Червена мъка

Колко хора ми казваха ама аз не слушах. "Чупят се лесно". Ама аз ще внимавам! Как да внимавам като то няма управление.
Ставам днес, пускам си Z-Rock и един пита една има ли коледно настроение. Тя каза нещо за подаръци. Стана ми тъпо и реших че ще си взема коледен подарък. Закусих и се метнах до "Marktkauf"-а. Подбрах си модел, харесах си цвят и си го купих.
Радиоуправлямо хеликоптерче.
Отворих го в магазина, разопаковах го у нас. Мислех да го ползвам основно утре, т.е. по Коледа. Ама нали трябва да се провери за дефекти.
Първи шок. Не мога да сложа батерията в дистанционното. Капачето засекретено с витче. Майко мила. Добре че си взех една отвертчица от Варна, за MP3 плеъра ми (TEAC-а, подарък от Пи-Конзулт за рождения ми ден), да мога да му оправям лостчето за навигация като се измести. Та тази отвертка се оказа много полезна. Щото след капачето на дистанционното, се оказа че перките на роторите също са на винтчета и много хлабави. Затегнах ги. Час по-късно разбрах, че от центробежната сила перките сами застават в работно положение. Може би не е било нужно да ги затягам. И без това беше трудно, нямаше място и трябва да се работи директно върху вала на ротора. Както и да е. За сега не личи това да е грешка от моя страна. Грешката дойде малко по-късно.
Включвам дистанционното. И лампичката светва. И изгасва. Изкорах се понеже клатех нещо дистанционното и лапмичката (LED по-точно) ту светва, ту гасне. Помислих че нещо прекъсва. В един момент спрях да движа дистанционното. Тя продължи да мига. Ухилих се. Прочетох инструкцията, отпечатана на английски на самото дистанционно. "След включване натиснете два пъти газта, за да минете в работен режим. Това личи по светещата, а не мигаща лампичка". Когато нищо не помага прочети инструкцията, се казва в устните предания на инженерите.
Сега модела. Как се включва и как се зарежда. Аха отдолу. Щракнах едно ключе и нещо взе да мига под носа. Червено, като навигационна (или габаритна) светлина на самолет. Мини душевен оргазъм. Който се е сетил индикатора за работно състояние да е именно такъв, евала.
На базата на мигащия светодиод върху модела, у мен се зароди подозрение че няма нужда да го зареждам преди първия полет. Оправдано. Забръмча след манипулация върху дистанционното от моя страна.
Стаята ми: маса до прозорците, легло с подвижно шкафче до него. другото не е важно за момента.
Хеликоптерчето е на масата. Подавам газ, то полита, почва да се върти странно. Хем около оста си, хем в малък кръг. Не знам дали се опитах да го управлявам с дистанционното. Така или иначе след секунда и половина вече беше закачил прозореца, аз се стреснах и то падна обратно на масата. Перките на ротора изглеждаха изкълчени. Оказа се че мога и трябва да ги върна в правилна позиция. Всъщност след всеки опит за летене се налага да се прави. По-късно ми втръсна и реших да видя какво ще стане ако се опитам да го подкарам без да съм намествам перките. Само се наместват както казах от центробежната сила. Хитро.
Реших че от масата ще пада лошо и го преместих на леглото. Хем по-ниско. Там си поиграх с тримера са фина настройка, за да не се върти модела около оста си преди да съм му казал. След още три опита и един сблъсък със споменатото нощно шкафче реших че стаята ми е тясна и ще опитам в коридора. Доста дълъг но широк метър и половина. Успях почти да го настроя да не се върти без команда и реших че и коридора ми е малък. Ще ходя на открито. Твърде, твърде рано за неопитен пилот, но какво да се прави.
Преди да изляза реших малко заредя батерията на модела. Има си собствен адаптер, а не като някои калпави да се зарежда от дистанционното. Май трябва да кажа че работи на радиочестота, пластмасов е, 25х25х15см и струва 35. Евро, но аз разсъждавам за тези пари като за левове, така че приемете че струва 35лв. Както и да е.
Зарядното е с два светодиода, един индикира включване в мрежата, а другия мига когато модела се зарежда. Та заредих го за 5 мин и айде на поляната.
За съжаление, на края ма поляната.
Подадох газ, но то нещо се заигра с тревата.
Втори опит. Подавам смело газ, то се издига. И пак започва с маневри, които не съм предизвикал и не мога да компенсирам овреме. Прави широк ляв завой и се насочва косо към улицата. Психирах се от кола която мернах с периферното си зрение. Уплаших се да не се засекат двамата след малко. Тя беше на около 20 метра от нас и излизаше от завой. През това време модела е на височина поне 2м. Дали опитах да обера газта и съм отпуснал твърде много, или направо съм спрял да подавам не знам. Помня как го видях губи височина половин секунда по-късно, със скорост от която ми стана лошо. Не знам колко грама тежи, но сблъсъка с тротоара (поляната беше свършила) ми прозвуча лошо. Отидох до там, понаместих каквото може и опитах да му подам газ, за да видя дали нещо работи още. Реагира!
Прибрах се със свито сърце, поиграх си с малко руски каноколит от комшията Антон, който присъства на историята с поляната и даже покара малко след инцидента, предизвиквайки втори, от по малка височина.
Резултата от моята катастрофа е падане по нос от два метра, веселия индикаторен светодиод не свети, макар модела да работи, разбити колесници, почти свободно клатещ се нос. И май не иска да се зарежда, щото индикатора на зарядното не мига. А съм сигурен че батерията не е пълна, поиграх си и след ремонта, само че вече в стаята си.
А в последващите тестове по управлявах почти като количка по пода.
Един важен човек от дамски пол ми каза преди няколко дни "Виждала съм как хеликоптерче се чупи няколко минути след подаряването, по-добре недей."
Както казах, мислех си аз ще внимавам. Да внимавах, повече или по-малко. Ама то като е неуправляемо... Искам да кажа, като завива без да съм му подал команда...
А колко си избирах модел на който могат да се управляват и трите степени на свобода... Дистанционното е с две лостчета, но дясното се движи хем напред-назад, хем нагоре надолу. И то независимо едно от друго. Дано да поработи още тази играчка че да успея да и свикна.
То след инцидента вече хептен прави каквото си иска ама...
Ние да сме здрави, техниката се купува.
Ама ми е куцо, колко бързо го потроших.

p.s.
докато ми е прясна идеята да кажа какво мисля за повредата.
Падането по нос беше деформирало леко куплунга за зареждане. Което ме навява на идеята, че някои вторични вериги свързани с ключа за включване на модела са се повредили. По-точно тази която отговаря за светодиода когато е включен, и онази която отговаря за зареждането когато е изключен. Какъв късмет имам че работи до изчерпване на батерията изобщо. Много зверско падане, как ме е яд. Разбрах и защо ме е яд. Просто не съм се наиграл... ехххххххххх

п.с.2
Много ми хареса принципа на действие. Двете перки на главния ротор се въртят в противоположни посоки и така елиминират осовото въртене на модела. При разлика в оборотите на двете перки модела се завърта около центъра на тежестта си в ляво или в дясно. Това именно се настройва с финия тример и с лостчето за посока. Най-вероятно с широчинно-импулсна модулация. (Как се правя на умен, да мине някой от МЕИ-то да ме изпита, нищо не знам) Втория двигател на опашката също е вертикален, успореден на ротора. При нормалните двувитлови хеликоптери (ей тука вече може да стана смешен на някой е чел поне малко по темата) опашния ротор служи за елиминиране на въртящия момент създаден от главния ротор (или за завъртане вляво и вдясно) и е хоризонтален. Тъй като при този модел околоосевото въртене се счита за компенсирано задния мотор не работи в общия случай. Когато се включи обаче, той създава въздушен поток насочен нагоре или надолу, което измества центъра на тежестта на модела по-назад или по-напред. В резултат на наклонената позиция се осъществява ускорено движение напред или назад. Казвам ускорено понеже моя модел по начало се движеше напред при подаване на тяга на главния ротор. И затова твърдя че ми беше леко неуправляем. Като се добави и завъртането на една страна и влиянието на вятъра, колкото и да беше малко, можете да си обясните паниката ми и загубата на контрол.
Нищо, следващия!

P.S. 3
Сега ми хваща яд полека-лека на производителите и вносителите. Нормално е да не занимават китаеца на поточната линия с балансиране на всеки модел, просто не си струва. Но защо нямаше никаква инструкция в кутията. Или поне надпис "Необходимо е ръчно фино балансиране на модела". Вместо това, "Готов да лети".
Само да кажа, че модела "Комар" имаше едно 8 листа инструкции на 4 езика, при цена от 30 Евро.
Ама ми беше грозен и взех този.
А, да, за какъв баланс бълнувам. Оказа се един от стабилизаторите на опашката, освен че се върти около опашката и измества баланса в ляво дясно, може да се плъзга надлъжно по самата опашка и да измества центъра на тежестта. Нали казах че сам тръгва напред. Е сигурно сега е компенсирано.
Ама главния ротор много странно не иска да се развърта. След включване на модела опашния ротор работи та се къса. Но подам ли газ на главния, се чуват до три зацепвания на зъбните предавки (те как са здрави не знам) и после всичко изключва. Т.е. ротора спира, а после и опашния не тръгва. След няколко секунди в изключен режим упражнението може да се повтори. Не мисля че е от слаба батерия понеже този номер го направи и при един тест в коридора малко след катастрофата. После 5 мин го управлявах по пода на стаята си.
Описвам бъгове сякаш някой ще тръгне да го оправя. Ама за себе си.