Пак ме хвана графоманията. Разяснявам, това е думичка която научих от един от любимите си автори: Елена Павлова, по-известна като Върджил Дриймънд сред любителите на книги-игри. Думата означава мания за писане.
Днес седнах да уча думи по немски. За един час се уморих. Намерих си някаква програмка която ми трябваше и си пуснах една песен на немски с образователна цел. След около два часа се усетих, че съм прекарал времето в превеждане на текста и ровене сред неправилни глаголи. Така се прави. Трябва да ти е интересно. Добре ама се уморих. Сега трябва да се компенсира с физическа дейност. Каква? За тренировки по каквото и да е не става щото вече е тъмно, а в стаята ще преча на съквартиранта. Чак към вторник ще се пренеса... Остава другия вариант. Пране. На ръка. Хем е и събота. Оглеждам общия инвентар. Сушилника го няма. Забравих да кажа че ми е маса тъпо. Т.е. не ми идва на ум с какво да се занимавам извън очевидните неща: учене по две дисциплини, пране, спане и игране на игрички. Викам си, ти ли бе, дето казваше че не можеш да скучаеш. Ама реших че в дългосрочен план най ще ми е полезно да се поопера. Ама къде да си простра. Сега идва предисторията и то без да е в скоби (настоявам да се оцени по достойнство).
Преди седмица гледам камара мебели оставени до боклука. Самите те повечето боклуци. Отбелязах си един сушилник, но с счупен крак. Веднъж вече превързван с тиксо, но вече отбил службата при бившия си собственик. Отписах го и аз за момента. Гледам едно офис столче със счупена облегалка. Моментално си го представих модифицирано. Развинтих един върток отдолу и очаквах облегалката сама да се сбогува. Твърде свързани бяха. Убедих я с поклащане да пусне болта за който се държеше към останалата част от стола. Готово. Разполагам с табуретка на колела с регулируема височина чрез въздушна възглавница. Кой друг има такава? Още не съм се престрашил да седна на нея. Седалката беше малко мръсна и нямам с какво да я приведа във вида който ми се иска. Обаче е чудесна за да си държиш краката вдигнати на нея.
След дни пак поглеждам сушилника. Как да го пригодя за нова служба ??? Измислих го из път. Махам ненужните крака (за ужасените пояснявам, това е само стара вещ направена от тръбен материал, не изгонено домашно животно както го описах от начало) обръщам го с главата на долу (спрямо позицията в която се е ползвал по времето на редовна служба) и използвам разгъваемите крила за крака. Колко време и усилия ми отне да махна краката по метода на пречупването чрез много кратно прегъване аз си знам. Взех си каквото ми трябва от боклука и тръгвам към къщи с надеждата да ме видят колкото се може по-малко познати. Комбинацията черно дълго палто (стил дон Вито или друг бос на мафията), поло, панталон, обувки, пълна пазарска торба и счупен сушилник, не е вида в който ти се среща с хора на които имаш да създаваш начални впечатления за себе си. Разминах се само с двама. По средата на пътя се усетих да проверя идеята си за обърнатия сушилник на практика. Че ако не работи да не го разнасям до квартирата си и после пак до боклука. Моментално зае пълен мъжки шпагат, основната скара само на 2см от земята. Замислих се. Дали да се върна до боклука и да изхвърля и усилията хвърлени до тук или да си го кача и да разчитам на нови идеи за оползотворяването на описаната тръбна конструкция. Досвидяха ми и двете, и сушилника и усилията. Вечерта си писах с милата как съм почнал да се обръщам на клошар. Поне намерих разбиране. Сушилника наврях зад гардероба за по-добри дни.
Добрият ден се оказа днес. Работещият сушилник зает от някого. Ако не пера ще откача от скука. Потърсих един поляк (Лукаш с неприличните снимки от пикасата) да си обменим снимки от първото “коридор парти” ама тях май ги няма в Рощок даже. Значи ще се пере. Следователно ще вкарам сушилника в работен режим. Първа стъпка е да премахна остатъците от краката. Пак пречупване чрез многократно прегъване. Ама на по-трудно ниво. Парчета са по-къси и законите на лоста предполагат повече сила. Моментално живнах обаче, да ви кажа. Идеята да правиш нещо което може скоро да заработи в твоя полза е много зареждаща винаги. Затова се занимавам с нещата с които се занимавам. Махнах старите крака. Сега как да го отуча да прави шпагат. Имало един дето прави сериал по Discovery – “Ultimate Survivor”. От специалните части бил, и ходил по екзотични (пауза “No one like you” от плейлистата, много специална песен, трябва да й се обърне внимание) места да показва как се оцелява при екстремни условия. Можете да си направите това от това, можете да ядете от тези плодове и т.н. Не съм гледал нищо, преразказвам както са ми го описвали. Сега го пратете този същия в студентските общежития да направи сушилник. Не знам. Не го подценявам, аз не мога да се справя в онези условия в които снима с екипа си, но поне се оправих в собствените си условия. Малко ще изясня объркани те си мисли. Реших че ако овържа крилата с нещо, така че да са под прав ъгъл с основната решетка ще се получи нещо. Ама нямам въже. Хората в джунглата ползват лиани за да привързват трупите на самоделните си салове. Аз и лиани нямам наоколо. Днес е празник и магазините са затворени. За въже. Ама не бих и купил. По добре да си направя. Тук поне Митко Борисов и Борис Николов са се изсмели с глас. Много се радвахме едно време на Яската като се изкаже че ще си направи къща, кола, ветрогенератор, джага и други. Факт е че той има способността да ги направи наистина. Има си самоделна озонова лампа, от тези дето като ги докоснеш отвън, вътре се появява газов разряд, под формата на продължителна мълнийка, до пръста ти. Така, от какво да си направя въже. Няма как да вмъкна сега една драматична пауза, не е филм това. Ама се опитах поне. От вестник. Двоен лист от вестник навит по диагонала с цел максимална дължина. На втория опит му хванах цаката. Снимките са тук. Още полови час навивах въжета и увивах на кръст. Може да удържи на побутване За всеки случай подпрях крайния резултат на стената. Системата има две степени на свобода, и чрез стената ги сведох до една. Все пак там ще си сложа прането и искам да намаля шанса то да се събори на пода, който мих днес. Накрая щастливо си изпрах и се окъпах. Вестници, впрочем, дал господ. Разни рекламни стоят във входа под пощенските кутии на камари. Обикновено си взимам да си постилам като се храня. Тъкмо маркирам и по някоя обява или непозната немска думичка докато дъвча. Ами остана да кача снимките и писанията си в нета. До другия път.
П.с.
Като видях снимката, та се сетих да си кажа. И даже работи всичкото това. Т.е. сложих си прането на него. Най-вероятно ще изсъхне успешно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар