Коледата възможна

Цял ден на 24ти не правих нищо съществено. Гледах и четох глупости в Интернет. Почивах си с една дума. По едно време се усетих че ще си осигуря спомен ако изкарам бъдни вечер пред компа в стаята си. Дори и учейки.
По едно време ми мина през ума една строфа на Акустика "... самотата си избираш сам..." Не ми се стоеше сам.
Малко по-късно ми звънна телефона.
Стефан.
Идва ли ти се в Деница.
Идва ми се където и да е.
Живнах.
Поразшетах се из къщи, даже се поопрах на ръка за 40 мин. Впрочем прах и на 25ти ама с пералните. Там пък драма докато накарам автомата да ми вземе парите, чак ходих до другите общежития да ползвам пералнята. Оказа се че първо трябва да избереш номера на машината и после да пуснеш пари. Отне ми 2 часа и километър пробег да го разбера. От демонстрацията на една непозната в пералнята.
В седем вечерта се натоварихме в колата на Недялко и газ към общежитията на Ерих Шлезингер 19.
Деница беше подготвила супер трапеза, чак мми беше малко неудобно че отидох с празни ръце.
Ама поне бях добра компания, което пак става за бартер.
Недялко проектирал 'дрегер'-и (казано на кратко, иначе фирмата им е конкуренция на "Дрегер") и си играхме с два цяла вечер.
Обсъдихме политиката в БГ, еразъм-студентките, колите, световната криза, изчерпването на петрола и алтернативните източници на енергия и кой знае какво още.
Масата казах беше перфектна.
Аз го карах на ракия, Стефчо беше впечатлен от тиквеника. Той като по-отдавна изнесъл се му липсват такива неща.
По едно време Деница вика, "Ето я питката с парата, дано е станала първи опит ми е".
Изкоментирахме че няма повече късмети, ама на Коледа само пара, толкоз. Аз се изказах че миналата година ми се падна парата и сега не държа да ми се пада. Деница счупи питката с Пламен наполовина (в нея остана по-голямата половина). Пламен си отчупи комат и подаде на Стефан. След като си отчупи и той, ми подаде на мен остатъка. През това време Деница и Недялко също си поделиха питка. Огледах се как моя комат е най-голям. Викат ми както прецениш. Досрамя ме, отчупих едно малко парче и оставих по-голямата част за себе си. И в следващия момент се оказва се на опечения ръб на малкото парче което оставих се показва парата. Много се смях, как ми е била в ръцете и я оставих.
Нали се изказах, че парите не са ми важни.
Изнесохме се в три часа.
Много приятна неочаквана бъдни вечер се получи.
Честита Коледа на всички!
Дано от днес нататък всичко за всички е по-хубаво!

П.С.
Преди да драсна за Дортмунд, преди повече от седмица, се опитах да оставя един послепис че аз се накефих на слънчогледовите семки. Не бях чоплил семки от месеци. Люпихме много дружно, трябва да облележа!