Ставам и ме посреща нов страхотен изгрев. Има облаци и изглежда сякаш времето ще е кофти, но не му се връзвам и излизам по-леко облечен. Времето се съобрази с мене и към 11:30 половината небе беше чисто. По снимките си личи. Друг е въпроса ще мога ли да ги кача всичките в пикаса... Нали вече видяхте снимките на пейките с имена на градове. Това е пред северния изход на централна гара. Само че онези са снимани от горе. Днес сутринта ги загледах пак, ама от долната страна. Точно първата която фокусирах имаше надпис “Varna”. Размазах се от кеф. По-добро начало на деня здраве му кажи: името на родния град, написано на централно място в чужд град. За който не знае пояснявам: Варна и Росток (! така го произнасят местните) са побратимени градове. При цялото ми уважение обаче, Росток е по-големия брат. Само транспорта разбива: 4 вида движение из града, коли и автобуси, ‘тролеи’, велосипедисти и пешеходци. S-Bahn-а не го включвам понеже той не се движи по улиците при останалите. За сега не съм видял прилично задръстване. Имам си семестриална карта за цялата мрежа в смислената част от града. Точно за месец ще се изплати. Получавам я след плащане на семестриалната такса – 87 Евро. Безплатна ми е библиотеката, както и работно място във факултета където ще разработвам. Системата е направена за да ти е удобно...
О, вече имам легло като бял човек, дадоха ми одеяло и чаршафи от общежитието, нови при това. Одеялото особено е радва, изглежда тънко но от опита в Мюнстер знам че топли доста, пък е леко. Докато намествах одеялото (до днес си мислех че се пише ‘одеало’ ама Word-а ми казва друго) в плика, се сетих за Галина, която трябва цялата да влезе в плика за да извърши процедурата. Мила, опитай следното: обръщаш плика, наместваш си ръцете на ъглите, хващаш одеялото също за ъглите, вдигаш ръце и започваш да тръскаш. Или да подскачаш. При мен свърши работа, но признавам че заимствах метода. Не се оправдавай с ръст, знам че и ти ще модифицираш идеята.
Мислех си че със съквартиранти ще ми е лошо, ама се оказа че а съм пречещата част. Хората за трета поредна вечер си лягат, а аз стоя на тъмно и набирам текст. А колко неща имам да разказвам със задна дата... Сега дано за днес да доразкажа.
Направи ми впечатление как хората са помислили за детайлите на нещата. Във всяка институция до местата за чакане има по една маса с играчки. Да се държи вниманието на децата, да не вдигат много шум. “Хайде, Хайнрих, ще ходим до банката, за да видиш какви нови играчки има там!”. Супер. А вчера гледах как едно хлапе се гевезеше в един магазин, искаше да си ходи с количката за пазаруване. Сетих се за рекламата “ползвайте презервативи”. (Да, знам, малко късно се сещам, ама нали всичко е наред!)
Снимките от морето са без коментар. Обаче не бях виждал кораб да се върти като кола в завой на ръчна спирачка. После как паркира с движение перпендикулярно на носа... има клипче.
Бавареца в локвата е поздрав за Борис Николов и Митко Борисов.
Тъкмо се прибрахме и идва един по-висок и по-едър от мен и пита имало ли тука някакви българи, на немски. Оказа се бургазлия, Стефан, 5та година вече в Росток.
Снимката на фона на кафе Alex е готина, ама якото е че някъде по центъра има Pavlov strasse :)
Май и за тази вечер толкова. Да, да. Ей, днес се прибрах сам пеш до общежитието от един мол. До сега имахме един ключ и бяхме пакет. Днес в 5 след обед взехме втория и утре отивам по събития сам. За ден и половина изпълнихме всички задачи и утре Борислав и сестра му Велизара, която е отговорна за този успех, ще ходят да разглеждат. Аз пък ще ходя в езиковия център и библиотеката. Ориентирам се добре в града, май... Имаме си карти, аз си нося вода и сандвичи, проблеми нямам. Взехме си скаричка, така че ще мога да си стоплям или пека разни неща, не ме мислете. Ако не мога да спя без възглавница, ще си купя и такава. Вчера пък си взех чиния, нож и вилица. Въобще, работата се намества чудесно. Спирам че стана 00:20, и мисля че съкилийниците не са заспали...
Няма коментари:
Публикуване на коментар