Съквартирантът казва че никой не ни задължавал да сме редовни в университета, и да стоим там с часове ама аз усещам нещата по друг начин. В интерес на истината се чувствам сякаш ходя на работа... Ама ми стана интересно някак си. Уточнявам че ми е станало интересно, защото първите два дни ми беше страшно. Е, страшно е силна дума, ама някой като почне да ти говори на английски за област от която нямаш представа, започваш да се чувстваш: некадърен, недоограмотен, не на място и други от този сорт. Ама хората ни усетиха че разбираме само думите (и то не всички), но не и смисъла зад тях, и започнаха с простички задачи. Подходих сериозно, опресних си част от математиката и сега съм само с крачка-две назад от нивото което се очаква за момента от мен. От трети курс казвам че в ТУ-Варна учихме недостатъчно математика, ама и нея като съм забравил... За заинтригуваните ще цитирам по памет по интересните неща които ползвам тези дни (да се чете от понеделник до четвъртък): производни, право и обратно преобразувания на Лаплас, диференциални уравнения, изобщо - забавни неща. Някой може да си мисли че съм забравил кавичките на последните думи, но истината е че едната вечер като се прибрах бях наистина надъхан да разбера за какво ми говори Андреас (асистента на проф. Ашеман). Както казвах на някои от познатите си: отивам в Германия за да си оползотворя потенциала. Знам че мога да направя доста, без значение какво, ама трябва някой да ми го изиска. Милата и тя ме посъветва последния ден: Юркай се като отидеш там. Контекста беше да хвана повечко дини отколкото мишници имам, но звученето е подходящо и за настоящия контекст.
Та с две думи справям се сякаш. Точно днес не ми беше много силен ден ама снощи бях на Еразъм парти (второ), така че резултатите са задоволителни.
(Тука се разчатих по скайп и нишката на мисълта ми се загуби...
Проверих за какво съм разказвал и по горната тема не е останало какво да се каже сега.)
А всъщност целия горен абзац имаше за идея да аргументира заглавието на статията която съм подхванал. Андреас днес ни прати да четем доста и ни каза да се вяснем в 13ч при него. При условие че цяла седмица се опитваме(!) да сме там в 10ч, приемам това като да са ми отпуснали синджира. Даже по пътя към къщи се усетих как си диктувам какво искам да напиш в блога и се спряш на време. Изказаните ми формулирани мисли са като гълъби на свобода, никакъв шанс да ги хвана втори път. От онези размисли остана само идеята са синджира. И понеже се чувствам със свободно време, реших да го инвестирам в (по)читателите си. (Ама съм уморен и недоспал, преял с висша(за тази дума имам история) математика и се притеснявам че четивото може да не е на ниво. Сега милата клати недоволно глава поне по две причини: 1)Тя твърди че нещата трябва да се правят без усилие, по логиката на най-малкото съпротивление; 2)Твърди че нещо трябва да се прави само ако ти е приятно; и 3) току-що използвах негативно твърдение). Истина е обаче че нямам вдъхновение, и няма да вървя против себе. Съжалявам(! друга история) ако съм ви загубил времето, спирам на време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар