Да нямаш нет не е толкова лошо. Лошо става като си имал за малко и после пак ти го спрат. Но по ред за днес. Снощи спах само по тениска с къс ръкав. Нашите могат да потвърдят че такива случаи във Варна са рядкост. Милата ми да не се обажда, около нея обстоятелствата са други. Сутринта съм мислил да си направя възглавница от долнището на скиорския си екип, ама сега мисля пак да спя без възглавница. Оригинално е някак. Само да не стане ‘утрото е по-мъдро от вечерта’, че това го пиша в 23ч местно време...
Тука си имам тефтер и цял ден си водя записки какво да си споделя в блога. Забележете мисъл: “Тоя филм съм го играл вече, само декора е по-хубав”. Става дума че като излязох от къщи в раницата ми имаше неща за цял ден (да се разбира материали за четене), компютъра (който днес оцених в много голяма част от достойнствата му), вода и храна за три дни. Това последното е идиом, но е факт че трети ден вече от сандвичите ми остават поне по два. Добре че ги ям опашково а не стеково, щото иначе (друга дума за която имам грешна представа - ‘инъче’), иначе днес щях да имам сандвичи останали от неделя вечерта. Та така де, щял ден карам на сандвичи с кашкавал и структурирана вода, а вечер си правя топли сандвичи :-D Като ми писне ще разберете. Пак ми изгасиха лампата, сериозно почвам да си мисля за USB лампичка.
Мда, утре сме на изпит по немски. Като разбрах какво ще представлява... хм, май не мога да различа особена емоция. Поредния изпит. Ама по-различен. Имаш абзац текст и на почти всяка втора дума задницата й я няма (тоест задната половина). Ще опитам да ви дам пример на български. “Имате изреXXXXX, тряXXX да разберете за какво иде реч и да запъXXXXX дупXXXX.” Не знам на български колко лесно ви се струва, ама на немски, ще е страхотно!
Отивам аз с 50 мин закъснение в езиковия център, влизам където трябва и започвам да слушам. Да де, немски като чужд език ама лелите си перат на немски и не им пука. И на мен спя да ми пука. Абстрахирах се от думите и започнах да следя смисъла. И го хванах. Даже разбрах че трябва да се запишем някак си за изпита утре. Едни списъци с часове и 10 места за всеки час. Записах и колегата си който отиде на разходка до плажа. Тъкмо се оглеждам и чувам (даже усещам е по-точно) испанска реч. Повъртях се, двоумях се как да се включа в разговора и като усетих че ме избива пак на симулации на диалози (и най-вече откази от тяхна страна) просто се обадих с нещо от сорта на ‘здравейте, много се радвам да чуя испанска реч понеже уча испански от коледа!’. Не ме застреляха. Даже втория лаф на едно от момичетата беше ‘говориш добре’. Питам единия ‘чух да те викат Алехандро’ (поздрав за съотборника) вика ‘да’. ‘Приятно ми е Алекс!’. Като му казах от къде съм оня ми изцепва насреща ‘kak si’. Няма такъв шаш. Той познавал българи от преди. То бива съвпадения ама... искаха да убият време, та им предложих да ги заведа до емиграционното, 2 часа по-рано. Да де ама не можах да измисля как да стигна до там, при все карти. Ама те измислиха, ‘трамвай’ 6ца и готово, точно пред кметството. Пред кметството има пазар (справка снимките от вчера). И някакви продават ябълки със сандъците (да се чете метър висок, страни по метър, метър и половина). И имаше резени за дегустация. Сочни. 1,25 Евро, какво му плащаш. Оказа се че емиграционното е затворено. Извиних им се, пратих ги на университет плац да се съберат с всички други и да видят какво се иска от тях. И те са на моята улица ама в друг блок. Ще се видим на Еразъм купона в петък. Взех си ябълки и се засилих към библиотеката. Оставих си половината багаж в багажното и се засилих да си активирам интернет профила. Имам потребител и код за активация, ама трябва да се влезе в нета. Е да де ама безжичната не ме пуска, а обществените компютри в библиотеката искат вече активиран потребител. Хитро. Отивам до Изчислителния център, и добре че по пътя срещнах професора си, та ме до упъти. Питам вътре аз за активация и немеца ми вика 'не разбирам английски'. Тъкмо да разкърша ръце, крака и език за да му обясня какво искам и той пита едно момиче знае ли английски. Разбира се че знаеше! От пет думи ми разбра проблема, немеца се върна, отключи, въведе нещата в нета, помоли ме да се въведа два пъти парола с 4 букви и 2 цифри, проверихме че вече влизам тук там, обясни ми къде да ида ако имам проблеми и даже ми върна едни документи дето щях да ги забравя в кабинета му. И всичко това в неработно време(!), както разбрах от многото думи. Благодарих им искрено и се засилих в библиотеката да пробвам безжичния и да чета материалите на професора. Нет имаше. До четене не стигнах. Публикувах три статии в блога, качих много снимки, начатих се с милата. (цяла вечер уча Word-а на думички: блог, нет, шаш, начатвам се...)
Какво шоу стана с езиците покрай испанците, хептен ги омешах, английски, немски, испански, български, добре че руснаци нямаше наоколо, само хървати. Едно изречение по почна на испански и подчиненото му изречение го довърших на английски. Усетих се след 2 секунди. Другите ме успокоиха че е нормално. Още възклицавам на български. Лошо ще е ако свикна да възклицавам на немски...
Егати разказа подробен! Ако ви е скучно пищете коментари и ще се посвия. Само да не стане “В германия съм - вурстчета, бира, вали. Жените биват!”. (Word не знае какво е ‘вурст’, тцтцтц. ‘Всичко си има край, ама вурста има два!’ Поздрав за тестера от Пи-конзулт).
Така, следващата подробна история следва. Разхождаме се вчера из магазини (казах ли че счупих опакована лампа и се скатах? Ама и те да ги наредят на купчина в панер! Бяха опаковани точно като ароматизатори за тоалетна. Викам няма да ровя че ще съборя нещо. Съборих докато оставях лампата. Изтръпнах и се изнизах. Разминах се с една консултантка и тя пък ме поздрави. Хладнокръвно и кимнах. Лампата си остана на пода за нечия друга сметка.) и аз снимам из тях, бетер турист. (По-дълго обяснение в скоби съм виждал само в ‘галактическия стопаджия’!) Добре ама по едно време иде един към мене и ме пита нещо, мило и учтиво. Не разбирам нищо и му казвам че само гледам (‘Gucken’ голям лаф от немските туристи пред катедралата във Варна). Оня казва ‘Моля’. И аз така, явно не се разбираме, дай от начало. ‘Фотографийрен?’ Аха! Най-невинно потвърждавам и даже вадя фотоапарата от джоба. Чувам думата за забранено и се замислям как беше ‘трия’ на немски. Колко данни съм трил от проекта на работа, сещам се бързо за думата. След миг я чувам леко модифицирана. Заедно с варианта ‘иначе ще трябва да ви конфискуваме фотоапарата’. Изтрих ги пред него и двамата бяхме много щастливи.
Отивам днес в библиотеката с готов лаф на немски може ли (позволено ли е) да се снима. Интересно ама и немците не ме разбират от раз, взаимност някаква такава има :) . Ама можело разбира се.
Нали днес щях да се ориентирам сам. Получи се доста успешно. С изключение на придвижването с испанците и прибирането до вкъщи. 6цата прави нещо като кръг из града. И на връщане я хванах с идеята да се върна по пътя по който съм дошъл. Да де, ама по време на пътуването се усетих как минавам 3/4 от обиколката на кръга в едната посока вместо 1/4 в обратната посока. Ама простено ми е, хем видях града, хем хора, хем не знам и къде е другата спирка. Абе като за ден трети, аз съм доволен от себе си. Здрав, спокоен и уверен съм (благодаря, мила).
А, да. Бързам да се прибера, пускам компа, чатя с някого и чакам майка онлайн. Вясва се ама трябва да ида до магазина за вечеря и сандвичи утре. Тя пък и вечерята се оказа препечени сандвичи :-D имат си и снимки. Като се върна обаче, безжичната нямаше покритие. Модема дето ни ги дадоха също не можах да го подкарам. Язък, мамо, дето ме търпя 5 години да уча за инженер по телекомуникации, имам оборудване и пак не мога да си подкарам нета.
Ама днес как ме налазиха приятели и познати като ме скиваха онлайн... Готино е да видиш че липсваш на някого. И този някой като те поздрави с Again на Лени Кравиц става една ...Един часа стана, ама май приключих вече. Това ще се публикува след изпита по немски ама все пак, стискайте палци профилактично.
П.С.
Днес Галина ми каза че като пиша съм много смешен (или забавен, не помня точно, а нямам достъп до архива на чатовете сега, щото няма нет. Да, знам че ги имам на харда ама не не ми се рови по никое време). Та поради това твърдение, което приемам положително и окуражаващо, се получи днешния роман. Както казах можете да се оплаквате в коментари, до колкото знам мога да ги трия ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар