Айде сега, автохипноза за да се сетя какво стана преди два-три дни и какво толкова не впечатли библиотеката (премахнах надписа '[преднамерено празно]' чак днес).
Взех учебника по немски от преподавателката и отидох в голямата библиотека да го преснема. Като приключих (с което впрочем леко блокирах ксерокса. Решавам че на последния лист ще си извадя картата преди копието да и излязло. Да ама машинката таксувала от картата чак като излезе копието. И, съответно, решава че няма да ми даде листа. По-лошото е че дисплея за управление смени картинката. На една схематична рисунка, представяща машината и някои основни компоненти за поддръжка, нещо мигаше. Интуитивно усетих че надписа гласи 'нещо се задръстих, направи това и това'. Да ама като не разбирам какво е 'това' точно... Ама продължавам да разучавам дисплея и виждам бутон 'Демо'. Натиска се моментално. Отвори тук, завърти това което е обозначено с FN2, после натисни FN1 и махни листа. Добре. Факт е че първите две стъпки ги изпълни едно момиче, което чакаше за ксерокса и заради което бързах. Тя нямаше нужда от инструкции от индикатора, явно с повече експириънс, ама не се реши на третото действие и отиде да си преснема на друг етаж. Останах насаме с жертвата си. Побутнах FN1. Не поддава в тази посока. В главата ми изплува 'Аз откакто развалих GPS-a в морска администрация не бутам'. Пак погледнах визуалната инструкция. Стрелката заоблена някак. Натиснах надолу и FN1 се отвори. Над него ролки и моят последен лист намачкан на хармоника в следствие на въртенето на FN2. Взех си листа, поизгладих го, затворих FN1, завъртях на обратно FN2 за всеки случай и затворих капака на машината. Викам, оправихме се. Да, да. С затварянето на панела нещо в машината се задейства, защрака и спря с звук на прескачащи зъбни колела, говорещ на всеки съвременен човек, че апарата който го е издал не е в най-функционалното си състояние. Погледнах пак дисплея. При първия проблем имаше три цифрички оградени с кръгче, като тази с номер едно мигаше и се намираше в зоната в която в последствие оперирах аз. Сега вече имаше само две цифрички, като мигаше тази на мястото на предишната номер две, вече с първи номер. Уверено прочетох нищо не говорещия ми надпис, погледнах демото и пак отворих машината. Да ама без повече успехи. Не разбрах какво точно се иска от мене. Неколкократно повторих процедурата по отваряне и затваряне която съм усвоил до момента, но без да постигна желания ефект на самопроизволно само-възстановяване на системата. Сега ми идва на ума че не съм използвал най-програмисткия подход за решаване на проблеми - рестартът. Намина един студент. Обясних му какво съм правил до момента, и попитах дали разбира какво гласи писмената инструкция. Прочете я, побута малко и се отказа. Погледнах за последно машината насаме и се отказах и аз. Обаче съм социално-отговорна личност. Отивам на 'касата' на библиотеката и докладвам че копирната машина на третия етаж има малък проблем. Радо от Пи-конзулт добре ми каза да не говоря на немски. Хората ме разбират, ама като почнат да ми отговарят волево генерирам най-неразбиращата си физиономия и ги моля да повторят. Та и жената зад касата така. Опита се да ме прати на друг ксерокс май. Викам аз проблем нямам, казвам ви за да могат другите студенти да ползват ксерокса скоро. Сега вече наистина ме разбра. Записа си на листче и ми благодари). Та като приключих си потърсих немска граматика. (по темата за предишните скоби... абе така ми тече мисълта така пиша. Решил съм че няма да ползвам пост-редактиране и преоформяне). Немска ама на английски че тази дето е на немски е твърде елементарно написана ;) За 5 мин през Интернет базираната търсачка намерих нещо, което май ми върши работа. Наизустих сигнатурата, която изглеждаше нетипично, и тръгнах да търся. На втория рафт се спрях, понеже наистина сигнатурата е странна и нямаше да намеря книгата на типично място. Отидох при една служителка на компютър и първото което поисках ,след като я поздравих, беше листче преди да съм забравил какво точно търся. Написах й кода на книгата и питам, пак на немски, къде мога да си я намеря. Набра го тя в търсачката, потвърдих че това е книгата и започна да ми дава разни инструкции. Един час, еди къде си. Това захапах. Попитах я може ли простичко, като за мене, пак с отработената физиономия. След третия опит вика на колежката си, абе обясни му на младежа, че моя английски зле. "Трябва да си резервирате тази книга. Един час след като е резервирате можете да идете на 'касата' и да я вземете за период от 4 седмици." Ахааа. А как се резервира? (Дума на деня: bestellen.) През сайта. А как да се идентифицирам? С номера на библиотечната Ви карта и парола. Каква парола може да има библиотечната ми карта, която представлява малко повече от ламиниран лист с бар-код, и името ми написано на ръка от служителка в библиотеката? По подразбиране е рождената ви дата, само 6 цифри. Въведох цифрите и воаля, да съм си я взел в 4 часа (след 25 мин ;) ). В четири отивам на касата с листчето със сигнатурата и библиотечната карта. "Резервирал съм си една книга." (пак на немски ;) научих думата бързо, пък и колко съм я виждал из нашите сайтове дето ги правихме, пък и в други). И подавам листа с номера. Мерси, дай си направо картата. Минаха с лазерния четец по баркод-а и на монитора прочита коя книга да ми даде. Благодаря, довиждане.
Един приятел ме попита същата вечер има ли нещо общо варненското МЕИ с университета в Рощок. Казах му да прецени след като напиша тази статия.
Оооо, историята не е свършила. Преди 4 седмици взех три книги заради дипломната работа. Канех се да ги връщам за да не ме глобят нещо и го споменах на Андреас. Той ми обясни че мога онлайн да си ги запазя за още 4 седмици. Намирам си книгите и кликам 'удължи' (всички асоциации с СПАМ от електронната поща са неоснователни). Ако никой не си е резервирал някоя от книгите, нямам проблеми, нови 4 седмици. Ако обаче на някой му затрябва, немска граматика на английски да речем, и тя е в мене, има право да си я резервира. В този случай ще съм длъжен да върна книгата в срок, без да мога да я удължа повече в своя полза. Схемата ми разби представата за Интернет-приложения, образование и организация. Едно е да пишеш софтуера, друго е да усетиш как работи в действителност. Велизара, сестрата на съквартиранта, която много ни помогна първите три дни в Рощок, ми разказва за мащабите на базата данни. "Само по име ме намериха че съм работила преди месеци в град на 200км от тук". Без коментар.
Отне ми време да намеря как да се логна в страницата на библиотеката, после си смених паролата и си удължих периода на ползване на книгите.
За библиотеката толкова за сега.
Напомням за по-стара статия, и снимки.
Благодаря за вниманието, много ми се пишеше наистина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар