Разбитите очаквания

Така, сложих си транслитератор (плъгин за Mozilla) и сега мога успешно да пиша на български от немска клавиатура (фонетична изобщо не съм опитвал да сложа а с БДС не върви. Хората които владеят БДС подредба на клавиатурата да не ми се подсмихват много, щото тука кирилицата изобщо не е отпечатана на клавишите.)
Вчера вечерта успях да си приключа успешно стъпка от задачите: имам система описана с диференциални уравнения и искам да я изведа в някакво крайно състояние. Подхода е хитър, вместо да задаваш желаното крайно състояние като вход и да се стараеш да компенсираш това което се случва в системата с обратни връзки и т.н., 'просто' изразяваш входното си въздействие като функция на желаната изходна функция и n на брой нейни производни. Тц, тц, много сложно го описах, ама няма да се мъча да го опростявам. Това описание е поздрав да един човек който се чудеше, аджеба каква пък такава математика била ми трябвала тука... Ами до трета част от висшите математики дето ги учихме, всичките. И май още малко отгоре...
Та да си кажа още малко за хитрия подход: малко като реверсивно инженерство се получава, казваш си желания изход и някой ти пресмята входния сигнал.
И аз вчера взех че успешно изразих изхода като функция на входа и три негови производни. И надъхан днес идвам към Андреас и си мисля как ще дефинираме някаква функция, ще сметнем три производни (да спомена че ползвам MatLab за буквено решаване на описаните функции и производни. Matlab-a е много голям!) и ще въведем резултата в Матлаб симулацията и ще се радвам на резултати. Да, да, детска радост. В университет сме все пак. Пратиха не да чета как да изразя производните си с редове, и как после тези редове да ги направя от безкрайни в такива с малко на брой членове (сега си представям как Геша от Шумен се хили като замаян на описания процес и казва култовото 'Край!'. Някой да му предаде впрочем за съществуването на този блог, че той ми няма Скайп-а). Та идеята на нещата дето имам да ги направя и не просто да управлявам експерименталната си система, а да докараме универсален подход за управление на подобни системи с разпределени параметри. А такива системи се описват с частични диференциални уравнения (partial differential equations (PDE) - съмнявам се, че превода ми е коректен...).
Тази статия е поздрав за всичките ми познати, които са дипломирани инженери. На останалите ще кажа че нищо не са изтървали, даже доста са си спестили, и да не се връзват на теориите и термините тука. Постарах се да го напиша човешки все пак.
Сега почвам да чета за това което ви описах, преди 1 час не ми се четеше ама вече трябва. Човек се зарежда някак, след като си сподели.
p.s.
Оказа се, че материала, който се започвам да чета от 20мин (загубих 10 поради проблем със сайта на блога) е написан от Александър Кхаритонов. Колегата ми, а може би и аз в бъдеще, се занимава с функции на Александър Ляпунов.
Симпатично.
п.с.2
Гадно е да въвеждаш едно и също нещо два пъти....