Намират ме, следователно съществувам

Подценил съм Гугъла, вече съществувам и за него. Което значи че кибер-присъствието ми вече е реално. Спомням си как през ноември пуснах търсене със тогавашното заглавие на блога си и не се намерих.
Днес обаче положението е различно, излизам на 4то място при търсене на "немски местоимения", което ден след публикуването е направо перфектно. Днес си поиграх да сложа линкове към блога си в стария ми сайт, след като в една книга за матлаб прочетох как се пресмятал Page Rank в Гугъл.
Стигнах до книги по матлаб понеже ме извикаха в университета след 8 дни без да се вясвам там. И ми казаха че работата ми е важна, понеже Андреас е обещал да направи презентация по темата по която работя. С резултати. Така че съм малко по-надъхан, и малко по-отговорен за това което имам да правя.
Да се върна на Гугъл. Излизам доста напред при комбинация на думите 'студент', 'росток' или 'рощок' и 'еразмус'. Имам малко проблеми с намирането си при комбинацията 'еразъм студент', но мисля че след публикуването на тази статия това ще се оправи.
Мислех това да е послеслов на предната статия но се отказах. Само заради заглавието мисля да го оставя отделен, макар и кратък и безинтересен, пост.
И за да го направя малко по-интересен ще спомена как си направих завеси на 22-ри декември. Направих снимки тогава, ама нарочно не ги качих в нета, за да изненадам човека, заради когото ги направих. И изненадата се получи много успешно.
Понеже знам че има поне двама души които четат статиите ми, но не могат да гледат снимките ще опиша как се зароди идеята.
След като се нанесох в новата стая се усетих, че пак няма завеси и че тя гледа към хаус 3. И че 4-тия и петия етаж на хаус 3 могат да гледат у нас.
Първо ми минаха през ума конвенционалните методи за създаване на завеси, да речем обесване на чаршаф на щипките на релсите. Имам си релси за пердета и много щипчици на тях. Обаче стигнах до извода че у нас ще става като в лудница, с четири бели стени. Трите стени са чудесно боядисани, макар едната да се закрита от шкаф и гардероб. И ако закрия прозорците с нещо бяло...
Не знам дали съм измислил друг вариант, но почти моментално се зароди този който осъществих месец и половина по-късно. Ще ползвам подръчни материали. С какво разполагам?
С безплатни вестници. Оставят ги на камари във входа.
Обаче! Няма да ползвам нормални вестници, ще стане сиво и скучно. Ще ползвам гланцираните шарени рекламни брошури. Представете си списанията на метро или вестниците на технополис (безплатна реклама). После седмица подбирах листи които са големи, шарени и не са слепени.
Продължих да размишлявам в леглото. Както винаги при мене такива мощни и завършени идеи се раждат в леглото, като си легна да спя. Само че преди да отнеса започвам да развивам сценарии и отиват от 10 минути до 2 часа.
Сега, ще трябва да мога да ги прибирам през деня. Не е работа да ги свалям и закачам всеки ден, за какво съм учил 5 години в МЕИ. Ще си направя пръчки от вестници и ще избутвам отделните групи от листи с тях. ("Пръчка от вестник която ще стане въже от вестник" била любима реплика на Галина. Спомена ми я като видя завесите.) Обаче щом ще дърпам, значи листите могат да се скъсат. Трябва да ги подсиля някак. Как? С прегъване. Японците правят чудеса чрез прегъване на хартия, наречени Оригами. Аз само знам че има бяха показали велосипед с хартиена рамка и нормални гуми на, който се возеше човек. На мен такива магии не ми трябваха. Потока на мисълта ме доведе до извода че ми трябват два припокриващи се подгъва в различни посоки, за да се балансира натоварването от двете страни на листа. Не мога да го обясня добре на кратко, а и не искам. За щастие се вижда добре на тази снимка, така че ще се позова на нея.
После се усетих, че след като ще ми трябват четири завеси които да покрият прозорците, ще трябва да прегъна вестниците, за да могат да се събират и разтягат като хармоника.
Шлифовал идеята от край до край, събрах безплатни брошури, различни естествено, купих си лепило и ножица и зачаках вдъхновение.
От рождения си ден запазих опаковъчната хартия, че даже я провесих на щипчиците за да си проверя идеята.
На 22-ри както казах имаше купон у съседа Антон и по едно време се усетих че ми стана тъпо. Отидох си в стаята разчистих масата извадих всичко необходимо, отворих вратата за да чувам музиката и да ме виждат, и се метнах. Оказа се че не съм събрал чак толкова много брошури, ама стана работата. Както се вижда от снимките всяка завеса е направена от два еднакви листа обърнати обаче с различните си страни и текст гледащ в различни посоки. Всичко това с идеята да не е скучно или еднообразно. Опаковъчната хартия свърши чудесна работа, само малко си поиграх с напасването на десена със жабите, понеже я бях срязал на половина по-рано.
Направих аз три завеси и вестниците взеха да свършват. Харесах си още два листа, направих подгъв за закачане, прегънах ги, залепих ги и след като ги окачих откачих. Оказа се че са с 10см по-къси от всички други завеси, които естествено специално си играх да подравнявам по първата. Погледах, погледах и стигнах до извода че у мен има наченки на Монк и ще не мога да ги оставя така.
И за да е съвсем разнообразно залепих съвсем друг вестник, който обаче пасва цветово на останалите.
Да се боря с Пикаса за два линка си загубих мисълта. Както и да е. По рано същия ден си направих цял стол от два счупени, но доколкото помня това го разказвах.
Та така. Взех акъла на руснаците с оригинални идеи, понеже ме питаха от къде съм го видял.
Нема нужда, брат. Само фантазия се иска.
Сега се чудя дали това да го отделя в нова статия, ама няма.

П.С.
Снощи си играх да форматирам Word-овския файл, в който си пазя всички публикации. Вече си има съдържание със хиперлинкове към всяка статия и е станал 60 страници. Стигнах до извода, че май блога ми е станал дипломна работа. Понеже и тя трябва да е 60-80 странници и да пиша редовно в нея. Здраве да е. Ще се справя.