисля че след публикуването на тази статия това ще се оправи.
Мислех това да е послеслов на предната статия но се отказах. Само заради заглавието мисля да го оставя отделен, макар и кратък и безинтересен, пост.
И за да го направя малко по-интересен ще спомена как си направих завеси на 22-ри декември. Направих снимки тогава, ама нарочно не ги качих в нета, за да изненадам човека, заради когото ги направих. И изненадата се получи много успешно.
Понеже знам че има поне двама души които четат статиите ми, но не могат да гледат снимките ще опиша как се зароди идеята.
След като се нанесох в новата стая се усетих, че пак няма завеси и че тя гледа към хаус 3. И че 4-тия и петия етаж на хаус 3 могат да гледат у нас.
Първо ми минаха през ума конвенционалните методи за създаване на завеси, да речем обесване на чаршаф на щипките на релсите. Имам си релси за пердета и много щипчици на тях. Обаче стигнах до извода че у нас ще става като в лудница, с четири бели стени. Трите стени са чудесно боядисани, макар едната да се закрита от шкаф и гардероб. И ако закрия прозорците с нещо бяло...
Не знам дали съм измислил друг вариант, но почти моментално се зароди този който осъществих месец и половина по-късно. Ще ползвам подръчни материали. С какво разполагам?
С безплатни вестници. Оставят ги на камари във входа.
Обаче! Няма да ползвам нормални вестници, ще стане сиво и скучно. Ще ползвам гланцираните шарени рекламни брошури. Представете си списанията на метро или вестниците на технополис (безплатна реклама). После седмица подбирах листи които са големи, шарени и не са слепени.
Продължих да размишлявам в леглото. Както винаги при мене такива мощни и завършени идеи се раждат в леглото, като си легна да спя. Само че преди да отнеса започвам да развивам сценарии и отиват от 10 минути до 2 часа.
Сега, ще трябва да мога да ги прибирам през деня. Не е работа да ги свалям и закачам всеки ден, за какво съм учил 5 години в МЕИ. Ще си направя пръчки от вестници и ще избутвам отделните групи от листи с тях. ("Пръчка от вестник която ще стане въже от вестник" била любима реплика на Галина. Спомена ми я като видя завесите.) Обаче щом ще дърпам, значи листите могат да се скъсат. Трябва да ги подсиля някак. Как? С прегъване. Японците правят чудеса чрез прегъване на хартия, наречени Оригами. Аз само знам че има бяха показали велосипед с хартиена рамка и нормални гуми на, който се возеше човек. На мен такива магии не ми трябваха. Потока на мисълта ме доведе до извода че ми трябват два припокриващи се подгъва в различни посоки, за да се балансира натоварването от двете страни на листа. Не мога да го обясня добре на кратко, а и не искам. За щастие се вижда добре на тази снимка, така че ще се позова на нея.
После се усетих, че след като ще ми трябват четири завеси които да покрият прозорците, ще трябва да прегъна вестниците, за да могат да се събират и разтягат като хармоника.
Шлифовал идеята от край до край, събрах безплатни брошури, различни естествено, купих си лепило и ножица и зачаках вдъхновение.
От рождения си ден запазих опаковъчната хартия, че даже я провесих на щипчиците за да си проверя идеята.
На 22-ри както казах имаше купон у съседа Антон и по едно време се усетих че ми стана тъпо. Отидох си в стаята разчистих масата извадих всичко необходимо, отворих вратата за да чувам музиката и да ме виждат, и се метнах. Оказа се че не съм събрал чак толкова много брошури, ама стана работата. Както се вижда от снимките всяка завеса е направена от два еднакви листа обърнати обаче с различните си страни и текст гледащ в различни посоки. Всичко това с идеята да не е скучно или еднообразно. Опаковъчната хартия свърши чудесна работа, само малко си поиграх с напасването на десена със жабите, понеже я бях срязал на половина по-рано.
Направих аз три завеси и вестниците взеха да свършват. Харесах си още два листа, направих подгъв за закачане, прегънах ги, залепих ги и след като ги окачих откачих. Оказа се че са с 10см по-къси от всички други завеси, които естествено специално си играх да подравнявам по първата. Погледах, погледах и стигнах до извода че у мен има наченки на Монк и ще не мога да ги оставя така.
И за да е съвсем разнообразно залепих съвсем друг вестник, който обаче пасва цветово на останалите.
Да се боря с Пикаса за два линка си загубих мисълта. Както и да е. По рано същия ден си направих цял стол от два счупени, но доколкото помня това го разказвах.
Та така. Взех акъла на руснаците с оригинални идеи, понеже ме питаха от къде съм го видял.
Нема нужда, брат. Само фантазия се иска.
Сега се чудя дали това да го отделя в нова статия, ама няма.
П.С.
Снощи си играх да форматирам Word-овския файл, в който си пазя всички публикации. Вече си има съдържание със хиперлинкове към всяка статия и е станал 60 страници. Стигнах до извода, че май блога ми е станал дипломна работа. Понеже и тя трябва да е 60-80 странници и да пиша редовно в нея. Здраве да е. Ще се справя.
сряда, януари 14, 2009
Как се запомнят лични местоимения на немски
Искам да споделя малко знание със света, макар и към момента Гугъл да не ми намира блогчето.
То не е точно знание, а по скоро мнемонична асоциация с едни проклети думички на немски.
Първо, какво е мнемоника - запомняне.
Второ, пример за мнемонична асоциация - мастно разтворимите витамини били витамините A, D, E и K. Супер. Ама не съм ползвал справочници или друго в момента! Прочетох това за първи път в една статия първи курс. За втори път го прочетох преди 4 месеца преди да замина за Росток. А може и по-рано.
И ся, кво, прайш са на мноо умен ли?
Ми не. Факт е че витамините не ме касаят хич. Ама в статията се казваше че човек може да ги запомни ако ги подреди като думата KADE, демек къде. И се сетих за примера ей сега, като почнах да мисля за тази статия. Виж, не съм сигурен дали витамините са точно мастно разтворими ама съм сигурен, че са тези.
Сега на немски.
Die Vitaminen ...
Не, за друго става въпрос. Лични местоимения, и как да сте сигурни, че са правилните без да сънувате кошмари от зубрене и без в главата ги да се появяват таблици при всеки опит да се сетите как е 'нея' и как е 'на нея' (или по-кратко - 'ѝ', "ще ѝ дам" == "ще дам на нея").
Приема се че секцията с лични местоимения в Nominativ (ще рече, чрез въпроса 'кой, аджеба') вече сте я научили:
Номинатив ("Кой, аджеба"):
Не кой, а кого. Или какво, в резервния случай с предмет.
"Виждам мъжа."
Кого виждаш? Мъжа, де. Е, той се пада акузативен.
Доста по късно си направих асоциацията с английското 'accuse', което пък наистина на български дава 'вина'. А-а, винителен падеж.
И кого обвиняваш? Него. А какво виниш. Нея. Касата, в която се спънах.
Така. Почти стигнах до същественото. Първо да изясня и дателния падеж.
Кой дал? Не кой, а на кого. "Дадох му пари". Иди си ги търси.
Та 'му' (може и му-у), или 'на него' е нещото което попада под ударите на Dativ. (Благодаря на Галина, че ми изясни тази малка подробност една нощ около два часа. Не, не си говорим само за немска граматика по това време на деня, просто така се случи.)
Сега, пак се приема, че сте срещали таблици със спрежения на споменатите вече лични местоимения и може даже да сте ги сънували. Аз лично не можех да се оправя с ihn, ihm, ihr, и-бря и други такива слабо членоразделни звуци. Другото лесно се научава наизуст. Тук е момента да вметна въпроса защо на 5 езика които поназнайвам, 'мен' и 'ми' все почват с 'м'.
Акузатив ("Кого (или какво), да му се не види"):
'Той ме видя. Да бе, мене!'
'Ти видя ли го? За него ти говоря.'
И така нататък.
И сега мнемониката: от 'него' вземаш 'н'-то и го понаждаш на универсалната представка 'ih' и получаваш вярното 'ihn'. За упражнение: преведете 'Виждам го' на немски.
Поток на мисълта: "Кого съм видял? Я, 'кого' - значи акузатив! Него - аха, значи 'ihn'!" И внимавате дали имате мъжки или среден род, за да не е прекалено лесно. Понеже там остава 'es'. За там мнемонична асоциация още нямам.
Сега Датив ("Кой зел, на кого дал?")
"На кого? На него. Не става... Му? Я, минава. Вземам 'м'-то и го снаждам с 'ih'-то. 'ihm'. Суперско. Имам си и бонус, не внимавам дали е мъжки или среден род, за по-лесно! Готино."
За 'ihnen' се замислих ей сега и стигнах го извода че е специално, със две срички, щото е във множествено число!
И така. Лесно се запаметяват думи, трудно е да се ползват правилните на правилното място. Резюме:
Не се съмнявам, че статията се е получила интересна понеже знам какво е калпаво обяснение:
'Винителен падеж - падеж на прякото допълнение.
Дателен падеж - падеж на непрякото допълнение. [стига, бе!]
Родителен падеж - [не помня]'
И това е от 'Научи сам Немската Граматика в 21 лесни урока'.
Не помня колко над 10 лева дадох, ама знам че доста им се нервирах. Има един скромен процент то хора (към 98%) които не си спомнят синтаксис и морфология, нито пък си спомнят с кои въпроси се откриват преки и непреки допълнения.
Иска се малко талант, и аз го имам, да можеш да обясниш нещо разбираемо на някой, и то със забавни примери. Колко са ми бавни примерите не знам, ама за мен работят. Сега чакам левела, в който няма постоянно да си задавам въпросите 'кой', 'кого', 'на кого' и 'чии' (това е родителен падеж, Генитив така да се каже), докато превеждам или говоря. До тогава обаче: 'на кого' - 'му' -> 'ihm'. И така.
Звънец и голямо междучастие. До следващия път с още граматика представена като за мен.
П.С.
Сега докато препрочитах се сетих за култовото 'класа' или 'класът'.
Простото правило: "Ако можеш да го замениш с 'той' - значи трябва да е с пълен определителен член - 'класът'. Ако се замества успешно с 'него' - непълен член."
'Учителката погледна класа. Класът утихна.'
Надявам се все още да има такива класове които се съобразяват с учителите си.
Та тука има една игра с преки, непреки допълнения и подлози, ама не съм сигурен в материята и няма да детайлизирам.
П.С.2
Можете ли да си спомните ли кои са мастно разтворимите витамини? Надявам се ;-)
То не е точно знание, а по скоро мнемонична асоциация с едни проклети думички на немски.
Първо, какво е мнемоника - запомняне.
Второ, пример за мнемонична асоциация - мастно разтворимите витамини били витамините A, D, E и K. Супер. Ама не съм ползвал справочници или друго в момента! Прочетох това за първи път в една статия първи курс. За втори път го прочетох преди 4 месеца преди да замина за Росток. А може и по-рано.
И ся, кво, прайш са на мноо умен ли?
Ми не. Факт е че витамините не ме касаят хич. Ама в статията се казваше че човек може да ги запомни ако ги подреди като думата KADE, демек къде. И се сетих за примера ей сега, като почнах да мисля за тази статия. Виж, не съм сигурен дали витамините са точно мастно разтворими ама съм сигурен, че са тези.
Сега на немски.
Die Vitaminen ...
Не, за друго става въпрос. Лични местоимения, и как да сте сигурни, че са правилните без да сънувате кошмари от зубрене и без в главата ги да се появяват таблици при всеки опит да се сетите как е 'нея' и как е 'на нея' (или по-кратко - 'ѝ', "ще ѝ дам" == "ще дам на нея").
Приема се че секцията с лични местоимения в Nominativ (ще рече, чрез въпроса 'кой, аджеба') вече сте я научили:
Номинатив ("Кой, аджеба"):
- аз, де - ich
- ти, бе - du
- той - er
- тя - sie
- то - es
- Вий - Sie (това не се старая да го уча специално, обикновено е като другото 'sie')
- ний - wir
- вие, двамата - ihr
- те - sie
- Вий - Sie (това не се старая да го уча специално, обикновено е като другото 'sie')
Не кой, а кого. Или какво, в резервния случай с предмет.
"Виждам мъжа."
Кого виждаш? Мъжа, де. Е, той се пада акузативен.
Доста по късно си направих асоциацията с английското 'accuse', което пък наистина на български дава 'вина'. А-а, винителен падеж.
И кого обвиняваш? Него. А какво виниш. Нея. Касата, в която се спънах.
Така. Почти стигнах до същественото. Първо да изясня и дателния падеж.
Кой дал? Не кой, а на кого. "Дадох му пари". Иди си ги търси.
Та 'му' (може и му-у), или 'на него' е нещото което попада под ударите на Dativ. (Благодаря на Галина, че ми изясни тази малка подробност една нощ около два часа. Не, не си говорим само за немска граматика по това време на деня, просто така се случи.)
Сега, пак се приема, че сте срещали таблици със спрежения на споменатите вече лични местоимения и може даже да сте ги сънували. Аз лично не можех да се оправя с ihn, ihm, ihr, и-бря и други такива слабо членоразделни звуци. Другото лесно се научава наизуст. Тук е момента да вметна въпроса защо на 5 езика които поназнайвам, 'мен' и 'ми' все почват с 'м'.
- Испански - mi, me
- Руски - меня (не съм сигурен за правописа, важен е принципа)
- Английски - me
- Български - ме, ми
- Немски - mich, mir
Акузатив ("Кого (или какво), да му се не види"):
- ме, мене - mich
- те, тебе - dich (я, има рима! 'd' идва от 'du', 'm' идва от 'мене', 'ich' e общо)
- го, него - ihn
- я, нея - sie (бонус, да запомня че не се променя)
- го, него -es (я, и тук)
- ни, нас - uns
- ви, вас - euch
- ги, тях - sie (трети бонус)
'Той ме видя. Да бе, мене!'
'Ти видя ли го? За него ти говоря.'
И така нататък.
И сега мнемониката: от 'него' вземаш 'н'-то и го понаждаш на универсалната представка 'ih' и получаваш вярното 'ihn'. За упражнение: преведете 'Виждам го' на немски.
Поток на мисълта: "Кого съм видял? Я, 'кого' - значи акузатив! Него - аха, значи 'ihn'!" И внимавате дали имате мъжки или среден род, за да не е прекалено лесно. Понеже там остава 'es'. За там мнемонична асоциация още нямам.
Сега Датив ("Кой зел, на кого дал?")
- ми, на мен - mir
- ти, на теб - dir (пак рима, 'm' и 'd' са като преди малко, 'ir' е общо, то не остана за запомняне!)
- му, на него - ihm
- ѝ, на нея -ihr (това да се запомни на изуст :-\ )
- му, на него - ihm
- ни, на нас - uns
- ви, на вас - euch (я, бонус тези двете са като в акузатив, няма да се мъча!)
- им, на тях - ihnen (май и това на изуст, ама не съвсем)
"На кого? На него. Не става... Му? Я, минава. Вземам 'м'-то и го снаждам с 'ih'-то. 'ihm'. Суперско. Имам си и бонус, не внимавам дали е мъжки или среден род, за по-лесно! Готино."
За 'ihnen' се замислих ей сега и стигнах го извода че е специално, със две срички, щото е във множествено число!
И така. Лесно се запаметяват думи, трудно е да се ползват правилните на правилното място. Резюме:
- ihn - него
- ihm - му
- ihnen - две срички, значи на тях!
- ihr - асоцияцията тук е че няма асоцияция, ама по метода на изключването това остава за женски род в датив. Или за уважителната форма на обръщение, ама се разбрахме, че това е еднакво със женския род в някои случаи. Изключенията не са ми интересни сега, щото след малко ще бие звънеца.
Не се съмнявам, че статията се е получила интересна понеже знам какво е калпаво обяснение:
'Винителен падеж - падеж на прякото допълнение.
Дателен падеж - падеж на непрякото допълнение. [стига, бе!]
Родителен падеж - [не помня]'
И това е от 'Научи сам Немската Граматика в 21 лесни урока'.
Не помня колко над 10 лева дадох, ама знам че доста им се нервирах. Има един скромен процент то хора (към 98%) които не си спомнят синтаксис и морфология, нито пък си спомнят с кои въпроси се откриват преки и непреки допълнения.
Иска се малко талант, и аз го имам, да можеш да обясниш нещо разбираемо на някой, и то със забавни примери. Колко са ми бавни примерите не знам, ама за мен работят. Сега чакам левела, в който няма постоянно да си задавам въпросите 'кой', 'кого', 'на кого' и 'чии' (това е родителен падеж, Генитив така да се каже), докато превеждам или говоря. До тогава обаче: 'на кого' - 'му' -> 'ihm'. И така.
Звънец и голямо междучастие. До следващия път с още граматика представена като за мен.
П.С.
Сега докато препрочитах се сетих за култовото 'класа' или 'класът'.
Простото правило: "Ако можеш да го замениш с 'той' - значи трябва да е с пълен определителен член - 'класът'. Ако се замества успешно с 'него' - непълен член."
'Учителката погледна класа. Класът утихна.'
Надявам се все още да има такива класове които се съобразяват с учителите си.
Та тука има една игра с преки, непреки допълнения и подлози, ама не съм сигурен в материята и няма да детайлизирам.
П.С.2
Можете ли да си спомните ли кои са мастно разтворимите витамини? Надявам се ;-)
събота, януари 10, 2009
Ключът на палатката
Напоследък се уча да правя това което ми се иска. И май усещам, че смисъла на упражнението е че в един момент ще почне да ми се прави и това, което трябва. Да се чете, работа по дипломната.
Сега по темата.
Снощи имаше купон. Това не е новина. Една полякиня си празнуваше рождения ден. И това не е новина при условие, че те са около 20.
Готиното е, че получих лична покана през Facebook. Ама е на това не се учудвам, още повече, че ходим заедно на езиков курс. За протокола да кажа, че това беше Магдалена.
Отидох с пусната коса и им събрах погледите на всички. Крайно време е да пусна на свобода най-характерното си качество.
Още от техникума бях характерен, така да се каже, с косата си. Вица от тогава е, че мога да скрия химикал или молив в нея. Виц, виц, ама е истина, Борко (Ангелов) го демонстрира. Тогава се сресвах назад и тя беше минимум 4-5 сантиметра над черепа ми. И понеже този череп е голям, пропорционален на останалите ми габарити, химикалката наистина не се виждаше. Че и не падаше при малки отклонения от основната позиция на главата. По тази причина Ивайло (Георгиев) ме шегуваше, че мога да пренасям наркотици през граници.
Мина време и реших, че вместо да се опитвам да я подстригвам през 3 седмици, мога да я оставя на мира да си расте. И резултата е впечатляващ.
Май така и съм писал за това как отидох на фризьор тук през ноември. Много завист от страна на едната фризьорка, много радост от страна на тази дето ме работеше (че готина глаголна форма ама). Каза ми, че хората гледат през прозорците на салона заради мене. Аз пък свързах косата си с думата 'Preislos' (безценна).
Та много комплименти получих, както винаги, и най-готиното е как една Агнешка си играеше с косата ми докато ме канеше на рождения си ден следващия петък.
Да спомена само, че който трябва ме освободи да правя, каквото си искам, с която си искам.
По едно време, обаче много взе да ми влиза в очите и да ми ограничава ъгъла на видимост, та я вързах на малка опашка, все още пусната. Малко по-късно една Агата ми каза, че съм много хубав. Благодарих й. После добави, че съм приличал на Винету. Къде го е виждала, при все че той е литературен герой, не знам. Филмите не се броят, актьори много. Така или иначе, беше ми приятно.
По едно време, някъде към 01:30 един приятел от Таджикистан каза че си е загубил ключа за стаята. Ужас. и то точно в петък вечерта. Шанса да намери хаус майстери или друг, следващи дни е малък, ако не си намери ключа. Потърсих малко, ама почти всички лампи бяха изгасени в името на купона и нямах много шанс. А и бил единичен ключ без ключодържател. Полека-лека се разбра, че ключа се е търкалял по пода до диджейя, което ще рече в едното антре, и някой го бил прибрал. Казах на Фазлидин да спре музиката и да пита на висок глас всички. Не се случи по една или друга причина.
Диджейя е важен герой от историята. Казва се Ашрей и е новия съквартирант на Борислав. Този дето споменах, че има съвпадения с мене понеже пише на Java и фамилията му почва също с "П". Та той се има за диджей, както и още трима от приятелите му индийци, даже са залепили обява на таблото в общежитието ни, започваща с думата Народен Диджей, на немски. Музика имаше, мощност също. Ама умения - хич. Аз съм аматьор в областта "Пускане на музика", и необразован в областта "Смесване". (Ако някой от ТУ-Варна прочете това изречение трудно ще се дипломирам като магистър-инженер в модул "Видео и Аудио Техника", хихи). Обаче знам че нямаш право да сменяш песни с секунда и половина тишина между тях и че не бива да сменяш песен преди да са минали едно 70-80% от нея. Тези две неща се случваха цяла вечер. И хората негодуваха и той не ебаваше хич(дълбоко се извинявам за думичката, ама има неща които най-ясно звучат по този начин).
Та по едно време Фазлидин го пита за ключа си, дали е видял кой го е взел и прочие. аз стоя в коридора пред вратата, гледам ги и те ме виждат. Ашрей му сочи към другата стая нещо, без аз да чувам какво му казва. Ама понеже търся с него тръгвам към стаята през външния коридор. Фазлидин минава през коридорчето което свързва банята, тоалетната и двете двойки стаи. Засичаме се в другото антре, поглеждам Фазлидин питащо, кого търсиш да питаш за ключа си. И той май не знае. Ашрей не говори немски, а Фазлидин не говори английски. Май и двамата поназнайват по малко така или иначе. Поглеждаме към индиеца с въпрос и той започва да ме сочи нещо. Отивам до него. "Ключ", "Загубил", "Дай". Това от Ашрей, при все че може да говори и с пълни изречения ако иска. Питах го да обясни. И пак. Викам говори ми на английски, бе ("English, man, english!"). И той ми казва, че Фазлидин си е загубил ключа, да съм му го дал. Шашнат съм. Защо си мислиш че е у мен? И ги гледам и двамата. Индиеца си мълчи като задник, Фазлидин посърнал. Викам си , да ти ххх циганските номера, как го измисли, че ключа е в мен. Да ме беше посочил преди 30 секунди, когато сочеше към стаята, а аз бях пред теб, ххххх хх хххх!
Сега, че аверите му индийци мязат на цигани, факт. Че не ми пука и не съм ги асоциирал с тази група също е факт. Че Ашрай не мяза много на циганин, или най-много на хубав такъв, пак е факт. Аз обаче от тук нататък ще го имам за долен циганин, понеже за хората се съди по делата, а не по визията. Човек научава някои неща за 16 години живот до циганската махла.
Както и да е.
Хората си бяха тръгнали, аз се напънах и не можах да измисля друг начин да помогна на таджика и се прибрах.
Сутринта (в 13ч) ми звъни и ме събужда телефона за инструкции как се копират снимки от Canon A470 (демек като моя) в компютър. По време на разговора, на врата ми чука Фазлидин. Малко по-късно пак почука и го поканих да влезе. Разбрах, че не си е намерил ключа. Попитах го при Антон ли е спал, той каза, че не знае как е изкарал ноща. Генерирах идея да влезе в Facebook и да попита за ключа си. Щом някой го е взел, значи поне още някой ще знае. Седна ми на компа той, логна се, погледа погледа излезе от сайта. Викам имам предвид да напишеш нещо, а не да очакваш някой да го е написал. Той вика, не става. Повъртя се малко и си излезе. Викам аз ли ще си оставя магарето. Логнах се, смених си статуса на "търси Фазлидиновия ключ" и почнах да пиша бележка на английски и немски с подробно обяснени на ситуацията.
Стигнах до първото изречение и получих известие, че Ашрей е коментирал статуса ми. "ключовете му са при мен, прати го насам да си ги вземе". И моментално след това, "аз съм на петия етаж". Огледах се по етажа за Фазлидин, няма го и нямам идея къде да го търся. Седнах на компа и попитах в коя стая по-точно. Сайта се ъпдейтва и виждам как и Фазлидин е писал едно голямо "Thankssss!!!". Аха, да не те мисля, на топло си при някой, на комп и вече разбра. След малко Ашрей ще си напише стаята и си готов.
Така и стана. Малко по-късно гледам че Фазлидин ми е писал едно "Vielen dank!!!!", а и ми звънна по телефона лично да ми благодари. Оказа се, че бил в библиотека близко до общежитията. Не знаех че има такава, ама добре че той е знаел. И така.
Следват размисли дали индиеца през цялото време е стискал ключа и е гледал сеира на таджика 12 часа, или не. Аз лично подивях леко при изречението "Ключа е менее". И знам че Фазлидин не го е набил само защото е изкарал 12 часа в притеснения и се е зарадвал че изобщо си е намерил ключа и че може да се прибере в стаята си. Имам спомени от подобно облекчение, когато през март си забравих торбичка с телефон, студентска книжка, лична карта, всички банкови карти и портфейл, в автобуса. Добре че сутринта си отбелязах на ум какъв цвят е, та след час и половина го хванах и кондукторката ми я връчи усмихната. Тя пък ме е запомнила щото от циганската махла се качва млад мъж с доста дълга, почти свободна, коса с дълго черно палто, абе колегите ми казват че съм като добре облечен мафиот. Та спомням си облекчението, че съм я намерил и им оставих едни пари да се почерпят за мое здраве.
Та както казах, не искам да се замислям дали индиеца е разигравал Фазлидин през цялото време, щото почва да ми се псува.
Май това е всичко за сега.
П.С.
Щастливо искам да допълня, че седнах накрая на историята седнах на компа и тръгнах да си сменям статуса на "помогна на приятел". И след дълбоко замисляне и справка в речника за рода на Freund (der), генерирах, в момента си мисля, вярно изречение на немски с дателен падеж в него. Дателния го намерих след като се замислих как аджеба да напиша 'на'-то. И после се усетих, че точно въпроса 'на кого' засича непряко допълнение (какви думички съм си припомнил, а? Едно време много обичах уроците по български език, особено в частта със синтаксиса. А в техникума намразих литературния анализ).
Та крайния резултат е 'Aleksandar hat einem Freund geholfen'.
Е да, и за глагола се сетих че е неправилен, ама трябваше да си използвам картонените дискове за справка.
Да видим дали след два месеца още ще си мисля че това изречение е вярно.
Сега по темата.
Снощи имаше купон. Това не е новина. Една полякиня си празнуваше рождения ден. И това не е новина при условие, че те са около 20.
Готиното е, че получих лична покана през Facebook. Ама е на това не се учудвам, още повече, че ходим заедно на езиков курс. За протокола да кажа, че това беше Магдалена.
Отидох с пусната коса и им събрах погледите на всички. Крайно време е да пусна на свобода най-характерното си качество.
Още от техникума бях характерен, така да се каже, с косата си. Вица от тогава е, че мога да скрия химикал или молив в нея. Виц, виц, ама е истина, Борко (Ангелов) го демонстрира. Тогава се сресвах назад и тя беше минимум 4-5 сантиметра над черепа ми. И понеже този череп е голям, пропорционален на останалите ми габарити, химикалката наистина не се виждаше. Че и не падаше при малки отклонения от основната позиция на главата. По тази причина Ивайло (Георгиев) ме шегуваше, че мога да пренасям наркотици през граници.
Мина време и реших, че вместо да се опитвам да я подстригвам през 3 седмици, мога да я оставя на мира да си расте. И резултата е впечатляващ.
Май така и съм писал за това как отидох на фризьор тук през ноември. Много завист от страна на едната фризьорка, много радост от страна на тази дето ме работеше (че готина глаголна форма ама). Каза ми, че хората гледат през прозорците на салона заради мене. Аз пък свързах косата си с думата 'Preislos' (безценна).
Та много комплименти получих, както винаги, и най-готиното е как една Агнешка си играеше с косата ми докато ме канеше на рождения си ден следващия петък.
Да спомена само, че който трябва ме освободи да правя, каквото си искам, с която си искам.
По едно време, обаче много взе да ми влиза в очите и да ми ограничава ъгъла на видимост, та я вързах на малка опашка, все още пусната. Малко по-късно една Агата ми каза, че съм много хубав. Благодарих й. После добави, че съм приличал на Винету. Къде го е виждала, при все че той е литературен герой, не знам. Филмите не се броят, актьори много. Така или иначе, беше ми приятно.
По едно време, някъде към 01:30 един приятел от Таджикистан каза че си е загубил ключа за стаята. Ужас. и то точно в петък вечерта. Шанса да намери хаус майстери или друг, следващи дни е малък, ако не си намери ключа. Потърсих малко, ама почти всички лампи бяха изгасени в името на купона и нямах много шанс. А и бил единичен ключ без ключодържател. Полека-лека се разбра, че ключа се е търкалял по пода до диджейя, което ще рече в едното антре, и някой го бил прибрал. Казах на Фазлидин да спре музиката и да пита на висок глас всички. Не се случи по една или друга причина.
Диджейя е важен герой от историята. Казва се Ашрей и е новия съквартирант на Борислав. Този дето споменах, че има съвпадения с мене понеже пише на Java и фамилията му почва също с "П". Та той се има за диджей, както и още трима от приятелите му индийци, даже са залепили обява на таблото в общежитието ни, започваща с думата Народен Диджей, на немски. Музика имаше, мощност също. Ама умения - хич. Аз съм аматьор в областта "Пускане на музика", и необразован в областта "Смесване". (Ако някой от ТУ-Варна прочете това изречение трудно ще се дипломирам като магистър-инженер в модул "Видео и Аудио Техника", хихи). Обаче знам че нямаш право да сменяш песни с секунда и половина тишина между тях и че не бива да сменяш песен преди да са минали едно 70-80% от нея. Тези две неща се случваха цяла вечер. И хората негодуваха и той не ебаваше хич(дълбоко се извинявам за думичката, ама има неща които най-ясно звучат по този начин).
Та по едно време Фазлидин го пита за ключа си, дали е видял кой го е взел и прочие. аз стоя в коридора пред вратата, гледам ги и те ме виждат. Ашрей му сочи към другата стая нещо, без аз да чувам какво му казва. Ама понеже търся с него тръгвам към стаята през външния коридор. Фазлидин минава през коридорчето което свързва банята, тоалетната и двете двойки стаи. Засичаме се в другото антре, поглеждам Фазлидин питащо, кого търсиш да питаш за ключа си. И той май не знае. Ашрей не говори немски, а Фазлидин не говори английски. Май и двамата поназнайват по малко така или иначе. Поглеждаме към индиеца с въпрос и той започва да ме сочи нещо. Отивам до него. "Ключ", "Загубил", "Дай". Това от Ашрей, при все че може да говори и с пълни изречения ако иска. Питах го да обясни. И пак. Викам говори ми на английски, бе ("English, man, english!"). И той ми казва, че Фазлидин си е загубил ключа, да съм му го дал. Шашнат съм. Защо си мислиш че е у мен? И ги гледам и двамата. Индиеца си мълчи като задник, Фазлидин посърнал. Викам си , да ти ххх циганските номера, как го измисли, че ключа е в мен. Да ме беше посочил преди 30 секунди, когато сочеше към стаята, а аз бях пред теб, ххххх хх хххх!
Сега, че аверите му индийци мязат на цигани, факт. Че не ми пука и не съм ги асоциирал с тази група също е факт. Че Ашрай не мяза много на циганин, или най-много на хубав такъв, пак е факт. Аз обаче от тук нататък ще го имам за долен циганин, понеже за хората се съди по делата, а не по визията. Човек научава някои неща за 16 години живот до циганската махла.
Както и да е.
Хората си бяха тръгнали, аз се напънах и не можах да измисля друг начин да помогна на таджика и се прибрах.
Сутринта (в 13ч) ми звъни и ме събужда телефона за инструкции как се копират снимки от Canon A470 (демек като моя) в компютър. По време на разговора, на врата ми чука Фазлидин. Малко по-късно пак почука и го поканих да влезе. Разбрах, че не си е намерил ключа. Попитах го при Антон ли е спал, той каза, че не знае как е изкарал ноща. Генерирах идея да влезе в Facebook и да попита за ключа си. Щом някой го е взел, значи поне още някой ще знае. Седна ми на компа той, логна се, погледа погледа излезе от сайта. Викам имам предвид да напишеш нещо, а не да очакваш някой да го е написал. Той вика, не става. Повъртя се малко и си излезе. Викам аз ли ще си оставя магарето. Логнах се, смених си статуса на "търси Фазлидиновия ключ" и почнах да пиша бележка на английски и немски с подробно обяснени на ситуацията.
Стигнах до първото изречение и получих известие, че Ашрей е коментирал статуса ми. "ключовете му са при мен, прати го насам да си ги вземе". И моментално след това, "аз съм на петия етаж". Огледах се по етажа за Фазлидин, няма го и нямам идея къде да го търся. Седнах на компа и попитах в коя стая по-точно. Сайта се ъпдейтва и виждам как и Фазлидин е писал едно голямо "Thankssss!!!". Аха, да не те мисля, на топло си при някой, на комп и вече разбра. След малко Ашрей ще си напише стаята и си готов.
Така и стана. Малко по-късно гледам че Фазлидин ми е писал едно "Vielen dank!!!!", а и ми звънна по телефона лично да ми благодари. Оказа се, че бил в библиотека близко до общежитията. Не знаех че има такава, ама добре че той е знаел. И така.
Следват размисли дали индиеца през цялото време е стискал ключа и е гледал сеира на таджика 12 часа, или не. Аз лично подивях леко при изречението "Ключа е менее". И знам че Фазлидин не го е набил само защото е изкарал 12 часа в притеснения и се е зарадвал че изобщо си е намерил ключа и че може да се прибере в стаята си. Имам спомени от подобно облекчение, когато през март си забравих торбичка с телефон, студентска книжка, лична карта, всички банкови карти и портфейл, в автобуса. Добре че сутринта си отбелязах на ум какъв цвят е, та след час и половина го хванах и кондукторката ми я връчи усмихната. Тя пък ме е запомнила щото от циганската махла се качва млад мъж с доста дълга, почти свободна, коса с дълго черно палто, абе колегите ми казват че съм като добре облечен мафиот. Та спомням си облекчението, че съм я намерил и им оставих едни пари да се почерпят за мое здраве.
Та както казах, не искам да се замислям дали индиеца е разигравал Фазлидин през цялото време, щото почва да ми се псува.
Май това е всичко за сега.
П.С.
Щастливо искам да допълня, че седнах накрая на историята седнах на компа и тръгнах да си сменям статуса на "помогна на приятел". И след дълбоко замисляне и справка в речника за рода на Freund (der), генерирах, в момента си мисля, вярно изречение на немски с дателен падеж в него. Дателния го намерих след като се замислих как аджеба да напиша 'на'-то. И после се усетих, че точно въпроса 'на кого' засича непряко допълнение (какви думички съм си припомнил, а? Едно време много обичах уроците по български език, особено в частта със синтаксиса. А в техникума намразих литературния анализ).
Та крайния резултат е 'Aleksandar hat einem Freund geholfen'.
Е да, и за глагола се сетих че е неправилен, ама трябваше да си използвам картонените дискове за справка.
Да видим дали след два месеца още ще си мисля че това изречение е вярно.
четвъртък, януари 08, 2009
Аз съм долен крадец
Че и скатавам от работа по дипломната.
По препоръка на няколко души се вдигнах днес до Marktkauf-а с идеята да се опитам са сменя хеликоптерчето.
Веднъж върнахме една наистина развалена печка и си взехме парите. Други истории са как из Германия можеш да върнеш разни неща ей така, щото повече не ти трябват и никой не те пита много. А комшията руснак Антон разказа, че е върнал едни маратонки, които са се прокъсали на краката му от носене и минало. Чак той се изумяваше, че станало. И така. Ще се пробвам и аз. Кумини.
Приготвих се психически да обера много срам и да отговарям на неудобни въпроси от сорта на “Защо се опитвате да ни върнете нещо което сте счупили” или подобни. Не мога да кажа дали съм лъгал много. Казах им, че хеликоптерчето не се зарежда. Това е факт. Спестих това, че е резултат от падането от два метра на тротоар. Едната продавачка ме помоли да изчакам колежката й, която завършваше покупка на едни момчета. Междувременно ме попита дали предпочитам да го сменя или да направя рекламация. Викам смяната е по-добре, то е добра играчка. Другата се освободи. Казах й и на нея, че не се зарежда. Тя попита не лети ли. Викам летеше ама сега не се зарежда и не лети. Пита нещо за счупено ама не помня настина как ме попита и какво й казах. Тръгна да отваря кутията. Викам сега може да стане яко. Ама тя само погледна дали нещата са си на мястото ме попита дали да го сменим или не знам си какво. Не знам защо имаше думата ремонтиране. Викам че и със смяна ще мина. Ами има едно изложено и една кутия още, заповядайте. Това ли е всичко, да това е. Тръгнах си от магазина и сподавих импулса си да побягна. Просто очаквах да се развикат след мене, че има проблем, че нещото е счупено и други такива. Точно като крадец от магазин с бутилка водка под палтото се почувствах. 15 минути се борих със себе си и съвестта си. Колко са добре някои хора, които нямат такава. Аз моята я успокоих, че преди да си замина от Германия или ще подаря хеликоптерчето на някой (вероятно дете), или ще го пусна за 1 евро в Ebay + пощенските разходи. Или аз ще поема и пощенските разходи ще видим.
Новото лети, има и някакви листи с инструкции, които не съм чел но ми се струва че момента с балансирането липсва.
Дам, стабилизатора на опашката не е описан, а е доста полезен за контрол на центъра на тежестта. Постигнах летене на едно място в стаята. Вдигна се и стоя почти неподвижно във въздуха. В инструкциите пише че времето зареждане – летене е 50мин към 5мин. Супер. Току виж докато се зарежда съм седнал да чета.
Мисля, че не съм писал другата си история за почти-кражба.
На първото парти в ST-клуб имаше безплатна бира. При условие, че намериш човека с правилното етикетче. Всеки си има етикетче и се търсите по двойки. Примерно, “Ромео” и “Жулиета”, “топло” и “студено”, “Франция” и “Париж” и други. Аз бях “Bus” и търсих “Zug”. Не я намерих. Двойките били момче момиче. Насилствен начин да се запознаят Еразъм студентите. Запознах се с доста така или иначе. И ми се струва че тази история вече съм я писал. Нищо може да извадя някой нов детайл, макар и да се старая да пиша кратко в момента.
Та накрая не издържах и отидох до бара да си купя бира. Избрах си някаква бира. Тя е тъмна, искате ли? Викам на барманката, нека я опитам. Давам едни пари, тя ми връща и ми дава и зелен жетон. Като върнеш чашата, ще ти върнем 50 цента. Добре. Първата глътка от бирата беше добре. И втората. На трета вече се усещаше че отива към топла. Насилих се да я изпия в името на алкохола и парите дето съм дал за нея. Междувременно си мислих за амбалажа.
По-рано си купувах чиния и прибори.
50 цента за чаша. Че къде ги продават по толкова. Ще взема да си я купя от тях ;)
После се позамислих и реших че ще я взема под наем. И през март ще мина през ST-то и ще я върна.
В ръчната чантичка си нося торбички, и съм с дълго палто. На излизане се наметнах с палтото без да си пъхам ръцете в ръкавите и с чашата в черната найлонова торбичка и ръчна чанта в същата ръка минавам покрай охраната. Майтапа е че оня се развика на едно момче което без връхна дреха и с бира в ръка се опита да излезе на свеж въздух при приятелите си вън. С бутилката не можело да излиза. Аз си излязох с каменно спокойствие. Издържах точно 15 минути преди да се похваля на един наш Стефан. Култовите му реплики бяха “Трябва да се краде” и “Тя е хубава чаша, що ще я връщаш”.
Чашата е халбичка 400мл, релефна на квадратчета и без лого на нея. Ползвам си я много успешно.
Друго в момента не се сещам да съм крал. Малко, ама от сърце!
По препоръка на няколко души се вдигнах днес до Marktkauf-а с идеята да се опитам са сменя хеликоптерчето.
Веднъж върнахме една наистина развалена печка и си взехме парите. Други истории са как из Германия можеш да върнеш разни неща ей така, щото повече не ти трябват и никой не те пита много. А комшията руснак Антон разказа, че е върнал едни маратонки, които са се прокъсали на краката му от носене и минало. Чак той се изумяваше, че станало. И така. Ще се пробвам и аз. Кумини.
Приготвих се психически да обера много срам и да отговарям на неудобни въпроси от сорта на “Защо се опитвате да ни върнете нещо което сте счупили” или подобни. Не мога да кажа дали съм лъгал много. Казах им, че хеликоптерчето не се зарежда. Това е факт. Спестих това, че е резултат от падането от два метра на тротоар. Едната продавачка ме помоли да изчакам колежката й, която завършваше покупка на едни момчета. Междувременно ме попита дали предпочитам да го сменя или да направя рекламация. Викам смяната е по-добре, то е добра играчка. Другата се освободи. Казах й и на нея, че не се зарежда. Тя попита не лети ли. Викам летеше ама сега не се зарежда и не лети. Пита нещо за счупено ама не помня настина как ме попита и какво й казах. Тръгна да отваря кутията. Викам сега може да стане яко. Ама тя само погледна дали нещата са си на мястото ме попита дали да го сменим или не знам си какво. Не знам защо имаше думата ремонтиране. Викам че и със смяна ще мина. Ами има едно изложено и една кутия още, заповядайте. Това ли е всичко, да това е. Тръгнах си от магазина и сподавих импулса си да побягна. Просто очаквах да се развикат след мене, че има проблем, че нещото е счупено и други такива. Точно като крадец от магазин с бутилка водка под палтото се почувствах. 15 минути се борих със себе си и съвестта си. Колко са добре някои хора, които нямат такава. Аз моята я успокоих, че преди да си замина от Германия или ще подаря хеликоптерчето на някой (вероятно дете), или ще го пусна за 1 евро в Ebay + пощенските разходи. Или аз ще поема и пощенските разходи ще видим.
Новото лети, има и някакви листи с инструкции, които не съм чел но ми се струва че момента с балансирането липсва.
Дам, стабилизатора на опашката не е описан, а е доста полезен за контрол на центъра на тежестта. Постигнах летене на едно място в стаята. Вдигна се и стоя почти неподвижно във въздуха. В инструкциите пише че времето зареждане – летене е 50мин към 5мин. Супер. Току виж докато се зарежда съм седнал да чета.
Мисля, че не съм писал другата си история за почти-кражба.
На първото парти в ST-клуб имаше безплатна бира. При условие, че намериш човека с правилното етикетче. Всеки си има етикетче и се търсите по двойки. Примерно, “Ромео” и “Жулиета”, “топло” и “студено”, “Франция” и “Париж” и други. Аз бях “Bus” и търсих “Zug”. Не я намерих. Двойките били момче момиче. Насилствен начин да се запознаят Еразъм студентите. Запознах се с доста така или иначе. И ми се струва че тази история вече съм я писал. Нищо може да извадя някой нов детайл, макар и да се старая да пиша кратко в момента.
Та накрая не издържах и отидох до бара да си купя бира. Избрах си някаква бира. Тя е тъмна, искате ли? Викам на барманката, нека я опитам. Давам едни пари, тя ми връща и ми дава и зелен жетон. Като върнеш чашата, ще ти върнем 50 цента. Добре. Първата глътка от бирата беше добре. И втората. На трета вече се усещаше че отива към топла. Насилих се да я изпия в името на алкохола и парите дето съм дал за нея. Междувременно си мислих за амбалажа.
По-рано си купувах чиния и прибори.
50 цента за чаша. Че къде ги продават по толкова. Ще взема да си я купя от тях ;)
После се позамислих и реших че ще я взема под наем. И през март ще мина през ST-то и ще я върна.
В ръчната чантичка си нося торбички, и съм с дълго палто. На излизане се наметнах с палтото без да си пъхам ръцете в ръкавите и с чашата в черната найлонова торбичка и ръчна чанта в същата ръка минавам покрай охраната. Майтапа е че оня се развика на едно момче което без връхна дреха и с бира в ръка се опита да излезе на свеж въздух при приятелите си вън. С бутилката не можело да излиза. Аз си излязох с каменно спокойствие. Издържах точно 15 минути преди да се похваля на един наш Стефан. Култовите му реплики бяха “Трябва да се краде” и “Тя е хубава чаша, що ще я връщаш”.
Чашата е халбичка 400мл, релефна на квадратчета и без лого на нея. Ползвам си я много успешно.
Друго в момента не се сещам да съм крал. Малко, ама от сърце!
сряда, януари 07, 2009
Правене на спагети със задна дата
Заглавието е подвеждащо. Коректното може би е "Правене на спагети (със задна дата)".
Едно време си водих записки в тефтера докато си правих първите спагети, но после не ми остана време да напиша статия. Сега ще препиша нещата от тефтера тук с малко коментари в скоби.
Неделя правене на спагети
Едно време си водих записки в тефтера докато си правих първите спагети, но после не ми остана време да напиша статия. Сега ще препиша нещата от тефтера тук с малко коментари в скоби.
Неделя правене на спагети
- Малка тенджера голяма тенджера (едната беше много малка, трябваше да чупя спагетите на две, после намерих и голямата тенджера която ползвам и до днес и не се наложи да чупя спагети за моя радост)
- Включен котлона хм (някой го беше забравил)
- Не уцелвам ключа на котлоните, слагам втора тенджера на топлия (тази тенджера от която се отказах, пълна само с вода, за да не се опаря по погрешка ;) )
- Тиган, в мивка, ухае на подправки измит, гледам с надежда другите тигани, не стават - този е тефлонов поне (а уханието не е като приятно, нещо азиатско бих казал)
- Май още не съм уцелил котлона, 3ти опит
- Уцелил съм котлона :) и то големия
- Слагам спагетите; на базата на минал опит [в София] слагам малко. Окото е алчно слагам още. [Приготвям си една порция! Не бях измислил в какво да държа сварените спагети в хладилника та така карах една седмица. После осинових една едно-дръжкова тенджерка която перфектно събира един пакет сварени спагети.] Свиди ми се труда и водата. Те пък полягат на дъното щото са на половина. (Ха-ха, значи съм ги счупил, пък и една малка стиска лесно се чупи)
- Разбърквам и продължава да ми се вижда малко... Усещам се че няма дървена лъжица. Намирам една и преценявам да я измия преди употреба (с доста неща в общата кухня постъпвам по този начин. Лека и пръст на тази дървена бъркалка, по някое време изчезна, сигурно се е пренесла в една по-добра кухня)
- Взимам си радиото, скучно ми е
- Слушалките ми се опитаха да паднат в тенджерата [добре, че не я уцелиха]. Без втори шанс от мене! (вмъкнах ги под горницата на анцуга)
- Гевгира, умива се и той (значи не било 'кевгир', поне според речника на Firefox-а. Не помня какво е трябвало да изкоментирам за него освен, че се зарадвах че има и че е червен. Сигурно съм го мил от люспи от гъби, понеже се е случвало и по-късно)
- Още ми изглеждат малко!
- В тигана не изглеждат толкова малко. В чинията са точно толкова колкото трябва (т.е. ако бяха повече нямаше да могат да се съберат и пак щях да се чудя къде да ги съхранявам :) )
- Понеже обичам да мия преди да съм се наял ги завивам с алуминиево фолио. Не съм генерирал много мизерия, ама и аз щях да забравя котлона
- Кухнята е супер, има всичко. Забавно е да се готви след азиатци
- Мивката - сифоните са като скачени съдове! (миеш на едната мивка, а пяна излиза през сифона на другата. те са една до друга с обща чешма)
- Ще ям сега, да видим.
- Хм, май съм прегорил кетчупа!
Как се учи немски
Mit Spaß.
Как можах да го напиша така. Ама на. Доста по-просто е от "Трябва да е весело!" или нещо такова.
В началото беше софтуера. Не библейски, спокойно. От начало като почвах да уча. И работеше известно време. Използвах Mind-mapping програмата FreeMind, в която създаваш дървовидни структури от знания и информация. Дано да имам желание да се върна и да дам пример по-късно.
После си потърсих и си намерих програма за създаване на картички за учене на думи. В аналоговия вариант на това е листче с дума на чужд и майчин език. Не уточнявам езика понеже първо видях метода в самоучителя ми по испански. Оказа се, че свободната програма Teach 2000 може и други хитри неща освен флаш-картичките (това е английския термин за тези картончета, може би от флаш - поглеждам за миг от другата страна на картончето). Например, да те изпитва до научаване на дадена дума. Пишеш база данни като замаян, която аз копирах от FreeMind-а, и после то те кара да въведеш значението на думата. И в дете посоки - майчин към чужд и обратно. Много настройки има програмата, не ми се описват, който е заинтересован да чете ръководството на английски. Ако не знае английски още, да ми се обади. Та с тази програма научих едно 100-130 думи на немски. После не ми остана време за глаголи.
А и изведнъж се оказа че файлът ми на FreeMind-а е станал 0 Kb (нула, егати шрифта тука). Имам едно копие на флаш от преди два месеца, ама... този файл често го допълвах, та за два месеца... доста речник е загуби, че и 4 Интернет акаунта.
Последва промяна на метода. Завърнах се към аналоговото.
В класа по немски имахме за задача да дадем съвети как успешно може да се учи немски. Две от чуждите идеи ми направиха впечатление. Да лепиш листчета с думи по предметите из къщи, и да се четат детски книжки.
Не мисля, че ще тръгна да си разкрасявам квартирата с жълти самозалепящи се бележки.
Обаче видях да се продава Макрокомикс тук там. Представете си 256(!) страници формат А5 с комикси Мики Маус на немски! Само цената можеше да ме спре. Няколко дни по-късно обаче, видях подобно нещо, само че два пъти по-голямо (формат А4) по-скъпо само с 50%. Тука е кирията викам си, а и усетих че евтини книги тука няма.
Факт е че съм прочел само три от историите, обаче! Ако си мислите, че списание Мики Маус е за деца, жестоко се лъжете. Засякох поне три думи и фрази от нашия курс по немски:
Сега пък новата мания: вчера гледам в Lidl-а (един супермаркет) продават флаш-картички за учене на испански, френски, италиански или английски. 500 най-важни думи и 800 примера с тях. И то по-евтино от комикса, сега се замислих чак. И го измислих, с един куршум два заека. Познайте какво си купих!
Немско-испанските картички. Тъкмо се бях притеснил, че не ползвам испанския си и ето ти. Учи думи и фрази направо на двата езика.
Сега се сещам за един от култовите си лафове: научих доста испански от шотландци на английски! С MP3 плеъра. Този метод също изкара доста месеци преди да го позабравя през декември.
Та така. Важното е да е весело и разнообразно.
А да, нищо не е съвършено. В картончетата има само думи. Без определителен член. Особено на немски много настоявах, испанските са сравнително ясни. И сега се налага да ги разкрасявам с молива. Ама нищо. Пиша допълнително по тях и ги разнасям в едно пластмасово визиртниче, подарък от Deutsche Bank. За сега ги ползвам, особено по спирките. Да видим до кога и колко. Важното е да има.
Тази статия е породена и от факта, че днес (7ми януари) разбрах, че езиковия ни курс свършва края на януари и ще имаме изпит, тест или контролно. Което значи, че е време да седна да наваксвам, най-вече глаголи, предлози изискващи падежи и глаголи с предлози.
Друг е въпроса, че това го пиша на работното си място в университета, вместо да чета за инструментална библиотека на Матлаб служеща за решаване на частични диференциални уравнения (Partial Differential Equation Toolbox).
Да си кажа правичката, "мързелът" е късметът от новогодишния кекс, който най-лесно се изпълнява. Като стана Нинджа обаче ще приложа тайни техники и ще дойдат и парите. Имам и още два късмета, но те са тема на друга история.
Стига лакърдии, малко редакция и допълване на статията и да се зачитам дълбоко в PDE-тата.
Примерно дърво за структуриране на знанията ми (във FreeMind-а):
Знания -> езици -> немски -> лексика ->
Как можах да го напиша така. Ама на. Доста по-просто е от "Трябва да е весело!" или нещо такова.
В началото беше софтуера. Не библейски, спокойно. От начало като почвах да уча. И работеше известно време. Използвах Mind-mapping програмата FreeMind, в която създаваш дървовидни структури от знания и информация. Дано да имам желание да се върна и да дам пример по-късно.
После си потърсих и си намерих програма за създаване на картички за учене на думи. В аналоговия вариант на това е листче с дума на чужд и майчин език. Не уточнявам езика понеже първо видях метода в самоучителя ми по испански. Оказа се, че свободната програма Teach 2000 може и други хитри неща освен флаш-картичките (това е английския термин за тези картончета, може би от флаш - поглеждам за миг от другата страна на картончето). Например, да те изпитва до научаване на дадена дума. Пишеш база данни като замаян, която аз копирах от FreeMind-а, и после то те кара да въведеш значението на думата. И в дете посоки - майчин към чужд и обратно. Много настройки има програмата, не ми се описват, който е заинтересован да чете ръководството на английски. Ако не знае английски още, да ми се обади. Та с тази програма научих едно 100-130 думи на немски. После не ми остана време за глаголи.
А и изведнъж се оказа че файлът ми на FreeMind-а е станал 0 Kb (нула, егати шрифта тука). Имам едно копие на флаш от преди два месеца, ама... този файл често го допълвах, та за два месеца... доста речник е загуби, че и 4 Интернет акаунта.
Последва промяна на метода. Завърнах се към аналоговото.
В класа по немски имахме за задача да дадем съвети как успешно може да се учи немски. Две от чуждите идеи ми направиха впечатление. Да лепиш листчета с думи по предметите из къщи, и да се четат детски книжки.
Не мисля, че ще тръгна да си разкрасявам квартирата с жълти самозалепящи се бележки.
Обаче видях да се продава Макрокомикс тук там. Представете си 256(!) страници формат А5 с комикси Мики Маус на немски! Само цената можеше да ме спре. Няколко дни по-късно обаче, видях подобно нещо, само че два пъти по-голямо (формат А4) по-скъпо само с 50%. Тука е кирията викам си, а и усетих че евтини книги тука няма.
Факт е че съм прочел само три от историите, обаче! Ако си мислите, че списание Мики Маус е за деца, жестоко се лъжете. Засякох поне три думи и фрази от нашия курс по немски:
- самоуверен (selbstbewusst)
- адаптивен, гъвкав (anpassungsfähig)
- "Вероятно не съм се изразил достатъчно ясно?!" (Vielleicht habe ich nicht klar genug ausgedruckt?!) (Чичо Скрудж се кара на Доналд, който му прави на пук.)
Сега пък новата мания: вчера гледам в Lidl-а (един супермаркет) продават флаш-картички за учене на испански, френски, италиански или английски. 500 най-важни думи и 800 примера с тях. И то по-евтино от комикса, сега се замислих чак. И го измислих, с един куршум два заека. Познайте какво си купих!
Немско-испанските картички. Тъкмо се бях притеснил, че не ползвам испанския си и ето ти. Учи думи и фрази направо на двата езика.
Сега се сещам за един от култовите си лафове: научих доста испански от шотландци на английски! С MP3 плеъра. Този метод също изкара доста месеци преди да го позабравя през декември.
Та така. Важното е да е весело и разнообразно.
А да, нищо не е съвършено. В картончетата има само думи. Без определителен член. Особено на немски много настоявах, испанските са сравнително ясни. И сега се налага да ги разкрасявам с молива. Ама нищо. Пиша допълнително по тях и ги разнасям в едно пластмасово визиртниче, подарък от Deutsche Bank. За сега ги ползвам, особено по спирките. Да видим до кога и колко. Важното е да има.
Тази статия е породена и от факта, че днес (7ми януари) разбрах, че езиковия ни курс свършва края на януари и ще имаме изпит, тест или контролно. Което значи, че е време да седна да наваксвам, най-вече глаголи, предлози изискващи падежи и глаголи с предлози.
Друг е въпроса, че това го пиша на работното си място в университета, вместо да чета за инструментална библиотека на Матлаб служеща за решаване на частични диференциални уравнения (Partial Differential Equation Toolbox).
Да си кажа правичката, "мързелът" е късметът от новогодишния кекс, който най-лесно се изпълнява. Като стана Нинджа обаче ще приложа тайни техники и ще дойдат и парите. Имам и още два късмета, но те са тема на друга история.
Стига лакърдии, малко редакция и допълване на статията и да се зачитам дълбоко в PDE-тата.
Примерно дърво за структуриране на знанията ми (във FreeMind-а):
Знания -> езици -> немски -> лексика ->
- Съществителни
- Der
- Die
- Das
- Прилагателни
- Глаголи
- Правилни
- Неправилни
- Модални
- други
- Нови думи
- Съществителни
- Der
- Die
- Das
- Прилагателни
- Глаголи
- Правилни
- Неправилни
- Модални
- други
- Съществителни
вторник, януари 06, 2009
Копи-Пейст 2, още по-яко
Имам домашно по немски да разбера колко диалекта има в българския език. Казано ми е да разследвам в Интернет (думата recherchieren е много яка в този контекст).
Освен тази статия с диалект едва ли не във всеки град, попаднах и на едно разказче в един форум. Общо взето, чета го като немския: разбирам за какво иде реч, къде се развива действието и кой участва, но 60-80% от думите са ми непознати. Чете се бавно и не съм го дочел до края, но го слагам тук за да мога да му се насладя по-късно.
Бай Гъцо Мърдавицата,сухоляв сгугушен парясник на около петдесет лазаря, с бутурясало рофито лице и клепясали от стара неизлечима балънма уши, излезе на сундурмата на новата си двуетажна, току-що измазана къща, прозина се до разгъчване (затуй му викаха и Гъцо), задръгна със скукушинени пръсти голия си кирливожълт корем, който се пелтееше като качамак изпод разпраната риза, па ръшна с нога бозолявото келаво псе на име Мърлю, което хръпаше току на чеперека, свило предните си сгъчкани и омъждуляни от ровляк лапи под приличната на туфа муцуна. Псето се кътландиса, бафна два-три пъти сънливо по стопанина си, пребаца с подгъзурен куйрук разлятата помия по двора, па се шмугна у дребака между кочината и мръсовината.
- Къде пак бря? - кукна от горната одая стрина Пъца Гуджовкина, вдовицата, дето шъташе на бай Гъца и от време на време му подслаждаше животеца. Тя беше гърдунеста, сбабичосана вече жена, обута в ръждоляви окъсани джорапи, закрепени с джантер за пездерицата. - И що ти е криво пцето, та го буторяса?
- Млък ма, навро! - гъгна връз нея бай Гъцо. - Туй псе я че го разчекнем с гьостерицата, а ти да не го буторясам. За пцето кърпел, тъй си знам язе. Разлигавиш ли го, оно че ти се качи на келя...
И без да обръща повече внимание на стрина Пъца, бай Гъцо се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче. Той шляпаше с гумените цървули из помръзляка, мина край барабината, обра с крак насърбаната от снощи пенюга и като все още попържаше и мрънкявеше под нос, влезе в обора.
Удари го гъста фанара от биволски пръждавици, смесена с воня на уруглица и пикня. Бай Гъцо се спря на цепленката, швиркна с уста и краставото турмаче, изглежда, го усети, защото от полутъмната жежчава се счу радостното му брецане, а веднага след туй скюсканата от болестта чутура на хавайнчето се завря в гърделя на бай Гъца и почна да му се лади и бъцка като малко сополявче.
- Пъш де! - взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо. - Я какво ме
изглафа целия, кьорчо-кьорава!
Но гласът му не звучеше сърдито, а по-скоро гълчаво. Бай Гъцо се бе превързал с оная престара селска обич към болното турмаче, иначе отдавна да му бе пуснал кръвняка или да го бе трампосал на някоя оривица.
Докато турмачето и човекът се лабацаха един друг, откъм темнявата пърлица на обора изведнъж се счу тупурдия, сякаш скопяваха нерез, после оттам изскочи като бесня страшен цървен дзвер и се хвишна право на гърба на бай Гъца.
- Леле, въргозуняк! - извреца бай Гъцо и се юрна към манаря, но дзверът го ръмкаше по гъзиняка и озгор и не му даваше да изщрапка до яснеца под сводовището. Сърцето на бай Гъцо прекина, прекина иднаж-дваж, па се бишна нагор, заседна в гръцмуля и ни насам, ни натам.
И кой знае как щеше да завърши тая дунанма, ако бай Гъцо не беше щрегар човек и не даянеше на ръмкане. Докато дзверът крежаваше с некти връз него, той изведнъжка си спомни, че е атеист и като такъв не бива да верва в разни богове, светии, гяволи и въргозуняци. Тази мисъл му даде криле, той се сбабуни на две, запрошна дзвера от гърба си, обърна се и видя, че той наистина не е въргозуняк, а църната мачка на комшията чичо Дърмо Крижавия, която се бе омърляла прездене си и си бе намерила котило в темнявата пърлица.
- Да ти и... намерата, гадина неприклопена! - изглафа през зъби бай Гъцо, па като фана за дръжляка една гьостерица, па като зачепрасти, та ни въргозуняк остана, ни турмак, ни обор...
Така атеистът бай Гъцо Мърдавицата се пребори със суеверието.
--------------------------------------------------------------------
*Въргозуняк у наше село викат на караконджола (б. а.).
Източник: http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?s=69bcccb0b6f1bf8090593404574c2b26&t=7061&page=2
Освен тази статия с диалект едва ли не във всеки град, попаднах и на едно разказче в един форум. Общо взето, чета го като немския: разбирам за какво иде реч, къде се развива действието и кой участва, но 60-80% от думите са ми непознати. Чете се бавно и не съм го дочел до края, но го слагам тук за да мога да му се насладя по-късно.
Бай Гъцо Мърдавицата и въргозуняка*
(По образци от селски белетристи)
Петър Незнакомов
(1920-1997)
(1920-1997)
"Родна реч омайна, сладка..."
Иван Вазов
Иван Вазов
Бай Гъцо Мърдавицата,сухоляв сгугушен парясник на около петдесет лазаря, с бутурясало рофито лице и клепясали от стара неизлечима балънма уши, излезе на сундурмата на новата си двуетажна, току-що измазана къща, прозина се до разгъчване (затуй му викаха и Гъцо), задръгна със скукушинени пръсти голия си кирливожълт корем, който се пелтееше като качамак изпод разпраната риза, па ръшна с нога бозолявото келаво псе на име Мърлю, което хръпаше току на чеперека, свило предните си сгъчкани и омъждуляни от ровляк лапи под приличната на туфа муцуна. Псето се кътландиса, бафна два-три пъти сънливо по стопанина си, пребаца с подгъзурен куйрук разлятата помия по двора, па се шмугна у дребака между кочината и мръсовината.
- Къде пак бря? - кукна от горната одая стрина Пъца Гуджовкина, вдовицата, дето шъташе на бай Гъца и от време на време му подслаждаше животеца. Тя беше гърдунеста, сбабичосана вече жена, обута в ръждоляви окъсани джорапи, закрепени с джантер за пездерицата. - И що ти е криво пцето, та го буторяса?
- Млък ма, навро! - гъгна връз нея бай Гъцо. - Туй псе я че го разчекнем с гьостерицата, а ти да не го буторясам. За пцето кърпел, тъй си знам язе. Разлигавиш ли го, оно че ти се качи на келя...
И без да обръща повече внимание на стрина Пъца, бай Гъцо се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче. Той шляпаше с гумените цървули из помръзляка, мина край барабината, обра с крак насърбаната от снощи пенюга и като все още попържаше и мрънкявеше под нос, влезе в обора.
Удари го гъста фанара от биволски пръждавици, смесена с воня на уруглица и пикня. Бай Гъцо се спря на цепленката, швиркна с уста и краставото турмаче, изглежда, го усети, защото от полутъмната жежчава се счу радостното му брецане, а веднага след туй скюсканата от болестта чутура на хавайнчето се завря в гърделя на бай Гъца и почна да му се лади и бъцка като малко сополявче.
- Пъш де! - взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо. - Я какво ме
изглафа целия, кьорчо-кьорава!
Но гласът му не звучеше сърдито, а по-скоро гълчаво. Бай Гъцо се бе превързал с оная престара селска обич към болното турмаче, иначе отдавна да му бе пуснал кръвняка или да го бе трампосал на някоя оривица.
Докато турмачето и човекът се лабацаха един друг, откъм темнявата пърлица на обора изведнъж се счу тупурдия, сякаш скопяваха нерез, после оттам изскочи като бесня страшен цървен дзвер и се хвишна право на гърба на бай Гъца.
- Леле, въргозуняк! - извреца бай Гъцо и се юрна към манаря, но дзверът го ръмкаше по гъзиняка и озгор и не му даваше да изщрапка до яснеца под сводовището. Сърцето на бай Гъцо прекина, прекина иднаж-дваж, па се бишна нагор, заседна в гръцмуля и ни насам, ни натам.
И кой знае как щеше да завърши тая дунанма, ако бай Гъцо не беше щрегар човек и не даянеше на ръмкане. Докато дзверът крежаваше с некти връз него, той изведнъжка си спомни, че е атеист и като такъв не бива да верва в разни богове, светии, гяволи и въргозуняци. Тази мисъл му даде криле, той се сбабуни на две, запрошна дзвера от гърба си, обърна се и видя, че той наистина не е въргозуняк, а църната мачка на комшията чичо Дърмо Крижавия, която се бе омърляла прездене си и си бе намерила котило в темнявата пърлица.
- Да ти и... намерата, гадина неприклопена! - изглафа през зъби бай Гъцо, па като фана за дръжляка една гьостерица, па като зачепрасти, та ни въргозуняк остана, ни турмак, ни обор...
Така атеистът бай Гъцо Мърдавицата се пребори със суеверието.
--------------------------------------------------------------------
*Въргозуняк у наше село викат на караконджола (б. а.).
Източник: http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?s=69bcccb0b6f1bf8090593404574c2b26&t=7061&page=2
Абонамент за:
Публикации (Atom)