Днес ни започна ориентационната седмица. Спах добре по анцуг, завит с палтото си. Не ме боли гърба много, а и се оправи за 1 час. Установявам че стаята е източна, по яркия изгрев в прозореца (http://picasaweb.google.com/aleksandar.n.p/Rostock06102008). На небето няма облаче, ясно и слънчево, да не кажа топло, беше целия ден. А вчера като пристигнахме беше мрачно, тягостно и ръмеше. Мария, посрещачката ни, каза че е така гадно цяла седмица. Якото е че като отидох в София, времето също беше страхотно. Галина потвърди че не е било толкова хубаво от три седмици (за времето говоря още).
Забравих да кажа че от двата варианта за стая, ние естествено сме в 44А (другия вариант е да е B). Вечерта установих че сме крайна стая, ама това не ми чупи ентусиазма. С една дума днес доста емоции и все положителни. Като се качвахме на S-Bahn-а забелязах момиче с куче и се сетих да изкоментирам, хората си водят кучета и колелета по влакове и автобуси без проблеми и разходи. А колко колелета имаше пред университетската библиотека и “стол”... За библиотеката след малко!
Като пътувах с влакове и автобуси ми направи впечатление че запис съобщава следващите спирки, и има дисплеи с надписи. Във влака пък ти казват даже от коя страна е коловоза за съответната наближаваща гара, за да не се объркаш да слезеш на релсите случайно. Това добре, ама Strasse-Bahn-а ме разби: “Следва спирка Клиниката. Възможности за прекачване с линии 28, 17 и 4”. И така за почти всяка спирка. Естествено ти се казва “добър ден” на началните спирки и “благодаря, това е крайна спирка за линията”!
Ходихме пеш около километър от централна гара до университета (по-точно тази част от него която ни трябваше, той иначе е из целия град...) и направо се влюбих в кварталчето. Снимки има, но трансформатора с пипера и доматите ме размаза! Спирката с нарисувания пейзаж също цепи мрака (поздрав за човека който ме научи на лафчето).
Площада също е готин, напомня ми за Княз Борис във Варна. Естествено града е жив, правят се ремонти... Има и малки мизерии, тоест боклук, ама така личи че има хора (и кучета с тях, сещайте се). Камен от Пи-конзулт ми каза щяло да бъде много чисто, и аз като вдигнах летвата... Отбелязах си 2 хартийки в една градинка и малко аки на тротоара (кучешко де, сакън за друго).
Ооо, снимката с ‘Bundespolizei’ е направена специално за Борис Николов, представям си го как го произнася на глас: твърдо, с ударение на последното ‘ай’!
Синьото е централната гара с пейки и големи люлки пред нея. По точно пред северния и изход.
Цял ден ясно и слънчево, от 13 до 18 часа, палтото ми тежеше в раницата, страхотно се накефих (Галина знае защо).
Като си плащах в банката 2 пъти ми сбъркаха името: веднъж Aleksander, а след като я коригирах стана на Aleksadar. Какво да ги правиш, и аз имах проблем със записването на немско име така че...
На едно място така се изказах, че като се чух, чак ме хвана срам: за едно фри списание: “Kann ich nehme das?”. Пояснявам: има поне 2 грешки които си намерих: duerfe е по- на място от kann, и nehmen трябва да е в края и то в инфинитив. Грешките станаха три даже. Явно са четен брой обаче, щом като ми казаха “с удоволствие”. А в четвъртък ще имам изпит по немски за определяне на нивото ми. Ако изкарам повече от 30% значи имам страхотна интуиция за езици.
Ценови шок впрочем няма. Или съм добре подготвен. Цените са като в България, ама в евро. Уточнявам с пример: минерална вода – 50 до 85 цента за литър и половина. И у нас последно се въртеше към 80ст. за същото количество. И за почти всички стоки е така. Е има отклонения ±50% ама е нормално.
Отидохме да се видим с професора си. Много впечатления от там, и малко снимки (за сега).
Първо, готини университетски сгради. Второ, много колелета пред тях. Трето, машиностроителният е до агрономния факултет, съответно доста градини, оранжерии и цветя, съответно. (последното ‘съответно’ е нарочно, съответно). (егаси драмата, тука пускам лафове, ту за една целева аудитория, ту за друга, а третата не хваща нито един от лафовете. Колко разностранни познати имам :) )
После, вътре гледах машинки, предавки и други с такова очарование че чак да се притесниш за мен. Ама светналия ми поглед сигурно им е направил някакво впечатление, а това е важното. Обясниха ни естеството на проекта и ни успокоиха че има време да се адаптираме към материята. После Андреас ни помогна да се запишем в библиотеката. По рано през деня се записахме в университета, и си открихме банкови сметки.
Сега за библиотеката, от два часа пиша разни неща за да стигна до този момент. Тя е нещо средно между супермаркет и мол. На входа багажни шкафчета, работещи с монета която си взимащ на излизане. Някои от студентите носят пластмасови кошници за книгите. На 5 етажа е. Има асансьор(и). Голямо стълбище от долу до горе. На всеки етаж рафтове с книги като онази сцена от Матрицата, когато Нео иска оръжия. Търсихме книга със сигнатура ZQ 5020 O34. На последния етаж, почти в края е. Което означава че се разходихме из цялата библиотека. Пак гледам като дете в магазин за бонбони (или поне се надявам така да изглежда). На касата играят бар-кодове, лазерен четец и система срещу кражба, само дето чиповете сигурно са вътре в книгите. Невероятно е.
Следете прогреса:
В СОУ “Елин Пелин” библиотеката беше в мазата. Библиотеката на механото беше много готина, даже с художествена литература. МЕИ-то още по-голяма библиотека, като впечатление прави ‘заемна служба’ с новите заглавия от областта на компютрите. И сега тази библиотека. Градацията много радва. Спирам за сега, стана 00:15, парното спря, аз ще ставам в 07:30, и пак ще го карам на ендорфини, впечатления и сандвичи. Добре че е сестрата на съкилийника, та поне да вечерям нещо топло и готвено. Жената е страшна, помага ни пред институциите с немски, ориентира ни къде да пазаруване на нормални цени, изобщо, плавно ни въвежда в ситуацията. Точно сега те спят, а аз пак набирам на тъмно, този път на маса със стол, като човек. Стига толкова. Имам материали за четене от професора, имам да си обогатявам речника с думи които събирам през деня, имам уроци по немски за четене, имам да си почивам. В крайна сметка седя и набирам на Word някакви лични неща. Въпрос на избор. Мислите ми ме водят какво да споделям още, ама някои хора знаят че ако ги оставя да ме водят мога да говоря до сутринта. Добре че е ненормалната фонетична, та половината мисли си отиват преди да успея да набера текущата. Пищете коментари в блога че иначе ще стане монолог и тогава и аз ще спра да пиша. Стоп, стига!
Няма коментари:
Публикуване на коментар