Тъкмо си забърках един такъв. Днеска ми е мечтателно. Или просто не ми се започва с MatLab-а. Уфф, до тука три линка ми минаха през главата, а сега стават още. Ще си ги маркирам като точки да видим дали ще пиша за всичките:
• чая с мед
• развитието на работата ми с MatLab
• упражнението с KUKA симулацията
• двете торби с пластмасови бутилки за връщане
• купона от петък у нас
• 8ми декември
• Gizmo5
• Телефона и фризьорката
• Немските DVD-та ()
• Индивидуалните ми упражнения по немски ()
• Ротенбург ()
Така, другите в движение. Едно време съм си записал как се правят спагетите в пицарията: “Аривията”, “Сан Марко” и причие. Ама не съм си записал как се приготвят самите спагети. Солта, олиото, водата, били са ми пределно ясни и част от ежедневието. Е да ама като ми затрябваха след 4 години, тези елементарни детайли ми се губеха. Та и сега се усещам как не споменавам детайли от ежедневието, а след време сигурно ще ми е готино да си ги прочета. Все пак основната идея на блога е дневник. А колко лична ще се получи тази статия си е моя работа и мой проблем... Друго лошо което се усещам е че не ми оставаше време да попиша. И сега ще опитам да наваксам, да видим дали ще отиде цял ден.
Да почнем от чая. Във вторника (2.12) едва станах от леглото. Т.е. станах много късно и след като се наспах зверски. В понеделник ми беше отпаднало, легнах си в 19ч и съм спал до към 11ч. Отспивах си за около седмица. Твърде бързо приложих материала от “Да спим по-малко и по-добре”. Ама поне се наливам с литър и половина – два вода и се чувствам добре от това. Има истини в книгата, ама всяка промяна на навици изисква време...
В петъка играх волейбол три астрономически часа. Прибрах се и звъннах телефон на една полякиня (Каша Пахуцка):
- Здрасти Каша.
- Здрасти Алекс, какво има?
- Знаеш ли да има купон днес вечерта някъде?
- Ами и аз се чудя, ама не съм чувала. Ние си мислихме да ти дойдем на гости! Агата, Агнйешка, Аша и аз.
- А! И кога мислихте да дойдете?
- Към 21ч.
Поглеждам си часовника: около осем е и тъкмо съм се прибрал.
- Направете го 22ч и сте добре дошли!
- Добре, ще се видим тогава!
А така! Като няма къде да се ходи ще се дойде у нас. По някое време ми чука комшията от съседната врата Антон, руснак. С него си говорим на руски. Или поне аз му разбирам руския, и като му говоря внимавам да не ползвам български думички.
- Алекс, имаш ли поп-музика малко да дадеш, мислим да си устоим “вечеринка” (така го каза на руски).
- Заповядай.
Аха, до нас ще има нормален купон!
Към девет и половина ми звъни телефона.
- Алекс, аз съм Марко. (Немец, занимава се с нета на общежитията, не част от историята до момента макар че и за него се сещам нещо интересно за разказване)
- Да?
- Чувам че ще има купон там при вас?
- Да и аз скоро научих. - А ти кога и как разбра, е въпрос наум. – Заповядай!
- До скоро.
Смятай, агенция Партенка работи безотказно.
Стана десет и пет. Чука се на касата на външната врата. (Няма да описвам общежитието, има снимки). Гледам 2 момичета (Саня от Хърватия и една грузинка) и две момчета (Олдоне[може да греша името] от Палестина, от скоро гадже на Саня, и още някой).
Саня:
- Здрасти, чухме че тука има купон?
- Ами да. Точно вас не ви очаквах, ама заповядайте. – Митак, искам да се изкефиш как ги отрязах още от началото. От два месеца не съм си прилагал този груб начин на изразяване ;)
Олдоне:
- А, значи да си ходим казваш?
Ухилих се приятелски:
- Ти, може да си ходиш, момичетата може да останат!
И дружен смях.
Полека лека се появиха и полякините и рускините, и всички. Основния купон (и основната мръсотия) се заформиха у Антон. Моята стая служеше като допълнително помещение за купона. Освен антрето и външния коридор. Не съм броил ама имаше 30ина души. Добро стана, то 3 часа откара, ама аз си бях уморен още преди да е почнало. Та дишайки цигари и надвиквайки музиката си загубих гласа. Та затова в понеделник (08.12 впрочем) си купих чайове и мед. Чай - Ройбос и шипков, мед от летни цветя... Интересното е друго. На третия ден в Рощок си купих чиния, нож и вилица. Лъжиците бяха малки и не ми харесаха. И така и карам и до днес, без лъжица. Преди два месеца си импровизирах бъркалка от сгънато алуминиево фолио за един студен чай... Прибирам се с чая надъхан, ще се лекувам. Опс! А как ще си греба от меда? Как ще си разбъркам чая? За две минути се кандърдисах че ще мине и с вилицата. И наистина се получава много чудесно. Чак не ми се вярваше че може мед да се гребе с вилица, ама на, получава ми се. Едно време в къщи ме майтапеха се само лъжицата ползвам, сега компенсирам.
Само за чай се иска и гореща вода, нали. Отивам в кухнята, оглеждам се и виждам само една каничка в която се сгорещява вода. Много обществена! Външно мръсна, все едно е посипана с подправка за спагети ‘чойс’, вътре още по зле, отложен много котлен камък. “Водата в Рощок е твърда, ползвайте Калгон”. Борислав ми обясни че по-красивите нагреватели са на хората от етажа и те си ги прибират. Не го радвало как изглежда отвътре ама се успокоявал че е само варовик. Аз не се самоуспокоих ама взех телче за миене на тигани и изчистих варовика. Имах чувството че ако направя чай с такава вода ще се разболея повече. Ей така ме прихващат и изчиствам общи неща за общо ползване проста за да ми е кеф на мене...
Осми декември мина импровизирано и не зле. Никой тука не е чувал за осми декември... Немци, испанци, полякини, никой. Звъннах телефон на Стефан, той ни покани у тях. Вечерта се срещнах ‘случайно’ с Катерина, която каза че ще предаде на Пламена. И така петимата с Борислав отидохме у двойната стая на Стефан, слушахме българска музика (чалга от ’98 и закачлива фолк музика), обсъдихме другите Еразъм студенти, новия съквартирант на Борислав, индиец. Аз се изкорах тоя индиец колко съвпадения изкара с мене. Името му е нещо с ‘А’, пише някаква търсачка на Java, и има лаптоп точно като моя. Интересен факт. В един часа си тръгнахме от Стефан, само защото на следващия ден се учи.
Как ви звучи, близо 5 евро за амбалаж! Две торби пластмасови бутилки. От поливането на квартирата и рождения ми ден. Решил съм за майтапа да си събера всички пари от върнат амбалаж в една чашка. А в чашката вече има постъпления, понеже след рождения ми ден имаше две торби бирени бутилки, които върнах заедно с Антон. Та двете торби пластмасови бутилки се надявам днес най-сетне да стигнат до автомата. Просто чаках да се изпие всичко което бях купил...
За Gizmo5 ще кажа само че ми е добра алтернатива на Skype, макар да го ползвам само с един човек. С този човек по скайп връзката е... много скайпска, а по Гизмо е много добре. (редакция няколко дни по-късно: Една вечер Гизмо ни предаде много лошо и се наложи да ползваме скайп. По време на втория разговор(!) по скайп успяхме да се свържем и по Гизмо. Резултата беше че и двете програми забиха. След рестартирането им само скайп се свърза с нета, Гизмо ме предаде най-долно. Обаче Скайп удържа много приличен двучасов разговор, с което си спечели малко уважение от моя страна. Тук е момента да си спомня за нещо което ми каза Илия, след няколко часа работа скайп се превръща в супервъзел и е добре да се рестартира. Та така за интернет комуникацията)
Да му се не види, обърнах го на изброяване не на разказване... жалко.
Сега отивам до университета, а довечера може би ще продължа да разказвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар