Напоследък се уча да правя това което ми се иска. И май усещам, че смисъла на упражнението е че в един момент ще почне да ми се прави и това, което трябва. Да се чете, работа по дипломната.
Сега по темата.
Снощи имаше купон. Това не е новина. Една полякиня си празнуваше рождения ден. И това не е новина при условие, че те са около 20.
Готиното е, че получих лична покана през Facebook. Ама е на това не се учудвам, още повече, че ходим заедно на езиков курс. За протокола да кажа, че това беше Магдалена.
Отидох с пусната коса и им събрах погледите на всички. Крайно време е да пусна на свобода най-характерното си качество.
Още от техникума бях характерен, така да се каже, с косата си. Вица от тогава е, че мога да скрия химикал или молив в нея. Виц, виц, ама е истина, Борко (Ангелов) го демонстрира. Тогава се сресвах назад и тя беше минимум 4-5 сантиметра над черепа ми. И понеже този череп е голям, пропорционален на останалите ми габарити, химикалката наистина не се виждаше. Че и не падаше при малки отклонения от основната позиция на главата. По тази причина Ивайло (Георгиев) ме шегуваше, че мога да пренасям наркотици през граници.
Мина време и реших, че вместо да се опитвам да я подстригвам през 3 седмици, мога да я оставя на мира да си расте. И резултата е впечатляващ.
Май така и съм писал за това как отидох на фризьор тук през ноември. Много завист от страна на едната фризьорка, много радост от страна на тази дето ме работеше (че готина глаголна форма ама). Каза ми, че хората гледат през прозорците на салона заради мене. Аз пък свързах косата си с думата 'Preislos' (безценна).
Та много комплименти получих, както винаги, и най-готиното е как една Агнешка си играеше с косата ми докато ме канеше на рождения си ден следващия петък.
Да спомена само, че който трябва ме освободи да правя, каквото си искам, с която си искам.
По едно време, обаче много взе да ми влиза в очите и да ми ограничава ъгъла на видимост, та я вързах на малка опашка, все още пусната. Малко по-късно една Агата ми каза, че съм много хубав. Благодарих й. После добави, че съм приличал на Винету. Къде го е виждала, при все че той е литературен герой, не знам. Филмите не се броят, актьори много. Така или иначе, беше ми приятно.
По едно време, някъде към 01:30 един приятел от Таджикистан каза че си е загубил ключа за стаята. Ужас. и то точно в петък вечерта. Шанса да намери хаус майстери или друг, следващи дни е малък, ако не си намери ключа. Потърсих малко, ама почти всички лампи бяха изгасени в името на купона и нямах много шанс. А и бил единичен ключ без ключодържател. Полека-лека се разбра, че ключа се е търкалял по пода до диджейя, което ще рече в едното антре, и някой го бил прибрал. Казах на Фазлидин да спре музиката и да пита на висок глас всички. Не се случи по една или друга причина.
Диджейя е важен герой от историята. Казва се Ашрей и е новия съквартирант на Борислав. Този дето споменах, че има съвпадения с мене понеже пише на Java и фамилията му почва също с "П". Та той се има за диджей, както и още трима от приятелите му индийци, даже са залепили обява на таблото в общежитието ни, започваща с думата Народен Диджей, на немски. Музика имаше, мощност също. Ама умения - хич. Аз съм аматьор в областта "Пускане на музика", и необразован в областта "Смесване". (Ако някой от ТУ-Варна прочете това изречение трудно ще се дипломирам като магистър-инженер в модул "Видео и Аудио Техника", хихи). Обаче знам че нямаш право да сменяш песни с секунда и половина тишина между тях и че не бива да сменяш песен преди да са минали едно 70-80% от нея. Тези две неща се случваха цяла вечер. И хората негодуваха и той не ебаваше хич(дълбоко се извинявам за думичката, ама има неща които най-ясно звучат по този начин).
Та по едно време Фазлидин го пита за ключа си, дали е видял кой го е взел и прочие. аз стоя в коридора пред вратата, гледам ги и те ме виждат. Ашрей му сочи към другата стая нещо, без аз да чувам какво му казва. Ама понеже търся с него тръгвам към стаята през външния коридор. Фазлидин минава през коридорчето което свързва банята, тоалетната и двете двойки стаи. Засичаме се в другото антре, поглеждам Фазлидин питащо, кого търсиш да питаш за ключа си. И той май не знае. Ашрей не говори немски, а Фазлидин не говори английски. Май и двамата поназнайват по малко така или иначе. Поглеждаме към индиеца с въпрос и той започва да ме сочи нещо. Отивам до него. "Ключ", "Загубил", "Дай". Това от Ашрей, при все че може да говори и с пълни изречения ако иска. Питах го да обясни. И пак. Викам говори ми на английски, бе ("English, man, english!"). И той ми казва, че Фазлидин си е загубил ключа, да съм му го дал. Шашнат съм. Защо си мислиш че е у мен? И ги гледам и двамата. Индиеца си мълчи като задник, Фазлидин посърнал. Викам си , да ти ххх циганските номера, как го измисли, че ключа е в мен. Да ме беше посочил преди 30 секунди, когато сочеше към стаята, а аз бях пред теб, ххххх хх хххх!
Сега, че аверите му индийци мязат на цигани, факт. Че не ми пука и не съм ги асоциирал с тази група също е факт. Че Ашрай не мяза много на циганин, или най-много на хубав такъв, пак е факт. Аз обаче от тук нататък ще го имам за долен циганин, понеже за хората се съди по делата, а не по визията. Човек научава някои неща за 16 години живот до циганската махла.
Както и да е.
Хората си бяха тръгнали, аз се напънах и не можах да измисля друг начин да помогна на таджика и се прибрах.
Сутринта (в 13ч) ми звъни и ме събужда телефона за инструкции как се копират снимки от Canon A470 (демек като моя) в компютър. По време на разговора, на врата ми чука Фазлидин. Малко по-късно пак почука и го поканих да влезе. Разбрах, че не си е намерил ключа. Попитах го при Антон ли е спал, той каза, че не знае как е изкарал ноща. Генерирах идея да влезе в Facebook и да попита за ключа си. Щом някой го е взел, значи поне още някой ще знае. Седна ми на компа той, логна се, погледа погледа излезе от сайта. Викам имам предвид да напишеш нещо, а не да очакваш някой да го е написал. Той вика, не става. Повъртя се малко и си излезе. Викам аз ли ще си оставя магарето. Логнах се, смених си статуса на "търси Фазлидиновия ключ" и почнах да пиша бележка на английски и немски с подробно обяснени на ситуацията.
Стигнах до първото изречение и получих известие, че Ашрей е коментирал статуса ми. "ключовете му са при мен, прати го насам да си ги вземе". И моментално след това, "аз съм на петия етаж". Огледах се по етажа за Фазлидин, няма го и нямам идея къде да го търся. Седнах на компа и попитах в коя стая по-точно. Сайта се ъпдейтва и виждам как и Фазлидин е писал едно голямо "Thankssss!!!". Аха, да не те мисля, на топло си при някой, на комп и вече разбра. След малко Ашрей ще си напише стаята и си готов.
Така и стана. Малко по-късно гледам че Фазлидин ми е писал едно "Vielen dank!!!!", а и ми звънна по телефона лично да ми благодари. Оказа се, че бил в библиотека близко до общежитията. Не знаех че има такава, ама добре че той е знаел. И така.
Следват размисли дали индиеца през цялото време е стискал ключа и е гледал сеира на таджика 12 часа, или не. Аз лично подивях леко при изречението "Ключа е менее". И знам че Фазлидин не го е набил само защото е изкарал 12 часа в притеснения и се е зарадвал че изобщо си е намерил ключа и че може да се прибере в стаята си. Имам спомени от подобно облекчение, когато през март си забравих торбичка с телефон, студентска книжка, лична карта, всички банкови карти и портфейл, в автобуса. Добре че сутринта си отбелязах на ум какъв цвят е, та след час и половина го хванах и кондукторката ми я връчи усмихната. Тя пък ме е запомнила щото от циганската махла се качва млад мъж с доста дълга, почти свободна, коса с дълго черно палто, абе колегите ми казват че съм като добре облечен мафиот. Та спомням си облекчението, че съм я намерил и им оставих едни пари да се почерпят за мое здраве.
Та както казах, не искам да се замислям дали индиеца е разигравал Фазлидин през цялото време, щото почва да ми се псува.
Май това е всичко за сега.
П.С.
Щастливо искам да допълня, че седнах накрая на историята седнах на компа и тръгнах да си сменям статуса на "помогна на приятел". И след дълбоко замисляне и справка в речника за рода на Freund (der), генерирах, в момента си мисля, вярно изречение на немски с дателен падеж в него. Дателния го намерих след като се замислих как аджеба да напиша 'на'-то. И после се усетих, че точно въпроса 'на кого' засича непряко допълнение (какви думички съм си припомнил, а? Едно време много обичах уроците по български език, особено в частта със синтаксиса. А в техникума намразих литературния анализ).
Та крайния резултат е 'Aleksandar hat einem Freund geholfen'.
Е да, и за глагола се сетих че е неправилен, ама трябваше да си използвам картонените дискове за справка.
Да видим дали след два месеца още ще си мисля че това изречение е вярно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар