Така, във вездесъщия тефтер няма нищо. Снимки май също правих чак във влака. След като слязох от самолета де.
Добре, пак авто-хипноза.
Слизам от самолета, гледам да се движа с основния поток. Провериха ни паспортите, няма проблем, никой не ме издирва. Надписите са на немски и английски и това ми помага за плавен преход към новата среда. Дума на деня: Ausgang - изход. Отиваме да си чакаме багажа. Нямам право да помня такива детайли: Гледам едни колички за багаж. Викам да си взема. Дърпам една, тя се движи по релси. и тъкмо да я подкарам към, празните все още ленти, за багаж тя се удари в нещо и спря. огледах се, долу на релсата спусната преграда която пречи да извадиш количката. Един мъж, който също си взима количка, ми казва да пусна едно евро в автомата до мен. Имам само книжни и не ми се занимава. Бързо и успешно генерирам изречението 'Вземете тази!' и се дръпвам до лентата, възстановявайки се от културния шок и лекия срам. След минути започва да се изсипва багажа на нашия самолет. Куфарите са буквално преляти от багажното на лентата. Замислям се имам ли нещо чупливо в другия багаж. Лаптопа и чашата 'Siemens' с на сигурно място в раницата ми. Следва съмнението, аз дали ще си позная куфарите, понеже три вече приличат на моите. Старателно си внушавам че имам номерата от багажното и два уникални катинара, по които ще се ориентирам. Пристига първо сака, след 2 мин и куфара. Уж заедно ги дадох, ама принципа 'разбъркай добре преди употреба' на два пъти, е рандомизирал добре изходната последователност. Гледам митницата, прочетох какво би трябвало да се декларира, за европейски граждани нищо от това което го нося. Добре. Имам си инструкция за действие. Планът е да стигна до гарата в Мюнстер, от където ще ме вземе Борислав (съквартирант и Еразъм състудент в Рощок) и на следващата сутрин се мятаме за Рощок (вече и аз се обърках как се казва този град, важното е че друг с подобно име няма). Така, според инструкцията излизам от летището, тръгвам на дясно и съм на спирката, от където си хващам автобус за еди къде си (да се чете като точно дефинирана ЖП гара). На спирката се очаква да има много хора. Вървя малко и излизам от един изход в дясно. Озовавам се на интересно място. Хората са кът, при това са шофьори на паркиралите таксита и микробуси. Замислям се и решавам да се опитам да си пусна телефона. Нямам мрежа. Нормално. Клетките на МТел са далече. Следващия момент ми е мъгляв, но факта е че симпатична девойка ме заговаря на български дали от тук е за автобусите. Обясних и колко съм ориентиран и аз, и как движа по инструкциите на човек минавал по този път преди 5 дни. Ами айде обратно да питаме. Много благодарности и поздрави към девойката. Обиколихме малко на кръст летището, тя си поговори на бърз немски с разни услужливи хора и намерихме правилния изход. Забравих да опиша онзи изход. Намираш се на улица която е почти като тунел. Или поне оставаш с впечатлението че си някак под нивото на най-горната възможна улица. Както и да е. Верния изход се намира след като се качиш на ескалаторите. Излязохме и отидохме до спирката, която наистина е в дясно и има много хора. Тя пак си поговори на немски, този път с шофьора на чакащия автобус. Оказа се че на нея и трябва автобус за централна гара, която е на близо 20км от летището, а на мен друг автобус. Разбрахме го на време и се сбогувахме. Мярнах автобуса който ми трябва, оставих да замине пълен с хора и се върнах на Информацията в летището. Да питам за настройки на мобилен телефон в роуминг. Резултата беше очаквам, пратиха ме в сервиз, ама в града. Замислих се сам на тема телефон. А е важно защото трябва да звънна на Борислав, щом се кача на влака за да ме вземе от гарата. Резултата от замислянето беше че се сетих че човек може да сканира за налични мрежи и да си зададе ръчно коя да използва. Направих го. Имам обхват, но като се опитах да прозвъня ми даде заето. На дисплея ми се казваше че имам активирано блокиране на международни повиквания. Намерих от къде да ги разблокирам. До тук с успехите. Поиска ми парола. Набрах си ПИН-а, който не е '0000', и нищо не стана. Край с опитите. За някой, на който ще му потрябва някога (познавам поне един такъв) казвам: кода Е '0000'! Разбрах го след 18 дни. След още два дни разбрах и че има блокиране и на входящи SMS-и. С изходящите нямах проблем. Имало си код който смъква всички такива защити: набираш #330*0000# и натискаш зелена слушалка или ОК. Това за МТел абонаци (печатна грешка няма). Поздрави на Мтел обаче, получих SMS-и изпратени ми два дни преди да се смъкна последната защита. Като знам че периода на валидност на Съобщение е 24ч, наистина си струва да ги похваля.
Така, да се върнем на летище Дортмунд и при мен на спирката, без връзка със света който познавам. Измислих го за момента де. Ще следвам плана с пристигането до Мюнстер и от гарата ще звънна от автомат. Ще почакам повече ама... Дойде автобуса, купих си билет от шофьорката и тръгнахме. С нея сме общо трима в автобуса. Гледам един перфоратор, или поне нещо което ми прилича на такова. Гледам си и билета. по размери пасва на отвора. Генерирах въпроса: "Извинявайте, трябва си да направя нещо с билета си?". На шофьорката и стана наистина забавно и взе да ги ръси някакви през смях. Усетих че допълнителни действия насочени от моя страна към билета са излишни. Бях впечатлен от LCD екрана който показваше на коя спирка сме и коя се пада тя от маршрута. Казахме си чао с веселата шофьорка и се засилих към ЖП спирката. Точно това си беше. 10 на 30 метра, с навеси и други спирко-типични неща. Най-важното е автомата за билети. Момент да си намеря файла с инструкциите. Така: "
- vlaka trygva na 37 vseki chas
- avtobusa spira mn blizo do spirkata
- shte vidish horata
- ima mn bg
- kupuvash si bilet ot avtomata
- kato nabirash 5000 i pyskash 13.60
- vzema i knijki".
Няма коментари:
Публикуване на коментар