Мда, лошо е да вървиш и да мислиш какво имаш да кажеш на познатите си. Защото след като го формулираш веднъж, то си отива. Един много важен човек казва "I enjoy my own company" (груб превод 'сама съм си интересна компания'). Само че аз днес установих че не искам да оставам на саме с мислите си. (извън контекста: майка ми едно време си е оправяла почерка когато е пишела за удоволствие, т.е. бавно, а аз сега уча десетопръстна система, докато ви пиша. Да, влязох в час с фонетичната подредба на Vista-та.) Оказа се че си мисля как ми е минал деня (който в случая не е минал, 15ч е сега) и как да го споделя. Както вече казах, точно това ми е противопоказно. А като наложа вето на тези мисли не остават други и компанията ми ми става много скучна. Трябва да си помисля как така се получава да съм си скучен, това е ново явление. Има двама души които ми казват да мисля по-малко понеже не е полезно. За сега съм като пушач който ги отказва чрез намаляване. Да, знам че ефекта е никакъв ама това е навик на 15 години все пак.
Стига за това какво точно се случва в главата ми. Нека се опитам да разкажа как мина днес.
В петък прекият ни ръководител Андреас ни натвърди в понеделник да сме наистина в 10ч при него, понеже е зает целия ден. Факт е че цяла седмица закъснявахме поне с половин час. Хората които ме познават ще са много учудени от факта. Обяснението е че така съм избрал. Не, не преднамерено да закъснявам. Да се съобразявам с чуждо присъствие. Добре че днес чуждото присъствие каза 'ако искаш тръгвай, аз няма да съм готов'. Бях където трябва 15 мин по-рано. Това вече е типичното ми състояние. Андреас беше много щастлив. Обяснихме ме се какви точно производни на матрици и вектори (!) трябва да пресмятам и се засилих на курс по немски. И там бях 10 мин по-рано :) Само че кой ме накара да се запиша на по-горното ниво. Всичко е се дължи на избора. Има подобна идея в "Матрицата", ама скоро ще се опитам да я обясня по-подробно както я разбирам в момента. Да се върна на курса по немски. Нали се похвалих че имам 44 точки (мисля си че са от 100 възможни) на теста. Оказа се че за модул 2 се искат 30 - 45 точки, а за модул 3 - 40-55. Уха, мога да си избирам. За юркането писах по-рано, затова ще кажа друг стар култов лаф към който се придържах: "Защо да е лесно като може да е трудно." (в момента се мъча да възприема новата идея: "Нещата да се правят без усилие, така е енергийно най-ефективно, така работи Вселената", ама... Истината е че няма общо валидно правило: някой неща наистина се получават чудесно когато не влагаш излишно(!) усилие, примера е с Нея; но пък за да се усъвършенстваш все още си мисля че е добре да си дадеш зор...) Та имам право на избор на курс, и естествено че се записах в модул 3. В интерес на истината онлайн записването започваше в 8ч сутринта миналия понеделник, аз в 8:03 бях в сайта и към осем и десет си изпратих попълнената форма. Ако съдя по едни числа май съм бил седми :) Местата в курса, днес разбрах, са 20. Запознах се с една италианка Дафне, с една Наталия и една Анйешка (това ми по-трудно за писане отколкото за произнасяне). Групата испанци беше там, както и полякинята Каша. Оказа се че пълното й име е по-сложно но нямах шанс да го запомня.
То бива немски, ама само на немски не бива! Като преведох Fasziniert с английското fascinates ме скастриха да съм го обяснил на немски. Да, да. Имахме един въпросник, оказа се че не мога да обясня на немски доста неща. То това е ясно, де. Много не знам на немски. Ама на въпроса къде ви се живее, колко пари искате да изкар(в)ате и други такива отнесени, направо блокирах. Факт е че човек се затормозва от примерните отговори ама все пак. В края на часа ме болеше главата като след лекция по РВАФМВТ (радио-вълнова, антенно-фидерна и микровълнова техника) и си задавах въпроса 'Къде сбъркахме'. Освен личното ми домашно, да разбера какво точно правихме в часа, си имаме и три задачи за вършене: две по желание и една задължителна. На тази задължителната интересното е че чак преподавателката се обърка от модални глаголи за да ни обясни колко точно е задължителна.
Тука съм си записал в тефтера че материала който взехме днес предполага основа която нямам. То и при Андреас съм така... Тц, тц, аз тъкмо ще науча каквото ми трябва и ще стане време да си ходя...
Факт е че чуждото присъствие успя да закъснее както при Андреас, така и за курса по немски. Много рискувам да ми се обиди, но мисля че човек не трябва да се засяга от излагането на факти.
Минах на връщане през супера и си напазарих за два дни напред. Ще се опитам да си сготвя миш-маш по-късно днес. Обещавам да си водя записки на емоциите. С първите спагети така направих. За съжаление не остана време да ги декомпресирам и публикувам, но поне ги има, чакат ред. Жалко е че за някои от пътуванията ми и за първото пране нямам много записки. При прането е до някъде обяснимо: тефтера не носи на много вода. Та, за супера (гладните и бременните да не четат): доматите - златни и на цяло клонче, опитах да ги отделя за да не ми го теглят и него ама се отказах; захарта - 12 вида, най ми хареса захарта на скаличка, защото не можеш да я разсипеш (друг е въпроса че ще трябва да си я стържа като каменна сол); мислех си да си взема вафличка (от сутринта ми се яде като видях едно 'корни' в автомат на спирката за 50 цента)(и пак ми се прияде, добре че имам черен шоколад [за осведомената - остават ми още 55% от него])(загубих се от толкова скоби, ама тренирам за уравненията след малко) ама се оказа че няма вафлички, има вафлища! На касата имаха някакъв проблем и почаках малко. Докато се въртях, погледа ми попадна на нещо. По пътя си мислех да кажа, че не искам да коментирам понеже съм малък, невинен и възпитан (или поне така ми се иска ;) ) ама после се сетих какво искам да кажа по въпроса: само косъмчета му липсват!
Докато се прибирах слушах местното N-joy и чух една немска песен която често въртят, има лиричен текст и си струва да се разучи от образователна гледна точка (редакция: поздрав за Галина). Още съм в търсене на приятна за ухото немска лирика! Скоро даже ще си премахна и предубежденията по въпроса.
Като се прибрах си сгънах голямото пране от събота. Два часа прах и слушах уроци по испански. Ами така де, байгън от немски. Като казах байгън, Единия турски съквартирант направи путц-план (демек за чистене, не за нещо друго) за общите помещения. После потърси сушилника, ама го успокоих че до понеделник няма да ми изсъхнат нещата по челен опит от миналата седмица. Та за прането са интересни две неща (три пардон):
1) много съм благодарен на мама за методиката на простиране при която дрехите са като изгладени щом ги свалиш от простира. Работи чудесно. Номера е да изтръскаш и изпънеш дрехата след като я изцедиш (подразбира ли се, че се пера на ръка за сега, не ми се бори с пералня, а и пари иска. Като опра до фланели и чаршаф ще си помисля). По този начин изсъхва директно изгладена.
2) след като през първата седмица импровизирах неколкократно с тоалетна хартия и алуминиево фолио, по инерция се каних да запуша сифона на мивката с подръчни средства. Добре че беше съкилийникът да ме надъха да потърся редовна запушалка около мивката. Оказа се че нещо виси под мивката, обаче хем навява асоциации със запушалка, хем няма много общо. Погледнах мивката под друг ъгъл, вертикален. Точно зад чешмата се намира запушалката, а онова което виси отдолу е противотежест, за да не пречи когато не ти трябва. Докато прах даже три пъти сама се прибираше хитрата запушалка. Не знам за вас, ама аз за първи път се сблъсках с такова творение на санитарната керамика и бях впечатлен.
3) Няма, или поне не съм забелязал нещо което да прилича на леген и затова реших да пера в мивката. Емоцията беше като налях вода и замахнах да пера първата тениска. 2/3 от ненужното за целта количество вода успешно се опита да напусне мивката в моя посока. За малко да отскоча на време. Не се намокрих много де. Ама докато му свикна... Щом няма настинки значи всичко е минало успешно. Каква настинка, аз толкова не се бях изпотявал доста отдавна.
4) От Кранево 2004 си имам специална техника за пране на чорапи: ляв и десен се нахлузват на всяка ръка съответно. Ако все още не си ги различавате на ляв и десен (според легендите това се прави по миризмата) може и на случаен принцип. След като добавите почистваща субстанция започвате да имитирате хирург точно преди операция (за справка, различни сериали по различни телевизии). По надъханите могат и да си припяват и песента 'хей ръчички', само пазете очите от перилния препарат. Също така е важно да се прецени дали си струва да обръщате чорапите наопаки и да повтаряте процедурата.
Споделих всички тези инструкции понеже през 2004г вуйна ми каза че за първи път вижда такъв подход към проблема с чорапите.
Май това е всичко по темата за прането.
Тъкмо стана весело, ще взема да спра. Сега имам да се занимавам с немски, математика, готвене и спане.
А, не! Обещал съм си да разкажа един виц. На курса ни показаха един учебник по немски 'em neu', с весела оранжева корица. Надявам се и съдържанието да е весело, ама... Та учебника струва 20 Евро. Не се оплаквам, казвам. Това е почти колкото седмичния ми бюджет за храна :-D (Изкарах 16 дни тук с 510 Евро, а съм си платил общежитието, оставил съм депозит, открих си банкова сметка, платих си спорта и езиковия курс, имам 70 Евро в банковата сметка и още 40-ина в портфейла. Страшен съм!). Та по въпроса с учебника, Митко Борисов казва "За учебници не пестя пари". Имаше два дена, в които ако в супера съм дал Х Евро за храна, то за учебни пособия съм дал Х+С (С = const.) Евро. Тока го обясних на милата ми по Скайп и после се усетих че съм започнал да говоря с формули! С една дума, пак давам за учене повече отколкото за храна. Едно време бях така с ксерокса до ТУ-Варна, Може да не си купувам за ядене, ама все ще се намери какво да се преснеме (и да се прочете). Да опиша какво съм си купил:
1) тетрадка (снимки 1 2 3) обикновено ползвам един тефтер за две неща: за второто просто го обръщам и започвам да пиша от другия край (отзад напред). Проблем е ако решиш да пишеш по трета тема, не пасва (поздрав за майка ми). Както виждате петте цветни секции на нашата Бизнес тетрадка със спирала ви дават свободата да организирате записките си както на вас ви харесва, при това на едно място! Нашите карирани листи ви позволяват лесно да чертаете блокови диаграми и графики, така необходими в ежедневието на инженера! Разбира се, предвидили сме и ситуацията в която може да се наложи да откъснете лист от нашата невероятна Бизнес тетрадка със спирала. Край на назъбените краища, край на ивичката хартия останала в спиралата! На помощ идва нашата, иначе незабележима, перфорация, с мъничко уше което да ви помогне в началото на процеса на откъсване. И получавате всичко това на невероятната цена от 4 Евро! (ех че добре ми се получи, имам си алтернатива ако с програмирането и инженерството или чуждите езици не ми се получи). А като видях че има надпис и на български всички двоумения дали да си я купя отпаднаха.
2) пиромолив (снимки специално за статията 1 2). От Ясен Калчев взаимствах навика навсякъде да пиша с пиромолив. И като ми се развали уж Rotring-а щях на откача. Т.е. трябваше да си намеря някакъв молив назаем за да продължа да пиша. Имам химикали ама не е естетично по средата на някоя страница да има мастило а наоколо само графит. Вечерта обиколих супера ама нямаш много избор. Чак след като дадох 4.50 Евро за пиромолив разбрах на какво съм попаднал. Faber-Castell може и да е чувана марка, ама прибиращия се връх, хитрата кутийка за графитчета (при която капачето само се приплъзва и излиза точно един писец от отвора, снимки 1 2) и най-вече гумичката, която се показва при завъртане на горния край на молива, ме успокоиха че парите си заслужават.
Не знам колко от вас се усмихват съжалително на дреболиите които ме радват, не ако ме притесняваше нямаше да ги пиша.
Та аз от един час искам да разкажа един виц вдъхновен от учебника по немски:
"Сина отива да учи във Франция (поздрав за Ванко Андреев) и баща му обяснява:
- Като искаш пари за любов, пиши 'Пратете пари за лов (поздрав за Борко Николов)'!
Минава месец и родителите получават писмо:
'Тука е супер.. .. . .. Пратете ми 100 франка за тетрадки, 200 франка за учебници и 500 франка за лов.'
Майката:
-Какъв е тоя лов?
Бащата:
- Мълчи сега, специален лов!
Минава месец. Второ писмо:
'Пратете ми 100 франка за тетрадки, 200 франка за учебници и 2'000 франка да си оправя пушката'!"
Почти три часа писане хора, приятно ми беше, особено частта с ВеЕс-Телешоп, надявам се и на вас да ви е приятно. До скоро.
П.С.
Мале, над 3 страници в Word!
Няма коментари:
Публикуване на коментар