Ей, как пък не можах да им пусна малко мазна чалга на Еразмусите... Ама нямаше условия. На друг купон, с флашката... [ехидна гримаса].
Обаче да започна да разказвам от началото. То е вчера вечерта (20ти). През деня Борислав ме попита българите знаят ли за купона. Казах че знаят, само Катерина може да е забравила че й казах преди две седмици. И на спирката на S-Bahn-а се засичаме с Катерина. Тя сама изкоментира колко интересно се засичаме на различни места по различно време :) Оказа се че няма да е в Рощок в петък. "Ако утре случайно не се засечем сутринта, предварително ти пожелавам всичко най!"
Погледнах си пощата: "Вероятно ви е убегнало, уважаеми господин Павлов, но все още имате задължения към нас..." За наема. От една седмица се каня да питам някой как е най-добрия начин да си го платя, след като в банковата ми сметка не е имало пари когато са ги потърсили. Ами добре, аз най-обичам на рождения си ден да отмятам задачи, понеже винаги ми се получава много успешно.
Излизам аз сутринта, и естествено с Катерина се засичаме на спирката. Почерпих я шоколадче, и й обясних къде отивам. Тя изрази съмнение че дори успешно да преведа пари чрез банката, чак във вторник ще могат да ме отметнат в базата си данни че съм платил. Аз да направя каквото трябва пък да става каквото ще.
Отивам в Studentenwerk, там отговарят за настаняването, и питам, имам да плащам нещо. Иди на касата. Отивам, звъня, нищо. От друга врата излиза една жена:
- Младежо, какво обичате? - приятелска интонация.
- Имам да плащам нещо.
- Тя касата не работи, аз съм касата, елате.
Отивам, сядам. Казах й какво искам, ама не се доразбрахме. Помоли ме да й покажа писмото. Аха, разбра. И през цялото време ми говори разни неща. Пак наклоних глава на дясно и сложих любопитната физиономия гласяща "Какво ми говорите, че ми е интересно, ама не разбирам".
- Много е хубаво че идвате да си покриете задълженията. Касата в петък не работи ама аз ще ви обслужа. - И ми говори супер усмихната и добродушна.
Преместихме се до касата и аз вече си казах мъката:
- Ако имате да ми казвате нещо важно, моля кажете го простичко, че не говоря много немски.
- Напротив, много добре говорите! - усмихнат комплимент.
- Е да де, ама не знам много думи още. - усмихнато защитавам позицията си аз.
- А за първи път ли сте в Германия?
- Да. Тука съм от месец всъщност.
- Ама ти си супер тогава! - супер щастливото възклицание.
И двамата вече се размазваме от кеф и усмивки. Платих си аз, дава ми тя бележка.
- И всичко е наред вече? - питам дали не трябва да правя още нещо
- Всичко е наред!
Прибирам си нещата, вадя две шоколадчета и се каня да си кажа за повода. Само че тя ме изпреварва:
- А, тука гледам нещо на компютъра... - идва още по-щастлива към мене. - Всичко хубаво за рождения ден, успехи в учението... - и т.н. Не запомних всички пожелания, но това за учението ми направи впечатление. Благодарих, и й дадох шоколадчетата:
- За вас и за вашата Mitbearbeiterin (тази дума си я измислих на момента и още не съм проверявал има ли я наистина. Щом Mitbewohner значи съквартирант, защо онова по-горе да не значи колежката с която работите в общо помещение).
- Благодаря много! - вече ще се разтопи от кеф.
- Амз за нищо! - топя се и аз.
Заминавам си от Studentenwerk тотално нахилен, позитивно зареден и размазан от кеф. Ей това е да ти започне добре деня! И няма такива схеми със вторници, всичко става на момента, бързо и окончателно. Жалко че нямах други институционални задачи за вършене. Ама и работата по дипломната си е важна. Най-сетне написах перфектния пример за един въпрос дето виси от 10дни и все не ми отговарят както бих искал. Е, днес ми отговориха :)
Прибрах се и отметнах последната задача, да издам най-сетне старата квартира. Е, наложи се да мием и чистим с Борислав, за да удовлетворим изискванията на г-ца Ешлер, но както и да е. Ударих два подписа и тя си прибра ключа. После и казах че имам РД и я почерпих с шоколадче.
Нещо не ми е интересно да разказвам за купона, май. История в снимки тук.
Обаче, обещал съм да разкажа са мерителя на достойнство. Аз си умрях от смях само като схванах идеята. Единия се правеше че си няма идея как се използва картичката. Може някой да му е разяснил, аз не се опитах. Впрочем, като видях картонче с дупка си помислих че е нещо от сорта на "Не ни безпокойте" дето се закача на хотелска врата отвън. После и друг изрази такава идея. На друг му стана много смешно как след 14тия сантиметър има завой. Това предполага или да се огъне измервания образец, или да се завърти измервателния инструмент по време на измерването. На второто направих и демонстрация, последвана от много смях. С пръст естествено. Понеже втората реплика на момичета, които ми я подариха беше "Ама не проверявай сега и тук (пред нас)". Провокиран от колегата който се радваше на завоя изказах идея как можем да оползотворим картичката. "Доброволците се премерват и си написват името на съответстващия сантиметър. После картичката попада в девойките, който да си изберат..." Мога доза смях.
Както казах в началото, тонколоните, с които ми услужи комшията Зум, не можаха да се преборят с глъчката на гостите ми. Съответно отложих просвещаването на запада с явленията чалга и кьочек.
Друго... По едно време една хърватка Ивана му вика "Релакс, няма нужда да правиш нищо". Да, да. Като добър домакин не мога да не се грижа за гостите и инвентара си. Та от време на време се забърсваше по нещо, носеха се бири от и към хладилника и т.н. На чуждите купони ще бо играя безотговорно, ама не и вкъщи... Както и да е. Имаше хора, има отзиви че им е било добре, това ми е важно. А да. И компа и е цял и здрав. И при мен. За първото се притеснявах на базата на опит от предишен купон, където лаптопа на рожденичката пи вино. За второто: в коридора сложих компа до контакт който е далече от основната група хора, за няма шанс за инфекции. После се усетих че е много близо до вратата. Както и да е всичко е наред. Както и останалия инвентар.
Аа, да. Споменаването на г-ца Ешлер не беше случайно. Както си играем покер 5 души, и още трима гледащи, в стаята ми в един и половина през нощта, в коридора колоните дават всичко от себе си, хората правят каквото си искат (така трябва) и ги надвикват. Та в тази идилична картина на вратата ми се появява г-ца Ешлер. Ако не е ясно да кажа че тя ни е Tutorin, демек има някакви управляващи и контролиращи функции. Стана ми много любопитно какво има да ни каже. Започна с това че съм абсолютно в правото си да си празнувам рождения ден и то в петък. После помоли да затворим врати и прозорци на етажа, така че да не смущаваме околния свят с веселието си. И да сме шумни само до 3 през нощта. И естествено, че имам да почистя след гостите си.
Купона свърши към 2ч. Дали е рано не знам. Не ме и интересува. Скочиха ми с оферта да идем на диско. Навих се. Взех портфейла и приборите срещу студ (дрехи де, алкохола беше свършил) и се засилих. Добре че Каша поне ме изчака. Диското е близо, 10-15 мин пеша. Ама чак на стълбите и се сетих че не си нося документи. Най-вече студентско уверение. Ама Каша влезе да види другите там ли са, че поне да не правим още един тигел напразно. Като излезе ми носеше старо уверение с което да опитам да вляза. Само че опашката на гардероба беше поне 15 мин дълга. Каша каза че вътре не е особено забавно (почвам да си изграждам лошо мнение за немски дискотеки, на първата такава успях да поспя даже), а отвън чувах музика която ми идва по-техно отколкото ми понася. За 30 секунди взехме решение да си ходим да си почиваме.
А сега очаквам делегация от полякини за оползотворяване на подаръка 'Казино' състоящ се от доста чипове, зарове, рулетка, две тестета карти, 4 подложки за видове игри, и даже инструкции на български.
Това е. Хора, подаръци, емоции, алкохол, музика, май всичко си имаше рождения ден.
Ха, не е това.
Поздрави започнах да получавам от 23ч предния ден. Нали по него време в България е полунощ. И получих поздрави от страшно много хора. Много приятно.
Стига и толкова писане май.
П.С.
В немския нямало такава дума. Нищо, подарък от мене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар