Пътят до Карлсруе

Аз във влака какво си мислех, че ще пиша по-нататък, то какво излезе.
По някое време през януари се наканих да подпитам Роланд за предложението му от август. Писах му email на немски и получих отговор на втори февруари, след изпита си по немски, успешно издържан с 4-ка по немската система (3ка на релси по българската).
Имаше нещо за казване за този изпит.

С няколко думи, щото повече не си спомням, мина месец откакто си гледах резултата, имам 52% от точките. Четене и слушане са ми над 66%, граматиката и писането ми смъкват резултата надолу. Даже си направих сметка, че без последната задача, писане на писмо от 10 изречения на тема “Обясни на приятел как да разгледа родния ти град”, щях да имам 62%, кажи речи. Но здраве да е, поне знам коя област ми е слаба, а именно изразяването на немски.
Интересно беше, че задачата по четене беше да се подредят 7 абзаца по логиката на нормален текст. А текста разказваше за Шлиман, откривателя на Троя. Не знаех, че този човек е почнал от нищото, научил е около 30 чужди езика (не се шегувам, и се надявам паметта ми да не ми прави шега, четох текста течно преди два месеца, но знам че е някакво немислимо число), оженил се за богата рускиня и се заловил с мечтата си, археология по разказите на Омир.
Аз като един начинаещ полиглот само мога да се надъхвам и да уча.

Да се върнем на Роланд.
[censored]
Разбрахме се, че искам да съм на стаж и че мога да мога да стоя около два месеца. Проверих си в университета и ме успокоиха, че мога да се прибера чак за защитите през юли.

Странна статия се поучава. Май не искам това което писах до сега и това което се каня да разкажа тепърва да е стои отворено в нета...
И сега пък ми мина мерака да разказвам...
Добре, де!

По нататък получих писмо че дори при успешен стаж не могат да ми предложат постоянно място във фирмата, поради икономическата криза. [censored]
Отговорих че това за постоянното работно място не ми е проблем. Казах също че ме притесняват парите, дали за достатъчни за квартира, храна и транспорт.
Малко по-късно дойде 3ти март. В Росток това беше по-скоро рождения ден на Борислав, отколкото нещо друго. Обаче там си поговорих с Катерина и Реджеб и те ми казаха следното. държавата праща на фирмата, за това че взима студент на стаж. [censored]. И така.
Уточних на Роланд, че в след края на март няма да имам студентски права и попитах дали това е проблем.

Няма проблем, пишем те като aushilfe в договора и готово. Преведох си думичката като “временен работник” и си рекох добре. Взех си билет за влака и попитах Андреас как мога да си намеря квартира в друг град в Германия. Той ми препоръча immoscout.com. Намерих адреса на Пи-консулт в нета, прерових сайта и след 30 минути вече се бях спрял на стаичка. Преди да се свържа с хората обаче, реших да попитам Феликс, проджект мениджъра ми от по-рано, по скайп дали на този точно адрес са работните места на фирмата. Там били. Ама се оказа, че стаята която съм избрал трябва да се платят едни 600 евро ей-така при нанасянето. И отделно вече месечни наеми.
Попитах не е ли винаги така с жилищата. Той ми каза че когато човек не може да търси, е така. И ми каза че ще разпита за жилище.
Тъкмо прерових скайп историята. Оказа се, че съм си купил билета за Карлсруе, търсил съм жилище и съм провел разговора с Феликс в петък, 13-ти март...
Няколко дни по-късно пак стана въпрос за жилище. Феликс ми даде email на свой приятел когото да попитам за жилище. Този някой така и не ми отговори. После Феликс ми каза, че за момента и той няма контакт с него. И понеже ми казаха че по интернет все ще намирам такива оферти с такса при нанасяне, аз не съм и търсил повече. Повече или по-малко разчитах на Феликс, ама без да съм му го заявил ясно...
Така или иначе дойде понеделник 30ти март и след като си приключих делата в университета в Росток (в последния момент, но това е друга история) се свързах по скайп с Феликс.

Предавам разговор:

А: Здрасти, знаете ли [вие всички], аз утре вечер пристигам
Ф: Не, не знаехме.
Ф: Имам кола, искаш ли да те взема от гарата
А: Супер ще е, аз имам доста багаж
Ф: После на къде ще те карам?
А: Нямам си идея
Ф: Нямаш жилище?
А: Да
Ф: Ох...
Ф: Може би хотел
А: Да, като за начало става
А: После ще трябва да потърся (да потърсим) жилище
Ф: А кой хотел
А: Не знам, не съм търсил
Ф: Ти си интересен човек [оригинал: “your a funny guy”]
A: Знам
Ф: МНОГО
А: Оптимист съм
Ф: Ще потърся из фирмата
[пауза, праща ми скайп на Сабине]
Ф: Аз не намерих, виж дали тя може да ти помогне.

Свързах се с нея, тя ми каза, че ми търсят пансион и че ще се свържат с мене.
Аз си тръгнах от университета, и като се пуснах скайпа вкъщи получих съобщение че са ми намерили къде да спя. Всъщност са намерили в рамките на 45 минути, сега като гледам времената в скайпа. Трябва да ида в понеделник с кутия бонбони в офиса за тия хора.
После пътувах и писах във влака, Феликс ме взе от гарата и ме закара до пансиона, който е до зоологическата градина. Това всъщност е голям апартамент на втория етаж със седем стаи за гости и една частна за съдържателя.

Ох, затварят ми се очите, не ми се пише повече.
А интересното тепърва предстои.