понеделник, март 02, 2009

Мартеници

Драма, служба не остана. Как се изтърколи февруари не е истина. Аз вчера злоупотребявах с дипломна работа. С Андреас се разбрахме да експериментирам с реалната постановка и да пиша текст докато той е на конференция в Карлсруе (където е и немския клон на Пи-Конзулт ;-) ). После да му пратя нещата в събота сутринта за да може до понеделник да ги редактира. Експериментите минаха добре, ама аз седнах да пиша истински чак в четвъртък сутринта. В петък през нощта, към 3ч, му драснах имейл, че ще му пратя половината нещо по обед. Имам един интересен фийчър, като стоя до твърде късно пред компютър почва да ме боли гърлото. Сетих се за това като си лягах, щото се прояви.
Легнах си и станах без аларма в 9:15. В 10:30 стигнах до библиотеката. Четох новини, после 2ч си играх да си експортвам всичките графики от матлаб в картинки. За втори път. Първия път ги направих на *.emf файлове, без да проверя как изглеждат. Преди *.emf-ите се бяха получили добре. Ама снощи са станали по най-смачкания възможен начин. И хайде за втори път в *.png файлове. А да. Изхитрих се да си записвам графиките от матлаб като графики а не като снимки, за да мога да ги редактирам след това. Смяна на имена по осите, слагане и редактиране на легенди, премахване на част от линиите, смяна на типа на линията, такива неща. Офф, дрънкам глупости.
С една дума, в 13:30 си генерирах *.pdf файл и го пратих. 22 страници. Тепърва имам да описвам опитната постановка, симулационната постановка, резултатите и много други неща. 50 страници са ми сигурни, аз се целя в 80, без да броя приложението със матлаб кода.
След като пратих тези неща почнах да си почивам. Викам утре ще описвам останалото. Само, че днес се събудих не съвсем здрав. Гърлото, малко главобол, малко температура. Спах от 2 до 9 и съм по-добре. Чая с три вилици мед е ъпгрейт-нат с резен лимон. Та след като събудиха в 10ч сутринта с обаждане от Варна с поздрави за Баба Марта, станах и тръгнах и аз да поздравявам виртуално. В Фъцбук станах фен на мартеничките, изкопах една снимка на мартеничка от нета и я разпратих на всички българи от скайп-а си. Борислав ми благодари и го извиках да дойде за да му подаря една истинска мартеничка. Сега е момента да кажа че преди седмица пристигна колет от мама с 50 мартенички. Май още не съм качил снимките от тогава. Та имам да раздавам на всичко живо наоколо.
Само че такова домашно ми зададоха с тези мартенички. Кой може да обясни какво е мартеницата, защо се носи, какво символизира и т.н. На български за начало. После аз ще превеждам на немски. Аз си зададох въпроса преди седмица и стигнах до извода че знам само че са за здраве и че се носят до към първа пролет. Цяла седмица отлагах, ама днес се грабнах и прерових нета. Намерих малко материали на български, и целенасочено потърсих в немската уикипедиа. Оказа се че има доста свястна статия която преработих за нуждите си.
Малко от противоречивата иформация която събрах:
  • "Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Бялата вълна в мартеницата символизира дълъг живот, а червената - здраве и сила. "
  • "The marteniza is going to protect you from evil spirits and bring you health for the whole year. (Мартеницата ще те предпазва от лоши духове и ще ти носи здраве цяла година)"
  • "Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта."
  • "Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата.По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането."
Как цялото това звучи на немски няма да ви занимавам сега.
Тъкмо си препрочетох творението и Антон почука на вратата. Нещо щели да си ходят и т.н. Много ми е забавно как българин и руснак си говорят на немски за да се разбират ама както и да е. Впрочем претендирам да разбирам 70-80% от руската реч ама за сега не мога да генерирам изречение на руски. Друг път имам да разказвам как играх на асоциации с руснаците на едно тяхно събиране преди седмица. Играта е един ти задава тайно дума и ти трябва да я обясниш на другите с жестове така че да я назоват. Част от думите които познах и обяснявах: започнах с “Инфлация” и да ви кажа бързичко я обясних. “Кристал” - голям зор да я познаем. Схемата е – който познае думата после трябва да обяснява. Зададоха ми “надежда”. Много зор да я обясня. Аз пък зададох “индийка”. Зададох още ‘Дума’, ‘Магазин’, ‘Куб’ и всичките им бяха трудни за обясняване. Имах да обяснявам и ‘Ръжда’, също много зор. Та голямо весело беше. Мисля като се прибера да опираме да го играем това с почерпени инженери, очаквам много изпълнения. Просто такива лица има сред колегите че...
А си мислех да го разказвам друг път. Като хвана клавиатурата та нямам спирка. Ама като си знам че следващото писане в блога е най-рано след седмица... По-добре да опиша каквото помня.
Та да се върна на мартениците. Подарявам аз една на Антон и си разказвам песничката на немски. Малко го загубих като споменах думата за лястовица на немски ама както и да е, като цяло му хареса. Вика и аз искам да ти подаря нещо и тръгва към стаята си. И ми дава едно руско знаме. Много му благодарих и там връчих мартеница на друг руснак който познавам покрай събиранията и за втори път обясних на кратно и на немски какво е и защо е. Той пък вика, аз нямам какво да ти подаря. Викам не е това идеята. Ама той бързо го импровизира. Вика виждал ли си руски пари. И вади от джоба си една лъскава монета от 10 рубли. Изглежда като левчето, от два метала, ама по-голяма и от двулевката сигурно. Много ми хареса и им показах няколко български монети, до колекцията си от евро монети. Явно трябва да разкажа, че ми попадат понякога монети с интересни рисунки на гърба. И аз взех да си ги събирам. Някъде трябва да има снимка. Всъщност няма още ама ще направя и ще сложа линк. Та руснака ми стана много приятно че е уцелил подарък гледайки колекцията от другите монети. Споменах и копейките във Варна и той ме успокои че стойността на 10-те рубли е към 50 стотинки.
В това време Антон разглежда българските ми монети и срича ‘статинка’. Казах му че идва от ‘една стотна’ и после казах че мадарският конник ще е на българското евро като я докараме до там. Малко ли му взех акъла обаче като се разбрахме че мадарският конник е изсечен в скалите преди около хиляда години. ‘Хиляда’? Ами да, България е там където е сега от 681-а година.
Та така.
После спах за здраве и сега мисля да събера един файл с графики за да покажа на Андреас резултатите от експериментите. Само дето е 2:30 сега. След няколко дни проверете за ъпдейт на статията, имам да качвам и да залинквам снимки.

Няма коментари: