Фантомът Боб

(Мали колко забавни глупости ми минаха през главата докато стигна до текстов редактор, да ги запиша!)

МНЗ предупреждава, да не се чете от гладни хора и бременни жени!

Може ли да се сготви български боб в Германия?
Мисля че не може, но експериментите ще продължат.
Липсата на боб вързал в селска градина (или на прозореца в панелния ни апартамент когато бях на 14 години), липсата на гюзум, чубрица, магданоз и други такива, както и липсата на българин умеещ да готви български боб, правят начинанието много предизвикателно.
По темата с подправките. Какъв майтап бях само докато си избера червен пипер от магазина за яйцата по панагюрски, хи-хи. Мисля че това не съм го писал тука.
Както винаги, отивам в магазина знаейки че ще търся нещо точно определено, но не проверявам в речник за названието на немски (сешоар, сладък червен пипер, боб, може и друго да има ама не се сещам). Намерих аз секцията с подправките. Paprika е най-близкото по цвят, което има там. Само че имаше няколко вида. Минаха 5 минути и три кръгчета от двете стани на стелажа докато се усетя че едни пакетчета са еднакви. После си харесах пипер в солница и ключовата дума süs (сладък). За да няма излъгани камилчета отидох при една продавачка и зададох въпроса "Това гори ли?" (brennen глагол използван и за това че копривата 'жули, пари, гори'). Успокоиха ме че това било паприка и само леко лютяло, имало еди-какво си дето лютяло мъжки. Та с червения пипер не сбърках. Яйцата по панагюрски впечатлиха който трябва и по метод на приготвяне, и на вкус.
За де не бъда голословен ще кажа че номера е да излееш счупени яйца във вряща вода със сол и олио. Хубаво е водата да не е кипяща а да се е успокоила, за да не се разкъсват яйцата от турболенциите. По този начин остават цели. После ги вадиш от водата, поръсваш с пипер, заливаш с кисело мляко 'Bulgaria' и пак поръсваш с червен пипер. Контраста почти горещи яйца и студено кисело мляко (ако се консумира овреме) на мен ми носи голяма наслада. Отделно като се разкъса жълтъка в млякото... (Добре че пиша след като съм ял. Ама пак ми се прияде, не съм си правил от 3 седмици...)
Сега да минем към одисеята с боба. Не, не съм одил да сея (думата сама изскочи даже, браво на вдъхновението)!
Пак не знам как е боб, ама понеже видях къде има леща в магазина реших че ще е на близо. Е да ама там били био-продуктите. Био-боб нямаше! ("Ама от къде ми идват тия!" братовчеда Балки. Егати асоциативната памет. На мен ми стана много смешно като го написах, затъ виц който сам си разказах и до сега не бях чувал!)
Скитах из магазина и слушах един образователен материал на тема правене на тантрична любов и как на една са и се е явил Буда, щото достатъчно вярва в него и е вдигнала достатъчно левел, и на последното възможно място намерих боб.
Три вида боб. Бял и ситен, лилав и много едър и кафяв и нормален. Белия и лилавия пишеше че стават за салата и за по още едно нещо всеки, като нещата бяха две различни. Не си носех фотоапарата, а и не ми се преписваше. Думите ми бяха много неизвестни. Кафявия имаше рецепта за сваряване на гърба. Чудих, гледах и накрая реших да приложа тактиката с продавач-консултантката. Разходих се през половината магазин, докато стигна витрините с месата и се озовах пред витрини със сирене, щото само там имаше продавачки. Естествено реших да попитам някоя по-зряла. Докато чаках за внимание разбрах от къде идвал лафа "Рокфор? А, онова дето ни усмърдя къщата!".
Егати сирената, егати миризмата, егати чудото. Много воля се искаше. То да е едно сирене добре, ама те като се омешат няколко миризми, да се чудиш къде да се денеш. Че идват с мултиплексирани във времето, тъкмо се приспособиш към едната и те лъхва на друга. Миризмата май най-много ми напомня на непроветрена мъжка съблекалня (щото в женска не съм влизал) след спорт. Така де, трябва да се редуват вкусни описания със деликатесни такива.
Та питах продавачката кой боб е най-готин за правене на супа (!), тя погледа, погледа препоръча ми белия, заля ме с думи и разбрах, че е добре да го накисна преди употреба. Е, тя ми показа че зърната, които са колкото две лещени зрънца едно до друго, ще се надуят до размера на нокъта на палеца ми, ама практиката показа друго. Но по ред.
Защо опрях до бобец. Ей, инженер Донев има култово изобретение по темата - "Бобо-редуктор". Преди няколко дена се прибирам и от първия етаж ме лъхна на бобец. Откачих! Прибрах се и писах спешен SMS (от който се роди и предната статия) до нашите, за елементарна рецепта като за мен. Аз исках да ми пратят снимка на лист с инструкции, но мама ми прати троен SMS с всичко необходимо. Та на другия ден се вдигнах до магазина за боб и лук. Като се прибрах измих боба, сложих го да се кисне и заминах на турски купон. До пет сутринта. Като станах днес попитах как да си направя запръжка с червен пипер (нали имам), че бистър боб само с лук, нещо не ми изглеждаше добре във въображението. Получих SMS инструкции, че и телефонен разговор понеже зададох уточняващи въпроси. С такава скорост ми се говореше че ми стана смешно и нищо не запомних май. Ама няма значение.
Отидох, в кухнята, излях водата дето се е киснал боба в продължение на 20 часа, от 21 вчера, до 17 днес, налях литър вода в тенджерата и пуснах котлона. Накълцах лук с ножа, който прогресивно става все по-тъп, при все че го заточвам малко във вилицата си. Лаф от пицария "Венеция", ако не греша "Ако тръгна да те коля с него ще умреш от гъдел!".
Като писах вилица та се сетих, аз така и си нямам лъжица. Че и единствения черпак в кухнята е такъв, та се правя че го няма. Осинових една голяма лъжица и готвих с нея.
Майтапа беше че след като се запени, взе да кипи извън тенджерата. На първия опит за кипене се стреснах и го дръпнах от котлона, ама на втория запазих присъствие на духа, оставих го да се накипи, и да остане толкова вода в тенджерата, колкото че да не кипи повече. Попивах с вестници. Вря към 40 минути, после прецених че зърната са меки и се заех със запръжката.
Там май нямаше особени изненади. Освен, че си пресипвах сос с лъжицата, ама в един момент запръжката беше токова гъста, та се събра всичката на лъжицата и мен ме достраша да бъркам с нея повече в тенджерката. Остъргах я колкото мога в ръба на тигана, добавих сос смело, със същата почти пълна със запръжка, лъжица и всичко се оправи. Излях резултата в тенджерата, добавих още малко сол, щото доливах почти литър вода, за да компенсирам изврялата такава, и спрях котлона.
Не се опитах да си сипвам в чинията с лъжицата с която ще ям, а използвах една доста по-голяма.
Надробих си пълнозърнест хляб за тостер, и опитах. Яде се доволно. При все семлото изпълнение, е много добре. Само като сдъвчиш зърната, вкуса е воден и безсолен. Или е трябвало да го накисна със сол, или да го варя повече, ще видим. Както със всичко друго което ям, като му сложа кетчуп, става чудесно. За просветените уточнявам, че не е Гевурц кетчуп, а от обикновения. Гевурца е свършил в магазина и сега чакам с нетърпение да заредят за да му се насладя.
В заключение мога да кажа, че след двата ми опита за приготвяне на миш-маш, приключили с резултат, който ме отказа за три месеца да се опитам да си сваря нещо повече от яйца, днешния опит е повече от окуражаващ. Снимки тук.

П.С.
Смях! Как се топли само една порция боб, при условие че нямаме железни чинии тука? 10 секунди за размисъл. Отмерва се колко ми събира чинията, после се сипва в тиган и се топли на котлона.
Няма такива импровизации!