Да преведа заглавието: в първи клас ни учеха, че числото 'две' се пише с вълничка отдолу и имаше картинки на патенца или лебедчета плаващи в езерце, като шията представлява горната част на числото, а вълничките във водата, основа на числото (за нагледност: 2). Само дето мама от рано ме отказа да правя вълнички ами да праскам права линия. Като почнах да уча техническо чертане, и по-точно техническия шрифт, разбрах от къде е идеята. Друг е въпроса как съм виждал ръкописни двойки със свръх изразени вълнички. (Тук е момента да цитирам един дизайнер от Варна, който като хвана химикал попита къде му е старт бутона и как се инсталират шрифтовете...)
Та от него време са ми е останали следните метафори за слаба оценка в училище: "Да нямаш патенце?", "Я, лебедче", "Трябва ли да купуваме царевица" (за да нахраним описаните пернати) и други.
Сега си представете най-слабото си писмено домашно, онова на което учителката ви е писала повече с червения химикал, отколкото вие със синия. Без значение дали по български, литература или чужд език. Аз колкото и да се напъвам (нали бях силен ученик), нещо подобно на това в архивите си нямам:
(клик за ясен преглед)Много ми хареса обаче как е изпълнено по електронен път. За коментарите в Word знам и ги ползвам. Инструмента който ти показва какво си изтрил съм го пускал случайно и не знам от къде сега. Но да върнеш домашното на някой в такъв вид си е много яко. И после електронно обучение, нали учителките трябва да станат по-кадърни от секретарки, и да се бъхтят и пред компа за смешните си заплати. (Спомням си г-жа Божинова по литература (още известна с култовата си редовна фраза "Ти зна'ш!") която използваше мъжа си да проверява тестове, нали там е по шаблон, та да й спести малко време. Щото женицата ни връщаше класните с доста голямо закъснение, доста ученици й бяхме на главата.)
Май ще е добре да кажа и какво е.
"Какво превръща един човек във историческа личност"
А здрасти!
Първата ми реакция беше че и на майчин език не мога да отговоря пък камо-ли на немски. (Е да де, домашното е от курса по немски). Успях още в часа да си генерирам посока на разсъждение, после докато я следвах вкъщи намерих по-добър отговор. С няколко думи: Мащабите на делата на човека и засегнатите от тях хора. Няма да обяснявам повече, не е съществено в момента.
Та, изпратих имейла с есето си в 01:30 в понеделник. Крайния срок беше понеделник сутринта все пак. Лошото е че и до тогава го писах... Това обяснява половината грешки които съм допуснал.
В петък получих отговор с този файл. Днес късно вечерта се грабнах да го чета и анализирам. Точно в момента не съм научил почти нищо от грешките си... Просто не им отделих нужното внимание.
Но!...
Най-важното за мене (и заради което седнах да пиша) е:
Имам едно цяло вярно изречение в цялото това червено нещо! За тези които ми се подсмихват подценяващо, ще ги помоля да го преведат:
"Die Maßstäben auf ihnen Taten umfassen die ganzen Welt, weil heute jemand ihnen Unterweisungen kann lesen und sich Wahrheit wählen."
А, А, А? (и бързо двукратно повдигане на вежди, в стил 'тарикат')
Чак ми е невероятно как съм ги нацелил всичките дателни и показателни падежи наведнъж. Това гласи: "Мащабите на техните дела (ха сега речника, какво беше umfassen с точност? знам контекста и мога да си го измисля ама...) обхващат (да бе, уф) целия свят, тъй като днес всеки може да прочете техните (Unterweisungen ???) наставления (не беше това, айде търси си ръкописите)(аха: напътствия) и да избере своята истина. (не че и Wahrheit го знам ама...)"
Още веднъж на чисто:
"Мащабите на техните дела обхващат целия свят, тъй като днес всеки може да прочете техните напътствия и да избере своята истина."
Става дума за историческата личност от вида "духовен водач".
А така, другата половина от грешките ми се дължат на условието "Пишете граматически коректно, но не и просто. Нека си има главни и подчинени изречения." Писах със сложни изречения. Първо си писах на български както ми дойде, после анализирах структурата на изреченията си и се опитах да я запазя така и на немски. Успех! Важното е да се работи.
Следващото домашно е за сряда, да изпратим два вида автобиографии: таблична, такава каквато е модерно из Интернет напоследък, и една разказна. Табличната си я подготвих, разказната имам да я пиша.
Приключвам с писането тука. Ако съм пропуснал нещо важно, ще се подсетя докато си публикувам статията.
Редакция едно: В имейла от преподавателката ни се казва "Оценката си ще разберете в понеделник, в клас". Та затова не съм сигурен дали имам две, или три на релси...
Редакция две: Смях през сълзи: Реших да проверя дали пък няма някаква уловка така, в липсата на корекции. Който търси, намира. Цялото изречение е между две, едва забележими, скоби. А към скобите закачен коментара който потърсих и очаквах: "Това изречение не го разбирам". ХАХАХХАХАХА. Точно като един сапунен мехур стана работата. Нищо, поуката е: следващото домашно недей да го пишеш в последния момент, и вземи първо да си го провериш сам! Подценяващо подсмихващите се са поздравени, вие сте ми мотивацията, на следващото домашно да получа, не да го напиша, като за висока оценка!
[Редакция три:]
01.12.2008
Мамо, само просо, и то малко
Ами с крайна сметка имам три на релси. По-точно 4.0 имам. За разяснение: по откачената немска система положителни оценки са от 1.0 до 4.3. Аз се закачам на опашката. На граматика имам твърда двойка. Чак не й било ясно на преподавателката какво искам да кажа. Каза ми да не се мятам директно на чак толкова сложни изречения. Малко по-простичко да го карам за сега (като за мене, дето се вика). Това ми напомня за преподавателката ни по английски в ТУ, Надежда Цонева. Тя така ми каза да не опитвам чак толкова да усложнявам нещата.
Какво друго. Оценката е по 6 критерия с различна тежест.
1) цялостно впечатление (тежест 1)
2) съдържание (тежест 2)
3) употреба на думи (синоними и новите взети на курса) (тежест 2)
4) свързване и структуриране на текста (тежест 1)
5) синтаксис (тежест 2)
6) граматическа коректност (тежест 2)
Аа, да. Не е фатална оценката. При окончателното оформяне на оценката от курса ще се вземе предвид само най-добрата ни работа. Така че, хайде да сядам да си пиша автобиографията на немски, стига съм се обяснявал.
Да, да. И да пропусна най-важното. Степените на владеене на немски били следните: А1 (най-ниско), А2, Б1, Б2, Ц1. Дали има нагоре не знам. Ние на курса сме били между А2 и Б1 горе-долу (дано си спомням правилно картинката на Фрау Паарман). Темата по която сме писали обаче е за ниво Б2! Яко.
Баста я! (това е от курса по испански и значи "Байгън!")
(А темата на втората глава от учебника е любимата ми: чуждите езици :-D)
Няма коментари:
Публикуване на коментар