Така, събрах запаси за зимата (снимки в Picasa от 22.12.2009), ъпгрейтнах си табуретката на колела до офис столче с облегалка без подлакътници. Установих че когато вън духа по-прилично, духа и в стаята. През дървената дограма. Здраве да е. Стаята си е топла. Вчера се скъсах да чистя в стаята. Всъщност не че съм почистил голяма мръсотия или много нещо (само мебелите), ама по едно време ме заболя главата. Не знам от какви изпарения ама е факт. Иначе установих че ми е кеф да чистя. Не всеки ден и не редовно, де. Просто не ме мързи като забележа нещо което не ме радва да го коригирам. Става дума за антрето, банята и тоалетната. За стаята е нормално да не ме мързи и да си я пазя в ред. Е вчера беше второто основно почистване, първото беше при нанасянето, третото сигурно ще е при изнасянето. Освен ако не стане някой луд купон. Малко ми е сложно с помитането на мокета ама се надявам да намеря някоя прахосмукачка до петък.
Други битовизми?
Да си кажа за зимните запаси. Най-близкия ми супермаркет, "Marktkauf" на 12мин пеш, ще работи на 23ти до 13ч и на 31ви до към 14ч. Дали на табелата стоят дните само с празничните дни, или наистина цяла седмица няма да работят, не ми мина през акъла да попитам. Ама запасите вече са факт така че, ще си спестя време за пазаруване надявам се.
Извинявам се за глупостите дето ги пиша ама искам в дневника да остане и малко от ежедневните неща.
За столчето се сетих. Имам една статия за скуката и инженерите. И днес като се прибирах от магазина гледам до контейнерите на нашето общежитие оставен счупен офис стол. Ама със здрава облегалка. Не му мислих много. И сработи магията. Сега мога да се облягам и много приятно топли на гърба.
Искам да разкажа за Jahreabschlussfeier-а (което е празник по случай закриването на годината. Това пък не значи че има парти по повод по-ранно много успешно закриване на нещо, а просто годишно закриване. Ха, ха, пак не става ясно ама ще го оставя така). Срещнахме се с другите българи на спирката на S-Bahn-а и после седнахме на една маса (с изключение на Деница и Стефан, който дойде по-късно). По едно време казаха, можете да налазвате храната. Нямам снимки как 500 души се редят на "шведски маси" с свободна консумация. Най-запомнящото се беше как за нашата групичка от 4 души взе цял половин ананас, от който хората по принцип си гребат десерт. Ама и ние си гребахме, просто за по-удобно на масата. Въобще се пръснахме 4мата и награбихме по нещо от всичко, отрупахме си масата, купихме едно вино, понеже храната беше свободна, но напитките се купуваха и си хапнахме разнообразно. Май даже не успяхме да преядем, макар аз да си взех почивка преди да оправдая едно доста пикантно нещо.
След час почна интересната част. Ентусиастите имаха право да покажат нещо от страната си в рамките на 5мин. Тука ние се изложихме. Нищо не представихме от България. Македонецът изпя една народна песен. Малко бавна и фалшивичко, ама го аплодираха доста възторжено. Първи бяха едни иранци, които танцуваха. Тогава се праснах по челото, как сме можели да друснем едно право хоро на "Бяла роза" да речем. Ама айде, добрите мисли идват късно, както обичам да перифразирам един стар лозунг (да не кажа слоган) на МТел. Рускините се представиха с забавна викторина с кръстословица с въпроси за русия и награди - пелмени. Доста назад стоях, та не можах да опитам пелмен. (Трябва да помоля някоя рускиня, стига съм дружал само с полякини). Едни китайци пяха "Калинка" на китайски и на руски, голям купон стана. Французите маса се изложиха с дрънкане на китара и масово пеене. (ха, не съм качил снимките на време, качвам ги в момента)
Момичетата ме майтапеха дали кючека ми е харесал най-много. Не беше зле, но най ми хареса скеча който изиграха от LEI (Локална Еразъм Инициатива). Ще се опитам да го разкажа, макар че е много хитри детайли ще липсват.
И така пристига главната героиня, Мария, в Рощок. И отива в университета да се записва. Естествено знае толкова немски че да може да каже да немците че не знае и не разбира. След първото изречение на Мария в университета, служителя изпъшква уморено "Еразмус, а?". Дружен смях в залата. И както тя не знае немски нашия й ги изрежда всичките необходими документи за записване на изнервено бърз немски. И това са думи от сорта на (тук ще си измислям малко щото не ги знам и аз точно): Krankenversicherung, Heimlandsuniversitaetstudienbeschainigung, и други такива. И нашата Мария с най-безпомощния си глас "Моля???". Пак смех. 90% от хората в залата са попадали в подобна ситуация просто, макар и преувеличена за целите на скеча.
И тук се появяват двама от LEI. Обясняват на Мария че целта на организацията е да помага на такива като нея и й връчват една хармоника. Свирни когато имаш нужда от нас.
Не си спомням къде отиде после Мария, но след като не се разбраха със служителя тя каза: "Дано това работи" и наду хармониката. Имаше една сценка, наша Мара отива нейде и първа реплика към служителя "Говорите ли английски". Бурното негодувание отсреща: "Абе, в Германия се намираш, говори немски".
Действието се пренася в езиковия център. Мария изцепва фразата "Ich brauche... deutsch... lernen" (бавно, отчетливо, и както разбрах 3 дни по-късно на езиковия курс, съвършено неправилно. Приблизителен превод "Нуждае учи немски"). Отговора на служителката беше покъртителен: "Das glaube ich auch" ("И аз така мисля", с много мил тон обаче). Много се смях. Подава Мария едно листче. "Имате само 21 точки от теста за език?!". Масов смях в залата. Аз имах 44 точки на този тест и се оправям с немците благодарение на телепатия. Ама на резултатите едно време имаше и хора с 6т (словом: шест точки). "Нямаме начален курс по немски, а за другите ви трябват поне 22т!". "Искате кажете аз немски учи може не!?", аха-аха да се разплаче момичето. И надува хармониката. Забравих да кажа че ангелите-хранители от LEI са двама, момче и момиче, естествено немци. Та материализират се те, и разбират какво е положението. И юнака от LEI, много мило: "Е, хайде сега, дайте й една точка от вас и я пуснете на курс." И като в хубавите приказки нещата се наредиха.
Смяна на сцената.
-Здравейте искам да се запиша за спорт.
-Какъв спорт искате.
-Брейкденс.
Следват много гениални разсъждения на немски:
-Така, аз знам малко английски. Денс значи танц, а брейк е почивка. Значи искате малко да танцувате, малко да почивате и така. Така ли. Нямаме такова.
Тоталния смях.
Избра си Мария нещо и ще се записва. (Сега идва много тънък момент и ще поровя малко в нета за да го докарам прилично. Хм, с нета не стана, ще си измислям значи.)
[голям зор да измисля имената, чак помощ от Бургас ползвах]
-Как се казвате? - твърде наивен въпрос.
-Мария Гонзалес Чиконе де ла Муниеро и Педро Гарсия. - всички се търкаляме.
-Моля?
-Мария Гонзалес Чиконе де ла Муниеро и Педро Гарсия. - пак е смешно, тя го казва толкова бързо.
-Вижте сега, казвам се Ханс Майер (да речем, не помня). Първо име Ханс, фамилия Майер. А вие?
-Първо име Мария Гонзалес Чиконе, фамилия - де ла Муниеро и Педро Гарсия. - Далеч по-ясно му стана, да ви кажа.
-От къде сте?
-От Гуатемала.
-Оо, аз съм бил в Африка на почивка, много беше хубаво. - замислете се къде ли аджеба е Гуатемала.
-Вижте сега, Мехико - и Мария вдига дясната си ръка на въображаема карта - Гуатемала - и слага си ръка лявата под дясната (а аз пак обърках ръцете докато го писах). - Африка -и се пресяга колкото е възможно повече на дясно с дясната ръка.
-Както и да е. Готова сте, записах ви.
-А може ли да запиша и един приятел.
-Да, ама бързо. Как се казва?
Грешка!
-Хосе-Мария дел Педро и Корасон а ла Васкес и Санта Круз Северия.
Нашия просто се хвана за главата.
Смяна на сцената. Нашата си търси квартира. Не помня много детайли по документите с които я застреляха ама накрая и казаха:
-Вие сте закъсняла с две седмици за настаняването и затова има само една свободна стая на Мьолнер щрасе. - Публиката избухва от кеф при споменаването на нашата улица. Или поне ние които сме от там. - В хаус 3. - Тук наистина само хората от хаус 3 се радваха.
Мария е неразбрала.
-Сега ще ви покажем. - И двамата стават и започват да разгъват карта на града. До един момент всичко вървеше добре, само че като взеха да разгъват за втори път, след момента в който картата стана голяма колкото моята публиката взе да се оживява. В крайна сметка имам чувството че напълно разгънатата карта може да служи за тапет на цялата стена на стая в малко жилище. За справка тази снимка. След като стана малко по-тихо единия обясни на новодомката:
-Сега сме тука. - и се пресегна надолу. - А ти ще живееш тука. - и се пресегна нагоре.
-Молля? - Мария е сащисана. - Искате да кажете че ще уча тука, а ще спя тука? - и се опитва да се пресегне до кв. Лихтенхаген ама е малко нисичка за целта. 12 км е разстоянието, а на картата мисля че беше към метър и половина.
Както и да е пратиха я да си вземе ключа от хаусмайстера (домоуправител и възпитател не са добри преводи, няма и да се опитвам).
Смяна на сцената. Мария е на врата на г-жа Ешлер. За добро или лошо използваха името на настоящия хаусмайстер на хаус 3.
-Здравейте, идвам да си взема ключа.
Ешлер, зад врата, троснато:
-Мина ми Sprechzeit-а вече! (Sprechzeit- време в което се занимават със студенти). Елате утре! - пак всички се смеят, къде сатира къде истина, ама нещата са почти така.
-Ама аз... къде ще спя?
-Ето ти тези завивки, оправяй се. (Митак, ти знаеш - спасявай се)
И нашата от немай къде взе да се постила на земята и де се настанява за сън. От някъде се появиха спасителите от LEI.
-А ама ти какво правиш под стълбите?
Каза си тя.
Юнака се оказа много услужлив:
-А, ела да спиш у нас, имам много удобно легло. - и я прегърна през раменете и я поведе.
Дали от ревност или от съпричастност, но девойката намери друго някакво решение на проблема.
Смяна на сцената (последна, и на мен взе да ми идва дълго да го пиша). Мария е в стаята си. И надува хармониката. Появяват се нашите вездесъщи герои и питат какво има.
-Аз съм скучна тука. (Ich bin langweilig! - помня добре фразата на немски, повториха я 5 пъти че и верния вариант казаха, и съм много горд от превода си на български).
-Ти си скучна? - насмешка в тона на момчето. - И как можем да ти помогнем?
-Ами нещо парти, това-онова... ?
-Аха, ами знаеш ли как се прави парти на Мьолнер щрасе? - Въпроса е реторичен. Нашия само изсвири с два пръста и сцената се напълни с хора под звуците на ремикситано сиртаки.
И после започна купона в Менсата. Тръгнахме си към 1 часа, изтървахме автобуса с 10мин и 40 мин вървяхме от спирка до спирка, за да не замръзнем.
А аз спирам да пиша за днес. А имам още истории за наваксване. То е като насъбрала се работа, дето не можеш я отметна на веднаж. Дано е било приятно за четене.
П.С.
Еха, закона за привличането работи в пълна сила. Комшията Антон прахосмучеше у тях си и след като го помолих, ми остави прахосмукачката. Сега се мятам да помета...
Няма коментари:
Публикуване на коментар