Браво на мене. Бива ли след почти 3 часа четене да седна и да си пиша в блога...? При все че имам две домашни по немски и дипломна работа за правене. По-добре е да не се изказвам че правя даже две. Интензивно помагам на колегата със С++ програмиране. Ама е готино де. Едни съвсем леко засукани задачки за матрици. Да поддържам темпо дето се вика. Пък нали съм и учтиво таралежче. (я на БГ речника за правопис на Mozilla му липсват умалителните форми на думите.) Като казах речник - днес на немския се обърках да ползвам една тухла кръстена "Речник за немски като чужд език" или нещо подобно. Една минута докато си намеря думата. А! Ама тя обяснена пак на немски. Проверих да не би речника да е тълковен, но не би. Ама зацепих значението на думата. Мерси за речника де. Имам си алтернативни.
Сега, аз защо седнах да пиша тука!? Някой може и да е запознат, ама да си кажа че последните дни бяха много интензивни. Купон в петък вечер, пътуване до град Любек в събота сутринта, (мале колко линкове ще се съберат в тази статия, да съм писал по-често), вечерта се прибрахме, малко релакс и през нощта на рожден ден. В неделя станах в 16ч! Понеделник вечерта на караоке. "Ама трябва да дойдеш в университета в 8:00 сутринта!", "Тежко ще е ама ще дойда". След като веднъж се успах зверски и закъснях с 60мин за една среща нямам право да отказвам, пък и отказа не беше възможен. Вдигнахме се от караокето и в 02:00 си бях у нас. "Така, кога трябва да стана ДНЕС?", "Ами в 06:30, 07:00", "Аха, мерси, няма да си лягам". И така. Не се успах. Успиването предполага наличие на сън. За малко да заспя в щрасебана ("трамвая"). После спах пред компа. (Ауу, тука един съученик дето не сме се чували от май месец ми скочи по скайп със:
- Sashe da znaesh fen sym ti
- http://smileys.smileycentral.com/cat/36/36_1_32v.gif
Много зареждащо. Да си кажа защо може да ми се е прекъснала нишката на мисълта.)
Вторника беше спокоен, днес пак, даже се отказах да ходя еди къде си, щото добитъка уморен и реших да се вслушам в гласа му (ммууууу).
Това за ежедневието. Само да вметна любимия ми местен лаф за последните дни: "Не сме Алкохолици, просто Еразъм-Студенти".
Сега за същественото: Пристигна стипендията. Тъкмо бях останал с 8 евро на монети и се канех да искам на заем за да ида до Любек. Ама както става напоследък (да се чете 4-5 месеца вече) щом нещо ми затрябва, то просто идва. Вселената си намира начина. Моята работа е да се радвам и да го оценявам. Трябваше ми и някой от организацията за Любек, естествено срещнахме се на спирката на S-Bahn-а на прибиране. За месец и половина, не съм го срещал по спирки, ама нали ми трябва СЕГА. Та дойде стипендията и си бях обещал да си купя една книга която видях да се продава на намалена цена и на английски два дни по-рано. Купих си я. "Малкият принц" на Екзюпери. Много дълбока книга. Мислех си тука да преписвам цитати и да коментирам. Отказах се овреме. И от двете. Цитатите извън контекста едва ли ще са толкова стойностни. А за коментарите... кой съм аз и на колко години... Ето оригинална мисъл: Това е като да коментираш видяна планина. Не можеш да я видиш от всички страни. Отделно, че може да носиш очила. Слънчеви. И като разкажеш какво. По-добре кажи къде е и другия сам да си я види. Нито може да я помирише чрез думите ти, нито да я усети.
После пък ми се приядоха (по-точно е приправиха ми се (после немския имал представки на глаголите)) палачинки. Гугъл е голям. Намерих един мощен блог с луди истории, най-вече тази за палачинките, за бъгито и за сунузита. (наистина има да слагам линкове 20 мин при пост редакцията с моя готиния нет!). Та палачинки още не съм опитвал, ама се зачетох в блогове. Другия луд блог ми по пратиха колеги от Пи-Конзулт, след като има пратих статия от онзи блог за приставки за банкомати четящи информацията от карите. Та отговора беше този Долен блог. Айде и там четене. Капака обаче беше днес. Аха-аха да седна да пиша биографията на Айнщайн на немски и един колега от ТУ ме налази по скайп-а. От лаф на лаф и взе че ми прати една книга "Как да спим по-малко и по-качествено". Изчетох я и нея на един дъх. Сега се мъча да я кача в сайта си че да я споделя с всички. Може би малко прибързвам че препоръчвам нещо дето не е проверено, ама ме радват неща дето разбиват стари навици и разбирания. И звучи добре. (Пакета книги е тука вече.)
Пак имаше лирично отклонение по скайп. Ама и по-добре така.
Така, пуснах го да се качва. Не казвайте че разпространявам материали защитени от закона за авторското право че съм в Германия и не ми се остава за твърде дълго на твърде тясно място. Трябва да сложа линк към една статийка - на работа или в затвора е по-добре (поздрав за Дели, която ми я прати по служебното ICQ през първите месеци в офиса).
Та така. Сега почвам да редактирам (да се чете махане на печатни грешки и слагане на линкове. Казал съм си че съществени пост редакции на написаното няма да правя, в това ми е и номера). Ако се сетя нещо ще има послеписи. Иронията е че четох книга за добрия сън за ще стане 2ч само докато приключа тука. Ама ми се пишеше де.
п.с.1
чак сега сложих заглавието, хихи
п.с.2
30мин редакция (що ли ви занимавам с глупости). Прочетох и две статийки из чуждите блоци. За точността: линка към поздрава за Дели е на БГ, а не оригиналния. И съответно има Изгубени в превода... това е по-близо до истината.
п.с.3
Някой ще ми обясни ли имам ли право да търся линкове в 02:30 през ноща с бавен нет!?
Въпроса е реторичен, ползвайте коментарите за отговори.
п.с.4
Ее за малко да забравя. Брояча в другия ми сайт показва значителна посещаемост през последния месец. Готино. Няма да слагам линк нарочно ;-)
И на пук!
п.с.4 (видях че се повтаря ама няма да го редактирам нарочно)
Въх колко ми се спиии - за малко втори път да напиша за иронията със спането. Айде лека че се оливам!
едит 1.
Най-важния линк съм забравил: вица за учтивото таралежче! МНЗ предупреждава - вица е дълъг и тъп!
Няма коментари:
Публикуване на коментар